О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …484……..

 

гр.Варна, 09.08. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на девети август, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 414 по описа на ВАпС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-15719/01.06.2017 година от 3 планини” ООД, ЕИК-131436395, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“, 125-2, ет.5, офис 5-3, представлявано от В* К*, чрез адв.М.С. срещу разпореждане No-4508/28.04.2017 година, постановено по т.д.1534 по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, с което е върната въззивна жалба вх.No-17191/15.06.2016 година против решение по т.д.1534/2016 година по описа на ВОС.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като съдът е следвало да даде точни и ясни указания в какво се състои нередовността и как същата следва да се отстрани. В случая с разпореждането от 23.03.2017 година окръжният съд не е дал указания, че следва в 1-седмичен срок да се внесе такса и да се представи вносна бележка, поради което моли за отмяната на разпореждането, ведно със законните последици.

Ответникът по частната жалба СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД не е депозирал отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу определение, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д.1534 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПЕСБАНК“ АД срещу 3 планини“ ООД; В* А* К*, С* Д* С*, Д* И* Д*, „Трите планини“ ООД за приемане за установено, че дължат на ищеца солидарно сумата от 889665.93 евро главница, 11 490.15 евро лихва за периода 30.06.2013 – 3.09.2013 година, 13 764.22 евро такси по кредита, законната лихва върху главницата от 10.09.2013 година до окончателното изплащане на задължението, 35 788.57 лева, разноски.

Установява се от приложеното ч.гр.дело №37692/2013г. по описа на СРС, че същото е образувано по подадено заявление за издаване на заповед а изпълнение по чл.417 ГПК, по което е издадена заповед No-3321/17.06.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК като е разпоредено длъжниците 3 планини“ ООД; В* А* К*, * Д* С/, Д/ И* Д*; „Трите планини“ ООД да заплатят на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПЕСБАНК“ АД сумата от 889665.93 евро главница, 11 490.15 евро лихва за периода 30.06.2013 – 3.09.2013 година, 13 764.22 евро такси по кредита, законната лихва върху главницата от 10.09.2013 година до окончателното изплащане на задължението, 35 788.57 лева, разноски по извлечение от сметки и договор за кредит за финансиране на инвестиции от 25.01.2008 година.

Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжниците, поради което е указано на заявителя да подаде иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението, който същият е сторил, чрез подаване на исковата молба, по която е образувано т.д.1534/2014 година по описа на ВОС.

Същото е приключило с решение от 28.04.2016 година, с което исковете са уважени.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби от Д* И* Д*, „ТРИТЕ ПЛАНИНИ“ ООД; „3 планини“ ООД.

С разпореждане от 16.06.2016 година, съдът е оставил производството по въззивната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 35788.26 лева по сметка на Варненски апелативен съд, както и доказателства за учреден мандат на адв.В* А*. На страната е било указано, че при неотстраняване в срок на нередовностите жалбата ще бъде върната, за която последица страната е уведомена със съобщението.

В срока за отстраняване на нередовностите с молба от 22.07.2016 година, депозирана по пощата, страната е представила препис от жалбата, приподписана от страната, потвърдила е извършените без представителна власт действия и е представила пълномощно за адв.В.А*. С молбата е поискано освобождаване от държавна такса.

С определение от 25.07.2016 година молбата е отхвърлена, като на молителя е указано, че може да обжалва в 1-седмичен срок, дадена му е нова възможност да внесе такса.

Съобщението е получено от упълномощения адвокат на 25.08.2016 година, като се е развило производство пред Апелативен съд Варна, приключило с определение от 14.03.2017 година по ч.т.д.491/2017 година на Върховен касационен съд, с което не е допуснато до касационно обжалване определението на АС –Варна, с което е потвърдено определението от 25.07.2016 година, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса за обжалване на постановеното решение.

Писмото с определението от Върховен касационен съд е върнато и докладвано на съдията докладчик на 23.03.2017 година.

С определението на Върховен касационен съд е решена молбата за освобождаване от държавна такса, поради което за въззивника е възникнало задължението за внасяне на държавна такса.

С разпореждане от 23.03.2017 година, съдът е оставил производството по въззивната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 35788.26 лева по сметка на Варненски апелативен съд. На страната е било указано, че при неотстраняване в срок на нередовностите жалбата ще бъде върната, за която последица страната е уведомена със съобщението. Съобщението е получено от адв.В.Андреев на 18.04.2017 година, като изрично е записано, че получен препис от разпореждането от 23.03.2017 година. Срокът е изтекъл на 25.04.2017 година, като в указаният срок страната не е представила доказателства за внесена държавна такса. Не са представени доказателства и пред настоящата инстанция.

В частната си жалба, страната твърди, че дадените указания са неясни.

Указанията, които са дадени на страната са ясни и точни. На същата е било указано, че следва да представи доказателства за внесена държавна такса, като е посочен размера, сметката, по която следва да се внесе сумата. Указани са и последиците от невнасянето на таксата. Страната твърди, че не е знаела, че следва да представи доказателства, но не представя доказателства, че е изпълнила задължението си за внасяне, поради което процесуалното и бездействие следва да бъде санкционирано чрез приложение на разпоредбата на чл.262, ал.2 ГПК във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, като жалбата бъде върната.

 Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции разпореждането следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No-4508/28.04.2017 година, постановено по т.д.1534 по описа за 2014 година на Окръжен съд Варна, с което е върната въззивна жалба вх.No-17191/15.06.2016 година против решение по т.д.1534/2014 година по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: