Р Е Ш Е Н И Е

273

гр. Варна, 18.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                    КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в т. дело № 412 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод на въззивна жалба от И.П.И., против решение № 308/02.04.2013г. по т.д. № 2602/12г. на ВОС в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника срещу „ХДИ Застраховане” АД, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за горницата над 15 000 лева до претендираните 32 000 лева, както и за присъждане на лихви за забава върху главницата с правно основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД за горницата над 1053,46 лв. до претендираните 2247,41 лв.

    Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Основно те са срещу възприемането на заключението на в.л. д-р Д.Р. по допуснатата от ВОС СМЕ и заключението на в.л. д-р Т.А. по СПЕ. Въззивникът счита, че при определяне размера на обезщетението не е съобразено в достатъчна степен, какви травматични увреждания е претърпял той в резултат на ПТП, за какъв срок, как е протекло възстановяването му и с какво е свързано то, възстановен ли е напълно, може ли да упражнява трудова дейност и активности присъщи за възрастта му. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да  се уважат предявените искове в пълен размер.

В писмените си отговори П.С.П. и „ХДИ Застраховане” АД оспорват основателността на въззивната жалба.

    ВнАС взе предвид следното:

    Предявени са искове от И. П. И. срещу „ХДИ Застраховане” АД и П.С.П. с правно основание чл.229 от КЗ и чл.45 и чл.86 вр. чл.84 от ЗЗД.

    В исковата си молба се твърди, че на 14.02.2012г. сутринта около 08.00- 08.10 часа в гр.Варна, жк.Възраждане до бл.38 ищецът се е придвижвал пеша покрай паркираните автомобили, когато се подхлъзнал и загубил равновесие. При изправянето си бил блъснат в гърба от л.а. Фиат Пунто с рег.№ В 8641 КР, управляван от втория ответник П.С.П.. В резултат на горното деяние получил травматично увреждане - счупване на тялото на 5-ти поясен прешлен, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за 6-9 месеца, бил е хоспитализиран. По време на последвалото домашно лечение имал нужда от постоянни грижи, като не е могъл сам да се справя с физиологичните си нужди. Поради силните болки в кръста, приемал допълнителни болкоуспокояващи. Не могъл да стои прав и се налагало при него постоянно да има човек. Това му състояние продължило 2 месеца. Поддържа се, че когато се срещал с хора, се чувствал много зле, поради което първият месец избягвал да общува дори и с най-близките си. Появило се състояние на психоза и безсъние, изпадал в стрес всеки път, когато покрай него минавал автомобил, и в силен шок, в случай, че му се наложи да се качи в автомобил. Твърди се, че повече от девет месеца от настъпването на събитието не се е възстановил напълно, налице е чувство за малоценност, тъй като ищецът не е можел да работи интензивно и да изпълнява обичайните си съпружески и бащински задължения. Излага, че с решение по НАХД №3475/2012г. на ВРС, 27-ми състав евентуалният ответник е признат за виновен за причиняване на пътно-транспотното произшествие, както и че е налице застраховка „Гражданска отговорност” сключена между собственика на  автомобила и ответното дружество.

    „ХДИ Застраховане” АД оспорва размера на претенцията с оглед броя и характера на уврежданията, както и периода на възстановяване.

    Евентуалният ответник П.П., без да оспорва основанието на иска, счита размерът му за завишен, несъответстващ на вида и характера на вредите и противоречащ на изискването за справедливост.

    ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

    С решение № 2505 от 28.09.2012г. по НАХД №3475/2012г. на ВРС, 27-ми състав П.С.П., с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 14.02.2012г. при управление на МПС- л.а. Фиат Пунто с рег.№ В 8641 КР нарушил правила за движение по пътищата чл.20 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.И., изразяваща се в счупване на 5-ти поясен прешлен, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за 6-9 месеца, при правилно протичане на оздравителния процес.

С определението по чл. 374 ГПК ответникът ХДИ Застраховане АД е бил задължен на осн. чл. 190 ГПК  да представи в срок до съдебно заседание копие от застрахователна полица № 09111890225256, като на застрахователя е указано, че при неизпълнение, съдът ще приложи последиците по чл. 161 ГПК.  Доколкото не са изпълнени указанията на съда и  ответникът с отговора на исковата молба не прави оспорване за липса на застрахователно правоотношение, то ВнАС намира за доказано по делото, че ХДИ Застраховане АД е страна по валидно застахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност за автомобила, с който е извършено ПТП.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил счупване на тялото на 5-ти поясен прешлен и счупване на 9-то ляво ребро до гръбначния стълб. Първата фрактура обуславя трайно затруднение в движенията на снагата за период от 6-9 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Липсват данни според вещото лице за усложняване на оздравителния процес. Това увреждане  причинява само болки и страдания без разстройство на здравето, но в първите месеци е необходим постелен режим и са възможни проблеми с битовото обслужване на пострадалия. При контролният преглед на И.  И. около 2 месеца след инцидента не са установени увреждания, свързани със счупения прешлен. Според в. л. д-р Р. няма данни за остатъчни поражения от счупването. Относно фрактурата на 9-то ляво ребро, експертът сочи, че това обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е изразило мнение, че няма пречки ищецът да спортува и да упражнява трудова дейност. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

От изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза заключението, по която се кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че през първите няколко месеца след настъпилото ПТП симптомите на пострадалия отговарят на критериите за диагноза към рубриката ”Невротично свързани със стрес и соматоформни разстройства” диагноза:  други тревожни разстройства.  Вещото лице д-р А. дава заключение, че моментното психическо състояние на ищеца не показва наличие на психопатологични симптоми, страхове, свързани със самостоятелно кормуване и пресичане на улици.

За установяване, на понесените от ищеца болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по делото са изслушани показанията на двама свидетели. Свидетелката Ш., чиито показания съдът е кредитирал при условията на чл. 172 от ГПК, но като кореспондиращи с останалите доказателства по делото споделя, че два месеца след инцидента И.И. е бил на легло и се е налагало тя да го обслужва изцяло. След период от два месеца ищецът е започнал да ходи на физиотерапия за раздвижване, като това продължило около месец. Споделя се също, че след инцидента И.И. е станал по притеснен, не можел да спи през нощта, да си намери място, пиел успокоителни, чувствал се непълноценен в общуването с детето си. Понастоящем И. П. И. е започнал да работи, но на непълен работен ден.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля Николов, при когото ищецът работи като монтьор. Свидетелят сочи, че преди 2-3 месеца ищецът се е върнал на работа / т.е. около 10 месеца след инцидента/, но е станал по-бавен и муден, бързо се изморявал. Свидетелят Николов споделя още, че при работата си като автомонтьор ищецът изпитва страх, когато влиза под колите. Преминал е на 4 часов работен ден , поради затрудненията , които физически изпитвал в работата си.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

    На основание чл.300 от ГПК и предвид липсата на спор между страните гражданският съд приема за доказано виновното извършване от П.С.П. на противоправно деяние, изразяващо се в причиняване на средна телесна повреда на ищеца. Последното е довело до претърпените от И. П. И. вредни последици.0

Към дата 14.02.2012г. между ответното дружество ХДИ Застраховане АД и собственикът на л.а. Фиат Пунто, с рег.№ В 8641 КР, управляван от втория ответник П.С.П. е било налице действително застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност”, поради което П.С.П. е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на ищеца да предяви преките искове по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя.

    При определяне на размера на претендираните вреди съдът следва да съобрази приложението на чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал. 2 от ЗЗД.

    В конкретния случай приложението на чл.52 ЗЗД следва да се  съобрази с постановките в ППВС № 4/68 год. относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на справедлив паричен еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди.

В понятието “неимуществени вреди”, според последователната практика на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт.

В случая от значение е продължителността на периода на възстановяване , а той според в.л. Р. и съобразно свидетелските показания е отнел както следва : два месеца постелъчен режим при пълно обездвижване , след това един месец рехабилитация ; общо от 6 до 9 месеца трайно затруднено движение на снагата. Това отнесено към възрастта на пострадалия към датата на произшествието – 32 години в работоспособна и активна възраст и неговото семейно положение – с дете и жена , с които живее в едно домакинство и за които е полагал грижи, осигурявал издръжка , участвал във възпитанието на детето, налага извод за един продължителен период на преустановяване на нормалните за ищеца активности. Което освен чисто физическата болка от претърпяното се съчетава с подчертано психическо напрежение както като оценка на преживяното , така и на проекцията му в живота на ищеца след това.

    Съдът като се ръководи от тези критерии и взема предвид характера и броя на получените при ПТП травматични увреждания и степента на засягане на здравословното състояние на ищеца вследствие на тях, силата, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства приема, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Искът за разликата до 32 000 лв. като неоснователен следва да се отхвърли.

    Обезщетението за забава следва да се присъди на осн. 86,ал.1 вр. чл.84,ал.3 ЗЗД върху главницата от 25000лв. от деня на деликта - 14.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

    Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски , както и наличието на такова от ищеца пред първата инстанция, следва обжалваното решение да се измени в частта за разноските и „ХДИ Застраховане” АД дължи на И.И. сумата от 1875лв. – извършени от последния разноските пред ВОС и сумата от 647 лв. пред настоящата инстанция.

    В полза на „ХДИ Застраховане” АД следва да се присъдят само сторените от дружеството разноски по защитата му пред настоящата инстанция и то на основа отхвърлената част от въззивната жалба , т.е. за сумата от 334лв. Въззиваемата страна , ответник пред ВОС, е следвало да поиска присъждане на разноски за първата инстанция пред нея и в съответните преклузивни срокове , което не е сторено.

На осн. чл.78,ал.6 вр. чл.83 , ал.1 , т.4 ГПК дължащата се държавна такса за разглеждане на иска, респ. на въззивната жалба, върху уважената част от иска, а именно в размер на 25000лв., а оттук 1000лв.– държавна таса пред ВОС и 360лв. - депозити за вещи лица пред ВОС  и 200 лв. – държавна такса  /съобразно уважената част от възизвната жалба/ пред ВнАС, се дължи от осъдената страна , т.е. от „ХДИ Застраховане” АД.

    Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

       ОТМЕНЯ решение № 308/02.04.2013г. по т.д. № 2602/12г. на ВОС в частта, с която са отхвърлени исковете на  И.П.И. срещу „ХДИ Застраховане” АД, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за горницата над 15 000 лева до 25 000 лева, както и за присъждане на лихви за забава върху тази разлика с правно основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД за периода 14.02.2012г. до окончателното изплащане на главницата , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ХДИ Застраховане АД, ЕИК 130427863,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Георги С. Раковски”, № 99, ет. 12 да заплати на И.П.И., ЕГН **********,***, ст. 6 разликата над 15 000 лв. до 25000лв., претърпени неимуществени вреди от причинени негативни психически изживявания и състояние на емоционален стрес, както и причинени болки и страдания от телесни повреди - изразяваща се в счупване на тялото на 5-ти поясен прешлен и счупване на 9-то ляво ребро до гръбначен, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за период около 8 месеца, получени в резултат на пътно - транспортно произшествие на 14.02.2012г., причинено виновно от П.С.П., на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва  върху тази главница за периода от датата на вредоносното събитие 14.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86 вр. 84, ал. 3 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 308/02.04.2013г. по т.д. № 2602/12г. на ВОС в частта, с която са отхвърлени исковете на  И.П.И. срещу „ХДИ Застраховане” АД, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за горницата над 25 000 лева до 32 000 лева, както и за присъждане на лихви за забава върху тази разлика с правно основание чл.86 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД за периода 14.02.2012г. до окончателното изплащане на главницата.

ИЗМЕНЯ решение № 308/02.04.2013г. по т.д. № 2602/12г. на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА ХДИ Застраховане АД, ЕИК 130427863,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Георги С. Раковски”, № 99, ет. 12 да заплати на И.П.И., ЕГН **********,***, ст. 6, сумата от 1875 лв. – извършени от последния съдебно-деловодни разноските пред ВОС и сумата от 647 лв.- разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,***, ст. 6, да заплати наХДИ Застраховане АД, ЕИК 130427863,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Георги С. Раковски”, № 99, ет. 12 сумата от 334лв. – сторените от дружеството разноски пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.

ОСЪЖДА ХДИ Застраховане АД, ЕИК 130427863,със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Георги С. Раковски”, № 99, ет. 12 да заплати  в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1360лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и депозити за вещи лица,  и в полза на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата от 200лв. – държавна такса върху уважената част от въззивната жалба, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: