Р Е Ш Е Н И Е № 206

 

Гр.Варна, 30.10. 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 418 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-8228/21.03.2017 година от И.Х.Ч. срещу решение No-143/24.02.2017 година, постановено по т.д.861  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд,  В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че дължи на „ФАРКОЛ“ АД солидарно със «СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ» ЕООД сумата от 30 000лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 15.07.2015г., с падеж на 20.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по реда на чл.417 от ГПК, №6613/27.10.2015г. по ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е осъден да заплати на «ФАРКОЛ» АД, ЕИК 102227154 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.»Сан Стефано» №28, сумата от 1 600лв. /от които 600лв. за заплатената държавна такса и 1 000лв. за адвокатско възнаграждение/, представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение № незабавно изпълнение на парично задължение, по реда на чл.417 от ГПК, №6613/27.10.2015г. по ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав и изпълнителен лист въз основа на същата.

В останалата част решението е влязло в сила.

Постъпила е и частна жалба от И.Х.Ч. срещу определение 1536/22.05.2017 година, с което е изменено решението и е осъден да заплати сумата от 1500 лева разноски с твърдения за прекомерност и неявяване на процесуалния представител на страната в открито съдебно заседание.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения, тъй като е открито производство по оспорване на документ по чл.193 ГПК, допусната е СГЕ, като доказателствената тежест е възложена на въззивника. Изрично приемане на записа на заповед не е направено, а е открито производство по оспорване на документ, който не е приет по делото и по който страната не е заявила дали ще се ползува от него. Предвид горното не се е създало задължение за процесуално действие. Поради горното нарушение не може да се направи извод за възникнало правоотношение по авал. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените разноски.

Въззиваемата страна „ФАРКОЛ“ АД е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът „Фаркол“ АД излага, че е налице издаден от ответника „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ” ЕООД, гр.Варна запис на заповед от 15.07.2015г. с падеж на 20.07.2015г., авалиран от И.Х.Ч..

Поради неплащането на падежа въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците. Установителните искове са допустими, тъй като срещу издадената заповед са депозирани възражения от длъжниците, поради което му е указано да ги предяви. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че  „Свети Иван Рилски“ ЕООД и И.Х.Ч. дължат солидарно сумата от 30 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 15.07.2015 година с падеж  20.07.2015 година, като „Свети Иван Рилски” ЕООД и И.Х.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на „Фаркол” АД, сумата от 30 000лв., дължима по запис на заповед от 15.07.2015г., с падеж на 20.07.2015г., издател „Свети Иван Рилски” ЕООД и поръчител И.Х.Ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 26.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1600лв., разноски в заповедното производство, от които 600лв. – държавна такса и 1000лв. – адвокатски хонорар. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Ответникът „СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ” ЕООД не е депозирал отговор.

Ответникът И.Х.Ч. е депозирал отговор, в който оспорва иска. Оспорва подписа на поръчител в записа на заповед. 

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното като доказателство ч.гр.д. № 13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав е видно, че е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК в полза на ищеца против длъжниците „Свети Иван Рилски“ ЕООД и И.Х.Ч. за сумата от 30 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 15.07.2015 година с падеж  20.07.2015 година, като „Свети Иван Рилски” ЕООД и И.Х.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на „Фаркол” АД, сумата от 30 000лв., дължима по запис на заповед от 15.07.2015г., с падеж на 20.07.2015г., издател „Свети Иван Рилски” ЕООД и поръчител И.Х.Ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 26.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1600лв., разноски в заповедното производство, от които 600лв. – държавна такса и 1000лв. – адвокатски хонорар.

По ценната книга издателят „Свети Иван Рилски“ ЕООД гр. Варна е поел неотменимо и безусловно задължението при представяне на записа на заповед на падежа да заплати на „ФАРКОЛ” АД сумата от 30 000 лева.

В горната дясна част на ценната книга е посочен падеж 20.07.2015 година.

Записът на заповед е авалиран от И.Х.Ч. и Ваня Желязкова Чакърова.

С определение №2476/20.07.2016г., на основание чл.193 от ГПК, е открито производство по оспорване автентичността на записа на заповед от 15.07.2015г. по отношение подписа положен за „ПОРЪЧИТЕЛ”, като не изпълнен от И.Х.Ч., като с определение от закрито съдебно заседание, въззивният съд е допуснал СГЕ със задача дали подписът положен след текста „ПОРЪЧИТЕЛ” за лицето И.Х.Ч. в запис на заповед с дата на издаване 15.07.2015г. е изписан И.Х.Ч..

От заключението по СГЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че подписът положен за поръчител не е изпълнен от И.х.Ч..

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Искoвете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 538, ал. 1 ТЗ са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 13184/2015 г. на ВРС, 25-ти състав.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал. 1 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е поемател на валидно менителнично задължение, по което издател е ответника, както и валидно учреден авал,  за да се ангажира отговорността на авалиста. С оглед наведените от ищеца конкретни твърдения за наличието на каузално правоотношение, в негова тежест е да докаже факта, че записът на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение. При доказване връзката с конкретно каузално правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже наличието на вземане по каузалната сделка, а в тежест на ответника – погасяването на това вземане.

Кредиторът сочи обезпечителната функция на записа на заповед, спрямо каузалното правоотношение, но не са заявени възражения от ответника издател, поради което каузалното правоотношение не е предмет на доказване в процеса. Същото не може да бъде въведено и от ответника И.Х.Ч., който в качеството си на авалист не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, така и неговите лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. / Р № 17/21.0.42011г. по т.д. № 213/10г. на ВКС-­ ІІ т.о.; Р № 120/30.07.2010г. на ВКС, ТК,ІІ т.о.; Р №5/09.02.2010г. на ВКС по т.д. № 268/09г., ТК , ІІ т.о./, освен ако докаже, че поемателят е недобросъвестен, каквито твърдения не са наведени с отговора на исковата молба.

Съдът съобразява и влязлото в сила решение по отношение на издателя, който е факт, настъпил до приключване на устните състезания. Менителничното правоотношение по отношение на издателя е установено с влязло в сила решение.

Оспорването автентичността на документа по отношение на подписа на авалиста е успешно проведено.

Авалът се учредява с едностранно изявление на авалиста, което поражда за него задължението да плати възникналото менителнично задължение на друго лице. Авалът се отличава от поръчителството по гражданското и търговското право по начина на учредяване. При авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение.

Правната последица от изявлението на авалиста е, че за него се поражда правно задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване е функция на обезпеченото задължение.

Тъй като се учредява с едностранно волеизявление неавтентичността на подписа води до липса на волеизявление т.е. до недействителност на авала, поради което и отговорността на авалиста не може да бъде реализирана.

Предвид изложеното съдът счита, че по делото не се установява възникнало задължение по отношение на ответника И.Ч., поради което в тази му част решението следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Като законна последица следва да се отмени решението, в частта, с която И.Ч. е осъден да заплати разноски с определение, а производството по частната му жалба прекратено поради липса на правен интерес.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на И.Ч. сумата от 3650 лева, направени разноски за двете инстанции.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение No-143/24.02.2017 година, постановено по т.д.861  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд,  В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че И.Х.Ч. дължи на „ФАРКОЛ“ АД солидарно със «СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ» ЕООД сумата от 30 000лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 15.07.2015г., с падеж на 20.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по реда на чл.417 от ГПК, №6613/27.10.2015г. по ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е осъден да заплати на «ФАРКОЛ» АД, ЕИК 102227154 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.»Сан Стефано» №28, сумата от 1 600лв. /от които 600лв. за заплатената държавна такса и 1 000лв. за адвокатско възнаграждение/, представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение № незабавно изпълнение на парично задължение, по реда на чл.417 от ГПК, №6613/27.10.2015г. по ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав и изпълнителен лист въз основа на същата; ОТМЕНЯ определение 1536/22.05.2017 година, с което е изменено решение No-143/24.02.2016 година, постановено по т.д.861  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд и И.Х.Ч. е осъден да заплати сумата от 1500 лева разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФАРКОЛ“ АД срещу И.Х.Ч. иск за признаване за установено, че дължи на „ФАРКОЛ“ АД  солидарно със «СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ» ЕООД сумата от 30 000лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 15.07.2015г., с падеж на 20.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, по реда на чл.417 от ГПК, №6613/27.10.2015г. по ч.г.д.№13184/2015г. на ВРС, 25-ти състав, на основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба от И.Х.Ч. срещу определение 1536/22.05.2017 година, с което е изменено решението и е осъден да заплати сумата от 1500 лева разноски.

ОСЪЖДА „ФАРКОЛ“ АД, ЕИК 102227154, със седалище гр.Бургас ул.»Сан Стефано» №28, да заплати на И.Х.Ч., ЕГН **********,*** сумата от 3650 /три хиляди шестотин и петдесет/ лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: