РЕШЕНИЕ

   № 263

               гр.Варна, 07.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 24.09.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                     РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 421  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

В И” ООД – гр.Варна е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№3077/2012  г., с което е отхвърлен искът му за сумата 31637.76 лв, представляваща неустойка по чл.7, ал.6 от сключен между страните договор за осъществяване на инвестиционен проект от 30.03.2006 г., ведно с лихви и разноски,  с молба да бъде отменено като неправилно  и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – „В Н” ООД – гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Развалянето на договора не е пречка изправната страна - ищец да търси извън последиците от развалянето и отделно - обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, респективно - договорна неустойка за неизпълнение, за забавено или неточно изпълнение. Това е предвидено както в чл.88, ал.1, изр.2 – ЗЗД, така и в уговорката по чл.7, ал.6 от договора между страните. В този смисъл е както ТР №48/86 г. на ОСГК на ВС, имащо ръководен за съдилищата характер, което не е изгубило действието си, така и задължителната практика на ВКС - в този смисъл са решение №206 от 5.05.2010 г. на ВКС по т.д. №18/2009 г. на ІІ ТО, ТК и решение №453 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №634/2010 г. на ІV ГО, ГК, като  тази практика се споделя и от настоящия съдебен състав. Няма правно основание да се приеме, че развалилата договора изправна страна има право да претендира договорна неустойка, само ако тя е била уговорена за разваляне на договора, като мотивите на първоинстанционния съд в този смисъл не се споделят.

Независимо от това, искът за договорената неустойка по чл.7, ал.6 от процесния договор от 30.03.2006 г. е неоснователен поради следното:

От една страна клаузата по чл.7, ал.6 препраща към клаузата по чл.4, ал.4 от договора, която визира задължения на  ищеца, а не на ответника. Дори да се приеме, че в текста е допусната техническа грешка и препращането е всъщност към уговорката по чл.3, ал.4 от договора, тя касае поето от ответника договорно задължение за предаване на съответни части и съоръжения на обекта в 15 –дневен срок от издаване на разрешение за ползване на обекта и за сключване между страните на договор за покупко-продажба при условията на предварително платена цена. В този случай неизпълнението би било за забава, ако не се предадат в срок разрешените за ползване части на обекта и приложима би била договорената неустойка за забавено изпълнение по чл.7, ал.2 от договора. Само  в случай на отказ на ответника при разрешено ползване на съответните части на обекта да ги предаде и сключи договор за покупко-продажба би било налице негово виновно договорно неизпълнение, за което ще е приложима неустойката по чл.7, ал.6 от договора – освен да върне получените до този момент суми, да заплати на ищеца и неустойка в размер на 40 % върху тези суми. В конкретния случай няма издадено разрешение за ползване на обектите по анекси 1 и 3 към договора. Такова е издадено на 14.12.2010 г. само по отношение на обектите по анекс 2, като ответникът е предложил изпълнението си по него на ищеца със забава - на 27.05.2011 г. Въпреки предложеното изпълнение за тези обекти, ищецът е развалил договора изцяло с нотариална покана, връчена на ответника на 21.06.2011 г., в който смисъл са и мотивите на влязлото в сила решение от 9.11.12 г. на АС-Варна по в.т.д. №421/2012 г. Не е налице следователно отказ на ответника да предаде обектите, за които е било разрешено ползването им, така че няма основание за търсене на неустойка по чл.7, ал.6 от договора. Смисловото и граматическо тълкуване на съдържанието на тази клауза във връзка с клаузата по чл.3, ал.4 към която тя действително препраща, води до извода, че отговорността по нея не е за всякакво виновно неизпълнение на ответника, а за виновно непредаване на съответни части и съоръжения на обекта, за които има издадено разрешение за ползване и за несключване на договор за продажба за тях. Страните не са договорили неустойка в случай на пълно неизпълнение на ответника – ако изобщо не  изгради обектите по договора или за тях не е било издадено надлежно разрешение за ползване  по реда на ЗУТ.

От друга страна претенцията за неустойка по чл.7, ал.6 е погасена по давност. Възражение за това е направено с отговора на исковата молба на ответника. Срокът за изпълнение и по трите анекса към договора между страните е 31.12.2006 г., в т.ч. и по анекс 3 от 01.04.09 г., към която дата допълнителното трасе е било вече изградено, като в този смисъл са наведните от самия ищец факти още с исковата молба по т.д. №1630/11 г. на ОС-Варна. Тригодишната давност относно неустойки от неизпълнен договор по чл.111, б.”б”-ЗЗД започва да тече от датата на окончателния падеж на задълженията на ответника – 31.12.2006 г. и е изтекла към датата на предявяването на иска – 27.12.2012 г. Дори да се приеме, че относно задълженията по анекс 3 давността тече от 01.04.2009 г., тъй като падежът на задължението не може да предшества сключването на този анекс,  пак давността за неустойка по него е изтекла към датата на завеждането на иска – 27.12.2012 г. Няма основание да се приеме, че началото на давността започва да тече от датата на развалянето на договора от ищеца. Давността относно претенцията за неустойка от неизпълнен договор тече от момента, когато е настъпил падежът на задължението на ответника, от който момент той е в неизпълнение спрямо ищеца. Обстоятелството, че ищецът не е потърсил дължимата му от ответника неустойка своевременно – в 3 годишен срок от момента на неизпълнението, като едва в много по-късен момент е развалил договора, не е основание за начален срок на давността да се приеме датата на развалянето на договора. Това би била началната дата на давността относно неустойка за разваляне на договора, каквато обаче не е била уговорена и не е процесната неустойка.

Ето защо искът като неоснователен следва да се отхвърли. До същия правен извод макар по други съображения е достигнал и ОС – Варна, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи изплатен адвокатски хонорар, като няма основание за намаляването му поради прекомерност.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 355/16.04.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№3077/2012 г.

ОСЪЖДА „В И” ООД – гр.Варна, ЕИК 103985401, да заплати на „В Н” ООД – гр.Варна, ЕИК 103779020, сумата 1920 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.