Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

281 / 05.12. 2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     осемнадесети октомври                                      Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

 

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 413   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Европа Инвестмънт” ООД, дружество регистрирано в Република Казахстан, представлявано от директора С* А* против решение № 50/28.04.2016г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 190/2015г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове  против  „АЯ”ООД, ЕИК 124641371, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”В* П*” № 48 с правно основание  чл.195 във вр. с чл.193 във вр. с чл.87 ал.1 ЗЗД, както и при условията на евентуалност  -  с правно основание  чл.87 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55 ЗЗД и чл.88 ЗЗД за заплащане на сумата 246 390 евро, представляваща заплатена цена  по договор № 001/02.04.2014г. за изработка на оборудване, договор № 002/14.10.2014г. за покупко-продажба на оборудване, обезщетение за претърпени вреди за транспорт на оборудването и заплатен наем, както и  сумата от 500 лв. -  съдебно-деловодни разноски. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в очевидно противоречие със събраните по делото доказателства, като излага обстойни аргументи за несъгласието си с изводите на първоинстанционния съд и моли обжалваното решение да бъде отменено.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание чл.195 вр.чл.193 ЗЗД вр. чл.87 ал.1 ЗЗД /главен/ и чл.87

 

 

ал.1 ЗЗД вр.чл.55 ЗЗД  и чл.88 ЗЗД /евентуален/  от „Европа Инвестмънт” ООД, дружество регистрирано в Република Казахстан срещу „АЯ”ООД ЕИК 124641371, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”В* П*” № 48 за заплащане на сумата от 191 240 евро -  стойност на доставено оборудване по Договор за производство на оборудване № 001/02.04.2014г. и Договор за покупко-продажба на оборудване № 002/14.10.2014г., ведно с 21 600 евро, представляващи направените транспортни разходи за доставка на оборудването, 33 550 евро  - разходи за наем на помещението, в което е инсталирано оборудването, както и законната лихва върху горните суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Оплакванията в жалбата се свеждат до това, че представителите на производителя, монтирали процесната  линия за пелети и извършили опит да я пуснат в експлоатация още към него момент са констатирали, че тя не произвежда количеството пелети, гарантирано в техническата й характеристика  и не достига производителността, заложена като основен елемент и в договора  - т.1.2 – 750 – 1000кг/час. Освен от показанията  на свидетелите К* и Б*, това твърдение се потвърждавало и от  експеримента, извършен от  в.лица в рамките на изготвената от тях съдебно-техническа експертиза, при който е констатирано, че линията за пелети произвежда  едва 190 кг/час . Т.е. според въззивника  представителите на дружеството продавач са имали яснота за невъзможността на линията да произвежда договореното количество още при пускането й в експлоатация. Поради това неверен се явява извода на първоинстанционния съд и направен в противоречие със събраните по делото доказателства, че на 26.06.2015г.е станало уведомяването на ответника за недостатъци на линията. Касае се за скрити недостатъци на закупеното оборудване, които  не са били известни на купувача към момента на пускане на линията в експлоатация. Представителите на производителя са му обяснили, че линията подлежи на настройка, без обаче самите те да извършат тази настройка и да достигнат гарантирания по договора резултат. След отпътуването на специалистите на ищеца / свидетеля Б*/ за ищеца се е породила необходимост сам да извърши настройка на линията, следвайки указанията на производителя, но въпреки това не е успял да достигне количествата пелети, заложени в техническата спецификация и договора. Към този момент ищецът е узнал и останалите скрити недостатъци, които са оформени в списък и с писмото от 26.06.2015г. са представени на производителя. След като по препоръки на управителя на ответното дружество по линията са правени настройки в един продължителен период от

 

 

време, то той е знаел за недостатъците. Според въззивника той  е изпълнил задължението си по чл.194 ЗЗД да  прегледа вещта във времето, което обикновено е необходимо за това и като е констатирал скритите недостатъци незабавно е уведомил производителя. Но за да констатира тези недостатъци необходимо е било линията да бъде пусната в експлоатация да работи известно време. Ето защо неправилен е извода на съда, че за недостатъците продавачът не е уведомен веднага. От друга страна твърди, че  уведомяване на продавача не е било необходимо, съгласно изричната разпоредба на чл.194 ал.2 ЗЗД, тъй като той е знаел за недостатъците както към момента на производство на линията, така и към момента на монтирането й. Това твърдение, наведено още с исковата молба не е изобщо обсъдено от първоинстанционния съд. Неправилен е още извода на съда, че по линията са правени отклонения, които не позволяват да се направи обективна преценка за производителността и съответствието на техническите й характеристики със заданието. Вярно е, че сушилнята е била отстранена от купувача, но вярно е също така, че  според в.лица от приетата СТЕ това не се отразява негативно върху производителността на линията. Отстраняването  се е наложило поради възникналата  сериозна опасност от запалване. Освен това според св.Б*  използваната за производство на пелети слама е била с влажност около 3-4 % / при изискване за влажност не повече от 22 %/, поради което нужда от допълнително изсушаване не е имало. Пробиването на отвори в кожуха преди работната камера на дробилката за ситно смилане също не е повлияло на производителността на линията. Според в.лица тези отвори се използват за лесното изпразване на камерата от задръствания със слама и позволяват бързото им преодоляване  - за не повече от 2 мин, като не влияят върху качеството и производителността на машината. Тези задръствания представляват скрит недостатък на линията за пелети, тъй като  според в.лица всяко спиране и почистване на задръстената слама отнема не по-малко от 30 мин. на всеки час, а това се отразява негативно върху производителността.  По отношение на подменените датчици и лагери уточнява, че  според в.  лица по линията има един прекъснат датчик /изолиран/, която промяна също  не влияе на работата й. Датчикът следи за нивото на нарязна суровина в бункера и неговото изолиране не влияе по никакъв начин на работата, тъй като всички бункери са снабдени с възможност за визуално наблюдение. Счита за неоснователно възражението на ответника, че линията не е използвана  съобразно инструкциите за експлоатация, тъй като  в.лица отговарят изрично отразяват в заключението си, че не са установили обстоятелства,

 

 

които да породят съмнение в тях относно спазване на инструкциите за експлоатация на машините. Позовава се на  заключението на експертите, че   всеки един от елементите на линията има недостатък, което обстоятелство води до ниската й производителност.  Така например по едрата дробилка балата не се развива. За преодоляване на този недостатък се налага честото й спиране и намесата на работник, който  да извърши развиването. Дробилката според експеримента на в.лица може да работи само на първа и втора степен, от 10 степени възможни. В.лица установяват, че нейната производителност е 190 кг/час., а за отстраняване на недостатъците по нея считат, че ще са необходими съществени промени.; 2. В края на хоризонталния транспортьор се събира слама, която го задръства и транспортьорът трябва да спре, за да се отстрани набитата слама – стр.7 на експертизата. Налага се често спиране на линията, трудоемка ръчна намеса на работник, загуба на време, което влече след себе си чувствително понижаване на производителността; 3. Ситната дробилка също се задръства. Според в.лица тя е от т.нар. „чуков тип”, а  дробилки от такъв тип никога не се използват за мелене на слама, тя се дроби само с ножове. Изводът на в.лица е, че за отстраняване на недостатъците по ситната дробилка ще са необходими съществени промени по нея; 4. Матриците са нископроизводителни. При проведения експеримент от в.лица за един час непрекъсната работа двете матрици, с ширина от 90 мм,  са произвели общо 90 кг пелети, което количество е десетократно по-ниско  от гарантираните от производителя производствени характеристики, както и от условието за производителност, залегнало в чл.1.2 на договора. Новодоставената матрица е с работна повърхност от 65 мм, но според в.лица замяната на матриците не би довела до повишаване на производителността. Матриците също имат скала за работа от 1 до 10.  Експериментът е проведен при работа на машините на степен 1, а при увеличаване  до степен 2 машината започнала да се тресе и изпаднала в предаварийно състояние. Ето защо счита, че нито монтираните в линията матрици, нито допълнително поръчаните и доставени от производителя не са в състояние да произведат повече от констатираното в експеримента количество от 90 кг на час. Констатираните от в.лица недостатъци съответстват на обективираните в протокола от 22.06.2015г. Тези недостатъци не могат да бъдат открити при обикновено преглеждане на вещта, а могат да бъдат открити след определен период на работа с машината. Според въззивника тези недостатъци водят до невъзможност за употреба на закупената вещ по договореното предназначение и не могат да гарантират техническите й характеристики. Изразява още и несъгласие  с  

 

 

извода на съда, че недостатъците по линията са възникнали поради неспазване от негова страна на условията за експлоатацията й. Позовава се на категоричния извод на  в.лица, че условията за експлоатация на машините са спазени, а извършените отклонения по линията не влияят на нейната производителност. Неправилен е направения от съда извод,, че ответникът е предал изправно оборудване. От доказателствата по делото и експеримента на в.лица се установява, че линията за пелети в нито един момент от работата си не е показала производителност по –висока от 150 кг/час. А освен това според в.лица извършените по нея промени категорично не влияят върху нейната производителност.    Неправилен е извода на съда, че оборудването може да се ползва по предназначение, след отстраняване на повредите и използването на суровина според спесификацията. Констатираните от в.лица недостатъци не могат да се квалифицират като „повреди”, тъй като по линията са налични недостатъци, които са заложени още при нейния инженеринг / едрата и ситната дробилка имат съществени производствени недостатъци, матриците не са съобразени с естеството на използвания за производство материал – слама/. Основен проблем е изключително ниската производителност на труда. Постигането на производителност 10 пъти по-ниска от гарантираната от продавача обуславя пълната негодност на линията за предвиденото в договора предназначение.

Въззиваемата страна изразява становище, че докато са работили машините, са произвеждали продукция съобразно предвидения капацитет, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите К*и М*. Оборудването, предмет на договора за продажба 002/14.10.2014г.  е прието от купувача в мястото на изпълнение на договора – склада на продавача, прегледано и установено, че то няма недостатъци, за което е  подписан акт № 2/23.02.2015г. Монтирано е от екип на производителя, направени са изпитания, съгласно които то работи съгласно техническото задание, за които  монтаж и изпитания е подписан протокол за монтаж и въвеждане в експлоатация от 22.04.2015г. и който е подписан от представители на ищеца. Посочените писмени доказателства опровергават твърденията на въззивника за наличието на скрити недостатъци на техниката. Линията е използвана в нарушение на указанията за експлоатация, което на осн.чл.5.5 от договора за продажба 002/14.10.2014г. освобождава продавача от отговорност. Счита да невярно  твърдението на жалбоподателя, че по линията  са правени промени и че тя е използвана в съответствие с указанията на производителя. Ищецът е извършил множество промени по линията : сушилнята е

 

 

 повредена и извадена /  Не е вярно, че това не е повлияло на работата на машината, тъй като според св.Б* линията е захранвана със слама с влажност 30-40%, а според експертите използването на суровина с влажност над 22 % е недопустимо/; изключени са датчици/ Г* К* е свързал всички прекъснати датчици. Установеният от експертизата  датчик е прекъснат след заминаването на св.К*/; правени са дупки в кожусите на транспортните шнекове / Според в.лица тези пробиви влияят на подналягането в системата, което се отразява на работата на мелницата за ситно смилане/; извършена е  подмяна на лагери на една от пресите, което е наложило нейния сериозен ремонт. Неверни са твърденията на въззивника, че тези промени били довели до подобряване на работата на линията. Неоснователно е твърдението, че изваждането на сушилнята не влияе върху работата на линията, тъй като сламата била суха – 3-4 %. Точно обратното е вярно – свид.М* Б* сочи, че линията е захранвана със слама с влажност 30-40 %. Според св.К* линията е променена, извършвани са вмешателства в работата на отделните машини / сушилнята/, суровината не се съхранява правилно и е с влошени качества, липсва елементарна техническа поддръжка.         Експертизата е извършила експериментите некоректно, тъй като е използвала некалибриран влагомер, поради което влажността на суровината не е била надлежно установена / 9,5 – 19,5 % според експертите/ Пробите са правени на първа степен при 10 възможни, поради което изводите за невъзможност за достигане на предвидения производствен капацитет са компрометирани. Въз основа на горната фактическа установеност прави следните правни изводи : „ АЯ” ООД е доставило линия за производство на пелети без недостатъци, но ищецът  в следствие на недобросъвестното си поведение я е увредил, което е довело до снижаване на нейния капацитет. Линията за производство на пелети наистина е увредена, но това е в следствие на виновното поведение на ищеца, предвид на което главният иск е неоснователен. Такъв е  и евентуалният иск – не са налице основания за разваляне на договора от страна на ищеца, тъй като той е неизправна страна. Позовава се  на разпоредбата на  чл.5.5 от договора за продажба, съгласно която продавачът не носи отговорност за недостатъци в качеството на оборудването, които са възникнали след неговото предаване на купувача в следствие на неспазване на условията  за експлоатация на оборудването. Поддържа възражението за погасяване на исковете по давност поради изтичането на 6-месечните давностни срокове по чл.265 ал.3 ЗЗД и чл.197 ЗЗД. Поддържа и искането си  по чл.90 ал.1 ЗЗД

 

 

 

едновременно с евентуалното му осъждане  ищецът да бъде осъден да върне  получената по договор № 2 линия за производство на пелети.

От събраните по делото доказателства настоящият състав прие за установена  следната фактическа обстановка :

          Между страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка въз основа на сключени между тях         Договор за производство на оборудване № 001/02.04.2014г., по силата на който ответникът, в качеството си на изпълнител се е задължил да изработи оборудване – линия за пелети, с производителност 750 – 1 000 кг/час, съгласно техническа спецификация, посочена в приложение № 1 към договора срещу заплащане на възнаграждение от 125 240 евро без ДДС, съгласно  допълнително споразумение № 1/18.09.2014г. Същото това оборудване е предмет и на последващ Договор № 002/14.10.2014г. за покупко-продажба, по силата на който производителят прехвърля собствеността на изработената линия за пелети  за сумата от 66 000 евро. Не се спори, че ищецът в качеството му на възложител по първия договор и купувач по втория договор е заплатил дължимата от него цена и по двата договора. С Акт № 1/22.10.2014г. работата по договора за производство на оборудването е приета – л.35, с изричната отметка, че възложителят  няма претенции по обема, качеството и срока за изпълнение на работите. Съгласно чл. т.3.4 от Договор за покупко-продажба на оборудване № 002  правото на собственост върху оборудването се прехвърля от продавача на купувача в момента на доставката му до крайната точка на транспортиране и подписване на протокол за извършената работа между купувача и превозвача. Такъв протокол е Акт № 3/14.02.2015г. за извършен превоз на оборудването между превозвача „Тем Транс” ЕООД и товародателя „Европа Инвестмънт” ООД - л.75.  С Акт № 2/23.02.2015г. – л.57, двустранно подписан, оборудването е предадено от изпълнителя и прието от възложителя,      със забележката, че възложителят няма претенции по обема и качеството му.

На 22.04.2015г сервизна група на „АЯ” ООД, гр.Добрич монтирала и въвела в експлоатация  линията за производство на пелети, за което е съставен съответния протокол, двустранно подписан – л.139. В него е отразено, че всички повреди по оборудването при транспортирането му и разтоварването му са отстранени, а машините изпълняват функциите си съгласно техническото задание.

От специалистите на ищеца за периода 23 април 23 юни 2015г. са установени  недостатъци по линията за производство на пелети, отразени в протокол за открити недостатъци – л.568. А за

 

 

периода от 16.07.2015г. до 29.07.2015г. представител на „АЯ” ООД – Г* К* С* е отстранил дефекти и несъответствия по линията, за което са съставени Акт за  преглед – л.565 / Протокол за инспекция – л.99/. Протокола обаче не е подписан от Г* К*, поради несъгласие от негова страна с отразеното в него, както същият е пояснил пред съда в качеството си на разпитан по делото свидетел.

Според свидетеля на  ищеца М* Б*: л.579 – главен технически специалист в „Европа Инвестмънт” , участвал в проучвателния процес, преговорите и договарянето с ответното дружество за производството и закупуването на линията, специалист обучаван в Добрич да работи с нея, след като сглобили съоръжението не могли да добият мощността, която е предвидена по договор – от 750кг до тон , а достигнали само до 150 кг/час. Тъй като влажността на сламата била нормална, представителите на „АЯ” ООД им казали, че няма смисъл да се суши допълнително. 72- часови проби не са осъществявани. Специалистите на производителя направили всички настройки, само на двигателя на прахосмукачката направили ремонт те, но този двигател не влияе на машината. След като установили, че оборудването не работи  и се свързали с „АЯ” ООД пристигнал Г* С*. След като два дни се мъчил напразно да настрои машината и тя не заработила, стигнал до извода, че сламата им не е такава като при тях и обещал да изпрати друга матрица, с която да работят. Новата матрица пристигнала, но не я монтирали на линията, тъй като била абсолютно еднаква с вече монтираната . Не са използвали сушилнята, защото сламата им била суха- с 30 – 40 % влажност, но в последствие използвали слама с 3,4 % влажност.

Свидетелят А* твърди,че резултатите от работата  на линията не им харесали, имало много пушек, постоянно се налагало да извършват поправки и ремонти. Линията спряла да работи към 01.09.2015г., не ги е устроила производителността.

Свид.Г* С* К* е разпитан като специалист от името на производителя, който е извършвал ремонтни дейности по линията на място, в Казахстан. Дава показания, че линията е била променена, отстранена е сушилнята, сламата се съхранявала отвън на двора,  на дъжд и слънце, сензорите на бункера били отрязани и свързани, което предопределя препълване на бункера , забиване на едната от машините и изключване на защитата, филтъра не е почистван, което води до изгаряне на мотора, заварявани са лагери, което е недопустимо, неправилно дробилката била поставена вътре в помещението и вдигала много прах. Едната от машините не била отремонтирана, но твърди, че аварията е възникнала от грешка на работниците на ищеца

 

 

Според свид. И* К*, посетил Казахстан на 12.04.2015г.,   след монтажа линията е работила и произвела около 700 кг пелети до обяд и то качествени. Според него материала, който мине през първата машина, трябва задължително да мине и през сушилнята, за да се достигне необходимата влага.

Свидетелят М* М* също посетил Казахстан и участвал при сглобяване на машините. Дава показания, че две от машините били повредени. След монтажа са пробвали машината два дни, като произведените пелети били качествени.

За доказване на претендираните от некачествената линия за пелети вреди, ищецът представя  договор  за транспортиране на закупеното от него оборудване и доказателства за плащане на цената по него, както и договор за наем на помещение от 16.02.2015г., в което е поставено оборудването, ведно с фактури за извършените плащания на наема.

 От заключението на СТЕ, прието пред първата инстанция, се установява,че в.лица след като са се запознали с инструкциите за експлоатация на отделните машини, съставляващи линията за  производство на пелети от слама /рулонни бали/, са посетили Република Казахстан, извършили са оглед на място на линията и са осъществили в продължение на около седем часа измервания на производителността и експерименти, след което са установили следното :

Сушилнята е премахната от линията, тъй като по време на нейната работа се е появил дим на две места / в камерата под транспортиращите слама шнекове/ и на изхода на сушилнята и е било възможно възникването на пожар.  В.лица потвърждават, че и на двете посочени от Б* места има почернели участъци, т.е. – повишаване на температурата и дим. Потвърждават, че линията може да работи и без сушилнята. При пусната в действие линия дробилката  за едро смилане на сламата работи бавно – за около 30мин.смила една бала, а за достигане на заложената в договора производителност – 750 – 1000 кг/час трябва да смила максимално една бала за 8 минути. При увеличаване скоростта на подаване на сламата, дробилката спира да работи. След извършените изпитания в.лица приемат, че производителността на линията е 190 кг/час. и че тя не може да достигне гарантираната от производителя производителност от 700 – 1000 кг/час.

На въпроса дали с така заложената матрица уговорената в договорите производителност е възможно да бъде постигната, в.лица не могат да дадат категоричен отговор, тъй като количеството произведена продукция зависи и от количеството подаван  към матриците материал. При подаван материал от 190 кг/час  максималното количество пелети, които могат да бъдат

 

 

произведени е също 190 кг/час.  Линията е била използвана по предназначение и е работела само със слама. Инструкциите за експлоатация на машините са спазени. Силната запрашеност на помещението, в което е монтирана линията, не е добра производствена практика. Пробитите отвори в кожата преди работната камера на дробилката за ситно смилане са извършени от ищеца и позволяват преодоляване на задръстванията със слама / за не повече от 2 минути/, в противен случай би се губило време от 15 до 30 минути. Това решение е добро по отношение на почистването от задръстена слама, но влияе негативно на подналягането, което се създава след ситното надробяване на сламата. В.лица  не могат да установят причината за радиалното биене на матрицата на дясната преса за пелети, може да е от грешки при монтажа, от некачествени лагери или в следствие на нередовно смазване на лагерите. В състоянието, в което е прегледана от в.лица едната пелет преса не може да се използва по предназначението си  поради опасност от съществена авария на машината. Поради проблемите с транспортирането на сламата линията може да работи с чести спирания, което понижава нейната производителност. За да се постигне производителност от поне 750 кг/час линията следва да бъде ремонтирана, но в.лица не могат да кажат какви точно ремонти работи следва да се извършат и на каква стойност. Основни проблеми са честите спирания за отстраняване на задръствания при подаването на сламата и ниската производителност. Докато първия недостатък може да бъде отстранен лесно и нескъпо, повишаването на производителността  може да се постигне, но след значителна преработка на линията, като напр. подмяна на матриците с по-производителни, което обаче ще повиши експлоатационните разходи за увеличаване на персонала и на консумираната ел.енергия. Договорираната производителност може да се постигне  единствено при ПОВИШАВАНЕ ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА ДВЕТЕ ДРОБИЛКИ И НА ТРАНСПОРТИРАЩИТЕ ШНЕКОВЕ  и едва при постигане на производителност от 750 кг/час от дробилките и съоръженията до пелетизиращите преси ще може да се установи дали монтираните пелетизиращи преси са подходящи или трябва да се подменят и те.  Най-съществената промяна по линията, направена от ищеца, е изключването на сушилнята от линията, което обаче според в.лица не се отразява негативно на производителността й. Пробиването на кожения преход според тях не е технически издържано, но е предприето за по-бързо отстраняване на задръстената суровина. Използваната суровина е с добро качество и подходяща за производство на пелети. Досежно влажността на суровината – изискването е за влажност да 22 %. Батарбеков свидетелства за

 

 

 използвана суровина слама  с 30 – 40% влажност, в.лица са работили със слама с 9,5 – 19,5 % влажност. Според в.лице Л* влажността влияе основно върху качеството на произведените пелети, но е свързана и с производителността. По-ниската влажност затруднява машините и излизат некачествени пелети, а по-високата влажност не позволява производството на пелети.

В с.з. в.лица дават обяснение, че работниците, които са обслужвали машините са били ръководени от специалист, обучен в гр.Добрич, който е притежавал необходимите качества за тяхното управление. По време на проведения от в.лица експеримент пелет пресата е била неизправна, лагерите й биели, единият щифт се счупил поради претоварване, а когато се опитали да преминат от степен 1 към степен 2 /при 10-степенна скала на регулиране/ машината започнала да се тресе и изпаднала в предаварийно състояние.

          В крайна сметка според в.лица максималното количество слама, което може да достигне до двете монтирани на линията пелет преси е 190 кг/час. При това положение линията за пелети не може да достигне договорираната производителност от не по-малко от 750 кг/час. В.лица не могат да установят какво е максималното количество продукция, което може да се произведе с матриците, монтирани на двете пелет преси, след като до тях може да достигне максимално 190 кг слама.

Категорично е становището не експертите, че линията е използвана по предназначение и съобразно инструкциите за експлоатация. В състоянието, в което е направен огледа и са проведени изпитанията линията може да се използва за работа само с една пелет преса, но при много ниска производителност. Силната запрашеност на помещението не е добра производствена практика.

Въз основа на горната фактическа установеност настоящият състав прави следните правни изводи:

Между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение, произхождащо от сключен между тях договор за изработка – договор № 001 и договор за покупко-продажба на изработеното договор № 002.. Сключването на два договора се обяснява от директора на ищцовото дружество С* А* в с.з. от 18.02.2016г. – л.582, с желанието им да спестят ДДС, тъй като стойността на оборудването е много голяма, в Казахстан данъците са високи, а дружеството не  е спечелило още толкова пари, за да може да плати висок данък.

Налице е приемане на изработеното – Акт № 1/22.10.2014г. към Договор за изпълнение на работи по изготвяне на оборудване № 001/02.04.2014г. и Допълнително споразумение № 1/18.09.2014г. – л.35 и Акт № 2/23.02.2015г. към Договор за покупко-продажба на оборудване № 002/14.10.2014г. и Допълнително споразумение № 1/30.12.2014г. – л.57. Съгласно чл.3.4 от Договор № 002/14.10.2014г. правото на собственост върху оборудването се прехвърля от продавача на купувача в момента на доставката му до крайната точка на транспортиране и подписването на протокол за извършената работа между купувача и превозвача. Така с Акт № 3/14.02.2015г. към Договор за превоз на товари от 24.04.2014г. и допълнително споразумение към него № 1/30.12.2014г. превозните услуги са извършени и оборудването е предадено на възложителя без забележки от негова страна по отношение на обем, качество и срок.

Твърдените в исковата молба и доказвани в хода на процеса недостатъци на изработеното и в последствие закупено оборудване са скрити, такива, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане и/или се появяват по-късно.

Поставя се въпросът - Кои недостатъци на линията за производство на пелети, поддържани във въззивната жалба, се явяват доказани от СТЕ, събраните писмени и гласни доказателства  ?

Основният скрит недостатък се изразява в ниската производителност на линията за пелети, поради което тя не може да достигне производителността, заложена като основен елемент и в договора  - т.1.2 – 750 – 1000кг/час и гарантирана от производителя чрез техническите й характеристики. В тази връзка свидетелските показания си противоречат, обслужвайки правния интерес на страната, която ги е ангажирала. Според свид. Б* максималната достигната мощност е 150кг пелети на час, а според свид. К* - около 700 кг пелети до обяд / от 10,00 часа до 12,00часа/ и то качествени. Във всички протоколи и писма, изготвени едностранно от ищеца, описващи откритите след монтажа недостатъци в работата на пелетната линия се посочва и ниската й производителност  : Протокол за недостатъци в периода 23.04.15г. до 23.06.15г. – л.568 – т.13 – фактическа производителност не повече от 150 – 200кг/час; писмо от 16.06.2015г. до ответника – л.572 – със същата производителност от 150 – 200 кг/час. По този въпрос съдът дава вяра на заключението на СТЕ, той като то е изготвено от необвързани от крайния правен резултат по делото лица, притежаващи специални знания и извършили експериментални изследвания на машините на място. Според това заключение в.лица не могат да се ангажират с категоричен отговор какво е максималното количество продукция, което може да се произведе  с матриците, монтирани на двете пелет преси, след като до тях може да достигне максимално 190 кг слама. Липсата на категоричен отговор, че с така заложената

 

 

 матрица е невъзможно  да се произвежда количество  пелети,  гарантирано и уговорено при подписването на договорите, т.е. – 700 – 1000 кг/ час  прави твърдението на ищеца за наличието на този скрит недостатък недоказано, с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. С оглед на това ирелевантни се явяват твърденията на ищеца за знание у производителя за този недостатък още при доставката и монтажа на оборудването, респ. – още при неговия инженеринг, което го освобождава от задължението за уведомяване за този недостатък.

По отношение на предприетите от ищеца въздействия върху линията за пелети  и тяхното значение за обективната преценка за капацитета на производство и качествата й съдът намира следното :

Действително в.лица дават заключение, че изключването на сушилнята от линията  не се отразява негативно върху нейната производителност. Но не е вярно твърдението във въззивната жалба, че пробиването на отвори в кожата преди работната камера на дробилката за ситно смилане също не влияе на тази производителност.  Напротив – според в.лица пробиването на две места на кожения преход между наклонения шнек и гърловината на ситната дробилка не е технически издържано и на тях не им е известно оказва ли то съществено влияние върху задръстването на ситната дробилка – т.8 от заключението.

По отношение на поддържаните във въззивната жалба недостатъци на пелетната линия като невъзможността на балата да се развива по едрата дробилка, което води до производителност от 190 кг/час, събирането на слама в края на хоризонталния транспортьор, задръстването на ситната дробилка, в.лица дават мнение, че всички тези недостатъци водят до съществено понижаване производителността на линията, като в същото време сочат и различни варианти за преодоляването на всеки един проблем като например добавяне на по още една дробилка, подмяна на шнековете с по-производителни или с по-големи диаметри, подмяна на матриците с по-производителни и т.н. По този начин производителността ще се подобри, но експлоатационните разходи могат да бъдат увеличени – необходимост от повече персонал  или завишаване на консумираната ел.енергия, което от своя страна няма да бъде нарушение на договора, тъй като липсва брой на непосредствено заетите  с линията лица и изискване за максимален разход на ел.енергия.

Преценявайки така описаните и коментирани от свидетелите и в.лица недостатъци по процесната линия за пелети съдът стига до извода, че те не дават основание да бъде споделен извода на

 

 

 въззивника, че водят до невъзможност  за употреба на закупената вещ  по договорното й предназначение и гарантираните й технически характеристики.

Освен това за да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя по договора за изработка и на продавача по договора за покупко-продажба според изричното изискване на чл.264 ал.2 ЗЗД и чл.194 ал.1 ЗЗД възложителят, респ. – купувачът следва да уведоми ВЕДНАГА  изпълнителя/ продавача за откритите по-късно от момента на приемането скрити недостатъци на вещта.  Процесната линия за пелети е монтирана и въведена в експлоатация на 22.04.2015г. и едва два месеца след това продавачът е уведомен за откритите недостатъци по нея – с писмото от 16.06.2015г., като през това време ищецът се е опитал със собствени сили и средства да отстрани недостатъците, като е осъществил редица въздействия върху машините, които според в.лица в повечето случаи са технически неиздържани. Не се доказа твърдението на ищеца, че продавачът е знаел за недостатъците на продадената вещ, поради което за него не съществува задължението да го уведоми съгласно хипотезата на чл.194 ал.2 ЗЗД.  Предвид на горното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.195 вр.чл.193 вр.чл.87 ал.1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен се явява и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.87 ал.1 вр.чл.55 ЗЗД и чл.88 ЗЗД с оглед направения по – горе извод  за недоказаност на твърдението за наличието на скрити недостатъци на доставеното оборудване, които правят вещта негодна  за обикновеното или уговореното в договора предназначение. Не е налице неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по установената по делото облигационна връзка между страните, което да предпостави правото на ищеца да развали договора и търси даденото по него ведно с обезщетение за претърпените от него вреди във връзка с това разваляне / транспортни разходи за превоз на оборудването и платен наем за помещението, в което то е съхранявано/.

 По изложените съображения исковите претенции се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Като е направил идентични фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат  направените от нея разноски за водене на делото пред настоящата инстанция. Тъй като доказателства за такива не са представени, съдът не присъжда разноски.

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/28.04.2016г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 190/2015г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :