Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  322/09.12. 2015г.                             гр.Варна

 

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                         търговско   отделение

на  десети ноември                                                    Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

    ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                                                                                          А.Братанова

 

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 422  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Р.К.Н., ЕГН ********** *** против решение № 277/14.04.2015г.  по т.д. № 2005/2011г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение в частта,  в която е признато  за установено в отношенията между страните по делото, че жалбоподателката ДЪЛЖИ на Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, Район “Оборище” ул.”Московска” 19 ЕИК 121830616 следните суми по заповед за изпълнение № 6332/ 13.11.2009г., издадена по ч.гр.д.№12115/2009г. по описа на ВРС, както следва:

         - сумата от 2 328.61 евро, представляваща неиздължена главница по договор за ипотечен кредит от 16.04.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2009г. до окончателното плащане,

            - сумата от 9 546.84 евро– договорна лихва за периода от 31.10.2008г. до 12.11.2009г. и с което същата е осъдена да заплати на Банка ДСК” ЕАД сумата от 722.87 лева – разноски в заповедното производство, както и разноски в исковото производство в размер на 89.96 лева.

            По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваната част от решението и отхвърли изцяло предявения иск поради неоснователност, като се произнесе относно нищожността на процесния договор за кредит от 16.04.2008г. и й присъди направените от нея разноски за всички инстанции.

          Въззиваемата страна    релевира доводи за  неоснователност  на въззивната жалба и моли  съда същата да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция в обжалваната му част – потвърдено. Претендира присъждане на разноски за водене на делото в настоящата инстанция, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с  правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, Район “Оборище”, ул.”Московска” 19, ЕИК 121830616 моли съда да приеме за установено, че ответницата Р.К.Н. с ЕГН ********** ***  й дължи 118 322,54 евро по издадена в нейна полза Заповед за изпълнение № 6332/13.11.2009г. по ч.гр.д.№ 12115/2009г. по описа на ВРС, съставляваща сбор от следните суми:

-  97 383.83 евро  неиздължена главница по договор за ипотечен кредит от 16.04.2008г. за периода 16.04.2008г. до 12.11.2009г.,

- 11 741.03 евро – договорна лихва за периода от 31.10.2008г. до 12.11.2009г. и

- 9 197.68 евро – такса закъснение за периода от 01.01.2009г. до 12.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2009г. до окончателното плащане. Претендира и разноски за заповедното и исковото производство.

Предмета на обжалване пред настоящата инстанция е подробно очертан в приетата за допустима въззивна жалба, подлежаща на разглеждане по същество.

Безспорно установено по делото е, че Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.02.2008г. с правно основание чл.19 ЗЗД, , сключен между Ю Н И като продавач  и ответницата Р.К.Н. като купувач, Договор за ипотечен кредит от 16.04.2008г., сключен между  „Банка ДСК”, ЕАД като кредитор и Р.К.Н. като кредитополучател и Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, както  и всички документи по сключването на договора за ипотечен кредит - Молба за жилищен/ипотечен кредит; Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия по реда на ДОПК и ГПК,  декларацията за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица са неистински - неавтентични документи като  неподписани от ответницата Н..  В мотивите на Постановление на прокурор от ОП – Варна от 17.06.2014г. , с което е потвърдено постановлението на РП – Варна за прекратяване на ДП № 302/2011г. на ОД – МВР – Варна, е прието, че всички подготвителни за договора за ипотечен кредит  документи са подписани от Виолета Звезделинова Симова – служител на Банката, без надлежно учредена за това представителна власт. В първото по делото заседание , по изрично признание на Банката, е прието за безспорно установено, че и самият договор за ипотечен кредит от 16.04.2008г. не е подписан от ответницата. Заключението на съдебно-графологичната експертиза  явствува, че той не е подписан и от пълномощника на кредитополучателката Станимир Недков Стефанов, съобразно изрично дадения му за това мандат по представено по делото пълномощно, неоспорено от страните.

С нот.акт № 114, том 2, рег.№ 6197, д.№ 280/2008г. на Нотариус с рег. № 196 на НК Р.Н., представлявана от Станимир Недков Стефанов по силата на цитираното пълномощно, придобила от Юлий Нанков Иванов собствеността върху 2/3 ид.части от НИВА  с площ от  7,885 дка, находяща се в землището на с.Тополи, област Варненска, местност „Бостан тарла” за покупна цена от 12 000лв, като другата 1/3 ид.част от имота е придобита от Недко Стефанов. В нотариалния акт е посочено, че цената ще бъде изплатена на продавача от „Банка ДСК”, ЕАД по неговата банкова сметка ***ху закупения имот, съгласно поет банков ангажимент за кредит. В изпълнение на така постигнатата договореност с нот.акт № 152, том 3, рег.№ 10510 д.№ 487/30.06.2008г. на Нотариус № 196 Р.Н. учредила в полза на „Банка ДСК”, ЕАД като обезпечение на предоставен й на 16.04.2008г. ипотечен кредит в размер на 97 500 евро договорна ипотека върху същия  имот.   В т.1 от нотариалния акт за договорна ипотека са възпроизведени основните параметри от съдържанието на договора за ипотечен кредит, а именно – размер на кредита - 97 500 евро, срок на издължаване – 240 месеца, считано от датата на усвояване , при подробно посочена лихва. Подписът е положен лично пред нотариуса от ответницата в качеството й на кредитополучател и ипотекарен гарант.  С подписването на договора за ипотека съдът приема, че Р.Н. е  потвърдила извършените от нейно име без представителна власт действия по сключване на договора за ипотечен кредит, съгласно разписаната за това възможност в чл.42 ал.2 ЗЗД и трайно установената практика на ВКС, според която действията извършени без представителна власт водят до висяща недействителност, която отпада с обратна сила, след като бъдат потвърдени от мнимо представлявания. Възражението, че договорът за ипотека е нищожен на осн.чл.167 ал.2 ЗЗД предвид цитираните по делото съдебни решения за признаване на право на собственост върху имота, предмет на предварителния договор и на ипотеката, на трето за спора лице, е ирелевантен, тъй като касае действителността на даденото обезпечение, но не  и валидността на волеизявленията на страните, припокриващи взаимно изразена воля за сключване на ипотечен кредит. Възпроизвеждайки основните параметри на договора за кредит  в ипотечния акт, формата за действителност по чл.430 ал.3 ТЗ се явява спазена.

 

Изводът за валидно възникнало облигационно отношение между страните по спора досежно процесния договор за ипотечен кредит се потвърждава и от доказаното по делото реално усвояване на сумите. Съгласно заключенията на ССчЕ предоставената сума по договор за кредит от 16.04.2008г. в размер на 97 500 евро е постъпила в разплащателната сметка на Р.Н. на 30.06.2008г., а на 01.07.2008г. от същата сметка е извършен банков превод на сума в размер на 96 203,46 евро по сметката на Юлий Нанков Иванов. Налице е и погасителна вноска в размер на 876,69 евро, което действие съставлява признаване на дълга от страна на кредитополучателя.

      В този смисъл възражението на ответницата, че процесния договор за ипотечен кредит е нищожен поради сключването му в хипотезата на липса на съгласие на кредитополучателя  Р.Н. по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, се явява неоснователно.

      Безспорно е установено още, че за погасяване на кредита е извършено едно единствено плащане на 08.08.2008г. в размер на 876,69 евро, от които 146,17 евро за погасяване на част от главницата, 730,44 евро за погасяване на лихви по кредита и 0,08 евро санкционна лихва върху главницата. Поради липса на следващи плащания , считано от 01.09.2008г., кредитополучателят е изпаднал в забава, която след 01.12.2008г. е над 90 дни. Размерът на дължимите суми, съгласно заключението на ССчЕ,  е : 97 353,83 евро – главница; 11 734,86 евро – договорна лихва; 9 981,56 евро – наказателна лихва или общо 119 070,25 евро.

Банката е инициирала заповедно производство по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка, по което е образувано ч.гр.д.№ 12 115/2009г. по описа на ВРС. Изадена е  заповед № 6332/13.11.2009г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с които ответницата е осъдена да заплати исковите суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист  е образувано изп.дело № 201080700500471 при ЧСИ Надежда Денчева, с рег. № 807 на КЧСИ. На 26.04.2011г. Р.  Н. е получила ПДИ.

Следващото основно възражение на въззивника е, че в противоречие с дадените задължителни указания  в т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013г. съдът е приел частична основателност на исковата претенция въпреки установеното по делото отсъствие на отправено и получено от длъжника изявление на Банката – кредитор, че счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем. В тази връзка съдът съобрази :

По делото липсват твърдения и доказателства Банката да е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на ЗНИ. Липсва и уговорка за т.нар. „автоматична” предсрочна изискуемост.  

 Тъй като съгласно т.18 на ТР 4/14г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС  предсрочната изискуемост  има действие от момента на получаване от длъжника на волеизвлението на кредитора, в процесния случай съдът намира, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем е направено с връчване на исковата молба и следователно -  след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предмет на иска с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК е установяване на вземането предявено със заявлението по чл. 417 т. 2 от ГПК въз основа на извлечението от счетоводните книги за неплатените погасителни вноски  по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и доколкото към тази дата кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, вземането следва да се признае за съществуващо само в размера на неплатените до този момент  месечни вноски за главницата, договорна лихва и дължими договорени такси, които са част от сумата по извлечението от сметка, т.е. – до падежираните месечни вноски по кредита. В този смисъл е и даденото разрешение на въпроса в  задължителната практика на ВКС – реш. № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., І т.о., постановено по чл.290 ГПК, което съдът цени съвкупно с постановката на т.18 от ТР 4/14г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Размерът на падежиралите до подаване на заявлението  за издаване на ЗНИ – 12.11.2009г. дължими вноски, представляващи главница, съгласно  извлечението от счетоводните сметки на Банката,  договора за ипотечен кредит и погасителния план към него, са в размер на   2 328,61 евро; договорната възнаградителна лихва за периода от 31.10.2008г. до 12.11.2009г.  е в размер на  9 546.84 евро, а претенцията за  санкционираща лихва – такса закъснение за периода от 01.01.2009г. до датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2009г. се явява изцяло неоснователна предвид направения по-горе извод за ненастъпила предесрочна изискуемост на кредита към 01.01.2009г. – началния момент, към който според ищеца тя се дължи.

По изложените съображения решението в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на претендираното ю.к.възнаграждение от 3 230лв.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 277/14.04.2015г.  по т.д. № 2005/2011г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р.К.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, Район “Оборище” ул.”Московска” 19 ЕИК 121830616 сумата от 3 230лв – ю.к.възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :