О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  475/17.07.2015 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на седемнадесети  юли                                                година 2015

в закрито заседание в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         М.Недева

ЧЛЕНОВЕ: Кр. Генковска

                    Ж. Димитрова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 411 по описа  на Варненския апелативен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от адв.Т.Г.В. от Варненска адв.колегия, вписан под № 467 в списъка на служебните защитници против определение № 2161/16.06.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по ч.т.д. № 928/2015г., с което на осн.чл.101 ал.3 ГПК е прекратено  производството по делото и е върната обратно на подателя счетена за неподадена негова молба вх. № 15274/09.06.15г за определяне на срок при бавност по гр.д. 14813/2014г на ХІХ с-в. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното определение, като при произнасянето си апелативният съд съобрази и реда за изплащане на възнагражденията на вещите лица, назначавани в Районен съд – Варна, като бъде приложен същият по аналогия.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество същата се явява основателна, по следните съображения :

          Производството по ч.т.д. № 928/2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение е  образувано по постъпила  от адв.Т.Г.В. от Варненска адв.колегия молба вх. № 15274/09.06.15г за определяне на срок при бавност във връзка с издаването му на разходен касов ордер за изплащане на възнаграждението му на особен представител от внесения от ищеца депозит за това по гр.д. 14813/2014г. на ВРС, ХІХ с-в.

С разпореждане № 2110/10.06.2015г. съдът е указал на молителя, на осн.чл.101 ГПК, да потвърди дали предявява молбата в лично качество, като титуляр на материалното право на вземане на определеното му възнаграждение за осъщественото от него особено представителство или дали действа от името на ответника, като в първия случай представи доказателства за внесена такса за разглеждане на молбата в размер на 25 лв по сметката на ВОС.

Съобщението за разпореждането е получено от адв.В. на 15.06.2015г., като още същия ден той е депозирал уточнителна молба вх.№ 18 755, в която застъпва становището, че не дължи изискуемата от съда държавна такса на четири самостоятелни основания, основното от които се свежда до липсата на предвидено основание за нейната  дължимост  в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

                Правният въпрос се свежда до това дължи ли се държавна такса по подадена жалба за бавност. В тази връзка съдът съобрази следното :

          Няма спор, че изискуемостта на държавната такса за производствата по чл.255 ГПК не е предвидена изрично в чл.1-15 от приложимата към спора ТДТГПК. Няма спор и по това, че производството по чл.255 ГПК е уредено като самостоятелно такова, изискващо образуване на  отделно дело, приключващо със самостоятелен съдебен акт, съдържащ произнасяне  по съществото на искането. Доколкото обаче производството по жалба за бавност се различава от изброените в чл.1-15 от Тарифата, тъй като не представлява типичното исково производство, даващо защита на накърнени материални права, нито представлява спорна съдебна администрация, при която според т.21 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС се дължи държавна такса по чл.16 от ТДТ ГПК, настоящият състав намира, че за това производство държавна такса не се дължи. При това положение обжалваното определение следва да бъде отменено.

          При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка и за това доколко твърдяното забавено от съда действие – издаване на РКО за присъдено възнаграждение на особения представител на ответника по делото е обхванато от предметните предели на проверката за бавност, осъществявана по реда на чл.255 и сл.ГПК.

          Водим от горното, съдът

 

О     П    Р    Е    Д     Е    Л     И      :

 

          ОТМЕНЯ  определение № 2161/16.06.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по ч.т.д. № 928/2015г., с което на осн.чл.101 ал.3 ГПК е прекратено  производството по делото и

          ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :