Р Е Ш Е Н И Е

 271

                              

                гр. Варна , 17.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                              КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от председателя на състава в.т.дело № 422 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод на въззивна жалба от „Ултима” ЕООД – гр.Шумен против решение № 85/23.04.2013г. на ШОС по т.д. № 768/12г., с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу В.Н.М. ЕГН ********** и П.Н.М. ЕГН ********** искове по чл.415 от ГПК за признаване за установено , че ищецът има изискуемо вземане спрямо ответниците при условията на солидарност в размер на 28 000 евро, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на иска – 05.12.2012г., което вземане произтича от непогасено менителнично задължение по запис на заповед    , издаден от първия ответник на 30.12.2009г. и обезпечен с менителнично поръчителство от страна на втория ответник, предявен на 30.01.2010г.,вследствие неизпълнение на сключен договор за потребителски кредит под формата на договор за заем № 11915/4381/30.12.2009г. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 1987/05.10.2012г. от Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 3346/12г. и изпълнителен лист от същата дата.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита, че от доказателствата по делото може да се направи единствено обсонован извод за представяне на паричен заем в размер на 280000 евро, а не на 28000 лева, както и че процесният запис на заповед обезпечава всички вземания на кредитора по каузалното правоотношение, а не само вземането му за невърнатата главница. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена исковата молба.

В постъпилият писмен отговор от въззиваемия - В.Н.М., се поддържа становището си от първа инстанция, че изобщо не е получавал търсената от ищеца сума. Претендира присъждане на разноски.

ВнАС прецени следното:

    В исковата молба се твърди, че в полза на «Ултима»ЕООД, гр.Шумен е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу двата ответници при условията на солидарност за сумата от 28000 евро  , ведно с лихва върху цялата главница от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, до изплащане на главницата по вземането. Процесното парично вземане произтича от облигационно задължение на ответниците , както следва : по запис на заповед от 30.12.2009г., издаден от В.М. и поръчителстван от П.М., който запис на заповед бил предявен на 30.01.2010г. Ответниците са депозирила писмени възражения срещу заповедта. Процесният запис на заповед обезпечава съществуващо между страните каузални правоотношения , а именно : между ищеца и В.М. е сключен на 30.12.2009г. договор за потребителски кредит, по силата на който «Ултима»ООД е предоставило на В.М. в заем сумата от 28 000 евро със срок за връщането й при определен погасителен план в рамките на 48 месеца след сключване на договора. Вторият ответник П.М. е поръчителствал за изпълнение задължението на В.М. по внасяне на погасителните вноски. В.М. е изплатил само някои от вноските Останали са дължими главница и лихви, като заемодателят е и претърпял вреди от неизпълнението на задължението на заемателя, изразяващи се в лихви за забава върху платените в просрочие вноски; договорна неустойка; пропуснати ползи в размер на договорената лихва от 5 % върху непогасената главница, траспортни разходи. Предвид неплащане на четири последователни погасителни вноски ищецът е ангажирал отговорността на ответниците чрез подаване на заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК за сумите : 26 910,99 лв. – неизплатена главница по договор за заем; 29 084,42 лв.- лихви по договор за заем; 931,46лв. – лихви за забава на платените вноски с просрочие; 273,25лв. –транспортни разходи за персонал с оглед преприемане на действия за мотивиране на ответниците към доброволно изпълнение на задълженията им; 1056,29лв. – обезщетение за неизпълнение в размер на договорната неустойка по чл.10 от договора и 9891,64 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в договорен лихвен процент от 5 % възприет от ищеца в търговската му практика и предмет на дейност за предоставяне на потребителски заеми. Общият размер на вземането на ищеца спрямо ответниците е 68 148,05лв. , което надвишава посочената по записа на заповед сума от 28 000 евро / 54 763,24лв./. Липсва изпъленние от страна на ответниците за вземането по записа на заповед, поради което ищецът счита същото за дължимо и моли да бъде установено спрямо ответниците с предявения иск по чл.422 ГПК. В изготвената от ищеца справка към исковата молба е отразено , че заетата сума е в лева – 28 000 лв. , като вземането по записа на заповед е в евро – 28 000 евро.

    Ответниците не са депозирали писмен отговор. В първото по делото с.з. В.М. прави възражение за недължиност на процесната сума. Твърди , че не е сключвал с ищеца договор за заем и не е получавал пари в заем. Действителните отношения между страните са били по договор за лизинг на автомобил. Получил е от ищеца автомобил , за който е следвало да изплаща лизингови вноски. Спрял е плащанията им и е върнал колата на ищеца. Дружеството е чакало цели две години , за да прекрати договора за лизинг , който ответникът не е могъл да изпълнява, през които години са се натрупали лихви. Освен това действителната цена на колата при вземането й от ответника е била 25 000 лв. / а не евро/ , а сега тя струва 10 000 лв. и дружеството вече я е продало. Подписал е процесния договор ,но не е обърнал внимание на точните клаузи по него , защото е имал доверие на дружеството и е мислел , че сключва договор за лизинг на автомобил.

    П.М. също в първото по делото с.з. прави възражение , че е поръчителствал за брат си В.М.  по договор за лизинг , а не по договор за потребителски кредит. Като «Ултима» ЕООД е купило автомобила от собственика за 28 000 лева , а не евро и на тази база е изготвило погасителен план за вноските по лизинга. Признава , че В.М. е спрял плащанията , което е довело до връщане обратно на автомобила на дружеството, което я е продало за 10 000 лв.

    Предвид възраженията на ответниците с молба от 08.04.2013г. - ищцовото дружество прави уточнение , че заетата сума по договор за потребителски кредит е в размер на 28 000 лева , а не 28 000 евро.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.

Предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи относно релевантните за спора факти:

Не се спори между страните и видно от приетите по делото писмени доказателства, на 30.12.2009г. в гр.Шумен е сключен договор за заем № 11915/4381/л.27/, между «Ултима» ЕООД – гр.Шумен с управител С.Д.С., като заемодател и В.Н.М.,  като заемател.

По силата на чл.1 и чл.2 от този договор кредиторът се задължава да предостави на потребителя в заем парична сума в размер на 28 000 евро, за срок от 48 месеца, като последният съгласно клаузата на чл.1 и чл.6, пр.1 от Договора се задължава да върне получената сума в уговорения срок, на определени вноски, чието изплащане започва по схема един месец след сключване на договора и по ред и условия, предвидени в договорните клаузи.

Като солидарен длъжник - поръчител, обезпечаващ договорните задължения на потребителя по договора, се подписал П.Н.М..

По делото е безспорно и че едновременно с подписването на процесния договор, на същата дата 30.12.2009г, първият ответник и потребител по договора е издал в полза на ищеца, кредитор по същия договор, Запис на заповед без право на протест, за сумата 28 000 евро, с който се задължава при предявяване на записа да заплати на кредитора сумата по него. В същия запис на заповед вторият ответник се задължил с подписа си да плати всички суми по записа на заповед изцяло като поръчител с оглед разпоредбата на чл.537 вр.с чл.483 от ТЗ. Записът на заповед е предявен по надлежния ред на ответниците на 30.01.2010г., което е отбелязано в него и което предявяване за плащане ответниците са удостоверили с подписите си.

На 03.10.2012 дружеството  е подало до РС Шумен– заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК против двамата ответници като длъжници, а като основание на вземането е представен процесният запис на заповед. Районен съд – Шумен е издал по гр.ч.д №3346/2012г., Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под №1987 от 5.10.2012г.  и изпълнителен лист от същата дата, сумите по който са 28 000 евро главница и 2640 лв. разноски по делото, от които 1095 лв. държавна такса и 1545 лв. – изплатен адвокатски хонорар.

На базата на издадените заповед за незабвано изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на депозирана от ищеца, молба с вх.№23399/17.10.2012г. е образувано изпълнително дело №20128760400687 по описа на кантората на ЧСИ Д.З., рег. №876, с район на действие ШОС.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответниците са депозирали възражение против издадената заповед за незабавно изпълнение, което и довело до предявяване на положителния установителен иск пред Шуменския окръжен съд за съществуване на вземането по издадените процесни заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

По делото депозирано заключение по ССЕ , уточнено в с.з. пред ШОС с устните обяснения на вещото лице и отговорите му на зададените от страните въпроси  , което съдат възприема като обективно и компетентно дадено. Същото установява, че в счетоводството на ищеца размерът на паричния заем по процесния договор погрешно е записан в евро, като в действителност заемът е договорен в български лева, т.е. размерът на този заем е за главница 28 000 лв. - обстоятелство потвърдено пред вещото лице от счетоводството и управителя на ищцовото дружество. Отразените в счетоводството погасителни плащания от ответниците към ищеца, внесени по банков път, както и ендократно с приходен касов ордер на 18.03.2010г., възлизат на общо 7415,20 лева. Така постъпилите суми са разнесени по погасителен план изготвен ведно с договора, като всички отразени в счетоводството на ищеца постъпили и оставащи за изплащане суми също са в лева, а не в евро.

В самата искова молба непогасената главница по договора за заем също е посочена в лева, като в лева са и всички останали претендирани от ищеца към ответниците суми от Договора – лихви, транспортни разходи, персонал, обезщетение за неизпълнение, попуснаи ползи – общо с главницата 68148 лева. Обективирано е и признание от страна на ищеца по уточнителна молба от 08.04.2013г., че се предоставя заем в размер на 28000 лева.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Безспорно процесният запис на заповед е издаден с обезпечителна функция към договор за заем №11915-4381/20/12/2009г. съобразно изрично изразената воля на страните по чл.6, изр.4 от договора.

 В хода на производство, въпреки дадената възможност, не са представени от ищеца  доказателства в защита на неговата претенция, че записът на заповед от 30.12.2009 обезпечава освен договорната и деликтна отговорност на ответниците вследствие на сключения договор за заем. Разпоредбата на чл.6, пр.4 от процесния договор , регламентира задължението на  потребителя да издаде гаранционен запис на заповед «в размер на заетата сума». Следователно не отговаря на действителното положение твърдението на ищеца, че издаденият запис на заповед обезпечава нещо повече, а именно твърдените от ищцовото дружество вреди, претърпени вследствие на неизпъленението на договорните задължения от страна на ответниците. Записът на заповед обезпечава единствено изпълнението на задължението на издателя спрямо приносителя за връщъне на « заетата сума» по каузалното правоотношение, но не и договорените по заема договорни лихви и други обезщетения и неустойки за неизпълнение на задължението за внасяне на погасителни вноски.

    Ответниците са издали в полза на кредитора записа на заповед, за да се обезпечи с него плащането от тяхна страна на паричната сума, която е следвало да получат по силата на сключения на същата дата договор за потребителски кредит №11915/4381.  Липсват ангажирани от ищеца надлежни доказателства, че реално на първия ответник е била предоставена паричната сума по договорения заем. Неоснователни са твърденията на ищеца , че в процесния договор се съдържат изявления установяващи изпълнение на задължението на заемодателя за предаване на договорената сума. Никъде в цитирания документ не е обективирано волеизявление на длъжника, че кредиторът е дал, а кредитополучателят е получил реално договорената сума. С процесния договор са поети единствено задължения за предоставяне на парична сума в заем и за нейното връщане.

Тъй като договорът за заем е по характеристика реален договор , т.е. за да е действителен, следва да е налице предаване на заетата сума, то липсата на доказване на последното обстоятелство , води до извод за нищожност на твърдения по исковата молба договор за заем. Следователно не съществува каузалното правоотношение , за обезпечаване на което се твърди, че е издаден процесният запис на заповед и посочената по него сума не се дължи от издателя му В.М. в полза на приносителя на ценната книга «Ултима»ЕООД. На осн. чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение, поради което не може да се ангажира и отговорността на поръчителя П.М..

Поради което обжалваното решение на ШОС следва да се потвърди.

Водим от горното , съдът

 

                 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/23.04.2013г.  по т.д. № 768/2012г. на ШОС.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: