Р Е Ш Е Н И Е

     № 280/24.10.2014 г.

  гр. Варна, 23.10.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА Х.

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН П.

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 421 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от  Н.Н.П. против решение № 507/22.05.20104г. по т.д. № 2348/13г. на ВОС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на М.В. разликата над 2000 евро / 3911,66 лв./ до 4000 евро с левова  равностойност 7823,20лв. – двойният размер на платено като задатък в размер на 2000 евро по предварителен договор от 12.09.2011г. и анекс от 21.10.2011г., и законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.93,ал.2 ЗЗД.

Подадена е и въззивна жалба от „Г”ЕООД против същото решение на ВОС в частта , с която дружеството е осъдено да заплати на М.В. разликата над 8000 евро / 15 646,64лв./ до 16 000 евро с левова равностойност от 31292,80лв. – двойният размер на платеното като задатък по предварителен договор от 12.09.2011г. и анекс от 21.10.2011г. и законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.93,ал.2 ЗЗД.

Във въззивната жалба на Н.П. се излагат съображения за неправилност на обжалваната част от решението на ВОС поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.Счита предварителният договор за нищожен поради невъзможен предмет.Следователно дължи се връщане само на даденото по договора – 2000 евро. За разликата над 2000 евро до 4000 евро искът е неоснователен и моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в тази част като с новото решение отхвърли искът за посочената разлика. Въззивникът претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната си жалба”Г”ЕООД излага оплаквания за неправилност на решението на ВОС в атакуваната от този въззивник част. Счита , че не е страна по предварителния договор за сключване на окончателен за замяна на недвижими имоти. Той е страна само в частта,  с която е поето задължение да се сключи окончателен за прехвърляне чрез покупко-продажба от ЕООД на ищцата на ид.части от земята. Тъй като не е посочена цена на придобиване на тези ид.части намира, че в тази си част предварителният договор между ищцата и дружеството е нищожен. Следователно дължи връщане само на полученото по нищожния договор, а именно 8000 евро. В условията на евентуалност счита, че по визирания предварителен договор ищцата е следвало да заплати на Н.П. сумата от 12000 евро , а не на ЕООД. Следователно , ако то е получило плащане, последното не е под формата на задатък , а като неоснователно дадено и се дължи връщане на полученото без основание, а не двойният размер на  даденото. При условията на евентуалност, ако се приеме , че дружеството е страна и в другата част на предварителния договор – за сключване на окончателен за замяна, то и в тази част е налице нищожност, поради невъзможен предмет. Моли за отмяна на решението на ВОС в атакуваната част и постановяване на друго с отхвърляне на иска за посочената разлика.

В писмения си отговор въззиваемата страна М.В. оспорва основателността на двете въззивни жалби.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба и уточнението й М.В. излага , че с ответниците П. и „Г”ЕООД е сключила на 12.09.2011г. предварителен договор, по силата на който първият се е задължил да й прехвърли с окончателен договор право на строеж за изграждане на апартамент № 5 в жилищна сграда в м.Траката,Ваялар, гр.Варна, а дружеството – ид.част от земята, върху която ще се построи сградата, припадаща се на съответния жилищен обект срещу задължение на М.В. да прехвърли на Н.П. правото на собственост върху собственото си ателие №6 в жилищна сграда в гр.Варна , ул. Ниш 19. С анекс от 21.10.2011г. е уговорено плащане от ищцата на ответниците по предварителния договор и по анекса на сумата от 10 000 евро. Същата е изпълнила задължението си като с представените разписки ответниците са удостоверили получаване на сумите – 2000 евро от Н.П. и 8000 лв. от дружеството. Ответниците не са изпълнили задължението за сключване на окончателен договор и такъв е невъзможно да бъде осъществен предвид извършеното от прехвърляне на обекта на предварителния договор на трето за спора лице – Десислава Янчева по НА № 69/13г. на нотариус с рег. № 549. Ищцата е прекратила предварителния договор с връчени на ответниците нотариални покани. Търси солидарно връщане от тях на даденото от ищцата в двоен размер или общо 20 000 евро, на осн. чл.93 ЗЗД.

Пред ВОС ответниците не депозират писмен отговор, в първото по делото с.з. пълномощникът на Н.П. прави възражение за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет – към датата на сключване на същия обектът , собственост на П. е вече бил изграден на фаза „груб строеж” и е невъзможно прехвърляне на право на строеж за него. Признава , че е получил само сумата от 2000 евро и евентуално дължи връщане в този размер като получена на нищожно правно основание.

ВнАС като разгледа становищата на страните, съобрази представените доказателства и приложимите към спора правни норми, намира следното:

Безспорно между страните е сключен визирания в исковата молба предварителен договор. Доколкото липсват възражения от ответниците / едва с въззивната жалба „Г”ЕООД прави такива относно установяване на релевантен факт – договорено ли е и какво възнаграждение за него/ по отношение на констатациите на първоинстанционния съд по клаузата за доплащане на парична сума от страна на ищцата, следва са се приеме следното:

Престацията на Н.П. и „Г”ЕООД спрямо М.В. е ясно определена - прехвърляне с окончателен договор на право на строеж за ФЛ и на ид.част от земята за ЮЛ. Насрещната престация на М.В. също е конкретизирана – прехвърляне в замяна на право на собственост върху ателие на Н.П. и доплащане за изравняване на престациите на сумата от 12 000 евро. Начинът на плащане е уговорен по чл.9,10,11 от предварителният договор, в който е посочено общо , че ищцата заплаща на продавача / без да се конкретизира кой/ сумата от 2000 евро , 5000 евро и 5000 евро. С анекс от 21.01.2011г. , подписан от ищцата и двамата ответници изрично е уговорено , че втората дължима вноска , тази от 5000 евро се заплаща и на двамата продавачи на два пъти : 2000 евро при подписване на анекса и до 04.11.2011г. още 3000 евро. Едновременно с това в чл.13 от предварителния договор изрично страните предвиждат, че при отказ на двамата продавачи от сделката или не подготвят документи за окончателния договор в срок , те дължат на ищцата получените / от тях , а не само от Н.П./ суми в двоен размер. Следователно волята е паричното доплащане да бъде направено и на двамата ответници, явяващи се продавачи по предварителния договор. Като как вътрешно те уреждат отношенията си по повод на това получено от тях плащане, е ирелеватно за спора. От значение е , че и двамата изрично са поели задължение всеки да върне получените от него суми в двоен размер, ако се стигне до разваляне на договора, поради тяхно неизпълнение.

По отношение възражението за нищожност:

Единствено то се основава на описания към НА № 69/2013г. като представен пред нотариуса при изповядване на сделката акт образец 14/20.01.2010г. за приемане на конструкция. Съдът намира , че на осн. чл.179,ал.1 ГПК нотариалният акт в частта, с която нотариусът удостоверява извършени пред него действия има обвързваща решаващия съд материална доказателствена сила, че тези действия са били осъществени пред нотариуса при изповядване на сделката. Отнесено към настоящия казус това означава, че при сключване на сделката по НА № 69/13г. на нотариуса е бил представен цитирания документ. Но нотариусът не е извършил удостоверяване на съдържанието на документа, нито Н.П., който черпи доводи от същото съдържание е ангажирал това доказателство по настоящия спор. Следователно възражението , че към 12.09.2011г. сградата, в която се намира апартамент № 5 е била изградена в груб строеж, е недоказано.

С оглед извършеното прехвърляне на този апартамент на 27.08.2013г. на трето лице, лишава ищцата от правен интерес да търси изпълнение на предварителния договор и тя надлежно го е прекратила с изпратените нотариални покани до ответниците , връчени при условията на чл.47,ал.1 и чл.50,ал.4 ГПК.

Разписките и признанията на ответниците доказват получаване от тях на сумите 2000 евро за П. и 8000 евро за „Г”ЕООД. На осн. чл.93,ал.2 ЗЗД и чл.13 от предварителния договор всеки от тях дължи връщане на полученото в двоен размер .

Поради което предявените искове са основателни за сумата от 4000 евро спрямо Н.П. и 16 000 спрямо „Г”ЕООД. Обжалваното решение следва да се потвърди.

Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 507/22.05.20104г. по т.д. № 2348/13г. на ВОС в частта, с която : Н.Н.П. е осъден да заплати на М.В.В. разликата над 2000 евро / 3911,66 лв./ до 4000 евро /с левова  равностойност 7823,20лв./ – двойният размер на платено като задатък в размер на 2000 евро по предварителен договор от 12.09.2011г. и анекс от 21.10.2011г., и законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.93,ал.2 ЗЗД.; „Г”ЕООД е осъдено да заплати на М.В.В. разликата над 8000 евро / 15 646,64лв./ до 16 000 евро /с левова равностойност от 31 292,80лв./ – двойният размер на платеното като задатък по предварителен договор от 12.09.2011г. и анекс от 21.10.2011г. и законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.93,ал.2 ЗЗД.

В останалата необжалвана решението на ВОС е влязло в сила.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: