Р Е Ш Е Н И Е

№     290/31.10. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 23.09.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 416 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

         С решение № 28/13.05.2014год. постановено по т.д. № 129/2013год. по описа на ТОС, съдът е отхвърлил предявения от синдика на „Н С“ООД ЕИК 125540375, Б М В, потвърдено от новия синдик А.Ц.Г.,  иск против „ ДСП“ ЕООД , представлявано от Л Д П ЕИК 102879929 , адрес на управление Бургас ж.к. Лазур бл. 32 вх В ет. 3 и „ Н С „ ООД , ЕИК 125540375 ,представлявано Св Д С / в несъстоятелност / с правно основание чл. 649 ТЗ във вр. чл. 135 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД  за прогласяване на недействителност на договор за встъпване в дълг от 5.01.2011г.  подписан между „ДСП„ ЕООД и „Н С“ООД  като неоснователен: Осъдил е „ Н С „ ООД , ЕИК 125540375 ,представлявано Св Д С / в несъстоятелност/ , да заплати по сметка на ТОС д.т. в размер на 20 000лв. и на „ДСП“ ЕООД разноски по делото в размер на 150лв.

Недоволни от решението, които го обжалват с въззивни жалби са:

„А-ЕНД-ЕР” ЕООД гр.Хасково – трето лице  помагач и  синдика на „Н С” ООД А.Ц.Г.. Въззивниците обжалват решението изцяло, молят за неговата отмяна и постановяване на друго решение, с  което съдът да обяви за недействително спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността действие, с което длъжникът „Н С” ООД ги уврежда, а именно сключения между „Н С” ООД и „Д.С.П.” ЕООД и представено по делото Договор за встъпване в дълг от 05.01.2011 г.

Въззивникът А.Г. в качеството му на синдик на „Н С” ООД /в несъстоятелност/ обжалва решението и в частта за разноските. Иска присъждане на направените по делото разноски. 

С писмен отговор на процесуален представител „Д.С.П” ЕООД оспорва изцяло подадената въззивна жалба от третото лице помагач, като излага съображения за нейната неоснователност и моли за оставянето й без уважение.

 

В съдебно заседание „Н С” ООД се представлява от двамата законни представители Св С и Е Н, които макар и заличени представляват дружеството в производството по чл.649 ТЗ  вр. с чл.135 ЗЗД.

Управителят на въззиваемото дружество „Н С”ООД в нес. Нешев оспорва жалбите, като ги счита за неоснователни и моли съда да ги остави без уважение, а решението да бъде оставено в сила.

Управителят на въззиваемото дружество „Н С”ООД в нес. Стойчев счита жалбите за основателни. Встъпването в дълг е абсолютно недействително и антидатирано и се обявява против встъпването в дълг. Иска решението да бъде  отменено.

 Въззиваемата страна „Д.С.П.”ЕООД гр.Бургас, чрез процесуален представител счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, поради което решението следва да бъде обезсилено, в евентуалност излага съображения за правилност на обжалваното решение.

Жалбите са депозирани в срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Не е спорно, че с  решение № 29/28.06.2013год. по т.д. № 72/2013год. по описа на ТОС по отношение на „Н С” ООД е открито производство по несъстоятелност, с начална дата на  неплатежоспособността от 31.03.2013год. 

Производството пред окръжния съд е образувано от синдика на дружеството срещу „Н С”ООД, чрез управителя Светлан Димитров Стойчев и срещу „Д.С.П”ЕООД гр.Бургас, представлявано от управителя Л Д П с искане на основание чл.649 ал.1 ТЗвр. Чл135 ЗЗД да бъде обявена за недействително спрямо масата на несъстоятелността действие, с което длъжникът „Н С”ООД ги уврежда, а именно сключен между ответниците договор за встъпване в дълг от 05.01.2011год.  Ищецът излага в исковата си молба, че между двамата ответници има сключена търговска сделка за встъпване в дълг, която уврежда кредиторите на длъжника „Н С“ООД, тъй като същата е безвъзмездна. Извършеното действие е безвъзмездно, защото встъпването в дълг е за чуждо задължение, а не на дружеството и защото срещу встъпването в дълг не е получило и не е обещана зза в бъдеще насрещна престация. Твърди, че длъжникът „Н С„ ООД е знаел за увреждането на своите кредитори, защото действието  е извършено без да получи насрещна престация и поради това моли съда да прогласи недействителност на сделката по отношение на кредиторите на „Н С“ООД.

Управителят на първия ответник  Св С признава иска

Управителят на първия ответник Е Н оспорва иска.

Вторият ответник оспорва иска.

         Третото лице-помагач на ищеца „А-Енд-ЕР”ЕООД гр.Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище, че предявения иск е основателен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявеният иск от синдика на дружеството в несъстоятелност „Н С“ООД е с правно основание чл. 649 ТЗ във вр. чл. 135 ЗЗД.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че ответникът  по делото „Д.С.П“ ЕООД, представлявано от Л Д П като продавач и „Е“ ЕООД представлявано от Пламен Нешев като купувач, са сключили  договор № Д-001/1.07.2010г. с предмет: покупко-продажба на горива, подробно описани  в т.2 от договора.

Ответниците по делото „Д.С.П“ ЕООД, представлявано от Л Д П и „Н С“ЕООД ,представлявано от Евгени Димитров Нешев са сключили на 5.01.2011г. договор за встъпване в дълг, по силата на който вторият ответник „Н С“ ООД  встъпва в дълга на  фирма „Е“ ЕООД, до размер на 500 000лв., като съдлъжник по сключения договор № Д-001/1.07.2010г.

По делото са изискани и представени фактури /стр-106-119/, от които е видно, че „Е“ ЕООД е закупило от „ДСП“ЕООД горива на  обща стойност 1 389 488,75лв., за периода 22.10.2010г.- 27.01.2011г..  Всички фактури са подписани за „Е“ЕООД от  Е Н, собственик и управител на тази фирма, който в придружителна фактурите молба  заявява, че дружеството не е заплатило сумите на „Д.С.П”ЕООД, поради което не предоставя платежни документи. Същото лице е и управител на „Н С“ ООД и представлява същото заедно и по отделно с другия управител Св С. Договорът за встъпване в дълг също е подписан от  Е Н.  Съгласно разпоредбата на чл. 21 б. с от дружествени договор, общото събрание на дружеството взема решения за даване на гаранции и обезпечение на чуждо задължение, като решение в този смисъл не е представено. Твърдението на другия управител Стойчев е, че същият не е знаел за сключения договор за встъпване в дълг.  

Процесната сделка е регламентирана от разпоредбата на чл. 101 ЗЗД. Безспорно, сделката е породила своето действие, тъй като съобразно чл.101 ЗЗД,  трето лице, каквото е  „ Н С“ООД може да встъпи  като съдлъжник в определено задължение, каквото е това на „Е „ЕООД към „ДСП“ЕООД  по съглашение с кредитора, като придобива качество на солидарен длъжник заедно с първоначалния. Обстоятелството, че е сключена само от единия съдружник в нарушение на дружествения договор, не влияе върху действителността на сделката, страна по която е трето лице, а има отношение към вътрешните отношения между съдружниците.

От представения договор за встъпване в дълг  е видно, че е сключена безвъзмездна сделка, при която длъжникът „ Н С“ ООД не получава и не е уговорено да получи за в бъдеще насрещна престация. Той встъпва в чужд дълг като съдлъжник и ангажиментите по договора са поети  за дружеството до сума в размер на 500 000лв. Следователно, сключената сделка за встъпване в дълг ползва единствено и само фирма „Е“ЕООД със едноличен собственикс на капитала Е Н.

         Относно възражението за недопустимост на иска: Действително, в производството по несъстоятелност кредиторите разполагат с отменителните искове-647-649 ТЗ, които са близки до иска по чл.135 ЗЗД. В случай че не разполагат със специален иск /напр. поради попадане на сделката извън предвидените срокове/, кредиторите могат да подадат и иска по чл.135 ЗЗД, съобразно чл.649 ал.2 ТЗ. Предвид изложеното, искът е надлежно предявен и подлежи на разглеждане по същество.

Относно основателността на иска:

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, следва да се докажат следните три предпоставки:  На първо место да бъде установено по несъмнен начин, че ищецът е бил кредитор на ответника към момента на сключване на атакуваната сделка, като за това качество не е необходимо съдебно установяване на вземането: На второ место, че атакуваната сделка уврежда интересите на този кредитор  и на трето место, при възмезднитне сделки, както длъжникът така и приобретателят да знаят, че увреждат кредитора. При безвъзмездните, каквато е атакуваната сделка, е достатъчно само длъжникът да е знаел, че уврежда кредитора /арг.чл.135 ал.1 ЗЗД/.

Относно наличието на първата предпоставка: В процеса са приети като доказателство: договор за изработка от 12.05.2008год. сключен между „Денил Дискер”ООД и „Н С”ООД, Договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2008год.между „Д С”ООД и М П А, уведомление за това прехвърляне, връчено на „Н С”ООД на 03.11.2008год.: Решение по арбитражно дело № 9/2013год. на ТАС при НЮФ, от което се установява, че дружеството дължи на М П А неустойка за забава за периода 01.10.2008год.-18.03.2013год. в размер на 9 222 686,70лв., като част от тази сума-3 000 000лв. е присъдена с арбитражното решение.  Видно от представените доказателства, както и от арбитражното решение, Н С”ООД не е изпълнило задълженията си по договора, към 30.09.2008год. да изпълни задължението си да предаде облекла на стойност 1 131 618лв. без ДДС. Размерът на предвидената неустойка съобразно чл.6.3 от договора, която „Н С”ООД дължи на „Денил Дискрет”ООД към 05.01.2011год. е 4 679 240,43лв. Следователно, към момента на сключване на сделката за встъпване в дълг, Н С” ООД има кредитор-Младен Арабаджиев с вземане в посочения размер. Същият кредитор е кредитор с прието вземане в процеса по несъстоятелност, а както се посочи, на 03.11.2008год. е уведомил „Н С”ООД за извършената цесия, като е поискал дължимите суми, включително и за неустойка, да бъдат заплатени на него . 

С разпоредбата на чл.649 ТЗ е дадена възможност на синдика да завежда иск по чл. 135 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността, поради което съдът намира, че е изпълнена първата предпоставка на текста на чл. 135 ЗЗД относно легитимацията на ищеца.

По отношение на втората предпоставка за уважаването на иска по чл.135 ЗЗД- да е налице увреждане на интересите на кредитора. Увреждане на интересите на кредитор ще е налице, ако към момента на сключване на сделката, има кредитори на длъжника с неудовлетворено вземане. Освен посочената по-горе сума в размер на 4 679 240,43лв., в баланса на „Н С”ООД към 05.1.2011год., са отразени задължения в общ размер на 287 292,99лв., вземания по предоставени заеми с общ размер на 1 583 763,33лв., които не са събрани и според ССЕ са несъбираеми: Касова наличност към посочената дата в общ размер 399 530,83лв., като според експертизата, относно действителната касова наличност не са представени релевантни доказателства. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че със сключването на Договора за встъпване в дълг от 05.01.11.год. и с увеличаването  с още 500 000лв. размера на своите задължения, длъжникът „Н С”ООД е увредил своите кредитори. Това е така, тъй като най общо казано, увреждане е налице в случаите, при които намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което с атакуваната сделка е факт.  По отношение на третата предпоставка за знанието за увреждането на интересите на кредитора:

Изложиха се съображения за безвъзмездния характер на сделката: Когато действието е безвъзмездно, правото да се иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за увреждането-чл.135 ал.1 изр.1. Не е необходимо да има съзнание, че  уврежда определен кредитор, достатъчно е да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че и третата предпоставка за уважаване на иска на синдика по чл.135 ЗЗД е налице. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Въззивните жалби следва да уважат като основателна.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде уважен

На основание 78 ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на ВАпС сумата от 20 000лв.-дължима държавна такса пред окръжния съд и сумата от 10 000лв.-държавна такса за въззивното обжалване.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

         Отменя  Решение № 28 от 13.05.2014год. постановено по т.д. № 129/2013год. по описа на ТОС, с което е отхвърлен предявения от синдика на „Н С“ООД ЕИК 125540375, Б М В, потвърдено от новия синдик А.Ц.Г.,  иск против „ ДСП“ ЕООД , представлявано от Л Д П ЕИК 102879929 , адрес на управление Бургас ж.к. Лазур бл. 32 вх В ет. 3 и „ Н С „ ООД , ЕИК 125540375,представлявано Св Д С / в несъстоятелност / с правно основание чл. 649 ТЗ във вр. чл. 135 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД  за прогласяване на недействителност на договор за встъпване в дълг от 5.01.2011г.  подписан между „ДСП„ ЕООД гр.Бургас, ЕИК 102879929 и „Н С“ООД  като неоснователен и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на „Н С“ООД ЕИК 125540375 /в несъстоятелност/  договор за встъпване в дълг от 5.01.2011г.  подписан между „ДСП „ ЕООД гр.Бургас, ЕИК 102879929, представлявано от Любомир Димитров Парашеквов и „Н С“ООД ЕИК 125540375:

 ОСЪЖДА „ Н С „ ООД , ЕИК 125540375, представлявано Св Д С и Евгени Димитров Нешев/ в несъстоятелност/ и  „ДСП „ ЕООД гр.Бургас, ЕИК 102879929, представлявано от Л Д П да заплатят по сметка на ВАпС д.т. в размер на 30 000лв., за производствдото пред Търговищки окръжен съд и ВАпС, на основание чл.78 ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.