Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №272

 

Гр.Варна, 23.11. 2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛЕВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 419 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София срещу решение № 186 от 18.03.2016г. по търг.дело № 242/15г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на А.К.З. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка К А Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 29.08.2011г. в гр.Варна, причинено виновно от Н.Й.Т. като водач на товарен автомобил – влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105.410” с рег.№ Х ХХХХ ХХ с прикачено полуремарке марка „Шмитц Ски 24” с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АС с полица № 25028170223100617388 от 22.11.2010г., със срок на действие от 06.12.2010г. до 05.12.2011г., за разликата над 70 000лв. до присъдените 120 000лв.

В жалбата се твърди че решението е неправилно. Оспорва извода на съда че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата – майка на ищеца. Твърди, че неправилно първоинстнационния съд не е кредитирал заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза в частта относно поведението на пострадалата, поради това че е основано на гласни доказателства, събрани в наказателното производство. Сочи че тези гласни доказателства са обективирани в протоколи от досъдебното и съдебното производство и са официални документи. Твърди че движението на пострадалата е установено от експерта въз основа на писмени документи. Излага че движението на пострадалата – косо към лявата страна на камиона представлява удължаване на престоя и на пътното платно и довежда по пътно-транспортното произшествие. Излага, че при настъпване на пътно-транспортното произшествие има само един очевидец, който е разпитан в наказателното производство. Разпитът му е поискан в настоящето производство, но поради отсъствието му от страната е заличен. Твърди че с оглед отдалечеността във времето от произшествието, едва ли гласните доказателства събрани сега биха били по-надежден източник от събраните непосредствено след произшествието.

Възразява, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 ал.2 от ЗЗД при определяне на размера на причинените неимуществени вреди. Сочи че твърденията на ищеца за характера, интензитета и продължителността на неимуществените вреди за частично недоказани. Твърди че присъденото обезщетение не кореспондира с практиката по сходни съдебни казуси, както и на социално-икономическата обстановка в страната.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част – за разликата над 70 000лв. до присъдените 120 000лв., обезщетение за неимуществени вреди. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна А.К.З. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

„Ауто Рент Транс” ЕООД със седалище с.Равда, община Несебър, трето лице помагач на страната на въззивника ЗК „Лев Инс” АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен e иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ от А.К.З. *** срещу ЗК „Лев Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му К А Д. при пътно-транспортно произшествие на 29.08.2011г., причинено виновно от Н.Й.Т., при управление на товарен автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до 120 000лв. Решението до размера на сумата 70 000лв. е влязло в сила, поради което и е налице сила на присъдено нещо досежно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя: настъпило пътно – транспортно произшествие на 29.08.2011г., смъртта на Д. в резултат на произшествието, вината на водача на товарния автомобил Т. за произшествието, установена с влязла в сила присъда на наказателния съд, причинно-следствената връзка, наличието на застрахователно правоотношение. Не е спорно, че въззиваемият А.З. е син на починалата Д..

Спорни пред въззивния съд са размера на обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите С К П и К Т.Т., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията им съдът приема за установено, че въззиваемият З. е живял с майка си в един дом и по между им е имало силна връзка. След внезапната и смърт З. се е променил, затворил се е в себе си, спрял да общува, отчуждил се е.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. К Д. е починала на 57г. в резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 29.08.2011г. тежки травми. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат категорично, че между починалата и нейния син А. са съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и привързаност. След внезапната и неочаквана смърт въззиваемият е претърпял морални болки и страдания с висок интензитет, отразили се на цялостния му живот. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.

Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от въззиваемияя неимуществени вреди от смъртта на неговата майка е  размер на 120 000лв.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалата К А Д., въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалата Д. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат като се е движила по пътното платно, пресичайки на необозначено за целта място, че не е положила необходимата грижа за предотвратяване на пътно-транспортното произшествие като в нарушение на чл.113 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП преди да навлезе на платното за движение е следвало да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и да не удължава ненужно времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение.

За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие от първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелката С Ч Д., очевидец на падането на трупа на пострадалата, изхвърлен от ремаркето. Свидетелката Д., не е видяла действията на пострадалата преди удара, поради което и показанията и не установяват релевантни за поведението на пострадалата и водача на автомобила факти. Показанията и за действия на пострадалата не са преки и непосредствени, а са преразказ на чутото от нея от друг свидетел, поради което и не се кредитират от съда.

От първоинстанционния съд са приети три заключения на съдебно-автотехнически експертизи – първоначална и повторна единични и тройна експертиза. Въззивният съд кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено първото, прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж.Й М. Въззивният съд не кредитира повторната единична експертиза и тройната експертиза. И в двете експертизи в констативно-съобразителните им части експертите са посочили че фактическата обстановка е възприета от тях въз основа на свидетелски показания, събрани в досъдебното производство. Аргументирането на експертизата, с доказателства, събрани в досъдебното производство, поради което и недопустими, води до необоснованост на експертното заключение. При изготвянето на експертизата от вещо лице М от досъдебното производство е използван единствено допустимият като доказателство и в настоящето производство писмен документ – протокол за оглед на местопроизшествие, като заключението е дадено при отчитане на спецификите на траекторията на движение на товарния състав – товарен автомобил с прикачено ремарке.

Съобразно кредитираното изцяло, като обективно и компетентно дадено заключение, въззивният съд приема за установено, че на 29.08.2011г. товарният автомобил с прикачено ремарке, управляван от Н.Т. на Т образно кръстовище при извършване на маневра завой на ляво в посока гр.Варна, блъска със средна лява част на прикаченото ремарке пешеходката Д., която след като пада по гръб на пътното платно е прегазена от изнасящите с в лява постъпателна посока десни колела на втори и трети мост на ремаркето. Посочено е от експерта, че пешеходката се е намирала на пътното платно, непосредствено при лява предна част на кабината на влекача, след предприето пресичане от ляво на дясно спрямо посоката на движение на товарния състав. При началното местоположение на пострадалата и на товарния състав водачът на товарния състав не е имал техническа възможност да забележи пешеходката, намираща се в непосредствена близост до кабината на водача. Разположението на трупа в лентата за движение на идващите от към центъра на града коли се дължи на повалянето и претъркалянето на трупа до момента на прегазването.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване за доказано.

При пресичане на пътното платно пострадалата пешеходка Д. е нарушила разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като е пресякла пътното платно по опасен начин, спряла е на пътното платно по начин, по който за водача Т. не е съществувала възможност да я възприеме като опасност. Пресичането на пътното платно, осъществено от пострадалата не е съобразено с особеностите и габарита на превозното средство, както и с обстоятелството, че за водача Т. практически не е имало видимост, от която да възприеме действията на пострадалата и да предотврати ПТП-то. В кредитираното от въззивния състав заключение на вещото лице е посочено, че пострадалата е разполагала с техническа възможност да възприеме товарния състав и да не предприеме заобикалянето му,  с което да предотврати ПТП-то. Наличието на съпричиняване от страна на пострадалата е отчетено и от наказателния съд при определяне на размера на наказанието на виновния водач. Нарушението на разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 и т.3 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат защото ако същата не бе спряла на пътното платно нямаше да се стигне до вредоносния резултат, поради което съдът приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като определя приноса в размер на 15%. При определяне на този процент на съпричиняване, съдът съобразява фактът, че пешеходката е предприела пресичането на пътното платно от тротоара, т.е. не е налице неправомерно пресичане на необозначено за целта място, което би довело до по-голям процент съпричиняване, като по делото не са събрани данни, че същата е извършила косо диагонално пресичане, каквито доказателства са събрани в досъдебното и наказателното производство, но каквито не са събрани в настоящето производство.

Предвид приетия за справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на сумата 102 000лв. До този размер предявеният иск е доказан и основателен и следва да бъде уважен. За разликата до претендираните 120 000лв. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено до размера на сумата 102 000лв., а за разликата над този размер решението следва да бъде отменено и искът отхвърлен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемия А.З. следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски съразмерно уважената част от исковете, а именно сумата 1 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното възражение от насрещната страна за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на производството пред въззивна инстанция. С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция следва да бъдат намалени и присъдените в полза на въззиваемия разноски за първоинстанционното производство, като решението за разликата над 4 445.85лв. до присъдените 5 000лв., представляващи адвокатско възнаграждение следва бъде отменено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на застрахователното дружество сумата 360лв., представляваща направени разноски пред въззивна инстанция – държавна такса, съразмерно отхвърлената част от исковете и представения по делото списък на разноските. В полза на застрахователното дружество следва да бъдат присъдени и разноски за първа инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска, а именно сумата 144.08лв.

Искането на евентуалния ответник Н.Й.Т. за присъждане на разноски за въззивно производство не следва да бъде уважавано, тъй като евентуалният иск не е предмет на въззивно производство. Решението на първоинстанционния съд по главния иск – срещу застрахователя е влязло в сила в необжалваната му част до размера на сумата 70 000лв. и по иска за обезщетение за вреди от забава в плащането, поради което и не се е сбъднало условието, под което евенуалният иск е предявен – отхвърляне на главната претенция.

С оглед отхвърляне на част от претенциите от въззивния съд следва да бъде изменено и решението в частта му за дължимите от застрахователя държавни такси и направени разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, като същите бъдат намалени със сумата 764.30лв., или за разликата над дължимите 6 132.15лв. до присъдените 6 996.45лв., представляващи държавна такса и възнаграждение за вещи лица, решението следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 186 от 18.03.2016г. по търг.дело № 242/15г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която ЗК ”Лев Инс” АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на А.К.З. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка К А Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 29.08.2011г. в гр.Варна, причинено виновно от Н.Й.Т. като водач на товарен автомобил – влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105.410” с рег.№ Х ХХХХ ХХ с прикачено полуремарке марка „Шмитц Ски 24” с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АС с полица № 25028170223100617388 от 22.11.2010г., със срок на действие от 06.12.2010г. до 05.12.2011г. до размера на сумата 102 000лв., при участието на „Ауто Рент Транс” ЕООД със седалище с.Равда, като трето лице помагач на застрахователното дружество.

ОТМЕНЯВА решение № 186 от 18.03.2016г. по търг.дело № 242/15г. по описа на Варненски ОС, в частите му, с които:

ЗК ”Лев Инс” АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на А.К.З. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка К А Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 29.08.2011г. в гр.Варна, причинено виновно от Н.Й.Т. като водач на товарен автомобил – влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105.410” с рег.№ Х ХХХХ ХХ с прикачено полуремарке марка „Шмитц Ски 24” с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АС с полица № 25028170223100617388 от 22.11.2010г., със срок на действие от 06.12.2010г. до 05.12.2011г. за разликата над 102 000лв. до 120 000лв.;

ЗК „Лев Инс” АД е осъдено да заплати на А.К.З. *** направени пред първата инстанция разноски за разликата над 4 445..85лв. до присъдените 5 000лв.;

ЗК „Лев Инс” АД е осъдено да заплати по сметка на Варненски окръжен разликата над 6 135.15лв. до присъдените 6 496.45лв., представляващи държавна такса и възнаграждения за експертизи,

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.З. *** срещу ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София за разликата над 102 000лв. до 120 000лв., претендирана като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка К А Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 29.08.2011г. в гр.Варна, причинено виновно от Н.Й.Т. като водач на товарен автомобил – влекач марка „ДАФ ФТ ХФ 105.410” с рег.№ Х ХХХХ ХХ с прикачено полуремарке марка „Шмитц Ски 24” с рег.№ Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АС с полица № 25028170223100617388 от 22.11.2010г., със срок на действие от 06.12.2010г. до 05.12.2011г. на основание чл.226 от КЗ /отм./.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” № 51Д, ЕИК 121130788, да заплати на А.К.З. ***, ЕГН **********, сумата 1 300лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА А.К.З.,***, ЕГН **********, да заплати на ЗК „Лев Инс” АД със седалище гр.София, ЕИК 121130788, сумата  144.08лв. /сто четиридесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща дължими разноски за първа инстанция и сумата 360лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: