Р Е Ш Е Н И Е   № 250

 

02.11.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                       НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 416 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на В. М С. от гр. Варна, представлявана от адв. Й. А. ***, срещу решение № 397/21.05.2018г., постановено по т. д. № 97/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от въззивницата срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ – гр. София, ЕИК 121076907, за горницата над 27 500 лв. до пълния претендиран размер от 32 000лв. като главница, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „наводняване на МПС” през м. 02.2015г., вследствие на което са причинени щети по лек автомобил „Ауди А6”, с ДК ХХХХХХХ, по силата на договор за застраховка “Каско”, клауза Пълно Каско, по застрахователна полица № 0306Х0027162/30.04.2014г., със срок на действие от 30.04.2014г. до 29.04.2015г., и за горницата над 5 770.62 лв. до 6 798.84лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.04.2015г. - 03.05.2017г.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Основното оплакване в жалбата е за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и необоснованост във връзка с намаляване размера на дължимото застрахователното обезщетение по застраховка “Каско” със стойността на запазените части на автомобила.

Процесуалният представител на застрахователя ЗАД „Армеец“ представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Експрес Гаранцион ООД - гр.Варна, конституирано като трето лице помагач на страната на ЗАД „АРМЕЕЦ“ – гр. София, не изразява становище по жалбата и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.

Решението на ВОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, предявеният осъдителен иск е правилно квалифициран.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Между същите страни е приключило предходно съдебно производство с влязло в сила решение по гр. д. № 8386/2015 г. по описа на ВРС, с което, по частичен иск на В.М.С., ЗАД „Армеец“ – гр. София е осъдено да заплати сумата от 25 000 лв. от общо посочен размер на задължението за сумата 57 400лв., претендирана като застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „наводняване на МПС” през м. 02.2015г., вследствие на което са причинени щети по лек автомобил „Ауди А 6” с ДК № ХХХХХХХ, по силата на договор за застраховка “Каско”, клауза Пълно Каско, по застрахователна полица № 0306Х0027162/30.04.2014г. със срок на действие от 30.04.2014 г. до 29.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 13.07.2015г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 208 КЗ /отм./.

Обжалваното решение № 397/21.05.2018г. е постановено по предявен иск от В.М.С. срещу ЗАД „Армеец“ за присъждане на сумата 32 400лв., претендирана като дължима разлика над присъденото по гр. д. № 8386/2015г. по опис на ВРС частично застрахователно обезщетение за сумата 25000лв. до пълния заявен размер от 57 400лв., на основание чл. 208 от КЗ /отм/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2017г., до окончателното погасяване на задължението, както и акцесорна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 6798.84лв., претендирана като обезщетение за забава върху новопредявената главница за периода от 11.04.2015г. до 03.05.2017г.

Решение на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната част, с която застрахователят е осъден да заплати на застрахованото лице сумата 27 500лв., приета от първоинстанционния съд като дължима разлика над присъденото застрахователно обезщетение с влязло в сила решение, за настъпил застрахователен риск „наводняване на МПС” през м. 02.2015г., ведно със законната лихва, както и мораторна лихва в размер на 5 770.62лв.

Следователно, в отношенията между страните е съдебно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на предявения иск по чл. 208 от КЗ /отм/, а именно валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“ за лек автомобил „Ауди А6” с ДК № ХХХХХХХ по застрахователна полица № 0306Х0027162/30.04.2014г. със срок на действие от 30.04.2014г. до 29.04.2015г., настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора - „наводняване на МПС” през м. 02.2015г.. причиняване на щети на застрахования автомобил вследствие на застрахователното събитие.

Няма спор между страните за обстоятелствата, които се установяват и от събраните доказателства, а именно, че в резултат на процесното застрахователно събитие е настъпила тотална щета на застрахования автомобил, както и че действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие е по – висока от застрахователната, която е 57 400лв. Не се спори и относно това, че л. а. „Ауди А6” с ДК № ХХХХХХХ не е бракуван, а е с валидна регистрация в КАТ, без данни за спиране от движение. След застрахователното събитие автомобилът е ремонтиран и продаден от застрахования собственик на трето лице.

Правният спор пред тази инстанция, очертан предвид твърденията в жалбата и отговора, е дали и с колко следва да бъде намален размерът на застрахователното обезщетение предвид своевременно направеното от застрахователя възражение за приспадане стойността на останалите годни части от увреденото МПС от застрахователната стойност. Спорният въпрос се явява релевантен за определяне размера на застрахователното обезщетение по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ, тъй като по силата на Раздел XІV „ Оценка на щетите и размер на обезщетението“, т. 76.1 от приложимите Общите условия по застраховки „Каско“, при тотална щета, в случаите, които застрахованият реши да задържи останките от превозното средство, от застрахователната стойност се приспада стойността на запазените детайли на МПС.

Ответникът е заявил своевременно възражение за наличие на основание за приспадане на сумата 22 510лв., като се е позовавал на обява / обвързващо предложение/ за продажба на застрахования автомобил, публикувана в електронен портал Аутоонлайн, с предложена цена на застрахователя от реален купувач в размер на сумата, с която се иска намаляване на обезщетението съгласно приложимите ОУ, респ. с остатъчна пазарна стойност на автомобила в състоянието след застрахователното събитие. По това възражение въззивникът-ищец в първоинстанционното производство, релевира съображения за липса на доказателства за съхранени детайли и невъзможност за демонтаж на такива, които да могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни части, за да се обоснове придобиване на ползи от застрахования от автомобила въпреки настъпилата тотална щета. При постановяване на обжалваното решение окръжният съд е приел, че доколкото няма категорични доказателства за действително съхранените детайли, които могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни части, от застрахователната стойност следва да се приспадне определената от вещото лице минимална остатъчна стойност на цялото МПС, без разкомплектоване, за сумата от 4 500лв.

Съставът на въззивния съд намира, че размерът на дължимото и подлежащо на изплащане от ответника застрахователното обезщетение, е определен от окръжния съд при правилно приложение на закона, по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ, във вр. с приложимата за казуса разпоредбата на Раздел XІV „ Оценка на щетите и размер на обезщетението“, т.76.1 от Общите условия на застрахователя. Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава категоричен извод за наличие на основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение. Още в исковата молба, по която е образувано предходното съдебно производство между страните по частичен иск, както и при предявяване на останалата част от претенцията застрахованият претендира застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на конкретни агрегати, възли и детайли. След като застрахованият е направил изчерпателен опис на увредените части, които се нуждаят от подмяна и/или ремонт, изводът, че всички останали части на автомобила са годни и не се нуждаят от подмяна или ремонт, освен че се извежда от изявленията на ищеца, кореспондира с всички останали данни и установени обстоятелства по делото. Изводът е и логичен предвид вида и характера на конкретно настъпилото застрахователно събитие по покрит риск „наводнение“ – престой на автомобила за около два месеца във вода с дълбочина от 52см.

В противоречие с правилата на логиката, с установените обстоятелства по делото и със заключенията на САТЕ, би бил извод за нулева остатъчна стойност на МПС, още повече при съобразяване на обстоятелството, че след като застрахованият е заявил желание да задържи автомобила, последният е ремонтиран, / а не сглобен от нови части,/ и не е спрян от движение, а е продаден от застрахования на трето лице – М. Семерджиев. Предвид ремонтирането на МПС преди завеждането на делото, както и непредставянето му в хода на съдебното производство за извършване на оглед от вещото лице, на което е възложено изготвянето на САТЕ, застрахователят е в невъзможността да проведе пълно доказване за пазарна цена на запазените конкретни агрегати, възли и детайли при реализацията им поотделно, след демонтаж, като такива – втора употреба. Доказването е било възможно преди извършването на ремонта, в производство по чл. 207 и сл. ГПК за обезпечаване на доказателства, каквото не е проведено.

При извод за доказано основание за приложение на Раздел XІV „ Оценка на щетите и размер на обезщетението“, т. 76.1 от ОУ при определяне на обезщетение по чл. 208 КЗ / отм./, за случаите на тотална щета, съдът не може присъди обезщетение в размер на пълната застрахователната стойност по съображенията, които се изтъкват в жалбата, а именно, че след като автомобилът не бил бракуван, а е задържан от собственика, ремонтиран и продаден на трето лице, няма как от него да се извадят годните агрегати, възли и детайли и да се реализират на пазар за части втора употреба, или предвид наличните пречки към момента назначеното от съда вещо лице да определи пазарна цена на отделните съхранени части /агрегати, възли и детайли/. Приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Застрахованият е задържал увредения автомобил, в хипотеза на настъпила тотална щета, и с това е отпаднала възможността останките му да бъдат реализирани на пазара от застрахователя. При недостатъчно данни за пазарната цена, на която биха могли да бъдат реализирани на пазара за части – втора употреба, запазените агрегати, възли и детайли в увреденото МПС, минималната сума, която следва да се приспадне от застрахователната стойност при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ /отм./. е определената от вещото лице, изготвило САТЕ, пазарна цена на целия автомобил– 4 500 лв., без демонтаж на части, която според експерта собствениците на пунктове за разкомплектоване на автомобили биха платили само по описание на МПС, без оглед.

Посоченото обосновава крайните правни изводи, че предявените осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са частично основателни до размерите, до които са уважени от първоинстанционния съд. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по съществото на спора решението на ВОС следва да се потвърди в обжалваната част.

Ваззиваемото дружество не е направило искане за присъждане на съдебно– деловодни разноски и не са представени доказателства за направени разноски.

Воден от горното, ВнАпС, І- ви състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 397/21.05.2018г., постановено по т. д. № 97/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в отхвърлителната част.

 

В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.