Р Е Ш Е Н И Е

 

                         № 259

       

                21.10.2015 г.,гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

     ЧЛЕНОВЕ:   МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т. дело № 420 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от П.П.Д. против решение № 281/15.04.2015г. по т.д. № 698/14г. на ВОС в частта , с която е отхвърлен искът на въззивницата срещу ЗАД „Алианц България”АД за заплащане на разликата над 20 000лв. до 130 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.06.2011г.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение. Правят се оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въззивницата счита, че не са отчетени в съвкупност всички факти, имащи отношение към определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Причинените й в резултат на ПТП множество травматични увреждания и психологични прояви, отнесени към възрастта на пострадалата, определят за справедливо обезщетение в размер на поисканото от 130 000лв. Моли за отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част и постановяване на друго за уважаване на иска в целия предявен размер.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Оспорва се ищцата да е претърпяла всички твърдени вреди в резултат на процесното ПТП, а именно : да е загубвала съзнание ; да е претърпяла друга черепно-мозъчна травма различна от комоциото; да е налице увреждане на междупрешленни дискове в резултат от катастрофата; общите заболявания на ищцата допринасят за обективните прояви на твърдения постравматичен мозъчен синдром.Налице е съпричиняване от страна на пострадалата. Поддържат вече наведеното пред ВОС възражение за погасяване по давност на лихви за забава.

 ВнАС прецени следното:

В исковата молба на П.П.Д. се твърди, че като пътник  в автобус е участник в пътен инцидент на 14.06.2011г. На посочената дата водачът на превозното средство на спирка”Спартак”, ул. Ян Палах, при блокиране на кормилната уредба е предприел рязко спиране, от което ищцата пада и получава множество увреждания: комоцио церебри, загуба на съзнание, ЧМТ с разкъсно –контузна рана на главата и кръвоизлив; счупване на гръбначен стълб в поясна област - 12 гръден прешлен; увреждане на междупрешленните дискове в поясните и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; посттравматичен стрес; загуба на речта; загуба на краткотрайната памет, загуба за чувството за глад и жажда. Твърди, че е била откарана в безсъзнание в шокова зала на МБАЛ СВ.Анна –Варна, преживяла силен стрес при идването си в съзнание, престояла 16 дни в интензивно отделение на болницата, през което време са извършени медицински интервенции – транспедикуларна стабилизация с метални болтове за обхващане на гръдни и поясни прешлени, претърпяла силни болки и страдания по време на лечението; получила световъртеж и дезориентация; почти месец след изписването била напълно неподвижна; получила безсъние; трайно увреждане тъй като и към момента не може да се движи без бастун; ограничение в движенията поради поставените импланти. Твърди се загуба на памет и комуникационни способности, прогресивно увреждане речта на пострадалата, невъзможност да се храни и отслабване в резултат на ПТП. На 18.11.13г. е извършена операция по премахване на металните болтове като е поставен био материал. Ищцата признава, че до този момент застрахователят й е изплатил извънсъдебно сумата от 10 400 лева. Твърди се наличие на валидна застраховка на превозното средство /автобус/ в ЗАД «Алианц България», по полица №0111190003860300 като ПТП е настъпило при условията на действаща застраховка Гражданска отговорност. В рамките на срока по чл.124 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск за неимуществени вреди и същият се счита предявен за 130 000 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл.226 вр.чл.257 КЗ и чл.49 и 86 от ЗЗД.

С отговора си ответното дружество оспорва основателността и размера на предявените искове. Не е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Ищцата като засрахован по застраховка „Злополука” пътник в пътно-превозно средство е получила обезщетение. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка с получените увреждания. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносните последици от самата ищца.

Съдът като съобрази представените доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените писмени доказателства и съобразно становищата на страните , вкл. и устно депозираните пред съда в съдебно заседание, безпротиворечиво се установява настъпването на вредоносното събитие – ПТП на 14.06.2011г. до автобусна спирка Спартак в гр.Варна /ТЦ Ян Палах/ автобус с рег.№В0479 КК, модел Мерцедес 0 405, собственост на Транстриумф холдинг АД, с водач Пламен Николаев Попов – рязко спиране поради блокирана кормилна уредба на автобуса. В резултат на същото е пострадала настоящата въззивница. За процесното ППС са налице две валидни задължителни имуществени застраховки с Алианц България АД – застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и застраховка Злополука на пътниците в обществения превоз. По последната извънсъдебно на П.Д. е заплатено застрахователно обезщетение от въззиваемата страна в размер на 10 400лв.

При съпоставка на ангажираните писмени доказателства -  формуляр на фиш от Център за спешна медицинска помощ в МБАЛ Св.Анна”АД, епикриза на отделението по Неврохирургия на същата болница, експертно решение на ТЕЛК МБАЛ Св.Марина ЕАД, и заключението по комбинираната СМЕ с вещи лица Д-р К. и Д-р М. съдът намира за безпротиворечиво установяването на претърпените от ищцата в резултата на ПТП следни травми: счупване на 12 гръден прешлен, което създава затруднение за около 3 месеца; разкъсно-контузна рана на главата, неопасна за живота; контузия на главата с мозъчно сътресение, неопасно за живота. Липсват доказателства извън твърденията на ищцата за загуба на съзнание. Не се установява наличие на претърпяна вреда – увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикуполатия . В експертно решение № 04120/142/ 24.10.2011г. е констратирано наличие на двустранна гонартроза  и двустранна коксартроза, но същите следва да се коментират само като общи съпътстващи заболявания на П.Д. към датата на ПТП, а не резултат на същото /заключение и обяснения на вещите лица в с.з. на 13.10.2014г./. Счупването на 12 гръден прешлен е довело до хирургическа интервенция - транспедикуларна стабилизация на гръдните прешлени с пирони, които по–късно са сменени с биоматериал. Констатирани са към същия момент двустранна коксартроза и двустранна гонартроза, дискординационен синдром при състояние на комоцио церебри. Въз основа на поставените чужди тела са настъпили спондилозни промени на прешлените. Единственото усложнение е миграция на винтовете, което е наложило тяхното изваждане и поставяне на тяхно място на био материал. Болничният престой съобразно отразеното по двете епикризи е в рамките на 23 дни.

Вещите лица и разпитаните по делото свидетели дават категорични и непротиворечиви доказателства за претърпени във връзка с горните увреждания от ищцата на продължителни физически и психически страдания. След втората хирургична операция и изписване от болницата - юни 2011г. според вещите лица ищцата е могла да се обслужва сама.

Спорен е въпросът дали развилите се в последствие във времето: посттравматичен органичен мозъчен синдром; загуба на речта; загуба на краткотрайната памет и загуба на чувството за глад и жажда са в причинно следствена връзка от претърпяното ПТП.

Свидетелките Николова и Недева в показанията си излагат, че ищцата преди катастрофата е била в нормално здраве, влизаща лесно в социални контакти, в пълна възможност да се грижи сама за себе си.След произшествието освен обяснимите болки от счупването на прешлен, временното обездвижване и постепенното й вдигане на крака, след 6-7 м. се появяват болки в гърлото, не е могла да контролира езика. Оттук й е било трудно да приема храна, да говори, да пие вода. Загубила е усещането си за вкус, за глад и жажда. Видимо е отслабнала с 20 кг. Не може да разговаря с хората.

Според комплексната Съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на вещите лица Д-р П. и Г.М., констатираната от тях силна промяна в личностните параметри и социалното функциониране на ищцат е в резултат от ПТП. Налице е посттравматичен мозъчен синдром, който е възникнал след ЧМТ и продължава до момента като се характеризира със симптоми от когнитивен, емоционален и соматичен характер – налице е раздразнителност, тревожност, лесна уморяемост, депресивни оплаквания, липса на мотивация, повишена чувствителност към шум, лоша концентрация и бързо изчерпване. Това състояние вещите лица отдават на ПТП и получените травми. Ищцата има нужда от близките си. Същата има занижена самооценка, със силно нарушени комуникативни способности поради поражения на говорния апарат и артикулацията. Намален е обемът информация, който ищцата може да запамети. Установява се интелект на ниво ниска норма. Налице е депресивна вътрешна картина на болестта, което състояние може да бъде подобрено в резултат на позитивна психотерапия. В устните си обяснения вещите лица поддържат констатацията, че ищцата общува писмено и с мимики и жестове. Според тях това се дължи на ПТП поради липса на информация в прегледаната медицинска документация за предходни мозъчно увреждания. Към момента водеща е една висока тревожност и астенизация, периодично изключване на централната нервна система – периодично се изключва /блокира/ за почивки и се губи. Не се очакват значителни промени по-нататък, особено в процеса на стареене. Преди инцидента ищцата е имала констатирани хипертония и анемия, но според вещите лица зависимостта е обратна, в резултат от ПТП се повлиява и говорният, и езиковият апарат. Влошеното комуникиране не се дължи и на артрита на мандибулата, а на меките тъкани и езика. Според вещите лица е възможно в резултат от злополуката да се предизвикат тахикардии, високо кръвно налягане и влошаване на мозъчните функции.

В противоречие с това е заключението на комбинираната СМЕ с вещи лица Д-р К. и Д-р М. загубата на апетит, жажда и загубата на речта, загубата на паметта не са свързани пряко с ПТП и получените увреждания тъй като ищцата има исхемична болест на сърцето, МСБ, хипертонична болест първа степен, остеопороза и остеохондроза на гръбначния стълб в лумбалния отдел. В тази насока е и заключението на вещото лице Д-р Р. - ищцата е имала предхождаща инцидента мозъчно-съдова болест, която в прогресия се е развила във времето независимо от травматичните увреждания при ПТП. Но констатциите за наличие на такива съпътстващи заболяваниия вещите лица дават въз основа на писмената медицинска документация, която не предхожда, а последва (епикриза от 11.2013г.) процесното събитие.

Посочените вещи лица поддържат, че в резултат от мозъчното сътресение при злополуката, не могат да настъпят тези функционални разстройства. Д-р Р.  счита,че ПТП не е довело до увреждане на централната нервна система. Посочените усложнения биха могли да бъдат късна проява на прехождаща ЧМТ с масивни морфологични промени – счупване на черепа, контузия на мозъка, дифузно аксонално увреждане и др., които травми ищцата не е получила при ПТП. То само  е ускорило процеса на развитие на фукционални разстройства. Инцидентът може да се разглежда като благоприятстващ стресогенен фактор, но той не е единствена причина за състоянието на ищцата. Не е установено как и в каква степен конкретно той се е отразил на ищцата.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

 Безспорно към момента на настъпване на процесното ПТП е налице валидно договорно правоотношение между собственика на автобуса «Транстриумф холдинг» АД и въззиваемата страна по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите . Рискът при този вид застраховки е  свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени от трети лица, на които той е възложил изпълнението на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите, причинени от същата на трети лица – чл.49 и чл.50 ЗЗД.  

Съдът намира за недоказано от страна на ответника възражението, че е налице конкретно поведение на ищцата, което реално да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Категорично установени като причинени от ПТП са: счупване на 12 гръден прешлен; разкъсно - контузна рана на главата и контузия на главата с мозъчно сътресение както и усложнение в резултат от извършената стабилизация на прешлен – миграция на винтове, което е наложило изваждането им с поставена на биоматериал в отворите. Налице е посттравматичен мозъчен синдром, който е възникнал след ЧМТ и продължава до момента като се характеризира със симптоми от когнитивен, емоционален и соматичен характер – налице е раздразнителност, тревожност, лесна уморяемост, депресивни оплаквания, липса на мотивация, повишена чувствителност към шум, лоша концентрация и бързо изчерпване.

Състоянието на липса на жажда, апетит и говор не е непосредствено проявление на увреждане при ПТП. Последното е улеснило развитието на това състояние.

В своята съвкупност коментираните увреждания са причинили физически болки и психическо страдание у въззивницата, с особена интензивност по отношение на първите за периода 06.2011г.-11.2013г. и породължаващ физически дискомфорт и понастоящем, а по отношение на вторите – възникване и задълбочаване с времето, без раелна перспектива за преодоляване изцяло.

За определяне размера на обезщетението за така доказаните вреди съдът съобразява вида и интензивността на увреждащото действие; вида, броя, продължителността и  интензивността на конкретните травми; социално-икономическите условия , при които се осъществяват събитията. С оглед напроявлението на които като съвкупност за справедливо обезщетение съдът намира сумата от 40 000лв.

Поради което обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът по чл.226 КЗ е отхвърлен за разликата над 20 000лв. до 40 000лв. и вместо него се постанови друго , с което се уважи претенцията за неимуществени вреди в този размер. В останалата обжалвана част – за разликата над 40 000лв. до 130 000 лв. решението на ВОС следва да се потвърди.

Обезщетението за причинените неимуществени вреди се дължи от датата на вредоноснотото събитие – 14.06.2011г., на осн. чл.84,ал.3 ЗЗД. Искът за обезщетение за забава в изплащане на обезщетението за причинени вреди е предявен на 10.04.2014г., т. е. в рамките на срока по чл.111 ЗЗД.

Не е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част по иска за имуществени вреди, който е уважен изцяло.

Предвид произнасянето на настоящата инстанция следва да бъде изменено решението на ВОС в частта за разноските като ответникът бъде осъден да заплати по сметка на съда държавната такса за уважената част от иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – 1600 лв., т.е. още 800 лв. и по въззивната жалба в уважената й част – 400 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК. Въззивницата не е представила доказателства за извършени от нея разноски за адвокатско възнаграждение , за да й бъдат те присъдени по чл.78, ал.1 ГПК. На въззиваемата страна следва да се присъдят : разноски за юрисконсултско възнаграждение по отношение на неуважената част от въззивната жалба в размер на 3230лв., на осн. чл.78,ал.8 вр. ал.5 ГПК, а по отношение на направените пред ВОС съобразно на отхвърлената част от иска / предвид въззивното решение/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди й се дължат от ищцата- 3720лв., вместо присъдените 4190лв. по решението на ВОС.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 281/15.04.2015г. по т.д. № 698/14г. на ВОС в частта , с която е отхвърлен искът на П.П.Д. срещу ЗАД „Алианц България”АД за заплащане на разликата над 20 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.06.2011г., и в частта, с която П.П.Д. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България”АД разноски по делото за разликата над 3720лв. до 4190лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД «АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 040638060, София да заплати на П.П.Д., ЕГН **********,***, разликата над 20 000 лв. до 40 000лв., представляващи обезщетение на понесените от нея неимуществени вреди – болки и страдания,в резултат на ПТП на 14.06.2011г. при падане в автобус в близост до сп.Спартак, Варна, на основание чл.223 вр.чл.226 и чл.257 КЗ, ведно със законна лихва върху главницата от датата на ПТП 14.06.2011г. до окончателното изплащане съгласно чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 281/15.04.2015г. по т.д. № 698/14г. на ВОС в частта, с която е отхвърлен искът на П.П.Д. срещу ЗАД „Алианц България”АД за заплащане на разликата над 40 000лв. до 130 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.06.2011г.

ОСЪЖДА ЗАД «АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 040638060, София да заплати в полза на ВнАС сумата от 1200 лв., представляващи общия размер на дължими съобразно уважената част от въззивната жалба за производството в двете инстанции такси и разноски, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА П.П.Д. ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД «АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК 040638060, сумата от 3230лв., представляващи сторените от въззиваемата страна разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В останалата необжалвана част по иска за имуществени вреди  за сумата от 1800лв. решението на ВОС е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: