Р Е Ш Е Н И Е   № 250

 

04.11.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 420 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 7041/10.03.2016 г. на „ ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД - гр. София, ЕИК 040638060, подадена чрез юрк. П.Г., и насрещна въззивна жалба вх. № 11627/20.04.2016г. на Е.Ж.А. и Г.Ж.Г., представлявани от адв. М.Р. от ВАК, против решение № 129/18.02.2016г., постановено по т. д. № 689/2015 г.по описа на Варненски окръжен съд.

Жалба вх. № 7041/10.03.2016г., подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу следните части от решението: 1./ частта, с която са уважени предявените от Е.Ж.А. и Г.Ж.Г. искове с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ за присъждане на всеки от ищците на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на майка им К. Е. Г., починала на 28.08.2013г. вследствие на ПТП, виновно причинено от Й.И.М. като водач на автобус „ Мерцедесрег. № Х ХХ ХХ, застрахован в ответното дружество по договор за гражданска отговорност № 01712900001470, със срок на действие от 31.12.2012г. до 30.12.2013г., за разликата над 40 000лв. до 90 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на деликта – 28.08.2013г., до окончателно погасяване на задължението, 2./ частта, с която е уважен предявеният от Е.Ж.А. иск с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 330.80лв. до 1003.23 лв., ведно с акцесорните претенции за законна лихва от датата на подаване на исковата молба и мораторна лихва върху тази разликата за сумата над 23.58 лв. до 171.18 лв.

Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение приетия процент на съпричиняване от първоинстанционния съд – 25 %, като се твърди по – голям принос на пострадалото лице – над 60 %. Твърди се и недоказаност на причинно- следствена връзка между процесния деликт и част от присъдените имуществени вреди, представляващи претендирани разходи по касови бележки от 30.08.2013г., 05.10.2013г., 22.08.2014г. и 01.11.2014г. Отделно се сочи, че мораторна лихва върху разходите за погребение и помени е присъдена от дата, значително предхождаща извършването на някой от тях съобразно приложените документи.

С насрещна въззивна жалба вх. № 11627/20.04.2016г. се атакува решението на ВОС в следните части: 1/ в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки от въззивниците искове за присъждане на разликата над сумата 90 000лв. до 120 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за законна лихва от датата на подаване на исковата молба и мораторна лихва върху тази разликата за сумата над 15 407.25лв. до 2075.78 лв. и 2./ в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Е.А. за присъждане на разликата над сумата 1 003.23 лв. до 1337.63лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за погребение, както и за законна лихва от датата на подаване на исковата молба и мораторна лихва върху тази разликата за сумата над 171.18 лв. до 223.78 лв. за периода от 28.08.2013г. до завеждане на исковата молба – 04.05.2015г.

В жалбата са релевирани конкретни оплаквания за неправилност на решението в тези части в резултат на необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на исковете изцяло в заявените размери, ведно с акцесорните претенции за законна лихва.

Процесуалният представител на застрахователното дружество е депозирал отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на насрещната жалба, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в сроковете по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес за всяка от страните от обжалване в съответната отхвърлителна или осъдителна част, и са процесуално допустими.

В съдебно заседание жалбите и отговорът се поддържат.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Е.Ж.А. и Г.Ж.Г. срещу „ЗАД Алианц България” АД - гр.София, за присъждане на всеки от ищците на сума 120 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка - К. Е. Г., починала на 28.08.2013г. вследствие на ПТП на 14.08.2013г., виновно причинено от Й.И.М. като водача на автобус „Мерцедесрег. № Х ХХ ХХ, застрахован по риска „ Гражданска отговорност” в ответното дружество със застрахователна полица № 01712900001470, със срок на действие от 31.12.2012г. до 30.12.2013г., ведно с мораторната лихва върху всяка от претендираните суми в размер на по 20 075.86лв. от датата на деликта -28.08.2013г., до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението, както и за присъждане на ищцата на сумата 1 337.63 лв., като обезщетение за претърпени от същото застрахователно събитие имуществени вреди, съставляващи разходи за погребение на починалата в резултат на ПТП К. Е. Г., ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 223.78 лв. за периода от 30.08.2013г. до депозиране на исковата молба в съда, и законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

В условията на евентуалност Е.Ж.А. е предявила срещу делинквента Й.И.М. осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за посочените по – горе имуществени вреди, ведно със законна лихва. Вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на исковете срещу евентуалния ответник е отхвърляне изцяло на предявените срещу застрахователя искове за тези вреди за сумата 1 337.63 лв.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВОС, с което исковете срещу застрахователя – предпочитан ответник, са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

За пълнота на изложението, във връзка с резултата от служебната проверка по чл. 269 ГПК, при която е констатирано, че с обжалваното решение са присъдени компенсаторни лихви върху обезщетенията за неимуществени вреди за два отделни периода, с посочване на размери за първия период, съставът на ВнАпС намира за необходимо да посочи следното:

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото действие - аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗЗД, а ако то продължава през определен период от време - от крайния момент на периода. Присъждането на законна лихва върху обезщетение за неимуществени вреди не е самостоятелна претенция, каквато е тази за мораторната лихва, и тази лихва не се присъжда в определен размер. Затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва за забава, тя не се определят по размер от съда, а се посочва само началният момент, от който се дължи. Размерът се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането / или крайния момент на периода на увреждането/ до момента на плащането на главното задължение. По този въпрос, във връзка с приложението на чл. 84, ал. 3 ГПК, е формирана задължителна съдебна практика с решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В случая, с исковата молба ищците са претендирали присъждане на законна лихва за два периода – от датата на деликта до предявяване на иска, с посочени от тях размери, и за следващия период – до окончателно погасяване на задълженията. Окръжният съд е уважил искането за присъждане на законна лихва върху определените обезщетения съобразно посочените от ищците периоди, с редуциране на заявените размери за първия период съобразно уважената част от главните претенции, вместо да приеме / без това да съставлява нарушение на принципа на диспозитивното начало/, че претенцията за законна лихва е една и лихва се дължи от деня на настъпване на непозволеното увреждане, без да посочва нейния размер. Въпреки това въззивният съд намира, че произнасянето по акцесорните претенции за законна лихва върху обезщетения за вреди от непозволено увреждане, чрез разделянето им на два периода, с изчисляване и посочване на дължими размери за първия период на забава, няма отношение към допустимост на съдебния акт, доколкото съдът се е произнесъл съобразно исканията и не е нарушено диспозитивното начало.

Постановеното по спора решение № 129/18.02.2016г. не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които застрахователят е осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер до 40 000лв., и на ищцата, обезщетение за имуществени вреди за сумата 330.80 лв., както и законни лихви от датата на деликта върху тези суми до окончателно погасяване на задълженията.

В отношенията между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател, по чл. 226 КЗ / отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение за автобус „Мерцедесрег. № Х ХХ ХХ, сключено със „ ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД по полица „ Гражданска отговорност” № 01712900001470, със срок на действие от 31.12.2012г. до 30.12.2013г.; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора– ПТП на 14.08.2013г., настъпило при управление на застрахования автобус от Й.И.М., вследствие на което, на 28.08.2013г. е починала К. Е. Г.; претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищците, които, като деца на починалата, са от кръга на материалноправно легитимираните лица да търсят обезщетение за вреди от деликт съгласно Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водач на застрахования автобус - Й.И.М., са разрешени със задължителна за гражданския съд, съгл. чл. 300 ГПК, влязла в сила присъда № 30/07.04.2014г. по НОХД № 128/2014г. по описа на ВОС, с която Й.И.М. е признат за виновен в това, че на 14.08.2013г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „ Вл. Варненчик” с ул. „Съборни”, при управление на МПС автобус „Мерцедес” рег. № Х ХХ ХХ, нарушил правилата за движение – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на К. Е. Г., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което му е наложено наказание за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно,  б. „б” във вр. ал. 1, б. ”в”. Присъдата е изменена с въззивно решение № 105/17.07.2014г. на ВнАпС по ВНОХД № 151/2014г. в осъдителната част, като е намалено наказанието на подсъдимия. Въззивното решение е потвърдено с решение № 472 от 11.12.2014 г. на ВКС, III състав, НО.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд по претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди, са свързани с размерите на обезщетенията, подлежащи на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице и за дяловото изражение на обективен му принос за настъпване на вредите.

Оплакване на застрахователя за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД е основано на твърденията, че при определяне размера на обезщетенията първоинстанционният съд не е съобразил възрастта на починалата пешеходка – 69г., наличие на здравословни проблеми преди настъпване на ПТП – хипертония и ставни проблеми, както и че пострадалата и ищците, нейни деца не са формирали едно домакинство и не са били материално зависими от майка си. Отделно се оспорва компетентността на вещото лице, изготвило съдебно - психологична експертиза, за поставяне на диагнози и за даване на мнение за клиничното бъдеще на ищцата.

Съставът на въззивния съд не констатира допуснато от ВОС нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "ГО на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр. § 27 ПЗР на КЗ.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по отношение вида, интензитета и характера на претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК. Установено е от събраните гласни доказателства, че между пострадалата и ищците е съществувала привързаност и разбирателство, внезапната смърт на майка им се е отразила негативно на психическото им и емоционално състояние; след инцидента ищците са ограничили контактите си с околните и съществено са променили обичайния си начин на живот. Изпитваната от децата на загиналата пешеходка силна скръб, изпадане в депресивно състояние от внезапната смърт на майка им, се установяват преди всичко от разпита на свидетелите. Заключението на назначения от ВОС, за изготвяне на съдебно - психологична експертиза експерт, разполагащ с необходимите за изпълнение на възложената задача специалност и квалификация по клинична психология, потвърждава установеното от свидетелските показания негативно отражение на инцидента върху психическото и емоционално състояние на ищцата, като дава научно обяснение на различните видове състояния, през които тя е преминала. За всички останали, посочени в експертизата, съпътстващи нарушения в здравословното състояние на ищцата, които не са свързани с психологичното освидетелстване, вещото лице се позовава на приложена по делото официална медицинска документация, следователно не става дума за поставяне на диагнози извън експертната компетентност на вещото лице.

Основателността на твърдението на застрахователя, че от събраните доказателства не се установява ищцата да са формирали едно домакинство с майка си преди нейната смърт се опровергава от свидетелските показания. Всички свидетели, допуснати за установяване на това обстоятелство, заявяват, че след пенсионирането си К. Г. се е преместила да живее в гр. Варна, със семейството на дъщеря си, а само от време на време, за кратки периоди от време, е посещавала жилището си в гр. Добрич. По отношение на ищеца се установява от свидетелските показания, че приживе починалата е била в много близки отношения и със своя син, със силна емоционална връзка между двамата. Независимо от това, че не са живели в едно домакинство, ищецът също е бил привързан към майка си, приел е тежко смъртта й, а преживените от нето негативни емоции са със значителен интензитет, съизмерим с този на сестра му.

Неоснователен е доводът на застрахователя, че липсата на материална и финансова зависимост между починалата и нейните деца, са релевантни факти за конкретния случай при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, и следва да бъде коментирано от съда, наред с моралните страдания. Релевантни се явяват, освен общите критерии по Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, обстоятелства и факти, даващи представа за изживяванията на лица, които са били съответно на 43 г. и 48 г. към момента на произшествието и последвалата смърт на тяхната майка, на 69 г., и е без значение липсата на финансова зависимост на ищците от починалата. Установените от свидетелските показания здравословни проблеми на загиналата – хипертония и ставни проблеми, също не могат да бъдат квалифицирани като специфични за казуса релевантни факти за определяне размера на обезщетенията, тъй като не се касае за пряко животозастрашаващи заболявания, които да са повлияли върху интензитета и характера на претърпените от ищците неимуществени вреди от внезапната смърт на майка им в резултат на ПТП.

Надлежно установените обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число постоянният характер на вредите поради внезапната загуба на майка, понесена изключително тежко от ищците, нейни деца, които са имали силна емоционална връзка с нея, както и възрастта на починалата и на всеки от ищците и тяхното обществено и социално положение, обосновават извод за значителни негативни емоции и преживявания, които увредените лица са претърпели и ще продължават да търпят в бъдеще като последица от смъртта на майка си. При определяне по справедливост на обезщетения в размер на 120 000 лв., преди да приложи редукция поради съпричиняване, първоинстанционният съд е съобразил както вида, характера и интензитета на причинените от деликта неимуществени вреди, така и общественото възприемане за справедливост на дадения етап от обществено – икономическото развитието на обществото, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни покрития, и обичайната съдебна практика.

След определяне паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди към момента на увреждането, по правилото на чл. 52 ЗЗД, съдът дължи отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалото лице за настъпване на ПТП, при своевременно релевирано от ответника и базирано на конкретни фактически твърдения възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице.

По насрещните оплаквания на страните относно приетото от ВОС съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице и за дяловото му участие за настъпване на вредоностния резултат, въззивния съд намира следното:

В мотивите на обжалвания съдебен акт не се съдържат констатации и правни изводи на решаващия съдия, които да обосновават основателност на оплакването на ищците в насрещната жалба, че в нарушение на процесуална норма – чл. 300 ГПК, при обсъждане на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат първоинстанционният съд е преразгледал въпроси относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Застрахователят е релевирал своевременно защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, обосновано с конкретни твърдения за съпричиняващо поведение - преминаване на пострадалото лице на забранителен червен сигнал на светофарната уредба при настъпване на ПТП. По това възражение гражданският съд е задължен да направи самостоятелна преценка доколкото произнасянето на въззивния наказателен съд в мотивите на решение № 105/17.07.2014г. на ВнАпС по ВНОХД № 151/2014г., с което е изменена присъда № 30/07.04.2014г. по НОХД № 128/2014г. по описа на ВОС в осъдителната част, като е намалено наказанието на подсъдимия, относно наличието на поведение на пострадалата Г. в момента на ПТП, допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните за гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК. Освен това, в случая, възприемането от гражданския съд на мотивите на решението на въззивния наказателен съд относно съпричиняването на ПТП от пострадалото лице, не е в интерес на страните, чиито процесуален представител твърди нарушение на процесуалното правило на чл. 300 ГПК. Установеното от присъдата допуснато нарушение от виновния водач на конкретни правни норми от ЗДвП, в частност на чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, не отричат извод за съпричиняване на вредите от пострадалото лице. Страната, направила защитното възражение има възможност в гражданския процес и следва да докаже по категоричен начин приносът на пострадалия, респ. на заявените факти и обстоятелства, на които е основано възражението.

Основателността на твърденията на въззивниците - ищци, че тяхната наследодателка няма принос за настъпване на вредите се опровергава по категоричен начин от установения механизъм на ПТП въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число от свидетелските показания, от съставения от органите на полицията Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2634/14.08.2013г, и от заключенията на двете съдебно – автотехнически експертизи / първоначална и повторна/.

Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице е онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010 /г.

Предложените експертни мнения по релевантните факти от назначените от съда вещите лица са в съответствие както със свидетелските показания, за чието кредитиране са налице всички основания, така и с данните от протокола за ПТП. Установено е по безспорен начин, че пострадалата е предприела пресичане на бул. „ Вл. Варненчик, гр. Варна, движейки се по пешеходна пътека, в посока от Централна поща към книжарница „ АБВ”. В момент, в който пешеходката се е намирала на разделителния остров между двете платна на булеварда, последвала смяна на сигнала на светофарната уредба – от зелен разрешителен на червен забранителен сигнал за пешеходци. Вместо да изчака следващия зелен разрешителен сигнал на безопасното място, на което се е намирала при смяната на сигналите, пострадалата е навлязла във второто пътно платно за движение и е продължила движението си по пешеходната пътека, в посока книжарница „АБВ”. Водачът на автобус „ Мерцедесрег. № Х ХХ ХХ, извършвайки маневра завой наляво, е възприел със закъснение пресичащата пешеходка като опасност за движението, предприел е екстремно спиране на автобуса, но въпреки неговата реакция, последвал удар между предната лява част на автобуса и пешеходката. Поведение на последната не е съобразено с разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗДвП, задължаваща пешеходците при пресичане на платното за движение по пешеходна пътека да спазват светлинните сигнали, и е допуснато неизпълнение на задълженията по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП - преди да навлязат на пътното платно за движение пешеходците следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост за движение. С това свое поведение пострадалата несъмнено е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като с предприетото от нея пресичане на пътното платно след разделителния остров на забранителен червен сигнал, е създала непосредствена опасност за себе си и е предпоставила допускането от виновния водач на застрахования автобус на пътния инцидент, от който са произлезли претендираните за обезщетяване вреди.

Същевременно, при отчитане на всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил процесният пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от пострадалата и от делинквента нарушения, съдът намира, че липсва основание за определяне на различен от приетия от ВОС процент от 25% за съпричиняване на вредите. Поведението на делинквента, което се субсумира от реализирани нарушения на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, установени от наказателния съд, в много по - голяма степен е предизвикало настъпването на ПТП. Водачът на застрахования автобус е предприел маневра завой наляво на жълт сигнал на светофарната уредба, без да спре на стоп линията и да изчака подаването на сигнал, който му разрешава преминаването, при навлизане на пътното платно в близост до пешеходна пътека, при вече наличен сигнал на светофарната уредба, разрешаващ преминаването, същият е бил длъжен, но не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, която е възприел със закъснение. Следва да се съобрази също, че вменената от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по - голяма от тази на пешеходците.

По главната и акцесорните претенциите на ищцата срещу предпочитания ответник „ ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с правно основание чл. 226/ отм/ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на имуществени вреди - разходи за погребение във връзка със смъртта на майка й К. Е. Г., в частта, предмет на въззивното производство, за разликата над 330.80лв. до 1003.23 лв., съставът на ВнАпС съобрази следното:

Общият размер на претендираните за обезщетяване имуществени вреди е за сумата 1 337.63 лв. Към исковата молба са приложени фактури с касови бонове на обща стойност 827 лв. и касови бележки от магазини за хранителни стоки на обща стойност 244.05 лв. Т. е. дори и при доказване на причинно – следствена връзка между всички разходи по писмените документи и процесния деликт, то за претендираните вреди над сумата 1071.05 лв. не са представени никакви доказателства. Единствено при разпита на свидетеля Аврамов, съпруг на ищцата, същият заявява, че доколкото знае общата сума за разходи за погребение и помени е около 1 400лв. и че „…фактурите по делото се отнасят за разходи за помени и струване”.

При преценка съдържанието на представените писмени документи, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса за релевантните факти и като съобрази обичайните разходи при тези случаи, съставът на въззивния съд намира, че претърпяване на имуществени вреди от ищцата, представляващи разходи за погребение, е доказано за сумата 767.84 лв. по фактури, с касови бонове, за сумата 31.85 лв. - по касова бележка от 30.08.2013г. и за сумата 56 лв. - по документ № 9749/30.08.2013г., или общо 855.69лв. Всички разходи, които са приети за доказани в процеса, са направени в периода от датата на смъртта на майката на ищцата – 28.08.2013г. до датата на погребението- 30.08.2013г., а вида на разходите обосновава извод за връзката им със събитието. Връзката с погребението на останалите разходи, направени извън посочения период, не е доказана. След прилагане на редукция в размер на приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице сумата, която се дължи от застрахователя на ищцата А. за обезщетяване на претърпени от нея имуществени вреди е 641.77 лв.

Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за имуществени вреди за разликата над 641.77 лв. до 1003.23лв., ведно с лихви за забава върху тази разлика за периода от 30.08.2013г., като се постанови друго, с което исковете в тази част да бъдат отхвърлени. В останалите обжалвани части е налице съвпадение в правните изводи по съществото на спора, поради което решението на ВОС следва да се потвърди.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е.Ж.А. следва да бъде осъдена да заплати на „ ЗАД Алианц България” АД - гр. София, допълнително сумата 20.16лв., представляваща направени от застрахователя съдебно – деловодни разноски за първа инстанция съобразно отхвърлената от въззивния съд част от претенцията за имуществени вреди.

При неоснователност на иска за обезщетяване на имуществени вреди за сумата 361.46лв., представляваща разликата над 641.77 лв. до 1003.23лв., задължението на застрахователя за заплащане на държавна такса по сметка на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК не е в по - нисък размер, определяем съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, и решението не подлежи на изменение в тази част, тъй като в случая, независимо от размера, приет като основателен от всяка от инстанциите, таксата е не по - малко от 50 лв. – Раздел І, чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Редукция на присъдените в полза на ВОС разноски – част от възнаграждение на вещо лице, също няма основание да бъде направена, тъй като назначената съдебно – психологична експертиза, при възнаграждение, платимо първоначално от бюджета на съда, не е свързана с доказване на имуществени вреди.

Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция са направени от процесуалните представители на двете страни. Доказателства за направени разноски от въззивниците – ищци не са представени. За разноските на застрахователя е представена молба - списък по чл. 80 ГПК, с която се претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита в минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материален интерес, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и заплащане на направени разноски за държавна такса – 2 392.38 лв. Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата А. дължа на ответника репариране на част от направените в настоящото производството разноски за държавна такса – 23.13 лв., и възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 1440 лв., а ищецът Г.Г. – само възнаграждение за юрисконсултска защита в размер на 1430 лв.

 

С определение № 545/29.08.2016г. е приета за съвместно разглеждане във въззивно производство частна жалба на Е.Ж.А. и Г.Ж.Г., представлявани от адв. М.Р., срещу определение № 1476/28.04.2016г., с което е допълнено решение № 129 от 18.02.2016г. в частта за разноските, като ищците са осъдени да заплатят на адв. В.Л.П., в качеството му на пълномощник на евентуалния ответник Й.И.М., съответно сумите 4 779.12 лв. и 4732.28 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, за осъществена безплатна правна помощ от адвоката в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2.от ЗАдв.

В жалбата се излага, че не съществува нормативно основание за присъждане на разноски по евентуален иск, който не е бил разгледан от съда, че в процеса не е направено своевременно искане за присъждане на разноски, че ищецът Г. Г. не е предявил искове срещу евентуалния ответник и не дължи разноски, както и че размерът на присъдените суми за адвокатско възнаграждение не са съобразени с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е за отмяна на определението изцяло и отхвърляне на искането по чл. 248 ГПК. В евентуалност се заявява, че ако се дължат разноски на пълномощника на евентуалния ответник за безплатно процесуално представителство, то задължение е само за ищцата, а размерът, на база цената на предявения евентуален иск за имуществени вреди, е за сумата 324лв.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Основният спорен въпрос по частната жалба се свежда до това приложима ли е нормата на чл. 78 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съгласно която при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния представител, който се е съгласил да поеме безплатна защита, съобразно материалния интерес, в случаите, при които предявеният срещу безплатно защитаван евентуален ответник не е разгледан поради уважаване на исковете срещу предпочитания ответник. Разпоредбата чл. 78, ал. 4 ГПК предоставя право на ответника да претендира направените от него разноски и в случай на прекратяване на делото. Когато евентуалният иск е оставен без разглеждане, последиците от предявяването му се заличават с обратна сила. Процесуалният резултат е идентичен с прекратяването на исковото производство - и в двата случая е налице отпадане с обратна сила на последиците, които законът свързва с депозиране на исковата молба в съда. Правото на разноски за ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството по иска / оттегляне, отказ и др./. При евентуално субективно съединяване на исковете събирането и проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство, без последователност или разграничение във времето. Резултатът от решаващата дейност на съда - уважаването на главния и оставянето без разглеждане на евентуалния иск намира израз в съдебния акт - решението по съществото на спора. Евентуалният ответник, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат и, в този смисъл, процесуалните му права следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Съответно, в случаите, когато е осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, правото на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител, който се е съгласил да поеме безплатна защита на евентуален ответник, следва да се приравни на тези на адвоката, защитавал безплатно ответник, производството срещу който е прекратено. Прилагането по аналогия, съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, на нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК и при претенция за разноски на евентуален ответник или за присъждане на възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна плавна помощ, в случаите на уважаване на главния и оставяне без разглеждане на евентуалния субективно съединен иск, отговоря на целта на закона. Последователно застъпеното в задължителна практика на ВКС разбиране, че право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск в случай на уважаване на главния и оставяне без разглеждане на евентуалния иск, формирана с Определение № 82 от 19.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 60/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 89 от 22.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 752/2009 г., I т. о., Определение № 857 от 20.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 815/2012 г., I т. о./, е приложимо по аналогия и за правата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокат, който се е съгласил да поеме безплатна защита на евентуален ответник в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв, в минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г., е направено своевременно, с молба вх. № 1494/19.01.2016г. по вх. регистър на ВОС, подадена от адв. В.П. - процесуален представител на евентуалния ответник. В молбата е посочено, че същата следва да се счита и за списък по чл. 80 ГПК. В представения от пълномощника договор за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е дължимо при условията на чл. 38 от ЗАдв, посочено е конкретно основание от кръга на визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, при които законът допуска осъществяването на безплатна адвокатска защита.

В производството по т. д. № 689/2015 г. по описа на ВОС не са предявени евентуални искове от ищеца Г.Ж.Г. срещу делинквента Й.И.М., поради което няма основание за ангажиране отговорността на ищеца за адвокатско възнаграждение на адв. В.П.. Евентуални искове е предявила само ищцата Е.Ж.А., за присъждане на сумата 1 337.63 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за погребение, ведно с мораторни лихви, считано от 30.08.2013г. до окончателно погасяване на задължението. Дължимото в случая адвокатско възнаграждение от ищцата А., което следва да се присъди в полза на предоставилия безплатна правната помощ адвокат, съобразно материалния интерес, определен съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 324 лв.

Обжалваното определение, с което е допълнено решение № 129 от 18.02.2016г. в частта за разноските следва да бъде отменено в частта, с която Г.Ж.Г. е осъден да заплати на адв. В.П. - процесуален представител на евентуалния ответник Й.И.М., сумата 4732.28 лв., както в частта, с която Е.Ж.А. е осъдена да заплати на същия адвокат сумата 4455.12 лв., представляваща разликата над 324 лв. до присъдените 4779.12 лв.

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 129/18.02.2016г., постановено по т. д. № 689/2015г.по описа на Варненски окръжен съд, само в частта, с която „ ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД - гр. София, ЕИК 040638060, е осъдено да заплати на Е.Ж.А., ЕГН **********, сумата 361.46лв., представляваща разликата над 641.77 лв. до 1003.23лв., за обезщетяване на претърпените имуществени вреди - разходи за погребение във връзка със смъртта на майка й К. Е. Г., настъпила на 28.08.2013г., вследствие на ПТП, ведно с акцесорната претенция за законната лихва върху тази разлика, считано от датата на деликта – 28.08.2013г. до окончателно изплащане на задължението, като присъдената с решението част от мораторна лихва върху тази разлика за периода 30.08.2013г. – 04.05.2015г. възлиза на сумата 61.68лв.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е.Ж.А., ЕГН **********, срещу „ ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД - гр. София, ЕИК 040638060, за присъждане на сумата 361.46лв., представляваща разликата над 641.77 лв. до 1003.23лв., за обезщетяване на претърпените имуществени вреди - разходи за погребение във връзка със смъртта на майка й К. Е. Г., настъпила на 28.08.2013г., вследствие на ПТП, ведно с акцесорната претенция за законната лихва върху тази разлика, считано от датата на деликта – 28.08.2013г. до окончателно изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/18.02.2016г., постановено по т. д. № 689/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Е.Ж.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, р - н „Оборище”, бул. „ Княз Александър Дондуков” № 59, ЕИК 040638060, допълнително сумата 20.16 лв. / двадесет лева и шестнадесет ст./, представляваща направени в първоинстанционното производство съдебно - деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете, както и сумата 1463.13 лв./ хиляда четиристотин шестдесет и три лева и тринадесет ст./ – част от направени разноски и възнаграждение за юрисконсултска защита за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Ж.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, р - н „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 59, ЕИК 040638060, сумата 1430 лв. / хиляда четиристотин и тридесет лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК.

ОТМЕНЯ определение № 1476/28.04.2016г., постановено по т. д. № 689/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която Г.Ж.Г., ЕГН **********, адрес: ***, е осъден да заплати на адв. В.Л.П., ЕГН **********, от САК, със служебен адрес: ***, в качеството му на пълномощник на евентуалния ответник Й.И.М., ЕГН **********, сумата от 4732.28 лв., на основание чл. 38 от Задв във вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и в частта, с която Е.Ж.А., ЕГН **********, адрес: ***, е осъдена да заплати на същия адвокат и на същото основание сумата 4 455.12 лв., представляваща разликата над 324 лв. до присъдените 4779.12 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1476/28.04.2016г., постановено по т. д. № 689/2015г. по описа на Варненски окръжен съд в останалата част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в частта по исковете за неимуществени вреди и обусловените от тях акцесорни претенции, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.