О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №479

 

23.07.2018г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 421

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна въззивна жалба на „Зайков" ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103947240, подадена чрез адв. К.К. от ВАК, срещу определение № 1819/28.05.2018г., постановено по т. д. № 1565/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за отмяна на определение № 1155/29.3.2018г. в частта за присъждане на разноски в полза на ищеца „Винпром-Свищов" АД, ЕИК 000110824.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. Възразява се срещу правилността на извод на първоинстанционния съд, че ответникът е станал причина за завеждане на делото. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба от „Винпром-Свищов" АД процесните задължения са били просрочени с около два месеца и са платени в срока за отговор. Излага се също, че исковата молба е подадена без длъжникът да е канен да изпълни, в период, когато между страните са водени разговори за отсрочване или разсрочване на задълженията предвид финансови затруднения на дъжника.

Процесуалният представител на насрещната страна - „Винпром-Свищов" АД, представя своевременно отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Правилото за решаване на въпроса за отговорността за разноски, в случаите, когато делото не приключва с акт по същество, а е прекратено на някое от предвидените от закона основания, се съдържа в разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Като изключение от това правило, по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, не може да бъде реализирана отговорността за разноски на ищеца, по чл. 78, ал. 4 от ГПК, а ответникът носи отговорност за направените от последния разноски, когато след предявяването на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, предявеното от него право се погаси. При прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, обусловено от нововъзникнали обстоятелства – напр. погасяване на задължението чрез последващо предявяването на исковата молба плащане или извънсъдебно прихващане, направените разноски от ответника, който е дал повод за завеждането на делото, остават в негова тежест, а същият дължи репариране на разноски на насрещната страна. От посоченото следва, че извънпроцесуалното поведение на ответника във връзка с преценката за това дали е станал причина за завеждането на делото е релевантно в случаите, предполагащи приложение по аналогия на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В конкретния казус се установяват всички необходими предпоставки за ангажиране отговорността на насрещната страна за направени от ищеца съдебно– деловодни разноски, в прекратеното поради оттегляне на исковете производство по т. д. № 1565/2017г. по описа на ВОС.

Ответникът „Зайков" ЕООД – гр. Варна признава в жалбата, че към датата на подаване на исковата молба е бил в забава по отношение плащането на процесните парични задължения, съставляващи дължима незаплатена продажна цена на доставени от ищеца на ответника, в периода от м. 10.2015г. до м. 02.2017г. стоки – вина и други алкохолни напитки, съгласно издадени в посочения период 18 данъчни фактури. Падежът за плащане по всяка фактура е един месец след издаването й, при което към момента на образуване на исковото производство ответникът е бил в забава за погасяване на съответните суми за периоди от осем месеца до почти една година. Задълженията са погасени чрез плащане един месец след предявяване на иска и след допускане на обезпечение по реда на чл. 389 и сл. ГПК чрез налагане на запори върху банковите сметки на длъжника.

Сочените от жалбоподателя, но недоказани обстоятелства относно водена през целия период на забавата кореспонденция между страните по повод отсрочване или разсрочване на задълженията, не създават правно задължение за кредитора да покани отново длъжника да плати извънсъдебно дължимите суми с настъпили падежи, преди да предяви права си по съдебен ред, или да чака доброволно плащане за някакъв допълнителен период от време. С поведението си ответникът е дал повод за образуване на исковото производство по осъдителни искове за заплащане на изискуеми задължения с настъпил падеж, следователно - дължи репариране на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за разноски обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1819/28.05.2018г., постановено по т. д. № 1565/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.