ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№   502                       2014        град Варна

Апелативен съд                    трети състав           търговско отделение

в закрито заседание  на 22.07.2014 г.

в състав :                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

                                                        ЧЛЕНОВЕ* С*

                                                                            П* Х*

Сложи за разглеждане докладваното от З* ч.т.д. номер 410 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е образувано по частна жалба на Л* Г* против определение № 1846/13.05.2014 г. постановено по т.д.№492/2014 г. по описа на ВОС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се претендира отмяната му и връщане за продължаване на процесуалните действия.

В писмен отговор „Д*” ЕООД оспорва осножвателността на частната жалба поради недопустимост на иска по липса на активна процесуална легитимация на физическото лице Л.Г* да предявява чужди права от свое име.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение предмет на гр.д. 2565/2009 г. на ВОС по предявени искове от „Д*” ЕООД гр. Варна против Л* Г* в качеството му на ЕТ”А*-ВН Л* Г*” и „А* ВН” ООД са осъдени ответниците да предадат държането на имот находящ се на ул.Академик Курчатов” № 1 гр. Варна с площ от 2000 кв.м. , придобит чрез продажба с нот. акт № 111 т.1 н.д.103/по описа на 2005 г. на ВН № 484, вписан в СВ Варна като акт № 71 т.LVI д.13250/15.07.2005 г. на осн. чл. 108 от ЗС. Решението е влязло в сила на 11.04.2014 г /Определение №226/11.04.2014 г. по гр.д. 2503/2013 г. по описа на ВКС I г.о. за недопускане на касационно обжалване/. С искова молба по гр.д. 1111/2013 г. по описа на ВОС „Д*” ЕООД е предявил иск срещу ЕТ”А*-ВН Л* Г*” за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на недвижимия имот на ул.”Академик Курчатов” № 1 гр. Варна. В това производство ответникът ЕТ”А* ВН Л* Г*” е предявил инцидентен установителен иск от 13.05.2013 г. за прогласяване нищожността на договора за продажба обективиран в нот. акт № 111 т.1 н.д.103/2005 г. на ВН № 484, вписан в СВ Варна като акт № 71 т.LVI д.13250/15.07.2005 г., поради противоречие със закона и нарушение на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Искът е отделен в друго производство, а именно т.д.№492/2014 г. по описа на ВОС, което е прекратено с обжалваното определение. В хода на първоинстанционото производство Л* Б* Г* е прехвърлил фирмата на ЕТ”А* ВН- Л* Г*” на трето лице С* К* и видно от направеното вписване в ТР ЕТ”А* – ВН Л* Г*” е заличен като търговец.

При така установеното съдът намира, че е налице правен интерес от участие в процеса на Л* Г*, който въпреки че е загубил търговското си качество на осн. чл. 15 ал. 3 от ТЗ продължава да отговаря за поети в това му качество задължения. Доводите в отговора на частната жалба за липса на правен интерес основани на съдържанието на договора за продажба на ЕТ от 27.06.2008 г. касаят съществото на спора.

Искът с правно основание чл. 26 ЗЗД е недопустим на осн. чл. 299 ал.1 ГПК. Фактическите основания формулирани в исковата молба по насрещния инцидентен установителен иск са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 108 от ЗС. На осн. чл. 235 ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, релевантни за спорното право настъпили след предявяване на иска, до момента когато те могат да бъдат съдебно предявени. Затова се преклудират всички факти въз основа на които ответникът по чл. 108 ЗС е могъл да предяви възражения срещу иска. В случая възраженията по чл. 26 ЗЗД срещу действителността на договора за продажба на който се е позовал ищецът „Д*” в производството по ревандикационния иск са предявени от ответника по гр.д. 2565/2009 г. на ВОС и отхвърлени от съда като неоснователни. СПН по иска по чл. 108 ЗС установява правното положение между страните и в миналото до приключване на устните състезания /арг. от чл. 439 ал. 2 ГПК/. Затова отричането на правото на собственост на „Д*” ЕООД чрез предявения инцидентен установителен иск въз основа на факти възникнали преди приключване на спора по иска с правно основание чл. 108 ЗС, означава подновяване на вече разрешения спор. Хипотезата е различна от тази по чл.298 ал. 4 ГПК, но е основание по чл. 299 ал. 1 ГПК за прекратяване на повторно заведения процес на осн. чл. 299 ал. 2 ГПК.

Поради еднаквия краен резултат обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1846/13.05.2014 г. постановено по т.д.№ 492/2014 г. по описа на ВОС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС, при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател:                       Членове: