О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  446/11.07. 2016 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на   осми   юли                                                                 година 2016

в закрито заседание в състав :  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  А.Братанова

                               М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 414  по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.613а ал.3 от ТЗ вр.чл.729 ал.3 ТЗ.

          Образувано е по подадена частна жалба от „Сибанк” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ” № 1, с ЕИК 831686320, представлявана от П Г А – главен изпълнителен директор и Ф Т Д М Я – изпълнителен директор  срещу определение № 1573/09.05.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1820/2011г. за одобряване на Частична сметка № 2 за разпределение на наличните суми в масата на несъстоятелността на „Гринуич 2011” ЕООД, ЕИК 829097425 / в несъст./, гр.Варна. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до твърдения за нарушение на императивната норма на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, определяща реда за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността, както и до оплакването, че съдът по несъстоятелността е трябвало първо да се произнесе по подаденото от Банката възражение срещу оспорената частична сметка за разпределение, моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и вместо него да бъде постановено ново определение, с което цялата получена при осребряването на имота сума бъде отнесена за погасяване на вземането на Банката.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Райфайзен Банк България” ЕАД, гр.София, в който се релевират доводи за неоснователност на частната жалба и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          С обжалваното определение е одобрена частична сметка за разпределение  след извършена продажба на актив от масата на несъстоятелността на „Гринуич 2011” ЕООД, гр.Варна. Продажната цена е 131 000лв, а в сметката за разпределение е включена сумата от 90 282,94лв като подлежаща на изплащане на иницииралия настоящото производство кредитор с право на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. Горницата над тази сума в размер на 40 717,06лв съдът по несъстоятелността е разрешил да бъде възстановена на предплатилите разноски кредитори по реда на чл.632а от ТЗ съгласно определение № 1147/04.04.2016г. – л.328. Срещу така изготвената, обявена в ТР и разгласена по надлежния ред частична сметка за разпределение кредиторът „Сибанк” ЕАД е подал възражение вх. № 11950/22.01.16г. – л.342. Оплакването му, че съдът по несъстоятелността не се е произнесъл по това възражение е неоснователно. Видно от диспозитива на атакувания съдебен акт възражението е оставено без уважение.

          Предмет на настоящото произнасяне е въпросът с възстановяване на разноските на предплатилите ги кредитори нарушава ли се редът за удовлетворяване на обезпечения кредитор с признати в производството права по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.

            Преди всичко следва да бъде отбелязано, че съгласно трайно установилата се съдебна практика  предплатените по чл.629б ТЗ разноски за развитие на производството по несъстоятелност, не са разноски по смисъла на чл.723 ТЗ и не се удовлетворяват по реда на чл.722 ТЗ, противно на изразеното обратно становище в частната жалба. Настоящият състав е имал и други поводи да се произнесе, че съобразно разпоредбата на  чл.632а ТЗ предплатените суми по чл.629б ТЗ се възстановяват на лицето, което ги е заплатило, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно и същите не се включват в сметка за разпределение. Нормата на чл.632а от ТЗ има стимулиращ характер и съдържа законова гаранция, че авансираните от кредиторите разноски ще им бъдат върнати без опасност от увреждане на техния интерес като необезпечени кредитори и без те да се конкурират в общия ред на удовлетворяване на кредиторите чрез сметка за разпределение. В този смисъл като е одобрил Частична сметка за разпределение № 2, съдът по несъстоятелността е постановил законосъобразен съдебен акт, съобразен и с посочената по –горе утвърдена съдебна практика.

По изложените съображения частната жалба се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на „Сибанк” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Борис ІІІ” № 1, с ЕИК 831686320, представлявана от П Г А – главен изпълнителен директор и Ф Т Д М Я – изпълнителен директор  срещу определение № 1573/09.05.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1820/2011г. за одобряване на Частична сметка № 2 за разпределение на наличните суми в масата на несъстоятелността на „Гринуич 2011” ЕООД, ЕИК 829097425 / в несъст./, гр.Варна.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :