О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 458

 

02.08.2017г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на първи август две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. в. т. д. № 416

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, образувано по частна жалба на Г.Д.К. и С.О.К.,***, представлявани по пълномощие от адв. Г.Л. от ВАК, срещу определение № 1641/31.05.2017г. по в. ч. т. д. № 1/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено определение № 12536/21.11.2016г., постановено по ч. гр. д. № 1440/2016г. по описа на ВРС, и е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за спиране на принудително изпълнение по изп. д. № 20167110400879 на ЧСИ Д. Я*, на основание чл. 420, ал. 2 ГПК.

С оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на определението се иска неговата отмяна. Твърди се, че призовките за доброволно изпълнение не са връчени на адреса на длъжниците, а на друг адрес – гр. Варна, ж. к. „ Младост“ бл. 144, вп. 7, ет. 7, ап. 13, и са получени от лицето М* Г* М*.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Насрещната страна „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД  гр. София, ЕИК *, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на ВнАпС, като обсъди твърденията на жалбоподателите във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното определение, с което е обезсилено определение № 12536/21.11.2016г., постановено по ч. гр. д. № 1440/2016г. по описа на ВРС, и е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за спиране на принудително изпълнение по изп. д. № 20167110400879 на ЧСИ Д.Янкова, въззивният Варненски окръжен съд е приел, че както възраженията на длъжниците по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по издадената срещу тях заповед за изпълнение, така и молбата за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 ГПК, са подадени на 16.11.2016г., което е след изтичане на преклузивния двуседмичен срок, предвиден в чл. 414, ал. 2 ГПК.

Безспорно установено е по делото, въз основа на представеното от самите жалбоподатели удостоверение изх. № 6835/27.02.2017г. на ЧСИ Д. Я*, рег. № 711 в КЧСИ, по изп. дело №20167110400879, както и от изпратените по ч. гр. д. №1440/2016г. на ВРС, от ЧСИ Д. Я*, рег. №711 в КЧСИ, заверени преписи на покани за доброволно изпълнение, че последните, ведно с приложени копия от изпълнителен лист и заповед за изпълнение, са редовно връчени на длъжниците на адрес: гр. Варна, ж. к. „ Възраждане“ № 68, вх. 1, ет.1, ап. 5, на датата 01.11.2016г. Съобщението до длъжника С.О.К. е получено лично от нея, а съобщението до Г.Д.К. - чрез С.О.К., със задължение да го предаде на адресата – солидарен длъжник.

Оплакванията за неправилност на определението са неоснователни. Процесуална предпоставка за произнасяне по същество относно наличието на визираните в закона основания за спиране на изпълнението по нестабилизирана заповед за изпълнение е спазване на посочения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок за подаване на възражение срещу дължимостта на сумите по заповедта и за сезиране на съда с искане по чл. 420, ал. 2 ГПК, за което съдът следи служебно. В случая, двуседмичният срок за подаване на възражение, в който е следвало да бъде подадена и молбата за спиране на изпълнението, започва да тече от датата на връчване на заповедта за изпълнение на двамата длъжници- 01.11.2016г., и е изтекъл на 15.11.2016г. / вторник, присъствен ден/.

Твърденията в частната жалба, че призовките за доброволно изпълнение не са връчени на адреса на длъжниците, а на друг адрес – гр. Варна, ж. к. „ Младост“ бл. 144, вп. 7, ет. 7, ап. 13, и са получени от лицето М*Г*М*, не отговарят на данните по делото. На този адрес и чрез посоченото физическо лице са връчени изявленията на банката до длъжниците, отправени преди иницииране на заповедно производство, при което тези обстоятелства са напълно ирелевантни спрямо преценката за спазването на срока по чл. 414 ГПК.

Варненският окръжен съд е направил правилна преценка на фактите по делото, които са от значение за допустимостта на искането за спиране на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №1440/2016г. на ВРС. При постановяване на определението не е допуснато нарушение на закона, същото не страда от пороци и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, І - ви състав на Варненски апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1641/31.05.2017г. по в. ч. т. д. № 1/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.