РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер 266/17.10. 2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      втори октомври                                                                       Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    414      по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Б Д” ЕАД гр. София срещу решение №31/9.05.2014 г. по т.д. №235/2013 г. по описа на Търговщки окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от „Б Д” ЕАД иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ищецът има вземане от Й.Д.Т. *** за сумата от 265 553,43 лв., от която 249 043,56 лв. – главница и 16 509,87 лв. – договорна лихва за периода от 05.03.2013 г. до 22.08.2013 г., претендирани като дължими по договор за банков кредит от 05.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №474/26.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №1015/2013 г. по описа на Районен съд – Търговище.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважи предявения положителен  установителен иск за съществуване вземането на банката в целия му размер, произтичащо от договора за ипотечен кредит, ведно с присъждане ана сторените пред двете инстанции съдебноделоводни разноски и ю.к. възнаграждение.

          Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв. Р. М. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за потвърждаване на първоинстанционното решение ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Възражението по чл.414 ГПК, съдържащо бланкетно оспорване вземането на Банката, е подадено от длъжника Й.Т. на 07.11.2013 г. в срока по чл.414 ал.2 ГПК, което се установява от разписката на л.26 /на гърба/ от приложеното ч.гр.д. №1015/2013 г. на ТРС за получаване поканата за доброволно изпълнение на 04.11.2013 г.. Ищецът е уведомен за постъпилото възражение на 18.11.2013 г. /л.30/, а е предявил установителния иск, предмет на настоящото проиизводство на 14.12.2013 г., в рамките на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.

          Предвид горното, съдът намира, че специалните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ал.1 ГПК са налице, поради което същият подлежи на разглеждане по същество.

          Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че съгласно договор за ипотечен кредит от 05.12.2007 г. „Б Д” ЕАД е отпуснала на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата от 249 970 лв. със срок на издължаване на кредита от 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при гратисен период за издължаване на главницата по кредита 60 месеца от датата на усвояването му до 05.01.2013 година. Кредитът е предоставен и усвоен на 05.12.2007 г.. Уговорено е погасяване на кредита на равни месечни вноски съгласно погасителен план, изготвян след изтичането на гратисния период, с падежна дата за издължаване на месечните вноски за главница и/или лихви – всяко пето число на месеца. В чл.7 на същия договор е договорен и размера на дължимата лихва за този вид кредит, формирана от базов лихвен процент плюс надбавка, които към датата на сключването му са съответно 4,19% и надбавка от 4,80% или общ лихвен процент от 8,99%.  Съгласно клаузата на т.12 от договора за ипотечен кредит неразделна част от същия са Общите условия на банката /ОУ/ за предоставяне ипотечни кредити на физически лица. Безспорно е също, че по силата на сключен на 04.12.2007 г. нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот №184 т. XIX рег. №15890 н.д. №1687 2007 г., ответникът е ипотекирал в полза на „Б Д” ЕАД, като кредитополучател и ипотекарен длъжник, собствени недвижими имоти за обезпечаване вземането на банката за отпуснатия кредит заедно с лихвите.

          Като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице, снабдено с удостоверителна власт, в кръга на удостоверителната му компетентност, при спазен ред и форма, съгласно чл.179 ал.1 ГПК нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила. Същата не е опровергана, поради което обвързва съда и страните относно удостоверените в него факти. Относимите към предмета на спора факти са - извършеното договаряне относно вида на кредита „револвираш ипотечен кредит”, относно размера на базовия лихвен процент и надбавката към него, формиращи общ лихвен процент по кредита от 8,99% и условията, при които при промяна компонентите на общия лихвен процент, кредиторът определя нов размер на месечната погасителна вноска чрез изготвяне на актуализиран погасителен план, който се предоставя на кредитополучателя.

          С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието на забава от негова страна в заплащането на вноските съгласно подписания от него погасителен план /л.26/. Счита, че със заплатените вноски за периода от 05.01.2008 г. до 31.05.2013 г. дори е надвнесъл сумата от 16 889,24 лв.. Прави възражение относно тълкуване формулировките на договора като неясни и неточни, поради което ги счита за нищожни или тълкувани поради неясния им смисъл в полза на кредитополучателя /потребител/, което възражение съдът възприема като такова по см. на чл.147 от ЗЗП. В тази връзка следва да се тълкува клаузата на чл.15 от договора за ипотечен кредит от 05.12.2007 г.. С нея страните са уговорили възможността кредитора да извършва изменения или допълнения на ОУ, задължителни за кредитополучателя, като за всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката. Тълкувайки волята на страните съобразно разпоредбите на чл.20 ЗЗД, съдът намира клаузата на чл.15 за отнасяща се само и единствено до промяна в ОУ на Банката, не и на договорения базов лихвен процент и надбавката към него. Предвид твърденията на ищцовата страна в обратния смисъл и направеното възражение на ответника следва да се приложи и правилото на чл.147 ал.2 ЗЗП, като условието за задължителност на промените по см. на чл.15 от договора следва да се тълкува по изложения по-горе смисъл в полза на потребителя. В подкрепа на този извод са и самите ОУ и в частност тези на р. III т.9.4 и т.9.6, задължаващи кредиторът при промяна на базовия лихвен процент и определяне на нов размер на месечната вноска за лихва и /или главница, да предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Банката на два пъти считано от 02.04.2008 г. и 21.10.2008 г. е променяла и то в посока увеличение лихвения процент съответно от 8.99% на 9.49% и от 9,49% на 10.49%, определяла е нов размер на месечната вноска за лихва и главница, съставяла е нов актуализиран погасителен план, но по делото не са ангажирани доказателства те да са били предоставени на кредитополучателя. Той не е узнал за тях, поради което е продължил да погасява паричните си задължения по кредита съобразно месечните вноски по първоначалния, подписан от него, погасителен план.

          По делото е назначена ССЕ, от чието заключение се установява, че в гратисния период от 05.01.2008 г. до 05.12.2012 г. ответникът е погасил начислените лихви върху усвоената част от кредита в размер общо на сумата от 128 401,26 лв.. След 05.01.2013 г. е започнал да погасява и част от главницата. С последната си вноска от 31.05.2013 г. частично е погасил дължимите месечни вноски за лихва в размер на 6 547,34 лв. и главница от 934,57 лв. с падежна дата 05.03.2013 г. включително. Видно от приложеното по делото банково извлечение, общо за целия период ответникът е внесъл сума от 139 821,81 лв., която сума Банката е отнесла за погасяване на вноски  по лихви за периода от 05.01.2008 г. до 05.03.2013 г. в размер на 134 948,60 лв., за вноски по главница за периода от 05.01.2013 г. до 05.03.2013 г. в размер на 926,44 лв., начислени наказателни лихви от 10.87 лв. и такси от 3 935,90 лева. Всички тези действия на Банката обаче, са на база едностранно увеличения и то на два пъти лихвен процент, които по съображенията изложени по-горе в мотивите съдът счита, че не обвързват кредитополучателя ответник. В обясненията си, дадени в съдебно заседание на 29.04.2014 г., вещото лице е заявило, че разликата между внесената от ответника сума за лихви и тази, която дължи по първоначалния погасителен план, е достатъчна да покрие погасителните вноски до м. октомври 2013 г. включително и частично за м. ноември 2013 г..

          Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издава само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418 ал.2 ГПК. С оглед доказаното в процеса, съдът приема за опровергана удостоверителната сила на частния свидетелстващ документ, какъвто е извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417 т.2 ГПК, представено пред заповедния съд със заявлението от 23.08.2013 г. Тъй като предмет на делото по установителния иск е точно това вземане, основано на представения документ, произтичащо от сключения между страните договор за ипотечен кредит, в тежест на ищцовата страна е да докаже всички факти, относими към съществуването на вземането в претендирания размер, което не е сторено.

Съставът на съда намира, че ответникът не е навел надлежно в процеса с отговора на исковата молба възражения по чл.146 ЗЗП, чл.143 ЗЗП и чл.144 ЗЗП за нищожност поради неравноправност на клаузите на договора за банков кредит, поради което същите не са били предмет на производството пред първата инстанция, но въпреки това окръжният съд подробно е обсъдил в мотивите на решението си тяхната нищожност.

          Съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат макар и по мотиви, отчасти сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което се потвърждава.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна – въззиваем се присъждат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 2 000 лв., адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №31/19.05.2014 г. по т.д. №235/2013 г. на Търговищки окръжен съд.

          ОСЪЖДА „Б Д” ЕАД, ЕИК121830616, гр. София, ул.”Московска” №19, да заплати на осн. чл.78 ал.3 ГПК на Й.Д.Т., ЕГН **********,***, сумата от 2 000 лв., разноски за въззивната инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.