Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   №252./гр. Варна,28.11.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№422/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по въззивна жалба на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО” ЕООД, със седалище гр.Попово срещу решение №30/12.06.2017 г., постановено по т.д. №81/2016 г. по описа на ОС – Търговище, с което въззивникът е осъден да заплати на "ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ – ФЕЕИ“ АДСИЦ, със седалище гр.София, сумата от 251 689,68 лв. (двеста петдесет и една хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща 12 (дванадесет) неплатени месечни вноски от по 20 974,14 лв. всяка, дължими за периода 10.09.2012 г. - 10.08.2013 г. по Договор от 22.02.2011 година за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградата на болницата, във връзка с Договор за прехвърляне на вземане от 13.03.2012 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2016 година до окончателното й изплащане - на основание чл. 266 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ;   сумата  от 20 135,16 лв. (двадесет хиляди сто тридесет и пет лева и шестнадесет стотинки), представляваща общо задължение за неустойка за неплатените 12 месечни вноски, дължими по Договор за инженеринг от 22.02.2011 година във връзка с Договор за прехвърляне на вземане от 13.03.2012 година, за периода 10.09.2012 г. – 10.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2016 година до окончателното й изплащане -  на основание чл. 92 от ЗЗД, както и сумата от 22 466.00 лв. (двадесет и две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева), представляваща направените по делото съдебни разноски - на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания за недопустимост на решението. Твърди се, че исковете са недопустими, тъй като залогодателят няма право на разпореждане по отношение на вземането, позовавайки се на чл.9, ал.4 от ЗОЗ, поради което счита, че няма нито материална, нито процесуална легитимация да го търси от длъжника. Излага, че съгласно чл.44а, ал.2 от ЗОЗ, паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение, както и че заложният кредитор не се нуждае от изпълнителен лист, защото съгласно чл.10, ал.2, изр.2 от– ЗОЗ, образуването на изпълнително производство по ГПК по молба на заложния кредитор става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество. Насрещната страна "ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ – ФЕЕИ“ АДСИЦ, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.                       

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът излага в исковата молба, че по договор за цесия от 13.03.2012 г. е придобил от „ЕНЕМОНА“ АД, паричното му вземане от ответното дружество, произтичащо от договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградата на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО” ЕООД, със седалище гр.Попово, сключен на 22.02.2011 г. Твърди, че цедираното  вземане е част от общото задължение на ответника и е в размер на 1 594 034.51 лв. без вкл.ДДС, платимо през периода 10.03.2012 г. до 10.06.2018 г. на 76 месечни вноски, от които 75 равни месечни вноски в размер на 20 974,14 лв. всяка една, дължими ежемесечно не по-късно от десето число на текущия месец, по банков път, считано от 10.03.2012 г. до 10.05.2018 г. и 1 последна изравнителна вноска в размер на 20 974,01 лв., дължима считано от 01.06.2018 г. и платима не по-късно от десето число на същия месец. Твърди, че в договора за изработка е уговорена неустойка за забава в размер на 0.5 % от стойността на неизплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 8% от нея. Излага, че на 15.03.2012 г., длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията от първоначалния кредитор, като към 10.07.2016 г., общата дължима сума е в размер на 1 064 647.29 лв., от която: сумата 985 784.58 лв. -  главница и 78 862.71 лв. - неустойка за забавените и неплатени вноски по горецитирания основен договор. От това общо задължение, ищецът претендира сумата от 251 689.68 лв., представляваща 12 месечни вноски за периода 10.09.2012 г. - 10.08.2013 г., и сумата от 20 135.16 лв., представляваща неустойки за неплатени вноски за периода 10.09.2012г. – 10.08.2013 г., ведно със ведно със законната лихва върху присъдените суми до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.

Ответното дружество е възразило срещу допустимостта на претенциите, поради обстоятелството, че върху процесните парични задължения, ищецът „ФЕЕИ“ АДСИЦ е учредил особен залог в полза на Европейска банка за възстановяване и развитие, която на 07.01.2016г. в ЦРОЗ е вписала пристъпване към изпълнение на заложния кредитор, за което третото задължено лице, ответник в процеса - „МБАЛ Попово” ЕООД, е уведомено от заложния кредитор.

В допълнителнатаси искова молба ищецът е изложил, че вписването на пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор, не лишава носителя на материалното право да търси съдебна защита, чрез предявяване на осъдителни искове.

С определение на съда от 10.10.2016 г., като трето лице помагач на страната на ищеца е конституиран цедента „ЕНЕМОНА“ АД, със седалище гр.София.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесните парични задължения са част от вземане, върху което въззиваемото дружество е учредило особен залог в полза на Европейска банка за възстановяване и развитие, както и че на 07.01.2016 г. в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение на заложния кредитор, за което третото задължено лице и въззивник в настоящото производство - „МБАЛ Попово” ЕООД, е уведомено от заложния кредитор.

Съдът намира, че с вписването в ЦРОЗ на пристъпване към изпълнение на заложния кредитор Европейска банка за възстановяване и развитие, не се  погасяват правата на залогодателя, произтичащи от принадлежността на спорното материално право, поради което същият е надлежно легитимиран да  предяви осъдителни искове за реално изпълнение на цедираните в негова полза парични задължения на въззивника. След като не са налице доказателства преди предявяване на иска, третото лице да е признало съществуването на заложеното вземане, нито че заложния кредитор е предявил иск по чл.134, ал.1 от ЗЗД във връзка със спорното вземане, то цесионерът е надлежна страна в производството. За него е налице интерес от своевременно завеждане на иска спрямо своя длъжник, с оглед прекъсване на погасителната давност, тъй като заложният кредитор би могъл да се удовлетвори от друго имущество на залогодателя и изостави изпълнението по смисъла на чл.26, ал.3, т.5 от ЗОЗ.

Предметът на спора не предполага признаване на права на лице, различно от титуляра на предявеното за съдебна защита материално право и дори в  случай на бездействие на залогодателя, заложният кредитор би могъл да предявява искове срещу третото задължено лице, но в качеството си на процесуален субституент на залогодателя, с петитум за осъждане на ответника да плати задълженията, но отново не на ищеца, а на залогодателя, тъй като последният е носителят на материалното право. След осъждане на третото лице – длъжник на залогодателя и влизане на решението в сила, независимо дали е постановено по иска на носителя на материалното право или процесуалния субституент, на разположение на заложния кредитор е упражняването на правата по издадения в полза на залогодателя изпълнителен лист.

Гореизложеното обуславя извода на съда, че произнасянето на първоинстанционния съд съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че на 22.02.2011 г. между „ЕНЕМОНА“ АД, в качеството на изпълнител и „МБАЛ Попово” ЕООД, в качеството на възложител е сключен договор за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат за сградата на болницата, при уговорена цена на възложените дейности в размер на 2 114 193.16 лева с ДДС, като изпълнителят е следвало да финансира със собствени средства инвестицията в размер на 1 349 996.47 лева без ДДС при срок на изплащане 7 години. С двустранно подписан приемо -предавателен протокол от 24.06.2011 г. е констатирано изпълнението на дейностите, предмет на договора, като на 28.106.2011 г., изпълнителят е издал фактура на стойност 2 114 193. 16 лева, подписана от възложителя.

С договор за цесия от 13.03.2012 г. „Енемона” АД е прехвърлило на въззиваемото дружество "ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ – ФЕЕИ“ АДСИЦ, част от вземането си по договора от 22.02.2011 г. в размер на 1 594 034.51 лв. без включен ДДС, платимо по погасителния план към договора за изпълненеие на инженеринг, считано от 10.03.2012 г. до 10.06.2018 г. на 76 месечни вноски, от които 75 равни месечни вноски от по 20 974.14 лв., дължими ежемесечно до десето число на текущия месец и една изравнителна вноска в размер на 20 974.01 лв. В договора от 22.02.2011 г. е уговорена и неустойка за забава в размер на 0.5% върху неизплатената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 8% от нея. От представеното като доказателство писмено уведомление, връчено на въззивника на 15.03.2012 г. се установява, че цедентът е уведомил длъжника за извършената цесия.

Представени са доказателства, че останалата част от вземането по договора от 22.02.2011 г., също е била предмет на договор за цесия с трето лице, по който са предприето действия по събиране на прехвърлените вземания.

От заключенията на вещото лице по първоначалната и допълнителна ССчЕ, които се кредитират от съда като обективно и компетентно изготвени се установява, че въззивникът е  осчетоводил задълженията по договора за цесия от 13.03.2012 г., с издаден мемориален ордер №30/2 от 31.12.2012 г., като вземането в размер на 1 594 034.51 лв. е предмет единствено на този договор за цесия. Установява се още, че претендираните суми в размер на 251 689.68 лв., обхващат 12 месечни вноски за периода 10.09.2012 г. до 10.08.2013 г., като не е налице плащане на посочените задължения. Според експертизата, размерът на неустойката, определена съобразно условията на договора за периода 10.09.2012 г. – 10.08.2013 г. е  общо  20 135.16 лв., като същата е осчетоводена и от въззивника.

С оглед характера на престацията, съдът намира, че договорът от 13.03.2012 г., има характер на договор за цесия, доколкото носителят на едно вземане го е отстъпил на трето лице – въззиваем в настоящото производство.

С прехвърлянето на вземането е настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор е станал цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. По силата на договора за цесия от момента на постигане на съгласието между страните по него стария кредитор прехвърля вземането си на приемателя, а от датата на получаване на съобщението до длъжника, което има характер на едностранно волеизявление с адресат цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера. Длъжникът обаче, може и след уведомяване за цесията, да направи всички възражение, произтичащи от правоотношението му с цедента.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че сумите предмет на главния иск са част от уговореното възнаграждение и неустойка за забава по договора за изработка между между „ЕНЕМОНА“ АД и „МБАЛ Попово” ЕООД.

Дококото работата по договора за изработка е била приета без забележки от страна на възложителя, за същия, по смисъла на чл.264, ал.2 от ЗЗД, се е преклудирала възможността да релевира възражения за недостатъци и е възникнало задължение за плащане на уговореното възнаграждение, като до приключване на устните състезания, не са представени дооказателства за извършено плащане.

В този смисъл, предявеният иск с правно основание чл.99 вр. чл.266 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 251 689.68 лв., претендирана по договор за цесия от 13.03.2011 г., представляваща стойността на извършени от цедента „ЕНЕМОНА“ АД дейности, по договор от 22.02.2011 г. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.

С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 9500 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №30/12.06.2017 г., постановено по т.д. №81/2016 г. по описа на ОС – Търговище.

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО” ЕООД, ЕИК 000874028, със седалище гр.Попово, представлявано от управителя Румен Русев ДА ЗАПЛАТИ на "ФОНД ЗА ЕНЕРГЕТИКА И ЕНЕРГИЙНИ ИКОНОМИИ – ФЕЕИ“ АДСИЦ, ЕИК 175050274, със седалище гр.София, представлявано от изп.директор Деян Върбанов, сумата от 9500 /девет хиляди и петстотин/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:


ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

НА

 

СЪДИЯ ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

 

По в.т.д.№422/ 17г. по описа на Апелативен съд –Варна

 

 

Считам постановеното съдебно решение № 30/ 12.06.2017г. по т.д. № 81/2016г. по описа на Окръжен съд – Търговище за недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а образуваното производство по предявения от ищеца  иск да бъде прекратено. Водещият  правен мотив на съдията с особено мнение се свежда до липсата на материалноправна и процесуална активна легитимация по предявения иск. По делото не се оспорва факта, че на 7.01.2016г. в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение на заложния кредитор спрямо заложното право.  Страните не спорят, че вземането – предмет на исковата претенция по т.д. № 81/16г. на ОС – Търговище, е част от вземането – предмет на особен залог, по който на посочената по – горе дата заложният кредитор е пристъпил към изпълнение, чрез събиране на вземането.Този безспорен както за страните, така и за съда факт, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал доказателства, според съдията  - автор на настоящото особено мнение, води като естествена правна последица до извода за недопустимост заложният кредитор да търси защита на материалното си право чрез предявените осъдителни искове. Съдия Аракелян споделя в тази връзка изразените правни доводи както на първоинстанционния съд , визуализирани в определение № 25/ 20.01.2017г. по т.д. № 81/16г.на ОС – Търговище,  така и в ОМ на съдия Петров по в.ч.т.д. № 165/2017г. на Апелативен съд – Варна. Съдията – автор на особеното мнение, приема, че след вписване на пристъпване към изпълнение на парично вземане, правото да го събере преминава от залогодателя към заложния кредитор, за когото пък в ЗОЗ е предвиден специален облекчен ред, който не изисква водене както на установителни, така и на осъдителни искове  срещу длъжника.

По изложените съображения съдия Аракелян счита предявеният иск за недопустим, поради което постановеното обжалвано съдебно решение- предмет на въззивен контрол, за недопустимо и като такова същото следва да се обезсили, а образуването производство – да се прекрати.

 

                                       Съдия с ОМ :

 

                                         Ванухи Аракелян