Р Е Ш Е Н И Е

 

 90

 

Гр.Варна, 06.04. 2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 42 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Въззивникът СПЕДСТРОЙ ЕООД гр.Варна, чрез пълномощника си адв. П., обжалва решение № 1054/14.11.2014 г., постановено по т.д.№ 351/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е осъден да заплати на ОБЩИНА ВАРНА сумата 54 574.08 лв. – обезщетение за претърпяна загуба, изразяващо се в стойността на придобито 32 000 л. гориво – газьол за ПКЦ 0.2 % S по фактура № 1078/09.02.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2014 г. до окончателното й плащане, на основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 4 350.18 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е редовна, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Оплакванията в нея са за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, конкретно обосновани. Моли се за отмяната му и постановяване на друго, с което при съобразяване и уважаване на своевременно направеното възражение за прихващане с насрещно дължими суми – разноски по чл.254 ал.1 ЗЗД, искът да бъде отхвърлен. Претендират се и съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

За да се произнесе съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Съобразно уточнената искова молба на ОБЩИНА ВАРНА, е предявен иск за обезщетение за вреди с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, причинени на ищеца при следните обстоятелства: В резултат на неизпълнение от страна на ответника СПЕДСТРОЙ ЕООД на съдебна спогодба по т.д.№ 1288/2013 г. по описа на ВОС относно задължението за предаване на гориво - 32 000 л. газьол за ПКЦ 0.2 % S, закупено по фактура № 1078/09.02.2009 г. срещу цена от 54 574.08 лв., ищецът е претърпял материална загуба в размер на посочената сума. Счита, че на основание чл.79 ЗЗД има право да претендира плащане на обезщетение за вреди вместо реално изпълнение, възлизащо на паричната равностойност на горивото, а именно - 54 574.08 лв.

Видно от материалите по т.д.№ 1288/2013 г. по описа на ВОС между същите страни, е бил предявен осъдителен иск против ответника за предаване на процесното гориво. Производството е приключило с одобрена от съда съдебна спогодба, според която горивото е следвало да бъде предоставено на ОБЩИНА ВАРНА чрез три доставки, не по-късно от 30.01.2014 г. Поради неизпълнение на спогодбата след отправени покани, ищецът се е снабдил и с изпълнителен лист против ответника в хода на настоящия процес.

При така установеното, съдът прави следните изводи:

Съобразно т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материално-правна норма, дори жалбата да не съдържа конкретни доводи за нарушаването й.

Чл.79 ал.1 ГПК предвижда при неточно изпълнение кредиторът да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Тези две възможности законът предоставя на кредитора алтернативно, а не кумулативно, като една от тях в случая вече е реализирана.

След приключване на съдебния спор, включително по реда на чл.234 ГПК, ищецът не може да се позовава на неизпълнение на договорното задължение в първоначалния му вид. Той не може да прави различен избор от този по свършилото т.д.№ 1288/2013 г. по описа на ВОС, като тепърва да претендира вместо да получи реалното изпълнение – предаване на 32 000 л. газьол, обезщетение за вреди от пълно неизпълнение. Това би било възможно при наличие на спогодба по чл.365 ЗЗД, във връзка с нейното изпълнение. Съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение по делото и представлява изпълнително основание по чл.404 ал.1 т.1 ГПК.

Изпълнителният лист замества липсващото доброволно изпълнение на задължението за престиране, като при наличие на съдебно изпълнително основание материално-правният спор по договора се счита за приключен, както и неговата висящност /действие/. Задължението по изпълнителния лист може да бъде изменяно единствено по съвпадащата воля на страните. За признати от съда вземания, които не са удовлетворени по законоустановения ред - чрез провеждане на изпълнително производство, не се предвижда присъждане на обезщетение вместо изпълнение. Кредиторът има право да претендира вреди, но само от забава в изпълнението. От друга страна, равностойността на дължимата движима родово определена вещ, посочена като размер на вредите, може да бъде получена и в рамките на изпълнителния процес при наличието на предпоставките на чл.521 ГПК.

По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск за обезщетяване на претърпяни имуществени вреди от неизпълнението на съдебна спогодба, представляващи равностойността на дължимата непарична престация, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Изводите на двете инстанции по предмета на спора не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено.

В полза на въззивника следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, в размер на 5 928.33 лв. за двете инстанции.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1054/14.11.2014 г., постановено по т.д.№ 351/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ОБЩИНА ВАРНА против СПЕДСТРОЙ ЕООД гр. Варна с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба, поради неизпълнение на съдебна спогодба по т.д.№ 1288/2013 г. по описа на ВОС, изразяващо се в стойността на 32 000 л. гориво – газьол за ПКЦ 0.2 % S по фактура № 1078/09.02.2009 г.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на СПЕДСТРОЙ ЕООД гр. Варна с ЕИК 148117306 сумата 5 928.33 лв. – съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: