Р Е Ш Е Н И Е

№   204/ 23.10.2017 год.                           гр.Варна

             В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 19.09.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН        

ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСЛАВ СЛАВОВ

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 410 по описа за  2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от “Еспириан“ЕООД гр.Варна, с представляващ Б. К. П., чрез пълномощникът си адв.Д. Т. ***- ищец по т.д. № 1092/2016год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 314/11.05.2017год., в частта, с която са отхвърлени предявените от  въззивника  срещу О.Н.С. и Н.В.С. искове за следните суми:

-Сумата  от 843,29лв. претендирана като заплащане на такса разходи, съгласно чл.2.2 б.“з“ от договора за заем:

-Сумата  от 1 583,33лв. претендирана като наказателна  лихва, съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от договора за заем:

-Сумата от 22 800лв. претендирана като заплащане на договорна неустойка, съгласно чл.2.7 от договора за заем.

Счита решението в обжалваните части за  неправилно поради  незаконосъобразност на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени.

Оспорва изводите на съда, чрез които е приел иска по чл.92 ЗЗД за неоснователен, като счита, че неустойката е уговорена съгласно цитираната правна норма. Според въззивното дружество, неустойката следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, какъвто настоящия случай не е. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Търговския характер на сделката води след себе си и правото на дружеството кредитор да получи съответната печалба от сделката. Сочи се също и даденото разрешение с ТР № 1/2009год. на ОСТК, според  което не е нищожна поради накърняване на добрите нрави неустоечна клауза уговорена в твърде голям размер. Излага също, че освен обезщетителна и санкционна функция, неустойката има и стимулираща функция, имаща за задача да стимулира длъжника за точно изпълнение. Изложени са съображения и се оспорват изводите на съда за оставяне без уважение и претенцията за сумата от 1583,33лв.-договорена възнаградителна лихва от 5% и относно претенцията за сумата 843,29лв.-представляваща начислени дължими такси и разноски.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваните части и постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в претендираните размери.

 Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

С писмен отговор на процесуални представители на въззиваемите страни, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе в предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно правилността на обжалваната част от решението:  Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „ЕКСПИРИАН“ЕООД ЕИК 103776330 гр. Варна, , представлявано от Б. П., действащ чрез адв. Т.(ВАК),  срещу О.Н.С., ЕГН********** *** и Н.В.С., ЕГН **********,*** Чолакови 28, и двамата чрез адв. В. и адв. Андонов (ВАК) за солидарно присъждане на следните суми:

1. 38 000 лв, претендирана като предсрочно изискуема главница, предоставена на два транша в изпълнение на договор за заем от 26.02.2016, обезпечен с ипотека, вписана с вх. № 4520/09.03.2016 в СВ – Варна, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателно плащане;

2. 983,63 лв, претендирана като обезщетение за забавено плащане на тази главница от предсрочната изискуемост при прекратяване на договора 19.04.16г. до предявяване на иска на 25.07.16г. ;

3. 562,19 лв, претендирана като възнаградителна лихва, договорена по т. 2.2 б.“ж“ от същия договор, начислена за 54 дни на ползване до прекратяване на договора на 19.04.16г. ; 

4. 843,29 лв, претендирана като такса разходи, договорена по т. 2.2 б.“3“ от същия договор, начислена за 54 дни на ползване до прекратяване на договора на 19.04.16г. ; 

5. 1583,33 лв, претендирана като наказателна лихва, договорена като обезщетение за забавено погасяване на дължима месечна вноска или предсрочно изискуема главница по т. 2.6 и 2.8, начислена за 25 дни забава до прекратяване на договора на 19.04.16г.; 

6. 22 800 лв, претендирана като неустойка за вреди от предсрочно прекратяване уговорена в т. 2.7. от същия договор за заем, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателно плащане;

7. 590,18 лв претендирани като обезщетение за забавено плащане на тази неустойка от прекратяване на договора 19.04.16г. до предявяване на иска на 25.07.16г.  

Твърди се, че по договор от 26.02.2016г. на ответниците (като заемополучател и съдлъжник) е предоставена сума от 38 000 лева- заем обезпечен с ипотека, със срок за ползване от 60 месеца, при годишен лихвен процент от 10%  и такси и разходи- 15%. Ответника е следвало да заплаща ежемесечно, съгласно погасителен план само лихва до 26-то число, с дата на първата вноска-26.03.2016год. Ответника не е заплатил нито една вноска от договора за заем, като съгласно чл.2.7 от договора, при забава с повече от 10 дни, цялото вземане става предсрочно изискуемо. Дружеството е прекратило едностранно договора за заем с писмо изх.№ 21/18.04.2016год., поради неплащане на дължимите суми.

По силата на чл.2.6 и 2.8 при забава в погасяването на дължимата вноска, заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% месечно, върху заемната сума Към 19.04.2016год.-датата на прекратяване на договора за заем наказателната лихва е в размер на 1 583,33лв.

Съгласно чл.2.7 от договора, при забава в погасяването с повече от 10 дни, цялото вземане става изискуемо, ведно с неустойка в размер на 60% от заемната сума, представляваща сума в размер на 22 800лв.

За това, поради неизпълнение на задълженията от ответниците, се претендира осъждането им за заплащане на посочените суми.

Съдът приема  за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят, че по договор от 26.02.2016г и приложения към него погасителен план кредитополучателят О.С. е получил сумата от 38 000лв. по предоставен потребителски кредит, обезпечен с ипотека. Същият и съдлъжника Н.С. са се задължили да заплащат според погасителния план 60 вноски от по 792 лв за начислена ежемесечно лихва и сбор от такси и разходи и да върнат с последна вноска на 26.02.2021год., ведно с главницата от 38 000лв.

 В чл. 2.2. от договора  са описани конкретните условия за ползване на заема, като в  б. „ж“ е посочен фиксиран годишен лихвен процент -10 %, в т. „з“годишен лихвен процент на на такси и разходи за обслужване - 15 % за покриване на разходи, свързани с обслужване, управление, мониторинг на заема( като такси за разглеждане на документи и комисионни за обработка). Общия размер от 792лв на ежемесечната погасителна вноска с падеж 26-то число на всики месец покрива само възнаградителната лихва и тези разходи, а плащането на главницата в цялост е отложено до 26.02.2021г. 

Уговорено е обезщетение за забава при просрочие на вноска по плана в размер на наказателна лихва от  5 % месечно за времето на забавата -чл. 2.6, върху цялата изискуема главница до пълно погасяване на всички задължения -чл. 2.8. В чл.2.7 е договорено, че при забава на погасяването с повече от 10 дни, цялото вземане става предсрочно изискуемо, като заемодателят има право да прекрати договора, ведно с неустойка в размер на 60% от заемната сума.

Клаузи на договора, преди неговото сключване, са били оповестени на заемополучателя чрез попълнен от кредитора стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит в съответствие с образец, утвърден като приложение № 2 към чл. 5 ал.2 от ЗПК. Установява се, че ответникът С. е подписал декларацията за запознаване със съдържанието на формуляра и получаване на екземпляра от него на 29.01.2016г./стр.104/. Но при  съпоставка на информацията във формуляра и съдържанието на сключения договор, се установява разминаване в съдържанието на информацията относно разходите в част ІV /л. 102/. Освен оповестения фиксиран процент, във формуляра  липсват разходите и таксите, които са добавени към месечната погасителна вноска. В  т. 4 е посочено 5 % наказателната лихва,  за всяка забавена вноска, без да се опише, че тя се начислява не върху забавена вноска, а върху цялата главница, както е по договора. Във формуляра не е предвидена също неустойката от 60 % дължима при предсрочна изискуемост /чл.2.7 и чл.2.9 от договора/.  

Няма спор, че три дни след подписване на договора от заемополучателя и съдлъжника, кредиторът е предоставил уговорената сума от 38 000лв.

При тези факти съдът съобразява следното, относно обжалваната част от решението:

Предвид момента на сключване на договора и страните по него, договорът попада в обхвата на Закон за потребителския кредит (редакция преди изменение с ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г., с която се изключиха от обхвата кредитите, обезпечени с ипотека). Следователно, попада и под императивна закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП, както и л. 143  т. 5,  9, 12 и ал.3,  чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), затова и въпреки неподаването на писмен отговор, тези норми следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Относно обжалваните части от решението следва да се направят следните изводи:

Относно сумата от 843,29лв.-такса разходи  съгласно  2.2 б.“з“ от договора за кредит:

Според чл.19 ал.1 ЗПК,  Годишният процент от  разходите представлява  общите разходи по кредита за потребителя, настоящи, или бъдещи /лихви, комисионни и други преки или косвени разходи/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В част ІІІ т.1 от приложения формуляр за предварителна информация, лихвеният процент по заема е фиксиран на 10%,  годишния процент на разходите е оповестен като ГПР в част ІІІ т.2, и е посочен че е в размер на 15%, представляващи общите разходи на заемополучатля, настоящи или бъдещи /стр.102/. Следователно, според преддоговорната информация на потребителя е предложено и същия е възприел, че общият размер на ГПР е в размер на 15 %.

А в сключения договор месечната вноска без части от главница се формира от лихва от 10% и допълнителни разходи 15 %, т.е от 25 % а не от обявения във формуляра ГПР(15%). Видно е от договора-чл.2.1 б.“з“, че е включено  впоследствие задължение за заплащане на Такси и разходи, посочени в чл.2.1 в размер 15 % годишно. Като разходи бланкетно са посочени разходите, свързани с обслужване, управление, мониторинг на заема. Видно е, че така посочените бланкетно разходи в размер на 15%, представляват значителен разход за плащане /същият надхвърля 1,5 пъти възнаградителна лихва по договора/ която би трябвало да е основния разход при заемните правоотношения, понеже именно получаването на лихва е целта на кредитирането.  Безспорно, така както са изброени цитираните такси и разходи, не става ясно, как се е  формирал този значителен процент на същите /15%/, което е в директно нарушение на чл.10 а от ЗПК. Това е така, защото според изискването на чл.10 а ал.4 ЗКП, „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.  А съобразно чл.21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Следователно, по изложените по-горе съображения, чрез които се направи извод за противоречие на чл.2.1 б.“з“ от договора, с разпоредбата на чл.10 „а“ от ЗПК, на основание чл. 21 ал.1 ЗПК следва да се обяви за недействителна и като такава, същата не може да обвърже потребителя. За това искът за заплащане на сумата от 843,29лв. –такса разходи следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно сумата от 1583,33 лв, претендирана като наказателна лихва, договорена като обезщетение за забавено погасяване на дължима месечна вноска или предсрочно изискуема главница по т. 2.6 и 2.8, начислена за 25 дни забава до прекратяване на договора на 19.04.16г.; 

Както се посочи, за разлика от преддоговорния формуляр, в договора е уговорено обезщетение за забава при просрочие на вноска по плана в размер на наказателна лихва от  5 % месечно за времето на забавата -чл. 2.6, както и санкция в същия размер в случай на предсрочно прекратяване на  договора върху цялата изискуема главница до пълно погасяване на всички задължения -чл. 2.8.

 Относно наказателната лихва –чл.2.6 от договора,  в размер на 5% месечно върху изискуемата главница: Безспорно, така определения размер е в противоречие с чл.33 ал.1 и ал.2 ЗПК. Според цитиранате разпоредби, при забава, кредиторът има право  само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата /ал.1/, а според ал.2-обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно, разпоредбата на чл.2.6 от договора е в противореечие и с тези две условия-наказателната лихва е в размер на 60% и то върху цялата изискуема главница в случая от 38 000лв., а не само върху забавената сума-вноската за м. март от 792лв., респективно и тази клауза е в противоречие със закона. Предвид изложеното, посочените клаузи както се посочи, противоречат на закона, което следва да се приравни на заобикаляне на закона по см. на чл.21 ал.1 ЗПК и респективно са нищожни, съобразно същата разпоредба.

Следователно, по изложените по-горе съображения, чрез които се направи извод за противоречие на чл.2.6 от договора, с разпоредбата на чл. 33от ЗПК, на основание чл. 21 ал.1 ЗПК следва да се обяви за недействителна и като такава, същата не може да обвърже потребителя. За това искът за заплащане на сумата от 1 583,33лв. –наказателна лихва за забавено погасяване на дължима месечна вноска, следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно претенцията за заплащане на сумата от 22 800лв., на основание сключената неустоечна клауза по договора:

За първи път в сключения договор, а именно-в чл.2.7 е договорено, че при забава на погасяването с повече от 10 дни, цялото вземане става предсрочно изискуемо, като заемодателят има право да прекрати договора, ведно с неустойка в размер на 60% от заемната сума, представляваща сума в размер на 22 800лв.

Както се посочи, и клаузата за неустойка не се съдържа в предварителната информация, предоставена на кредитополучателя, а е включена допълнително в сключения договор.

При разглеждане въпроса с недействителността на неустоечната клауза, съдът съобрази следното:

Целта на всяка неустойка е да обещетява вредите от неизпълнението, без да е необходимо същите да се доказват. А съществен елемент  на неустойката следва да е предварителна опреледеленост на размера на обезщетението за предполагаемите вреди, които не е нужно да се доказват.

В конкретния случай, клаузата за неустойка обезпечава изпълнението на парични задължения, следователно вредите може да настъпят вследствие на неизпълнение, или забавено изпълнение. И понеже забавата при неизпълнение на парично задължение се изразява във вреди от пропуснат доход от неполучени  лихви, следва, че целта на неустойката в конкретния случай е да компенсира вредите от забавеното изпълнение, изразяващи се в размера на дължимите лихви, вследствие на забавеното изпълненеие.  Т.е. целта на уговорената неустойка е да компенсира вредите настъпили от забавеното изпълненеие на паричните задължения.

Но видно от съдържанието на договора, за кредитора не биха настъпили вреди, които да подлежат на компенсиране с предвидената неустойка.  Това следва от съдържанието на чл.4.6 от договора, според която при забава на плащането, заемодателят има право  да прекрати договора, като изиска предсрочно погасяване на цялата остатъчна сума по договора, ведно с начислена лихва за целия период на договора.  Следователно, цитираната разпоредба задължава кредитополучателя да изпълни всичките си задължения, поети със сключения договор, респективно кредитодателя би получил право да изиска и получи всички суми, които би получил от изправния кредитополучател. Следователно, не се установяват предвидими вреди, които да бъдат обезпечени с клаузата за неустойка в размер на 60% от главницата, като следва да се има в предвид и обстоятелството, че изпълнението на задълженията по договора е гарантирано и с договора за ипотека, обезпечаващ изцяло неговото изпълнение. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че размерът на неустойката  /от 60%/,  се явява необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на договора вреди. Тази клауза се явява неравноправна и сключена във вреда на кредитополучателя, като потребител  на финансова услуга на две от основанията, визирани в чл.143 ЗЗП, а именно: На основание чл.143 т.5 ЗЗП според която неравноправна клауза е която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение, или неустойка, както е в случая: и на основание чл.143 т.9-с която налага на потребителя  приемането на клаузи, които са в негова вреда /каквато е безспорно неустоечната клауза по договора/ и с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. А съобразно чл.146 ал.1 ЗЗП, Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, обстоятелство, чието доказване е в тежест на кредитора. В процеса не е наведено твърдение, установяващо индивидуалния характер на неустоечната клауза, поради което следва да се направи извод, че на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, уговорката по чл.2.7 за дължимост на неустойка в размер на 60% от заемната сума е недействителна и не може да обвърже валидно потребителя.

Предвид изложеното, искът за: сумата от 22 800лв.-договорна неустойка по чл.2.7 от договора: за сумата сумата от 843,29лв., претендирана като заплащане на такса разходи по чл.2.2 б.“з“ от договора и за сумата от 1583,33лв. претендирана като наказателна лихва по чл. 2.6 и чл.2.8 от договора за заем, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с обжалваните части на първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част, които споделя.

Разноски пред настоящата инстанция: С оглед неоснователността на въззивната жалба, в полза на  въззиваемата страна О.Н.С. следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция, които съобразно представения Договор за правна защита и съдействие са в размер на 2 000лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                           

                                              Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 314/11.05.2017 год., постановено  по т.д.№ 1092/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА „ЕКСПИРИАН“ЕООД ЕИК 103776330 гр. Варна, ул. Иван Страцимир 2, представлявано от Б. П. да заплати на О.Н.С., ЕГН********** *** сумата от 2 000лв / две хиляди лева./, представляваща направените по делото разноски за въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.