Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №251

 

Гр.Варна, 02.11.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 ДАРИНА МАРКОВА

         

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 411 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Рашка Трейдинг“ ЕООД в несъстоятелност със седалище с.Средище, община Кайнарджа срещу решение № 49 от 04.05.2018г. по търг.дело № 107/16г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от него срещу „Банка ДСК“ ЕАД искове по чл.694 от ТЗ, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че включването по реда на чл.692 от ТЗ в списъка на приети вземания на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 114 635.49лв., включващо главница от 99 000лв. и 1 167.50лв. договорни лихви са периода 25.09.2009г. – 10.12.2010г. е неправилно и вземането не се дължи от „Рашка Трейдинг“ ЕООД поради непредявяване в срок на вземането и поради погасено право на „Банка ДСК“ ЕАД да бъде кредитор за него в несъстоятелност, евентуално поради погасяване на същото вземане по давност.

Оспорва извода на окръжния съд за неоснователност на предявения иск въз основа на новата редакция на чл.739 от ТЗ и изложеното, че неудовлетворените вземания в несъстоятелността, за които са учредени от трети лица обезпечения, при приключването и не се погасяват, поради което и не се погасява и процесуалното право за предявяването им в несъстоятелността извън сроковете  по чл.685 и чл.688 от ТЗ. Твърди че чл.739 от ТЗ се намира в глава „Разпределение на осребрено имущество и приключване на производство по несъстоятелност“, поради което твърди че предмет на чл.739 от ТЗ са тези задължения на длъжника, които са приети в несъстоятелността, а те са приети, защото са предявени именно в сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ. Твърди че дългът към „Банка ДСК“ ЕАД няма качеството  „вземане“ в несъстоятелността именно защото не е предявено в сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ, които погасяват процесуалното право за предявяването им след това и за принудителното им изпълнение в несъстоятелността.

Твърди че е безспорно по делото че банката не е предявила вземането си в сроковете по чл.685 от ТЗ и чл.688 от ТЗ. Твърди че не са налице и условията на чл.691 от ТЗ, с които е мотивирано включване на вземането от съда по реда на чл.692 от ТЗ, тъй като съдебният акт по чл.422 от ГПК установяващ вземането на банката, е издаден преди откриване на производството по несъстоятелност.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което уважи предявения от него отрицателен установителен иск. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Синдикът на несъстоятелния длъжник Д.В.Х., в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск по чл.694 ал.1 т.2 от ТЗ от длъжника „Рашка Трейдинг“ ЕООД в несъстоятелност за приемане на установено че взмане на „Банка ДСК“ ЕАД, включено след възражение в списъка на приетите вземания не съществува поради непредявяването му в срок.

По допустимостта на иска е налице произнася на въззивния съд с решение № 217 02.11.2017г. по в.търг.дело № 358/17г. по описа на АС – Варна.

Няма спор пред въззивна инстнация по фактите по делото:

С решение № 27 от 09.01.2014г. по търг.дело № 4/13г. по описа на ОС – Силистра постановено по чл.632 ал.1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност на въззивника „Рашка Трейдинг“ ЕООД, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно. С решение № 22 от 04.03.2015г. производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл.632 ал.2 от ТЗ. Решението за възобновяване е вписано в търговския регистър на 04.03.215г. Съобразно чл.632 ал.3 от ТЗ във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписване на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ.

Не е спорно че в сроковете по чл.685 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ от кредиторът „Банка ДСК“ АД не е предявил вземания в производството по несъстоятелност. Това е сторено след изтичане на сроковете на 05.11.2015г. Вземанията на кредитора са включени в списъка на приетите вземания след уважаване на възражение на кредитора „Банка ДСК“ АД с определението на съда по чл.692 ал.4 от ТЗ.

Не е спорно че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД е установено с влязло в сила решение по установителен иск след заповедно производство № 23 от 23.10.2012г. по търг.дело № 132/11г. по описа на ОС – Силистра.

Въззивният съд намира следното:

След включване на вземането на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД в списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ, единствената възможност на длъжника за защита е по реда на исковото производство, предвиден в чл.694 ал.1 т.2 от ТЗ. С оглед наличието на влязло в сила решение № 23 от 23.10.2012г., с което със сила на присъдено нещо е прието за установено съществуването на вземането на банката от несъстоятелния длъжник, единствения предмет в настоящето производство може да бъде само възможността кредиторът да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, а именно погасено ли е процесуалното право на кредитора да упражни вземането си, а не вземането, разглеждано като материално право на кредитора.

Възникналите преди откриване на производството по несъстоятелност вземания по правило следва да бъдат упражнени пред съда по несъстоятелност чрез предявяване от кредиторите по реда и в сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 от ТЗ. Сроковете за предявяване са преклузивни и пропускането им погасява процесуалното право на кредитора да упражни вземането си както в производството по несъстоятелност, така и в паралелно съдебно или арбитражно производство. Погасителният ефект настъпва както по отношение на вземанията, които изобщо не са предявени в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ, така и на вземанията, които са предявени след изтичане на сроковете. Погасяването на процесуалното право за реализиране и удовлетворяване на непредявените в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ вземания, не следва да се идентифицира с погасяване на самото вземане, разглеждано като материално право на кредитора, което по аргумент от чл.739 ал.1 от ТЗ продължава да съществува до приключване на производството по несъстоятелност.

Задължението за предявяване обвързва всички кредитори на несъстоятелния търговец – както тези, които преди откриване на производството по несъстоятелност са предявили искове за вземанията, с влезли в сила решения или с неприключили към датата на решението по чл.630 от ТЗ производства, така и кредиторите с вземания, неустановени със съдебно решение. Активното поведение на кредитора – да упражни правото си и да предяви вземането си в предвидените в чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 от ТЗ срокове е задължително за всички кредитори, включително и тези, инициирали производството по несъстоятелност.

Предявяването на вземанията от кредитора е задължение на кредиторите и с изтичането на сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ се погасява процесуалното право за предявяване на вземанията в производство по несъстоятелност, въпреки е материалното право все още не е погасено, и кредиторът не може да реализира вземанията си нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част ІV „Неъстоятелност“ на ТЗ, нито чрез индивидуалното принудително изпълнение по ГПК.

С оглед на така изложеното и предвид безспорно установеното по делото предявяване на вземанията от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД след изтичане на сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ, въззивният съд намира, че е погасено процесуалното право на кредитора да реализира вземането си, поради което и предявения установителен иск е основателен. Предвид на това и решението на окръжния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен.

На основание чл.694 ал.7 от ТЗ и с оглед изхода на спора въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати дължимата по делото държавна такса, съответно сумата 1 146.36лв. за първа инстанция и сумата 573.18лв. за въззивна инстанция.

Водим от горното, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ решение № 49 от 04.05.2018г. по търг.дело № 107/16г. по описа на Окръжен съд – Силистра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Рашка Трейдинг“ ЕООД в несъстоятелност, синдика на несъстоятелния търговец и всички кредитори в производството по несъстоятелност на „Рашка Трейдинг“ ЕООД, че „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК 121820616, няма процесуално право да реализира вземането си в размер на сумата 114 635.49лв., включващо главница от 99 000лв. и 11 167.50лв. договорни лихви са периода 25.09.2009г. – 10.12.2010г. и 3 959лв. – такса за закъснение за периода 25.09.2009г. – 10.12.2010г., чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част ІV “Несъстоятелност“ от ТЗ поради пропуснати срокове по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ за предявяване на вземането, по иска по чл.694 ал.1 т.2 от ТЗ на длъжника „Рашка Трейдинг“ ЕООД срещу „Банка ДСК“ ЕАД при участието на синдика на несъстоятелния търговец.

ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ 19, ЕИК 121830616, да заплати по сметка на Апелативен съд – гр.Варна сумата 1 146.36лв. /хиляда сто четиридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна такса за първа инстанция и сумата 573.18лв. /петстотин седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: