ОПРЕДЕЛЕНИЕ№590

 

Гр.Варна, …22.08.………………… 2019г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и първи август през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ 

                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА   

 

           Като разгледа докладваното от съдията Р. Славов ч.в.търг.дело № 412 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна срещу определение от съдебно заседание от 12.04.2019г. по търг.дело № 1720/18г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на производството по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019год. на КЕВР с влязъл в сила съдебен акт.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на предпоставки за спиране.

Твърди, че спирането на производството до приключване на административното производство по оспорване законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019г. е недопустимо с оглед законово придадената предварителна изпълняемост на акта по смисъла на чл.13 ал.9 от ЗЕ. Сочи че законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици. В общият случай ако от това предварително изпълнение е възможно да настъпят сериозни вреди, засегнатите лица могат да поискат спиране на предварителното изпълнение по предвидения в АПК ред. В конкретния случай съдът е лишен от правомощието да постанови спиране на предварителното изпълнение, съгласно изричната забрана на чл.13 ал.9 от ЗЕ. Сочи че уважаване на искане за спиране на подлежащия на предварително изпълнение акт на КЕВР би станало причина единствено за циклично спиране и възобновяване на настоящето производство. Сочи че така се суспендира приложението на което и да е решение на КЕВР, което е недопустимо както с оглед правната несигурност, която се внася в търговските отношения между страните, като и с оглед изричната норма на чл.13 ал.9 от ЗЕ, която не допуска спиране на предварителното изпълнение на актовете на КЕВР. Позовава се мотивите на тълк.решение № 2 от 19.11.2014г. на ВКС по тълк.дело № 2/14г. на ОСГТК, съобразно които когато отмяната на ИАА е настъпила след приложението на административния акт, то компетентен да възстанови нарушените права е административният орган, а не съда. Твърди че до отмяната на акта е недопустимо пренебрегването на придаденото на акта предварително изпълнение, дори и по реда на чл.22 ал.1 т.4 от ГПК.

Твърди че не са налице предпоставките на чл.219 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на производството по търговския спор. Позовава се на практика на касационната инстанция, че не са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на гражданското производство ако предмет на административното производство е проверка законосъобразността на ИАА, който макар и да има връзка с правопораждащия административен акт, няма пряко отношение към възникването, изменението или погасяването на субективните права на страните в гражданското производство. ..

Твърди че изходът от спора за законосъобразността на решение № СП-5 от 28.03.2019г. не е от категорията актове, които пораждат права или задължения за своите адресати, понеже същото има декларативен характер. Понеже същото има белезите на декларативен, а не на конститутивен административен акт, неговото издаване не се отразява на субективните права, които черпят страните от съществуваща по между им облигационна връзка, с оглед на което и спорът за неговата незаконосъобразност не между да бъде преюдициален за настоящето производство.

 Моли съда да отмени обжалваното определение, като претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2” ЕООД със седалище гр.София, в който излага становище че частната жалба е неоснователна, по изложени съображения. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 1720/18г. по описа на ВОС е образувано по осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД, на „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2” ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за сума 78 047,87лв. претендирана като незаплатена цена на произведена и доставена електрическа енергия за м.октомври 2015г. от ВяЕЦ за нетно специфично производство над 2 000 до 2 300 Квтч по приложими преференциални цени, ведно с обезщетение за забава в размер на 22 877,72лв., считано от 30.11.2015год. до датата на завеждане на иска.

С обжалваното определение постановено в съдебно заседание на 12.04.2019г. първоинстнационният съд е спрял на основание чл.229 т.4 от ГПК производството по делото до приключване на производството по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019год. на КЕВР с влязъл в сила съдебен акт.

Производството пред административния съд е образувано по жалба „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД срещу Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г., с което е установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 КВтч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 час по т.8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във връзка с Решение № Ц-13 от 28.06.2006г. Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г. е издадено след отмяна по съдебен път на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. по отношение на точка 1.7.

Спорно между страните по делото е как следва да се определи размерът на дължимата цена, в светлината на Решение № СП-1 от 31.07.2015г., определящо две различни количества на нетно специфично производство до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори. Ищецът основава претенцията си за допълнително дължимо заплащане на преференциалните цени с приложението на т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 от 31.07.2015г. Спорът се концентрира върху това дали по отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък, каквото е становището на ответника. Спорът по делото касае тълкуване, с оглед начина и на прилагане на разпоредба на индивидуален административен акт – решение № СП-1 от 31.07.2015г. – т.1.7 и т.1.8, относими към определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Съставът на въззивния съд намира, че евентуалната нова отмяна на т.1.7, сега определена със СП-5 от 28.03.2019г. , сама по себе си няма да даде отговор относно тълкуването на разпоредбата в значимата за спора насока. Освен това във вече формираната от ВКС практика е прието обратно действие на отмяната на решенията на КЕВР с характеристиките на индивидуални административни актове. /в този смисъл са и мотиви в определение № 360 от 10.07.2019г. по търг.дело № 2655/18г., І т.о./

На следващо място обжалваното пред административния съд решение е предварително изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ, според който обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението, както и че искането за спиране на изпълнението на определени решения, сред които посоченото попада, е недопустимо. /в този смисъл определение № 442 от 30.07.2015г. по ч.търг.дело № 1386/15г., ІІ т.о./

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките по чл.229 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото и обжалваното определение следва да бъде отменено от въззивния съд.

С оглед основателността на жалбата, и направено искане, както и на основание чл.81 ГПК, насрещната страна дължи на жалбоподателя направените разноски за настоящето производство. Представени са валидни доказателства за извършени разноски в размер на 1428лв.-за платен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОТМЕНЯВА определение от съдебно заседание на 12.04.2019г. по търг.дело № 1720/18г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 2” ЕООД ЕИК 124701621 със седалище гр.София, да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД ЕИК 103533691 със седалище гр.Варна сумата от 1 428лв. /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/, разноски за производството.

Определението подлежи на обжалване в частта относно присъдените разноски, в едноседмичен срок пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.