Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№      266/ 14.10.2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                      търговско   отделение

на осемнадесети септември                     Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

         Р.Славов 

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 415    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

      Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

      Образувано е по подадена въззивна жалба от  " Банка ДСК" ЕАД, гр. София ул. Московска №19, ЕИК: 121830616, представлявана от В.М.С. ЕГН: ********** и Д.Н.Н. ЕГН:**********  против решение № 1664/27.11.2012г. по т.д. № 822/2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение в частта, с която е отхвърлен иска й за горницата над 727,08 евро до претендирания размер на договорната лихва -1042,36 евро, както и  за горницата над 498,83 евро до претендирания размер на наказателната лихва-517,78 евро. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част моли съда да го отмени  и вместо него постанови друго, с което приемете за установено, че Д.А.Н. дължи на БАНКА ДСК ЕАД лихви в претендирания в   заповедното и установителното производство размер. Претендира  юрисконсултско възнаграждение и разноските по настоящото дело.

      Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

      Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

      Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

      Със заповед № 3677 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.04.2011г., издадена от ВРС, ТО, 28-ми състав по ч.гр.д. № 5680/2011г. Д.А.Н. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Банка ДСК, ЕАД, гр.София сумата от 21 218,36 евро, представляваща : главница в размер на 19 658,22 евро; договорна лихва в размер на 1 042,36 евро за периода от 30.11.2010г. до 13.04.2011г.; наказателна лихва в размер на 517,78 евро за периода

30.11.2010г. до 13.04.2011г. по договор за кредит от 21.12.2005г., на осн.чл.417 т.2 ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.04.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД, както и направените по делото с.д. разноски  от 829,99лв и ю.к.възнаграждение от 864,99лв на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

      В предявения иск от Банка ДСК, ЕАД по реда на чл.422 ГПК претенциите от 1 042,36 евро, представляваща договорна лихва върху главницата и от 517,78 евро – такси закъснение  са  заявени за същия период – от 30.11.2010г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 13.04.2011г. И това е така, тъй като между искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и предмета на установителния иск по чл.422 ГПК следва да има пълна идентичност пред вид правната природа на обвързаността между двете производства.

      От заключението на приетата пред първата инстанция ССчЕ се установява, че кредитополучателят Д.А.Н. е преустановил  редовното погасяване на кредитното си задължение на 01.10.2010г., като на 30.11.2010г. е направил плащане в размер на 200 евро, с която сума Банката е погасила дължима по кредита вноска за месец септември 2010г. След тази дата други погашения не са правени. Въз основа на направените погасителни вноски и постигнатите договорености между страните по договора за банков кредит в.лице е дало заключение, че забавата датира от 01.11.2010г. и е в размер на 163 дни / до 13.04.2011г./, за който период се дължи лихва от 10 %, или 1 425,35 евро.

      Периодът, за който се дължи лихвата за забава и таксите закъснение, очертаващ границите на търсената защита, се определя от заявителя в заповедното производство, респ. от ищеца в исковото производство и в процесния случай той е определен еднозначно – 30.11.2010г. – 13.04.2011г. Дължимата договорна лихва за този период е в размер на 727,08 евро, а наказателната лихва / такси закъснение/ - в размер на 498,83 евро, в които размери съответните претенции следва да бъдат уважени. Всички изчисления за дължими суми, надхвърлящи исковия период, направени в заключението на в.лице по приетата ССчЕ, остават извън предмета на спора, поради което правилно не са били съобразени от първоинстанционния съд. Решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

      Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат.

      Водим от горното, съдът

 

                                   Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1664/27.11.2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение по т.д. № 822/2012г. в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно – чл.280 ал.2 пр.2 ГПК.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :