Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

285

гр. Варна, 05.12.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№412 по описа за 2018г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано по е по въззивна жалба от Д.М.А. срещу решение №88/18.10.2017г., поправено с решение №50/16.05.2018г., по т.д.№51/2017г. на ОС – Силистра, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника срещу ЗД „Бул инс” АД иск за заплащане на разликата над 15000лв. до предявения размер от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.02.2015 година по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ /отм./.

          Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не се е съобразил с критериите, установени в ППВС 4/1968 година, където е посочено, че от значение е характера на увреждането, начина на извършването му, степента на възстановяване на пострадалия, продължителността на оздравителния процес, интензивността на медицинската намеса, като справедливостта е винаги конкретна, а не абстрактна категория.

          В конкретния случай, вещото лице е посочило, че се касае за счупване на ацетабулума в ляво на тазовия пръстен, което е тежко нарушение на опорно-двигателния механизъм на човешкото тяло, като при тази травма е налице изразена болкова симптоматика и наличие на функционален дефицит. Успоредно със стационарното лечение са били необходими макар и неоперативни манипулации, целящи в максимална степен възстановяване на функционалната цялост на тазобедрената става, поради което в периода на лечение пострадалият е можел да се придвижва само с помощни средства. Наред с това заключението на вещото лице е, че при подобна травма болките, които я съпровождат естествено намалели по интензитет може да съществуват и до момента, като тяхното обостряне при пренатоварване или при промяна на климатичните условия е абсолютно възможно. Травмата оставя макар и лек функционален дефицит.

          По същество моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционният съд, в отхвърлителната му част и вместо него постанови друго, с което уважи предявеният иск и присъди направените разноски.

          В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

          Въззиваемата страна ЗД „Бул инс” АД, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, с писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. По същество моли същата да бъде отхвърлена и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно приложени ясписък по чл.80 от ГПК.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

          Производството пред ОС – Силистра е образувано по предявени искове от  Д.М.А. ***” АД, за заплащане на сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 09.02.2015г., причинено от Д.К.П., при управление на л.а. „Фолкксваген“ „Голф“, рег.№СС ХХ ХХ МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата.

          В условие на евентуалност е предявен иск срещу Д.К.П. за заплащане на сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 09.02.2015г., причинено от Д.К.П., при управление на л.а. „Фолкксваген“ „Голф“, рег.№СС ХХ ХХ МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата.

          В исковата молба се твърди, че на 09.02.15г. по пътя  пътя от гр.Силистра към с.Айдемир, при управление на товарен автомобил „Жук“ с рег.№СС 1016 АК, ищецът е бил застигнат и блъснат от автомобила на евентуалния ответник.  Твърди се, че с присъда по НОХД №537/2015г. по описа на РС-Силистра, влязло в сила на 09.09.15г., Д.К.П. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, от НК вр. чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.3 НК.

          Излага се, че вследствие на произшествието ищецът Д.М.А. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ацетабулума вляво на тазовия пръстен, довела до трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник. С оглед уврежданията, на ищеца е предписано придвижване с патерици в продължение на два месеца, без натоварване на левия долен крайник. Твърди, че до м.ноември 2015г. се е придвижвал с патерици, като е провеждал различни рехабилитационни процедури. Въпреки лечението и пазенето, е продължил да накуцва с левия крак и макар и намалени, и към настоящия момент изпитва болки при ставане и сядане, които са довели до ограничаване на възможностите за упражняване на професионалната му дейност. И към настоящия момент, две години след катастрофата, все още изпитва затруднения в движението, а болките в тазобедрената става продължават.

          Лекият автомобил, с който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД съгласно полица №02115000252607/09.01.2015г.

          Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, с писмени отговори, оспорва предявения иск като завишен. Твърди, че получената средна телесна повреда е била лекувана неоперативно – „закрито наместване“. За възстановяване от същата е било провеждано рахабилитационно лечение, като последните данни за същото посочват почти пълно възстановяване. От така представените данни може да се направи извод, че травмата е сравнително лека и бързо възстановяване в рамките на девет месеца, поради което претенцията е прекалено завишена и следва да бъде уважена до размер около 10 000лв. Прави възражение за съпричиняване. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.  

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

          В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС-Силистра решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

          За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.

          Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.       Решението на ОС - Силистра в частта, с която са уважени предявените от Д.М.А. искове за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 09.02.2015г. до окончателното й изплащане е влязло в законна сила.

          Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на застрахователно правоотношение по полица гражданска отговорност съгласно полица №02115000252607/09.01.2015г., валидна към датата за застрахователното събитие, за МПС л. а. Фолксваген Голф ”, рег.№ СС ХХХХ МС, с което е причинено ПТП на 09.02.2015г.,  поради което ответникът  ЗД «БУЛ ИНС» АД, гр. София е надлежно легитимиран да отговаря по предявените спрямо него искове.

          Обстоятелствата от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на водача/, са установени с влязла в сила присъда, постановена по НОХД №537/2015г. на РС-Силистра. 

          Спорни пред настоящата инстанция са единствено наведените в жалбата твърдения относно размера на определеното обезщетение, съизмерено с претърпените от ищеца- въззивник болки и страдания.

          За установяване вида и степента на получените от ищеца травматични увреждания пред ОС-Силистра е допусната комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза. От заключението по същата, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищецът е получил счупване в областта на лявата тазобедрена става, причинено от обръщането на товарния автомобил.

          От обясненията на вещото лице д.р Иванов, дадени в проведеното на 20.09.2017г. о.с.з., се установява, че при тази травма е налице както болкова симптоматика, така и наличие на изразен функционален дефицит, т.е невъзможност да се движи, да се стъпва на крайника, което налага провеждането на стационарно лечение, извършването на неоперативни манипулации, целящи в максимална степен възстановяване на функционалната цялост на тазобедрената става, след което започва процес на възстановяване. Предвид характера на увреждането, в този случай пострадалият е трябвало да се придвижва с две помощни средства, с цел избягване на натоварване в първите 3 – 4 месеца. Вещото лице посочва, че е възможно болките, които съпровождат такава травма да съществуват и към момента, както и тяхното обостряне при пренатоварване или промяна в климатичните условия. Излага, че при получаване на такава травма от лице в активна възраст, над 50 години, същата оставя последствия цял живот, които се изразяват в болка и лекостепенен функционален дефицит.

           Обстоятелството, че след инцидента ищецът е изпитвал болки в тазобедрената става и в продължение на 3-4 месеца се е придвижвал с патерици се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Диан Валентинов Иванов, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни и Нежа Великова Ангелова, които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК. От същите се установява, че след като е спрял да ползва патериците, походката на ищеца се е възстановила, но не изцяло, като е останало накуцване и болка, които съществуват и към настоящия момент. Болките са постоянни – при ставане, като същите се обострят при промяна на времето. В периода на лечението е имал нужда от ежедневна помощ, тъй като не е можел да се обслужва в ежедневните си дейности, което е наложило съпругата му да си вземе болничен, за да може да му помага за период около месец-два непосредствено след инцидента. 

Изискването на чл.52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за претърпените от ищеца Д.М.А. неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретно и обективно настъпили обстоятелства.

При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи средна телесна повреда; болезнеността на същите; продължителното затруднение при движението и обслужването му в период около два месеца и необходимостта от чужда помощ. Следва да бъде отчетена и остатъчната болка, както и лекостепенния функционален дефицит, които ще останат до края на живота на ищеца.

С оглед на изложеното съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалия Д.А. са причинени болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размера достатъчен за компенсацията им, а именно 30 000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалия и физическия дискомфорт от получените травматични увреждания, който продължава да е източник на негативни емоции.

Съдът намира, че с така определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.   

Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва, считано от датата на увреждането – 09.02.2015г. до окончателното им изплащане.

Водим от горното съдът намира, че предявения иск от Д.М.А. ***" АД, ЕИК 831830482, за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психични болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 09.02.15г., причинено от Д.К.П., при управление на л.а. „Фолкксваген - Голф“, рег.№СС ХХ ХХ МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата е основателен и следва да бъде уважен.

Искът за разликата над 30 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид частичното не съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ОС-Силистра следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.М.А. ***” АД, ЕИК 831830482, иск за заплащане на разликата над 15 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.02.2015г., причинено от от Д.К.П., при управление на л.а. „Фолкксваген - Голф“, рег.№СС ХХ ХХ МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен в посочения размер. 

В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 000лв. до претендираните 40 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата, решението следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ЗД“БУЛ ИНС“АД, гр.София следва да бъде осъдено да заплати на Д.М.А. сумата от 300лв., представляваща направените пред ОС-Силистра разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска и сумата от 300лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от жалбата.

На основание чл.78 от ГПК и направеното в този смисъл искане въззивникът Д.М. Андреев следва да бъде осъден да заплати на ЗД“БУЛ ИНС“АД, гр.София сумата от 600лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата.

На осн. чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.4 ГПК на осъдения ответник следва да се възложи заплащането на държавна такса по уважената част от исковете в размер на 900лв. /от които 600лв. държавна такса за разглеждане на делото пред ОС –Силистра и 300лв., за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна.  

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №88/18.10.2017г., поправено с решение №50/16.05.2018г., по т.д.№51/2017г. на ОС – Силистра, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.М.А. ЕГН **********,***” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, иск за заплащане на разликата над 15 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.02.2015г., причинено от от Д.К.П., при управление на л.а. „Фолкксваген - Голф“, рег.№СС ХХ ХХ МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:   

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М.А. ЕГН **********,***, сумата от 15 000лв., представляваща разликата над 15 000лв. до 30 000лв. - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му повреди, резултат от ПТП, настъпило на 09.02.2015г., причинено от от Д.К.П., при управление на л.а. „Фолкксваген - Голф“, рег.№СС ХХ ХХ МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение №88/18.10.2017г., поправено с решение №50/16.05.2018г., по т.д.№51/2017г. на ОС – Силистра, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.М.А. ЕГН **********,***” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, иск за заплащане на разликата над присъдените 30 000лв. до претендираните 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.02.2015г., причинено от от Д.К.П., при управление на л.а. „Фолкксваген - Голф“, рег.№СС ХХ ХХ МС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.02.15г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М.А. ЕГН **********,***, сумите, както следва: от 300лв., представляваща направените пред ОС-Силистра разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете и от 300лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от жалбата, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.М.А. ЕГН **********,***, да заплати на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, сумата от 600лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на основание чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Варна сумата от 900лв., представляваща дължимата за производството държавната такса /600лв. - за разглеждане на делото пред ОС –Силистра и 300лв. - за разглеждане на делото пред настоящата инстанция/ по уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

         РЕШЕНИЕ №88/18.10.2017г., поправено с решение №50/16.05.2018г., по т.д.№51/2017г. на ОС – Силистра, в останалата му част е влязло в законна сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: