Р Е Ш Е Н И Е

 

                           № 260

       

                22.10.2015 г.,гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

     ЧЛЕНОВЕ:   МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело № 414 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от ЗАД„Алианц България”АД и насрещна въззивна жалба от Б.А.М. против различни части на решение № 109/10.10.2014г. по т.д. № 182/2013г. на СОС.

ЗАД„Алианц България”АД обжалва решението на СОС в частта, с която е осъдено да заплати на Б.А.М. сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 06.08.2010г, до пълното изплащане на главницата, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие на 06.08.2010г, в гр.Силистра.

Б.А. Мустафов обжалва решението на СОС в частта, с която е отхвърлен искът му против ЗАД„Алианц България”АД за заплащане на сумата от 35 000лв. /разликата над 50 000лв. до 85 000лв. /, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие на 06.08.2010г, в гр.Силистра.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „Алианц България”АД срещу решение №19/26.02.2015г. по т.д. № 182/13г. на СОС за поправка на ОФГ.

Във въззивната си жалба ЗАД„Алианц България”АД излага оплаквания за неправилност на обжалваното решение в неговата осъдителна част. Счита, че СОС не е съобразил вече изплатеното извънсъдебно обезщетение на Б.М. в размер на 15 000лв. и намира за необосновани изводите на съда относно проведена рехабилитация. Прави оплакване за допуснато процесуално нарушение от СОС относно неуважено искане на дружеството за назначаване на нова експертиза за оценка на имуществената щета. Във връзка с това иска допускане на такава експертиза от настоящата инстанция. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърлят исковете за 50 000лв., ведно със законната лихва върху тази главница считано от 06.08.2010г. до пълното й изплащане, и за 1000лв.- имуществени вреди.

Б.М. оспорва въззивната жалба на насрещната страна и се противопоставя на доказателствените искания.

ВнАС прецени следното:

Подадена е искова молба от Б.М. против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060 по чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД и в условията на евентуалност срещу И.А.И. по  чл.45 и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 85 000лв. и 1 043, 20 лв. – имуществени вреди, следствие на претърпяно ПТП на 06.08.2010г. в град Силистра. Със споразумението по НОХД №2/2011г. на СОС И.А.И., се е признал за виновен в това, че на горепосочената дата при управление на МПС, движейки се с несъобразена скорост е навлязъл в насрещното платно, вследствие на което е допуснал ПТП, блъскайки се челно в насреща движещ се автомобил, с водач Б.А.М., на когото са причинени средни телесни повреди.

В писмения си отговор ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД, оспорва основателността на иска.

 Съобразно становищата на страните и след обсъждане на предсатвените доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, ВнАС намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от  НОХД №2/2011г. на Силистренски окръжен съд, срещу ответника по евентуалния иск И.И. е водено наказателно производство, приключило със споразумение. С него И. е признат за виновен в това, че на 06.08.2010г. при управление на МПС, движейки се с несъобразена скорост е навлязъл в насрещното платно, вследствие на което е допуснал ПТП, блъскайки се челно в насреща движещ се автомобил, с водач Б.А.М., на когото са причинени средни телесни повреди.

 За управлявания от И. лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Голф", с рег. номер СС 46 04 СА,  към датата на ПТП е била налична валидна застраховка "гражданска отговорност" по застрахователна полица №01/1/10/ 9000491/180/0 на ЗАД "Алианц България" АД.

Съобразно заключенията на СМЕ и писмените доказателства безпротиворечиво се установява , че в резултат на произшествието и удара между двата автомобила Б.М. е получил телесни увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош с кръвонасядания в гръдния кош, многофрагметарно счупване на лявата бедрена кост,счупване на четвърто ляво бедро. Получените множество контузии са довели до трайно затруднение движенията на левия долен крайник, което представлява средна телесна повреда, а останалите телесни увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нормалното възстановяване при такова счупване на бедрена кост трае не по-малко от около девет до дванадесет месеца, но  понастоящем реално възстановяване от тази травма, не е настъпило. Поради деформацията на четвърто ляво бедро е налице лекостепенно скъсяване на крайника довело до  усложнения през оздравителния период, изразяващи се в  накуцваща походка.  Установява се контрактура в лявата колянна става с ограничен обем на движенията, а именно флексия до около 90 градуса с наличие на мекотъканен оток в областта на колянната става и чувство на слабост при по-интензивно физическо натоварване на долните крайници. Поради което вещото лице прави извод, че се касае до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, което представлява тежка телесна повреда. Прогнозата на вещото лице е , че за пострадалия в момента и до края на неговият живот няма да настъпи пълно функционално възстановяване на левия долен крайник. Поради тежестта и спецификата на счупване на лявата бедрена кост, тъй като е налице лекостепенно скъсяване на левия долен крайник, деформация на лявата колянна става и персистиране на мекотъканен оток, занапред тенденцията е достигане до интензивно износване и на дясната тазобедрена става, в резултат на опита на пострадалия да компенсира болката и дефицита в походката, като все повече ще натоварва десният крайник, което ще доведе с течение на времето до деформация на походката и двигателния капацитет като цяло.

Съобразно коментираното заключние и писмените доказателства – епикризи от болнично заведение Б.М.  е бил приет на два пъти : 06.08.2010г.-20.08.2010г. и от 06.12.2011г.-14.12.2011г. за оперативни интервенции по повод на претърпяното увреждане – счупване на тялото на бедрената кост.

Съобразно допълнителното заключение на СМЕ на база процедурна карта и устните обяснения на в.л. в с.з. на 04.06.2014г. пред СОС  пострадалият е провел рехабилитация за преиода 02.08.2011г.-11.08.2011г. Тя е в рамките на оптималния за провеждане на такова възстановяване срок и е била адекватна. Като липсата на пълно възстановяване се обяснява от тежестта на счупването- многофрагментно, недобро зарастване и ограничение в движението в лявата коленна става. Според в.л., ако не бе проведена такава рехабилитация функционалната активност на крайника щеше да бъде много по-лоша.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – съпругата и бащата на пострадалия, които имат най-непосредствени и постоянни впечатления, се установява, че след първата операция ищецът е бил три месеца на легло , в невъзможност сам да се обслужва. След това за 1 г. е вървял с помощта на две патерици и в последствие – с бастун. След втората операция отново около 2-3 м. е бил с бастун. Изпитвал е неимоверно силни болки , не е могъл спи вечер, преустановил е работа. Сега при претоварване отново изпитва страдание.

Видно от представената ценова експертиза по делото и устните обяснения на в.л. Ж. от снимковия материал по наказателното дело и протокола за оглед се установява, че  в следствие на претърпения удар личният автомобил на ищеца е бил почти изцяло унищожен - констатира се пресукване на цялото купе. Неговата стойност към 06.08.2010г. съобразно експертизата и направени в съд.заседание уточнения по нея, възлиза на 3 650 лева, а общата стойност на останалите здрави части от него  възлизат на 305 лева.

Представена е фактура за заплатени от ищеца разходи за болничен престой – потребителска такса в размер на 43,20 лв.

 Не се спори, че застрахователят е направил извънсъдебно плащане в размер на 15 000 лв. неимуществени вреди и 2 350 лв. имуществени вреди за унищожения автомобил.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Към дата 06.08.2010г. между застрахователя и собственика на л.а.”Фолксваген”,модел „Голф” с рег. № СС 4604 СА, е било налице действително застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”, поради което Б.А.М. е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на ищеца да предяви преките искове по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя.

Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно разпоредбата на чл.226 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Касае се до имуществено право в полза на увреденият , респ. до имуществено задължение за деликвента – по чл.45 ЗЗД и такова за застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ.

От заключението на СМЕ , писмените доказателства и свидетелските показания на разпитаните пред СОС свидетели безспорно се установяват описаните по исковата молба травматични увреждания и причинната връзка между тях и деянието на деликвента.

При определяне на размера на претендираните вреди съдът следва да съобрази приложението на чл.52 от ЗЗД с постановките в ППВС № 4/68 год. относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на справедлив паричен еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди.

В понятието “неимуществени вреди”, според последователната практика на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт.

В случая от значение е обемът и характерът на увреждането – контузия на гръдния кош с кръвонасядания в гръдния кош, многофрагметарно счупване на лявата бедрена кост,счупване на четвърто ляво бедро; предприетото реално лечение – оперативно и рехабилитационно; както и крайният изход към момента на изготвяне на заключението – трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник и непълно възстановяване на движенията в лява колянна става при това 4 години след инцидента  и с неблагоприятна тенденция за износване на дясна тазобедрена става.

Горната установеност съпоставена с възрастта на ищеца – 42г. към датата на ПТП, налагат извод за един продължителен период на преустановяване на нормалните за пострадалия активности. Което освен чисто физическата болка от претърпяното се съчетава с подчертано психическо напрежение както като оценка на преживяното, така и на проекцията му в живота на ищеца след това.

Следва да се съобрази и вече изплатено обезщетение от застрахователя преди процеса в размер на 15 000лв.

    Съдът като се ръководи от тези критерии и взема предвид характера и броя на получените при ПТП травматични увреждания и степента на засягане на здравословното състояние на ищеца вследствие на тях, силата, интензитета и продължителността на търпените болки , страдания и неудобства / продължаващи повече от четири години/ приема, че следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., което се явява допълнително извън това , платено преди процеса от застрахователя. Искът за разликата до 85 000лв. като неоснователен следва да се отхвърли.

    Обезщетението за забава следва да се присъди на осн. 86,ал.1 вр. чл.84,ал.3 ЗЗД върху главницата от 25 001лв. от деня на деликта - 06.08.2010г. до окончателното изплащане на сумата. А поради предприетото след изтичане на 3 год. давностен срок по чл.111 ЗЗД увеличение в размера на този иск за разликата над 25001 лв. до 50 000лв. обезщетението за забава е с начало – 11.07.2011г. / три години назад от датата на предявяване на изменението – 11.07.2014г./.

    На възстановяване както от прекия извършител, така и от застрахователя подлежат и претърпените от ищеца имуществени вреди, които в своя вид, обем и стойност обосновават извод за основателност и на този иск до размера на сумата от 1043,20 лв.

    В полза на Б.А.М. следва да се заплатят сторени от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 850лв., при отхвърляне като неоснователно възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК.

    Тъй като в частта, в която въззивната жалба се явява основателна – началната дата на присъдената законна лихва върху сумата на увеличението на иска за обезщетение за неимуществени вреди, не е по отношение на конкретен размер, то застрахователят не е внесъл държавна такса по въззивната жалба в тази й част и разноски не му се дължат.

    Предвид изложеното обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която се уважава искът за сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва върху главницата от 25 001лв., считано от 06.08.2010г., а върху главницата от 24 999лв., считано от 11.07.2011г.; в частта, с която се отхвърля същият за разликата над 50 000лв. до 85 000лв. и в частта , с която се уважава претенцията за имуществени вреди в размер на 1043,20лв.

По отношение въззивната жалба на ЗАД „Алианц България”АД срещу решение №19/26.02.2015г. по т.д. № 182/13г. на СОС за поправка на ОФГ:

Видно от мотивите решение № 109/10.10.2014г. по т.д. № 182/2013г. на СОС е налице формирана от съда воля относно общия размер на претенцията за неимуществени вреди – 85 000лв. В диспозитива на същото решение първоинстанционният съд е постановил изрично само уважаване на иска за 50 000лв. , като не е посочил за каква сума отхвърля този иск. С атакуваното решение по чл.247 ГПК СОС е поправил допусната в диспозитива на решение № 109 / 10.10.2014г. очевидна фактическа грешка в отхвърлителната част и е посочил точно размера на отхвърлената част – 35 000лв. Следователно въззивната жалба е неоснователна , а обжалваното решение за поправка на ОФГ следва да се потвърди.

Водим от горното , съдът

 

              Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 109/10.10.2014г. по т.д. № 182/2013г. на СОС  в частта , с която е осъдено ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯАД, ЕИК 040638060, София, Район Оборище, бул. ”Княз Дондуков” №59, представлявано от изп.директор П. Я., да заплати на Б.А.М., ЕГН **********,***, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 24 999лв. за периода 06.08.2010г.-11.07.2011г., като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  иска на Б.А.М., ЕГН **********,***,срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯАД, ЕИК 040638060, София, Район Оборище, бул. ”Княз Дондуков” №59, представлявано от изп.директор П. Я., за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 24 999лв. за периода 06.08.2010г.-11.07.2011г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/10.10.2014г. по т.д. № 182/2013г. на СОС, поправено с решение № 19/26.02.2015г. по т.д. № 182/13г. на СОС, в частите, с които:

е осъдено ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯАД, ЕИК 040638060, София,да заплати на Б.А.М., ЕГН **********, сумата от 50 000лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1043,20лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие на 06.08.2010г., в гр.Силистра, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 06.08.2010г., до пълното изплащане на главницата от 25 001 лв. и главницата от 1043,20 лв., и ведно със законната лихва за забава от 11.07.2011г. до  пълното изплащане на главницата от 24 999 лв.;

е отхвърлен искът на Б.А.М., ЕГН **********, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯАД, ЕИК 040638060, София, за заплащане на обезщетение за неиумеществени вреди в размер на 35 000лв. /разликата над 50 000лв. до 85 000лв./.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/26.02.2015г. по т.д. № 182/13г. на СОС.

ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯАД, ЕИК 040638060, София, Район Оборище, бул. ”Княз Дондуков” №59, представлявано от изп.директор П. Я., да заплати на Б.А.М., ЕГН **********,***, сумата от 850лв. , представляваща  разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: