Р Е Ш Е Н И Е

№   268/  3.11.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 07.10.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   АНЕТА БРАТАНОВА

           ЖЕНЯ ДИМИТРОВА   

 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 418 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от ЗК”Лев Инс”АД гр.София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 681/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД на Д.И.Д. частично е уважен. Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения. Оснновните са срещу извода на съда, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца, както и срещу определения размер на обезщетение, поради нарушаване на чл.52 ал.2 ЗЗД.

 С жалбата се иска решението да бъде отменено в частта му с което дружеството е осъдено да заплати сума над 5 000лв. до присъдения от съда размер  от 15 000лв., преставляваща дължимо обезщетение  за обезвреда  на претърпени неимуществени вреди.

 С писмен отговор на процесуален представител, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата  се подържа чрез писмено становище, съответно оспорва чрез процесуален представител.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.226 КЗ  и чл.86 ЗЗД и са предявени от  Д.И.Д. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с искане да бъде осъден ответника, да заплати сумата 35000.00 лв., в евентуалност сумата се претендира чрез иск с правно основание чл.45 ЗЗД от М.З.Х. и представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки и страдания в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 05.10.2012 г. между управляван от ищеца мотопед с р.№ В 2648 М и  лек автомобил „Мерцедес” с р.№ В 92 06 РМ, собственост на евентуалния ответник.

В исковата молба се излага, че на 05.10.2012г. в гр.Варна, по ул.”Подвис” в посока ул.”Брегалница” ищецът е управлявал мотопед и достигайки кръстовището с бул.”Васил Левски” е спрял на червен сигнал на светофарната уредба. След светването на зеления сигнал е потеглил и в средата на кръстовището е блъснат от навлизащ по бул.”В.Левски” на черевен сигнал на светофарната уредба лек автомобил „Мерцедес” управляван от М.З.Х.. Вследствие на удара е бил изхвърлен на два метра пред капака на автомобила, като е получил следните травми: фрактури на 4 и 5-та проходилни кости на лявото стъпало, фрактури на горните фаланги на 4 и 5-ти пръсти на същото стъпало и травматичен оток и разкъсно-контузна рана в областта на лявото стъпало. Претърпял и оперативна интервенция, престоял е в болница седем дни, след това възстановяването му е продължило в домашни условия, същото е било бавно и свързано с болки и страдания и постоянен прием на обезболяващи и други медикаменти. Излага, че във връзка с  възстановяването е извършил и рехабилитационни процедури,  като и към момента при натоварване или по-ниски температури изпитва болки в лявото ходило. В образуваното наказателно производство е установено, че вина за настъпване на пътно-транспортното произшествие е водача на автомобила М.Х., който е нарушил правилата на чл.6 т.1, чл.21 ал.1 и чл.37 ал.7 т.1 от ЗДвП. Твърди че между първия ответник-застрахователното дружество и виновния водач, собственик на автомобила и евентуален ответник е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 22112001344845, поради което  и на основание чл.226 КЗ претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000лв. от застрахователя.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.

Ответникът ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София, оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Твърди, че ПТП е настъпило при условията на съпричиняване от страна на ищеца, понеже същият е управлявал МПС без да има валидно СУМПС. Сочи, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, поради което обезщетение за забава не се дължи от деня на увреждането.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно следното:

 Установява се от дос.производство № 334/05.10.2013год. по описа на СПП гр.Варна  при ОД-МВР-Варна, пр.преписка № 12482/2012год., че  на 05.10.2012г. М.З.Х. е управлявал лек автомобил “Мерцедес” с ДК № В 9206 РМ, по бул.”Васил Левски” в посока ж.к. „Победа”, при което е нарушил правилата на ЗДв.П – чл.6 т.1, чл.21 ал.1 и чл.37 ал.7 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. И. Д.. В образуваното срещу виновния водач досъдебно производство е прието че са налице данни за престъпление, но поради изявлението на пострадалия и на основание чл.343 ал.2 от НПК досъдебното производство е прекратено. В производството е установено, че М.Х. се е движел  с по-висока от разрешената скорост и преминавайки на неразрешен светлинен сигнал на светофарна уредба на кръстовището с ул.”Подвис” виновно е причинил ПТП с МПС управлявано от пострадалия Д.Д., който се е движел през кръстовището при разрешен за неговата посока на движение  светлинен сигнал. Вследствие на ПТП, виновния водач е причинил средна телесна повреда на Д.И.Д., изразяваща се в счупване на четвърта и пета предноходилни кости на ляво стъпало, счупване на проксимални фаланги на четвърти и пети пръсти на същото и разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна става, пряка и непосредствена последица от деянието на водача на автомобила.  Това се установяава също от гласните доказателства-показанията на свидетелите Г.Р. и З.Д., СТЕ според която при настъпилото ПТП, лекия автомобил управляван от М.Х. е предприел преминаване на предупредителен сигнал на светофарната уредба, преди светване на забранителен, със скорост не по-ниска от 70км. След светване на разрешителния сигнал по ул.”Подвис”, пострадалия и другия мотопедист са предприели потегляне. 

Според неоспореното заключение на СМЕ, на ПТП от 05.10.2015год.  на ищеца са причинени следните увреждания:

Счупване на четвърта и пета предноходилни кости на ляво стъпало и счупване на проксимални фаланги на четвърти и пети пръсти на същото. Това е обусловило трайно затруднение на функцията на левия долен крайник за 30-40 дни. Получил е също така разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна става, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупените кости са лекувани след наместване с поставяне на гипсов ботуш за 25 дни и последващо раздвижване на ставите за около 20 дни. Претърпяната травма е свързана със силни болки в първите дни, които съществено намаляват след обездвижването и след десетия ден. Посочено е от експерта, че при това счупване предвижването се осъществява с помощта на патерица за срока на обездвижването. Посочено е от вещото лице, че лечението е приключило с оздравяване, като костите са сраснали, както и че е възможна поява на болка при промяна на времето и при физическо натоварване.

От показанията на свидетеля И.Д.И., ценени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след произшествието ищецът е имал силни болки, нуждаел се е от помощ, за около два месеца не е ходил на училище, след свалянето на гипса се е нуждаел от помощта на родителите си за да ходи на училище и на рехабилитация, престанал е да спортува, както и че и към момента при натоварване и при лошо време се оплаква от болки. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че ищецът е доказал претърпените неимуществени вреди-болки и страдания.

В производство е установено че автомобилът, чрез който е осъществено ПТП, е застрахован от ответното дружество.  Предвид изложеното и понеже не се оспорва наличието на валидна застраховка „ГО” на автомобила, чрез който са причинени вредите, следва да се направи извод, че е налице застрахователно събитие, респективно, че следва да бъде ангажирана застрахователната отговорност на ответното дружество.  Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан по основание. В допълнение, относно основателността на иска следва да се има в предвид и следното:

Тъй като решението е влязло в сила до размера на сумата от 5 000лв., следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер.

Относно направеното и поддържано с жалбата възражение за съпричиняване: Настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, поради следното:

Действително, пострадалият е нямал СУМПС, но в конкретния случай трябва да се прецени дали той с поведението си е спомогнал и  допринесъл за настъпване на ПТП, респективно, за настъпването на вредите.

Не се оспорва, че същият е започнал преминаване на кръстовището на зелен сигнал, поради което не е извършил нарушение на правилата на движение. Напротив, управлявания от евентуалния ответник лек автомобил е навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофара, както се установи от събраните доказателства, а и от прекратеното на основание чл.343 ал.2 НК досъдебно производство, което не е обжалвано от виновния водач. Следователно, като участник в ПТП не се събраха доказателства относно нарушаване на правилата на движение от страна на пострадалия. Предвид изложеноот, възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, следва да се остави без уважение поради недоказаност.

Относно паричния еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди:

Претенцията е изключително за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размерана паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищецът е получил:

Счупване на четвърта и пета предноходилни кости на ляво стъпало и счупване на проксимални фаланги на четвърти и пети пръсти на същото. Установи се в производството, че тези увреждания са обусловили трайно затруднение на функцията на левия долен крайник за 30-40 дни. Получил е също така разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна става, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупените кости са лекувани след наместване с поставяне на гипсов ботуш за 25 дни и последващо раздвижване на ставите за около 20 дни. Претърпените травми са свързани със силни болки през първите дни, като съществено намаляват след обездвижването и след десетия ден.

Наложил се е болничен престой и известен период от време, през които пострадалият е имал нужда от грижата и съдействието на своите близки за задоволяването на елементарните си потребности.  С оглед на изложеното по-горе, а именно с оглед на характера и вида на претърпените увреждания и срокът на възстановяване, съдът намира за справедливо за претърпените болки и страдания да бъде определен паричен еквивалент в размер на 10 000.00 лв.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в посочените частти. Съобразно изхода на спора, присъдените суми пред ВОС следва да се редуцират. Страните дължат следните разноски за въззивната инстанция:

На основание чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемите следва да заплатят на въззивната страна сумата  от  100лв.-направени разноски за държавна такса за въззивното производство. Въззивното дружество дължи на въззиваемата страна сумата от 490лв. разноски за адвокатски хонорар.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                  

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 225 от 19.03.2013 г. постановено по т.д.№ 681/2014  г. по описа на Варненски  окръжен съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТТИ: В ЧАСТТА с която е осъдил ЗД”Лев Инс”АД, ЕИК 121130788 гр.София, да заплати на ищеца Д.И.Д. ЕГН *********** сумата над 10 000лв. до 15 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, от фрактури на 4 и 5-та проходилни кости на лявото стъпало, фрактури на горните фаланги на 4 и 5-ти пръсти на същото стъпало и травматичен оток и разкъсно-контузна рана в областта на лявото стъпало, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 05.10.2012г., причинено виновно от  М.З.Х. при управление на лек автомобил „Мерцедес” с ДК № В 9206 РМ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2012г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.226 ал.1 от КЗ и чл.223 ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, както ОТМЕНЯ над сумата 560лв. до сумата 840лв., представляваща направените по делото разноски, както и ОТМЕНЯ  за сумата над 400 до 600лв. която е осъден  да заплати по сметка на Окръжен съд – гр.Варна, представляваща дължима държавна такса на основание чл.78 ал.6 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И. *** срещу ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София за разликата от 10 000лв. до присъдените 15 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпени телесни повреди –  болки, страдания, лишения и неудобства от счупване на счупване на четвърта и пета предноходилни кости на ляво стъпало, счупване на проксимални фаланги на четвърти и пети пръсти на същото и разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна става, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 05.10.2012г., причинено виновно от М.З.Х. при управление на лек автомобил „Мерцедес” с ДК № В 9206 РМ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул.”Черни Връх” № 51Д, ЕИК 121130788да заплати на Д.И.Д. ЕГН *********** сумата от 490 лв.-разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция,  на осн. чл.78 ал.1 ГПК:

ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН *********** да заплати на  „ЗК Лев Инс” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул.”Черни Връх” № 51Д, ЕИК 121130788 сумата от 100 лв.-разноски за държавна такса за  въззивната инстанция,  на осн. чл.78 ал3 ГПК

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

                                                                                                   2.