Р Е Ш Е Н И Е

 

209/Варна, 30.10.2017 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 10.10.2017 год. в състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

При секретаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 413/2017 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от  „ГОЛДЕН ТУР –РЕТУР“ ООД – Варна и Т.Г.Г.  против Решение 248/05.04.2017 год., постановено по т.д.№ 1140/2016 год., с което ВОС е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО  по иска на „Д.М.” ЕООД, ЕИК 121007796, със седалище гр. Банкя, срещу „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД, ЕИК 201905140, със седалище гр. Варна и Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес с. Бенковски, че ответниците дължат на ищеца, в условията на солидарност, вземане в общ размер на 17500 евро, представляваща част от вноска за наем с падеж на 31.07.2013год. в размер на 13000 евро и такса инфраструктура с падеж 30.09.2013г. в размер на 4500 евро, съгласно споразумение с нотариална заверка на подписите от 25.10.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда - 04.05.2016год. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д. № 4967/2016 год. на ВРС – 12-ти състав, е издадена Заповед № 2398/05.05.2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК.

Предявената въззивна жалба обективира доводи за неправилност на постановения съдебен акт.

Въззиваемата страна оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259, ал.2 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания, визирани в съответните норми от заповедното производство.

Предмет на съдебно установяване е фактическата, материалноправната дължимост на вземане, обективирано в споразумение с нотариална заверка на подписите от 25.10.2013 год. Следователно – претендираното  притезание черпи своето основание от разпоредбата на чл. 365, ал.1 ЗЗД.

Пред въззивната инстанция не са спорни следните факти:

Ищецът „Д.М.” ЕООД и ответникът „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД са страни по сключен срочен  договор  за  наем от 02.04.2012 год., по който „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД е наемател. Договорът регламентира същественото съдържание на договорната връзка, размерът на дължимата наемна цена, вкл. и задължението на наемателя да заплаща такса инфраструктура.

Между страните и трето за договора физическо лице – Т.Г.Г. е подписано споразумение от  25.10.2013 год. с нотариална заверка на подписите под рег. №3644/25.10.2013год. по описа на нотариус с рег. №334 на НК, с район на действие РС – Варна и рег. №11075/29.11.2013 год. по описа на нотариус рег. №200 на НК, с район на действие РС- София. Споразумението обективира изричната воля на страните за прекратяване по взаимно съгласие на срочния договор за наем /чл. 1/. В разпоредбата на чл.2 страните са установили за безспорни следните задължения на наемателя, платими в срок до 25.10.2015 год. :

-         13 000 евро, представляваща част от вноска за наем с падеж 31.07.2013 год. в размер на 13 000 евро;

-         4 500 евро - такса инфраструктура с падеж 30.09.2013 год.

Споразумението предвижда и начисляването на мораторна неустойка при забавено изпълнение след уговорения падеж – чл. 4.

Споразумението е подписано и при изричната уговорка, че с изплащането на сумата от 17 500 лева отношенията между страните във връзка с договора за наем ще се считат за  окончателно уредени /чл.5/.

Подписаният договор предвижда още пасивна солидарност на дълга между „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД и неговия вписан управител Т. Гр.Г.. Солидарното задължаване на двете лица е изрично предвидено в титулната част на споразумението и произвежда обвързващи правни последици по смисъла на чл. 121 ЗЗД.

Споразумението е с доказана в производството автентичност. Съгласно заключението на СГЕ, подписът положен за „Договарящи се – Т.Г.” е изпълнен от Т.Г.Г., която към датата на сключване на споразумението е изпълнявала функциите и на вписан управител на дружеството – наемател.

Обстоятелството, че при пасивното задължаване на две лица е положен само един подпис от името на Т. Гр.Г. не променя извода за обвързващо действие на споразумението както по отношение на ЮЛ, така и по отношение на физическото лице – негов управител.  Волеизявлението по споразумението е направено от физическото лице Т.Г. и доколкото тя е действала едновременно в лично качество и в качеството си на законен представител на управляваното от нея търговско дружество, подписът й е напълно достатъчен за задължаването на двете солидарно задължени лица /в този смисъл и решение № 71/03.07.2012 год., постановено по т.д.№ 444/2011 год. на ВКС, II т.о., постановено във връзка със солидарно задължаване по запис на заповед/.

Представеното споразумение има правното значение на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с която страните прекратяват по взаимно съгласие сключения договор и установяват за безспорен главния дълг и неговия размер. Кредиторът се съгласява с пролонгиране на вземането си, но с предоставянето на обезпечение – солидарна отговорност на трето за договорното правоотношение физическо лице.

 Спогодбата е обвързващ договор със силата на закон, с който страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред те са такива, каквито ги прогласява спогодбата. Волеизявленията на страните  не могат да бъдат оспорвани с твърдения, че споразумението не отразява действителното правно положение. То е такова, каквото го прогласява спогодбата. Съдът е длъжен да зачете нейния материалноправен ефект.

  Установителното, преобразуващото и регулиращо действие на спогодбата би могло да бъде дерогирано единствено при твърдения за нищожност или унищожаемост на съглашението, каквито в производството не са наведени.   

С оглед правните изводи на съда за материалноправния ефект на сключеното споразумение /спогодба/ като самостоятелен  юридически факт, който поражда права и задължения, предходните отношения на страните са ирелевантни и не следва да бъдат разглеждани по същество. Независимо от изложеното, съдът намира за нужно да отчете, че установените в спогодбата задължения съответстват по размер на уговорената наемна цена и такса инфраструктура /Приложение № 2 и чл. 3/5 от договора/. Прекратяването на договора за наем има действие за в бъдеще с оглед периодичния характер на правоотношението, а наемателят дължи изпълнение на всички задължения до датата на прекратяване /чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД/. Горното правило важи  независимо по какъв способ е прекратен договора и налице ли е виновна неизправност на страните.   Обстоятелството, че в протокол за освобождаване на наетия обект от 25.10.2013 год. задълженията на наемателя не са описани не обуславя извод за неоснователност на претенциите. Констативният протокол е съставен с цел да удостовери фактическото връщане на вещта и нейното състояние, вкл. изправността на наемателя във връзка с плащането на консумативни разноски. Констативният протокол не удостоверява волеизявления на страните касателно задължения, уредени в друг акт -спогодбата от същата дата.

Изцяло ирелевантна за спора е и липсата на двустранни счетоводни записвания относно процесните вземания и насрещните задължения, вкл. липсата на издадена фактура от ищеца.   Задължението е формулирано по основание, размер и падеж в нарочен писмен акт – споразумение, който е самостоятелен правопораждащ юридически факт. Липсата на издадена фактура има отношение към данъчната отговорност на кредитора, но не обуславя възникването на дълга и забавата на длъжника. Според разпоредбата на чл. 303а, ал.3 ТЗ издаването и получаването на фактура е релевантно за момента на изпадане в забава само ако не е уговорен срок за плащане.

С оглед на изложеното, решението на първостепенния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производстното съдебни и деловодни разноски в размер на 2160 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

          Съдът съобрази, че минималното възнаграждение според материалния интерес за спора пред въззивната инстанция е в размер на 1556, 81 лева /чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Производството пред въззивната инстанция е протекло без събиране на доказателства. Проведено е едно съдебно заседание. Спорът няма характеристиките на такъв с голяма фактическа и правна сложност. Кредиторът разполага със споразумение, в което дългът е признат по основание и размер. С оглед на изложеното, възраженията на насрещните страни за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е основателен, респ. величината на разноските следва да се редуцира до размер на 1556, 81 лева, на основание чл. 78, ал.5 ГПК

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 248/05.04.2017 год., постановено по т.д.№ 1140/2016 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „ГОЛДЕН ТУР – РЕТУР” ООД, ЕИК 201905140, със седалище гр. Варна и Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес с. Бенковски, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Д.М.” ЕООД, ЕИК 121007796, със седалище гр. Банкя сумата от 1556, 81 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: