Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1/05.01. 2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна              търговско   отделение

на  девети декември                                                 Година 2014

  в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Христова                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                                А.Братанова

  при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   415  по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „М И” ООД, ЕИК 131484810, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Козлодуй” № 67, ет.2, ап.2 против решение № 387/15.04.2014г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 279/2013г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове срещу „А С” ЕАД, гр.Долни чифлик”, ЕИК 103617099 с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000лв, претендирана като дадена и подлежаща на връщане по сключен между страните договор за заем от 26.11.2009г. и с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 80 000лв, като дадена от ищеца на ответника на 26.11.2009г. без основание , като неоснователни. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявените искове и му присъди сторените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД  :  Ищецът  „М И” ООД, гр.София  претендира от ответника  „А С” ЕАД, гр.Долни чифлик заплащане на сумата от 80 000лв като дадена и подлежаща на връщане по сключен между страните договор за заем от 26.11.2009г., обективиран в РКО от същата дата, подписан от В.М. в качеството му на управляващ и представляващ ответното дружество, а в условията на евентуалност – за връщане на сумата като дадена без основание.

Основният спорен между страните от фактическа страна въпрос е дадена ли е, респ. – получена ли е сумата от 80 000лв. във връзка с направеното в отговора на исковата молба възражение от ответника не само за липсата на заемно правоотношение между тях, за неавтентичност на РКО от 26.11.20009г. , но и за липсата на фактическо предаване на сумата от ищеца на ответника.

При установената от първоинстанционния съд недопустимост на свидетелски показания в тази насока въпросът е изследван основно чрез обсъждане заключенията на назначените в двете инстанции съдебно-графологични експертизи.

Така съгласно заключението на единичната графологична експертиза с в.лице Ю Мв – специалист в ЦЕКИИ към НИКК – МВР, София РКО  от 26.11.20009г. е подписан от представляващия ответното дружество В.М.М..

Според тричленната съдебно-почеркова експертиза с в.лица Ц Ц, Б Б и Р Н подписът за „получил сумата”, положен в долната дясна страна на РКО от 26.11.2009г. не е изпълнен от В.М., а от друго лице с подражание /имитация/ на автентичния му подпис. Заключението е  подписано с ОМ на експерта Б.Б, според което РКО е подписан от В.М.. Нова тричленна съдебно-почеркова експертиза с в.лица А С, Д Д и К Д. потвърждава заключението на първата тройна експертиза, че подписът под РКО от 26.11.2009г. не е положен от В.М., а от друго лице с подражание /имитация/ на автентичния му подпис, с особено мнение на експерта А С, че РКО от 26.11.2009г. е подписан от В.М.. Болшинството от експертите по тричленните експертизи стигат до извода, че в случая се касае за много успешна имитация на автентичния  подпис на В.М., постигната в резултат на многократно и продължително упражняване за полагане на подписа.

  Пред настоящата инстанция бе назначена нова тройна съдебно-графологична експертиза с в.лица изцяло от НИИКК – Център за експертни криминалистически изследвания и изпитвания, гр.София, които при изготвяне на заключението си използваха метода на сравнително графическо изследване на почеркови обекти по количествени  и качествени признаци, както и сравнителен анализ на разпределението на натиска при полагане на подписи, ползващ се с най-висока степен на обективна достоверност. Заключението, подписано без особено мнение е, че вероятно подписът, положен в процесния РКО от 26.11.2009г., не е изпълнен от В.М.. В с.з. експертите обясниха, че използването на термина „вероятно не е положен” се дължи на теоретично съществуващата, макар и минимална възможност подписът да е положен от лицето, сочено за негов автор при условията на „автоподлог” – т.е. с намерение в последствие да се откаже от него. Версията на „автоподлог” не е изключена, но при изследването на обекта в.лица не са установили признаци за характерната за нея предварителна подготовка, техническа подправка или имитация, поради което са направили и този извод. Съгласно методиката на почерковото изследване няма точен брой признаци по количество, въз основа на които да се направи категоричен извод за положителен, отрицателен или вероятен отговор. Различията и съвпаденията между изследвания обект и сравнителните образци се преценяват  в качествено отношение и като съвкупност. Когато те не са достатъчни за положителен или отрицателен отговор, а има превес на едните над другите, отговорът е вероятен. В процесния случай в.лица се установили, че различията превъзхождат съвпаденията, поради което са дали този отговор.

От съвкупния анализ на заключенията и обясненията на в.лица от четирите експертизи, приети по делото, настоящият състав стига до извода за успешно проведено оспорване на автентичността на РКО от 26.11.2009г., поради което същият следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Въз основа на него ищецът не доказва твърдението си предоставяне на процесната сума на ответника. Липсват други ангажирани в тази насока доказателства. Фикцията на чл.301 ТЗ също е неприложима, предвид своевременното противопоставяне на факта на получаване на сумата от представителя на ответното дружество в отговора на исковата молба и липсата на доказателства за по-ранното му узнаване за твърденията на ищеца.

Тъй като договорът за заем е реален договор и фактическият му състав се счита за завършен с факта на предаване, респ. – получаване на заемната сума, предвид горната фактическа установеност съдът прави извода за липсата на заявеното в исковата молба основание за връщането й по смисъла на чл.240 и сл.ЗЗД. Същият този извод се налага и досежно заявеното в условията на евентуалност правно основание на исковата претенция, основано на института на неоснователното обогатяване, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид цялостното съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, разглеждащи правния спор по същество, настоящата инстанция на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като ги прави част от решението си.

Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 387/15.04.2014г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 279/2013г.

Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :