Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №221

 

Гр.Варна,17.10.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА

         

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 409 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на Г.М.Г. *** срещу решение № 270 от 02.04.2019г. по търг.дело № 1597/18г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която са отхвърлени предявените от него срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София искове за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.04.2018г. по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG22118000477225, за разликата над 52 500лв. до претендираните 70 000лв. и иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото пътно-транспортно произшествие, за разликата над 2 348.43лв. до претендираните 3 131.24лв и

по въззивна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София срещу същото решение, но в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Г.М.Г. *** на основание  чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.04.2018г. по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG22118000477225, за разликата над 28 000лв. до присъдените 52 500лв., ведно със законна лихва, считано от 25.08.2018г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба на Г.М.Г. *** се оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване от негова страна в размер на ¼, изразяващо се в движението му успоредно на спрелите в същата лента превозни средства, а не след тях. Твърди че съдът не е посочил законова разпоредба на ЗДвП, която е нарушена. Излага че съобразно заключението на приетата по делото експертиза, разстоянието между левия габаритен размер на спрелите автомобили и осевата линия е било 1.6м., което е било напълно достатъчно за безопасното предвижване на мотоциклет тип „скутер“. Сочи че дори и да се приеме, че движението на ищеца не е в пълно съответствие с разпоредбите на ЗДвП, то това категорично не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Твърди че водачката на джип „Рейндж Ровер“ се е движила в еднопосочно пътно платно, състоящо се от две пътни ленти по бул.“Цар Освободител“ посока център. Същата от крайна лява лента и състояние на покой на лекия автомобил изненадващо решава на направи обратен завой, като навлиза в насрещната лента за движение, което освен че е забранена маневра, също е следвало да пропусне освен насрещно движещите се автомобили и тези, движещи се попътно от лявата лента. Твърди че е нарушила и задължението при предприемане на маневра, да се огледа и увери, че няма да застрашава останалите участници в движение. Позовава се на заключението на експертизата, според което той е бил в техническа невъзможност да избегне настъпването на ПТП, предприемайки аварийно спиране. Оспорва като неправилен извода на съда, че с движението си той е създавал опасност от възникване на рискова ситуация, която е можела да доведе до ПТП. Твърди че той е нямало как да очаква, че един от спрелите пред него автомобили от състояние на покой рязко ще завие на ляво за да направи обратен завой, навлизайки в насрещното пътно платно. Излага че липсват мотиви как с движението си е допринесъл за настъпване на ПТП при положение че не се е движил със скорост над позволената, както и че водачът на автомобила е имала достатъчно време да се огледа преди предприемането на маневрата, а той е бил в невъзможност да предприема аварийно спиране. Твърди че релевантен за наличието на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само това конкретно установено поведение на пострадалия, чието проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се достигнало до настъпване на вредоносния резултат.

Излага и твърдения за продължаващо влошено състояние на ищеца.

Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от него  отхвърлителна част и да постанови решение, с което исковете му да бъдат уважени в пълния им, претендиран от него размер, ведно с дължимите лихви. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страни по тази жалба ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор.

В жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД се твърди че решението в обжалваната от него част е неправилно.

Оспорва определения по справедливост размер на обезщетението. Твърди че решението е недостатъчно мотивирано относно приложението критерии при определяне на сумата. Сочи че съдът е бил длъжен не просто формално да изброи фактите, на база на които е изградил своята преценка, а е трябвало да ги анализира, обосновавайки размера на присъденото обезщетение. Твърди че липсва анализ на фактите и доказателствата, основаващи счетения за справедлив размер, а именно сумата 52 500лв. Твърди че от анализа на събраните доказателства /експертиза и свидетелски показания/ сумата на присъденото обезщетение е прекомерно завишена и не кореспондира с реално причинените вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, а също така не е съобразена с конкретните икономически условия. Твърди че така определеният размер на обезщетението в размер на 52 500лв. е прекомерно завишен и не отговаря на критериите на справедливост.

На следващо място оспорва приетия от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат – ¼. Твърди че така определения процент е силно занижен и не съответства на установените факти по делото.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 28 000лв. до присъдените 52 500лв., ведно със законна лихва, считано от 25.08.2018г. до окончателното плащане. Претендира направените разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страни по тази жалба Г.М.Г. ***, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор.

Въззивникът Г.М.Г. ***, чрез процесуалния си представител, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи, оспорва жалбата на насрещната страна.

Въззивникът ЗК „Лев Инс” АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбите.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са  искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Г.М.Г. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 17.04.2018г., причинено виновно от Е Г Д, при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законни лихви от изтичане на тримесечния срок – 25.08.2018г. Постановеното от първата инстанция решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати имуществени вреди до размера на сумата 2 348.43лв. и неимуществени вреди до размера на сумата 28 000лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Не е спорна пред въззивна инстанция следната установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача Е Г Д, причинените на пострадалия травматични увреждания и имуществени вреди. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Г. вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорни пред въззивния съд са само размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия:

По размера на обезщетението:

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивната инстанция изцяло, от обясненията на експерта в съдебно заседание и от представените по делото медицински документи, въззивният съд приема за установено, че при произшествието пострадалият Г. е получил многофрагментно счупване на дясна тибия, обусловило трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за повече от три месеца; счупване на дясна фибула, счупване без разместване на лакетна кост  в проксималния край /олекратон/ и счупване на 7 ребро в дясно. Счупването на тибията е лекувано оперативно, костите са съединени с метал. Счупването на реброто и олекранона са лекувани консервативно с покой и обезболяващи медикаменти. Установено е от експерта, че към момента счупените кости са зарастнали, движенията в лакетната става са възстановени. Има ограничение в движението на дясната колянна става, хипотрофия на бедрена мускулатура. Пострадалият Г. се предвижва трудно с помощно средство бастун. Посочено е от експерта, че в края на годината предстои операция за изваждане на метала. Сочи че е необходимо провеждане на курс за възстановяване на обема на движенията. Възстановителният период е удължен поради естеството на счупването, вътреставно, и  прекомерното наднормено тегло. Посочени са от експерта и множеството придружаващи заболявания, налични към датата произшествието.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че в първите няколко дни след претърпяното пътно-транспортно произшествие Г. е развил остра стресова реакция, преминала по-късно в разстройство на адаптацията, с водеща тревожно – депресивна симптоматика. Провокираната стресогонна симптоматика от ПТП е задълбочила наличното вероятно афективно разстройство. Посочено е от експерта, че състоянието персистира и към момента на изследването е с хиподепресивни и тревожни симптоми, въпреки провежданата медикаментозна терапия. Посочено е че прекараното ПТП значително е влошило качеството на живот на Г., но липсват клинични белези за личностова промяна.

От показанията на разпитания от първоинстанционния съд свидетел С Б К, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирани от въззивния съд изцяло, съдът приема за установено че след инцидента е налице промяна в поведението и живота на Г.. След катастрофата му е направена операция,  престоял е в болница, а след това възстановяването му е продължило у дома. Свидетелката сочи че Г. три месеца не е ставал от леглото, като до шестия месец не е могъл да ходи. Възстановяването му е било много бавно, поради наднорменото му тегло и няколкото травми по тялото. Болките са били продължителни. Докато е бил на легло е имал нужда от помощ за ежедневното си обслужване, като само свидетелката К и един негов приятел са го обслужвали. Свидетелката сочи че след произшествието животът му е коренно променен. Г. е живеел сам и сам се е грижил за себе си и своето домакинство. След катастрофата не излиза извън къщи. От обездвижването теглото му се е повишило още значително. Емоционалното му състояние е променено, затворил се е в себе си, депресиран е и изнервен.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии, въззивният съд определя сумата 75 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от Г. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са настъпили в живота му в резултат на претърпяното на 17.04.2018г. пътно-транспортно произшествие. При определяне на размера съдът отчита че към момента на произшествието пострадалият е бил на 60 години, с множество заболявания и надномерно тегло. Травмите са били няколко на различни части на тялото. Претърпяна е операция и предстои още една за изваждане на метала. Към момента макар и счупванията да са зарастнали е налице огромна промяна в негативен план в живота на Г..

Въззивният съд намира че при определяне по справедливост на общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е обвързан от посочения от страната размер на обезщетението. Единствено при присъждането на обезщетението, съдът е обвързан от размера на претенцията на ищеца, поради което и дори да приеме, че размерът е по-голям може да присъди обезщетение само до размера на исковата претенция. В съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението. Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото, който не е присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част. В този смисъл е разрешението, дадено в решение № 166 от 13.01.2012г., по търг.дело № 43/11г.

 

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалия въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият с поведението е станал причина за настъпване на вредоносния резултат.

Не е спорен пред въззивна инстанция механизмът на пътно-транспортното произшествие, установен от първоинстанционния съд, а именно: пътно-транспортното произшествие е настъпило между две превозни средства, движещи се съпосочно в една пътна лента – дясна пътна лента, посока центъра на града. Водачът на л.а. „Рейндж Ровер“ с рег.№ В ХХХХ ВТ, след изчакване в задръстване в лентата посока центъра на града, предприема обратен завой със скорост от около 9 – 10 км/ч при двупосочно платно с две насрещни пътни ленти, разделени с единична непрекъсната бяла линия. В същия момент в същата лента, в посока центъра на града, в ляво от изчакващите автомобили и вдясно от осевата линия на процесната пътна лента се е движил мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ В 1935 В, управляван от пострадалия със скорост по-висока от 9 – 10 км/ч. При пресичане на траекторията на предприет обратен завой от автомобила мотоциклетът се е блъснал в лявата средна частна автомобила с предната си дясна и странична дясна част. Механизмът на ПТК е установен в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло.

Не е спорна пред въззивна инстанция вината на водача на лекия автомобил – предприета е маневра обратен завой на необозначено за това място, доколкото пътното платно, в което се е движила е било разделено от това за насрещното движение с бяла непрекъсната линия, като не е пропуснала попътно движещия се от лявата страна мотоциклет. Мотоциклетът е двуколесно пътно превозно средство по смисъла на § 6 т.13 от ДР ЗДвП. Карайки в ляво и успоредно на изчакващи в колона автомобили в една и съща пътна лента с тях водачът на мотоциклета е нарушил правилата на чл.8 ал.1 от ЗДвП и чл.15 ал.1 от ЗДвП. Като е нарушил задължението си като участник в движението, а се е движил успоредно на движещите се в същата пътна лента автомобили, а не след тях, при спазване на необходимата дистанция, с поведението си водачът на мотоциклета сам е създал опасност от възникване на рискова ситуация.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

Въззивният съд приема, че с движението си на пътното платно в нарушение на чл.8 ал.1 и чл.15 ал.1 от ЗДвП пострадалият Г. е съпричинил вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия за неговото настъпване.

При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава и конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на пострадалия в размер на 1/3.

С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от пострадалия неимуществени вреди и определена степен на съпричиняване на вредоносния резултат, дължимата в полза Г. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди е в размер на сумата 50 000лв. Поради което и обжалваното решение в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати разликата между 50 000лв. и 52 500лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът в тази му част да бъде отхвърлен.

В останалите обжалвани части /осъдителната за разликата от 28 000лв. до 50 000лв. и отхвърлителни части за разликата над 52 500лв. до претендираните 70 000лв. и по иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 2 348.43лв. до претендираните 3 131.24лв. решението следва да бъде потвърдено. Жалба от застрахователното дружество срещу решението в осъдителната му част за обезщетение за имуществени вреди няма.

По исканията за разноски:

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното искане и променените от въззивния съд размери на уважената част от иска, дължимото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на Г. адвокатско възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 1 958лв. Поради което и в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адв.В. разноски за разликата над тази сума до присъдените 2 042.96лв. следва да бъде отменено. На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА и направеното искане в полза на адв.В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 044.17лв., определена от съда по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, предмета на въззивно обжалване и изхода на спора.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, направеното искане и изхода на спора, дължимите в полза на застрахователното дружество разноски за първа инстанция са в размер на сумата 73.89лв. Поради което и следва да бъде присъдено още сумата 11.39лв., направени разноски за първа инстанция. За въззивна инстанция съобразно предмета на въззивно обжалване и изхода на спора в полза на застрахователното дружество следва да бъде присъдена сумата 259.06лв., представляваща държавна такса.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и намаления размер от въззивния съд на уважената част от иска за неимуществени вреди присъдената по делото държавна такса следва да бъде намалена със сумата 100лв. поради което и решението за тази разлика следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 270 от 02.04.2019г. по търг.дело № 1597/18г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в частите му, както следва:

в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на Г.М.Г. на основание  чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.04.2018г. по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG22118000477225, за разликата над 50 000лв. до присъдените 52 500лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.08.2018г. до окончателното плащане;

в частта, с която с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на адвокат Н.А.В. дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за разликата над 1 958лв. до присъдените 2 042.96лв. и

в частта му, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати по сметка на ВОС дължима по делото държавна такса и разноски за разликата над 2 543.94лв. до присъдените 2 643.94лв. и

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.М.Г. *** срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.04.2018г. по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG22118000477225, за разликата над 50 000лв. до 52 500лв., ведно със законна лихва върху тази сума.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 270 от 02.04.2019г. по търг.дело № 1597/18г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение в частите му както следва:

в частта му, с която  ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Г.М.Г. на основание  чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.04.2018г. по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG22118000477225, за разликата над 28 000лв. до 50 000лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.08.2018г. до окончателното плащане;

в частта му, с която са отхвърлени предявените от Г.М.Г. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над 52 500лв. до претендираните 70 000лв. и за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 2 348.43лв. до 3 131.24лв.

в частта, с която Г.М.Г. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД направени по делото разноски в размер на 62.50лв.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Черни връх“ № 51Д, ЕИК 121130788, да заплати на адвокат Н.А.В. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 1 044.17лв. /хиляда четиридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция

ОСЪЖДА Г.М.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София, ЕИК 121130788, сумата да заплати на адвокат Н.А.В. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 259.06лв  /двеста петдесет и девет лева и шест стотинки/, представляваща разноски за въззивна инстанция

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: