Р Е Ш Е Н И Е

 

295

 

Гр.Варна, 07.11. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 418 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Б Д ЕАД гр.София против решение № 44/10.05.2014 г. по т.д.№ 165/2012 г. на Окръжен съд – гр. Силистра, с което е отхвърлен установителният иск на въззивника по реда на чл.422 ГПК да се приеме за установено по отношение на С.Г.П., П.А.А. и М.Х.М. в качеството им на солидарни съдлъжници по Договор за кредит за текущо потребление от 23.12.2004 г., анекс № 1 от 23.04.2009 г. и Допълнително споразумение от 16.02.2010 г., че дължат солидарно изпълнение на парично задължение към Б Д ЕАД в размер на 10 035.71 лв., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 20.06.2011 г., до окончателното изплащане на цялото задължение, представляващо: главница – 8 493.24 лв., договорна лихва – 620.23 лв. за времето от 15.12.2010 г. до 13.06.2011 г. и санкционираща лихва в размер на 311.10 лв. за периода от 17.02.2011 г. до 13.06.2011 г., след като преди това в диспозитива на решението съдът е признал, че представените като доказателства в заповедното производство по ч.гр.д.№ 311/2011 год. на РС – гр. Тутракан – Договор за кредит и поръчителство от 23.12.2004 г., Анекс № 1 от 23.09.2009 г. и Допълнително споразумение от 16.02.2010 г., подписани от ответниците, са неистински документи; и същите са изключени от доказателствения материал по делото.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, редовна е и е допустима.

Въззивникът излага оплаквания, че решението е неправилно и необосновано в частта относно проведеното производство по чл.193 ГПК. Доколкото отхвърлянето на иска е основано изцяло на неистинността на посочените документи, моли въззивния съд да формира извод за неоснователност на оспорването по чл.193 ГПК и да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова и да уважи предявения иск изцяло.

Против жалбата е депозиран писмен отговор от въззиваемите страни С.Г.П. и М.Х.М., с който се оспорва основателността й и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. С отделен писмен отговор въззиваемият П.А.А. също изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението на СОС.

За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че Б Д ЕАД е кредитодател на С.Г.П. по силата на договор за текущо потребление от 23.12.2004 г. в размер на 15 000 лв. с краен срок за погасяване – 23.12.2011 г. Поради нередовно погасяване на вноските се е стигнало до предоговаряне на кредита. С анекс № 1 от 23.09.2004 г. кредитът е преструктуриран, като целият остатък от задължението в размер на 8 680 лв. е превърнат в главница, удължен е срокът за погасяване /краен падеж – 23.04.2019 г. / и е увеличен лихвеният процент /14.95 %/.

С допълнително споразумение от 16.02.2010 г., с оглед нови допуснати закъснения в погасяването на задълженията, кредитът отново е предоговорен. Банката е направила отстъпки, след които общото задължение по договора от 8 843.77 лв. е формирало нова главница. Споразумението е влязло в сила на 15.03.10 г. Кредитополучателят е бил длъжен да прави ежемесечни погасителни вноски в размер на 148.12 лв.

П.А.А. и М.Х.М. са подписали договор за поръчителство, като неразделна част от първоначалния договор за кредит, както и са страни по подписания анекс, което ангажира солидарната им отговорност за погасяване на вземането.

След 15.12.2010 г. е настъпило системно закъснение в плащането на месечните вноски, довело до предсрочна изискуемост на кредита и подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изп.д.№ 25/2012 г. на СИС при ТРС. Длъжникът и поръчителите са подали възражение против заповедта за изпълнение, поради което за банката е възникнал правният интерес да установи вземането си по реда на чл.415 вр. чл.422 ГПК, в резултат на което са предявени исковете, отхвърлени с обжалваното решение.

Видно от материалите по ч.гр.д.№ 311/2011 г. по описа на ТРС, с оглед постъпилите в срок възражения против издадената по същото заповед № 286 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.06.2011 г., на банката са дадени указания да заведе иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 ГПК, който е бил спазен.

Отв. С.П. и М.М. не са били открити за връчване на препис от исковата молба и на основание чл.47 ал.6 ГПК на същите е назначен особен представител. В подадения от него отговор се сочи, че при липса на доказателства, приложени към исковата молба /ч.гр.д.№ 311/2011 г. на ТРС, в което се съдържат всички писмени доказателства, на които ищецът основава вземането си, е постъпило след изискването му от съда с определението по чл.374 ГПК/, не може да изрази становище по основателността и допустимостта на иска, но оспорва искането за присъждане на законна лихва върху общата искова сума, извън главницата от 8 493.24 лв.

В отговора на П.А. се излага, че искът против него е неоснователен, т.к. той не е полагал подписа си върху договора за поръчителство и допълнителните документи и няма никаква връзка с правоотношението с банката.

Допълнителна искова молба по чл.372 ГПК не е представена.

В първото съдебно заседание, след постъпване на сочените с исковата молба писмени доказателства, ответниците С.П. и М.М. също са оспорили авторството на подписите, положени от тяхно име върху анекса и допълнителното споразумение. Открито е производство по чл.193 ГПК за неистинност /неавтентичност/ на документите, вкл. за оспорените такива от П.А..

От назначените във връзка с оспорването съдебно-графологични експертизи, чиито заключения съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно дадени и защитени в открито съдебно заседание пред съда, се установява следното:

Ответникът А. не е подписвал договора за поръчителство към договора за кредит, както и анекс № 1 към същия. Подписът му не фигурира в нито един от документите, на които ищецът основава иска си. Ответницата М. не е подписала анекс № 1, а оспорването на подписа й върху договора за поръчителство не е доказано. Отв. П. не е подписал допълнителното споразумение към договора за кредит.

Свид. Стойкова – служител на банката, фигурираща в договора за поръчителство като лице, в чието присъствие поръчителите са положили подписите си, отговаря уклончиво на поставените й въпроси /щом съм се подписала, значи съм присъствала, щом вие казвате, че аз съм се подписала, значи подписът е положен в мое присъствие/, поради което показанията й не са убедителни и не могат да опровергаят фактите, установени от вещото лице, досежно авторството на оспорените подписи.

Останалите събрани доказателства във връзка със спорния предмет са приобщени към делото в нарушение на императивните процесуални правила относно сроковете, в които страните могат да ангажират доказателства, да предявяват искания, да изменят предмета на спора и да правят възражения.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Елемент от основанието на исковата претенция е допълнителното споразумение към договора за кредит от 23.12.2004 г., сключено на 16.02.2010 г. между Б Д ЕАД и кредитополучателя С.Г.П., въз основа на което са формирани претендираните вземания относно главницата, договорната лихва и т.нар. „такси закъснение” във връзка с неизпълнението на договора за кредит от 2004 г. и неговото предоговаряне. При наличието на открито производство по чл.193 ал.2 ГПК за оспорване автентичността на документа и проведеното пълно доказване от страна на ответника, при което е установено, че подписът, положен от името на П., не е изпълнен от него, следва да се приложат последиците на чл.194 ГПК, а именно, същият да се изключи от доказателствата по делото. Горното означава, че между страните не е сключено допълнително споразумение и искът, основан на същото, следва да бъде отхвърлен.

Що се отнася до първоначалния договор между страните, неговото авторство не е било оспорено и той следва да се цени като автентичен. Подписът на М. върху договора за поръчителство /без дата/ спрямо задълженията на С.П., не може да се приеме за неавтентичен. Автентичен е и подписът на П. върху Анекс № 1, поради което горните документи недопустимо и неправилно са били изключени от доказателствения материал по делото. Съдът не е бил сезиран с искане по чл.193 ГПК досежно договора за кредит за текущо потребление от 23.12.2004 г. Чрез изричното признаване на неговата неистинност с обжалваното решение съдът е излязъл извън предметните предели на спора, в нарушение на принципа на диспозитивност по чл.6 ГПК. По отношение на договора за поръчителство и анекса следва да се посочи, че документите обективират писмени волеизявления на повече от едно задължени лица, и след като едното от тях със сигурност е автор на изявлението, под което се е подписал, то не може да се прогласи пълната им неистинност на претендираното основание.

Горното обаче не се отразява върху крайния изход от спора, по следните съображения: Без да е направено надлежно изменение на иска, както и въз основа на доказателства, които са били ангажирани при настъпила процесуална преклузия, съдът не може да се произнася с решение относно това, какво би било задължението на ответниците само по договора за кредит и анекс № 1 от 23.04.2009 г., в какъвто смисъл е евентуалното искане във въззивната жалба.

Доколкото крайните изводи на двете инстанции по предявените искове съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с което съдът е отхвърлил иска на Б Д ЕАД за установяване дължимостта на сумата 10 035.71 лв., представляваща сбор от вземане за заплащане на главница в размер на 8 493.24 лв., вземане за договорна лихва от 620.23 лв. за периода от 15.12.2010 г. до 13.06.2011 г. и вземане за санкционираща лихва в размер на 311.10 лв. за периода от 17.02.2011 г. до 13.06.2011 г.

Следва да бъде съответно коригирано решението с характер на определение в частта му, с което съдът се е произнесъл с изричен диспозитив относно неистинността на договорите за кредит за текущо потребление и поръчителство и анекс № 1 и ги е изключил от доказателствата по делото.

Следва да се посочи също, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, въз основа нормата на чл.280 ал.2 ГПК. При указанията за обжалваемост следва да се съобрази, че делото е търговско и цената на всеки един от предявените обективно съединени искове е под 10 000 лв., в този смисъл напр.: Определение № 726/27.10.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 673/2011 г., І т.о., Определение № 690/16.10.2013 г. по ч.т.д.№ 3750/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 53/11.02.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 379/2014 г., І т.о.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/10.05.2014 г. по т.д.№ 165/2012 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е отхвърлен установителният иск на Б Д ЕАД по реда на чл.422 ГПК, за да се приеме за установено по отношение на лицата С.Г.П., П.А.А. и М.Х.М., че по договор за кредит за текущо потребление от 23.12.2004 г. и измененията му, извършени с анекс № 1/23.04.2009 г. и допълнително споразумение от 16.02.2010 г., дължат солидарно изпълнение на парично задължение в полза на банката в размер на 10 035.71 лв., състоящо се от главница – 8 493.24 лв., договорна лихва – 620.23 лв. за времето от 15.12.2010 г. до 13.06.2011 г. и санкционираща лихва в размер на 311.10 лв. за периода от 17.02.2011 г. до 13.06.2011 г., както и с което съдът се е произнесъл по отношение на дължимите по делото разноски.

ОБЕЗСИЛВА решение № 44/10.05.2014 г. по т.д.№ 165/2012 г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с което съдът на основание чл.194 ГПК е признал за неистински документ договора за кредит за текущо потребление от 23.12.2004 г. и го е изключил от доказателствения материал по делото.

ОТМЕНЯ решение № 44/10.05.2014 г. по т.д.№ 165/2012 г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с което съдът на основание чл.194 ГПК е признал за изцяло неистински документи договора за поръчителство без дата и анекс № 1 от 23.09.2009 г. и ги е изключил от доказателствата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.194 ГПК, че договор за поръчителство /без дата/ относно задължения на кредитополучателя С.Г.П. към Б Д ЕАД е неистински в частта, в която е посочено, че изхожда и е подписан от П.А.А. с ЕГН ********** в качеството му на поръчител.

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.194 ГПК, че анекс № 1 от 23.09.2009 г. към договор за кредит от 23.12.2004 г., отпуснат от Б Д ЕАД, е неистински в частта, в която е посочено, че изхожда и е подписан от М.Х.М. с ЕГН ********** и П.А.А. с ЕГН ********** в качеството им на поръчители.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: