ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 № 475 /17.07 2013 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД                  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 17.07.                                                                                     година 2013

в  закрито заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: З. ЗЛАТИЛОВА

П. ХОРОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА ч.т.д. № 424 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Н.Г.Б. и С.К.Б. против определение на ВОС от 15.02.2013 г. по т.д.№ 1141/2012 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаването им от държавна такса по подадените от тях въззивни жалби против решението по същото дело, на основание чл.83 ал.2 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, допустима е и е редовна. В нея се излага, че обжалваното определение е необосновано и постановено в нарушение на закона, за което се сочат подробни доводи. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго, с което съдът да уважи искането по чл.83 ал.2 ГПК. Насрещната страна – Б Д ЕАД не е депозирала отговор против частната жалба. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното:

Производството по т.д.№ 1141/2012 г. на ВОС е с правно основание чл.422 ГПК. В заповедното производство жалбоподателите – съпрузи, в качеството им на кредитополучатели, са солидарно осъдени да заплатят на Б Д ЕАД дължими суми до договор за кредит. Срещу решението в неблагоприятната за ответниците част те са подали отделни въззивни жалби, но с напълно идентично съдържание. Следователно решението се обжалва общо от двамата солидарно отговорни ответници, за което се дължи само една държавна такса в размер на 5 348.50 лв. В този смисъл отделните искания за освобождаване от внасяне на държавна такса по всяка от жалбите следва също да бъдат преценявани общо.

По съществото на искането, съдът установи следното:

Представени са декларации, че съпрузите притежават само един недвижим имот – апартамент от около 100 кв.м. по нотариален акт, представляващ семейно жилище, издържат непълнолетния си син, не притежават МПС и влогове, нямат доходи от наеми, рента и аренда, дивиденти и дялови участия, не са регистрирани като ЕТ. С.Б. получава доходи по трудово правоотношение /нетно около 300 лв. месечно/, а Н.Б. не получава доходи.

Лицата са в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние.

След извършване на справка в ТР съдът констатира, че Н.Б. не само притежава дялово участие, съответно 100 % и 50 % от две действащи търговски дружества, запорирано за обезпечаване вземането на ищеца по договора за кредит, но е вписан и като управител на същите. Т.к. той е едноличен собственик на капитала на едното дружество и съдружник в другото е видно, че получаването на доходи под формата на възнаграждение за изпълняваната длъжност на управител зависи от неговата воля и преценка – чл.141 ал.7 изр. първо ТЗ. Освен това запорът на дяловото участие на жалбоподателя няма отношение към възможността да се реализират приходи от търговската дейност.

След справка от службата по вписванията съдът установи, че съпрузите притежават право на строеж за гараж № 5 за две коли от 27.13 кв.м. в гр.Варна, ул.Опълченска № 18, закупено през 2009 г. от О ХХ ЕООД, което не са декларирали. От справката също е видно, че след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита през м. януари 2011 г. и един месец преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на 11.03.2011 г. Бербенкови са се разпоредили с друго притежавано от тях право на собственост върху недвижим имот.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Нормата на чл.83 ал.2 ГПК е със социален характер и гарантира достъпа до правосъдие на лица, които нямат обективна имуществена възможност да осигурят средства за заплащане на дължимите държавни такси. Жалбоподателите не попадат в тази категория лица. Съдът счита, че те са в състояние да реализират доходи чрез трудова и търговска дейност, както и притежават секвестируеми вещни права, чиято стойност би била достатъчна да покрие разноските по държавната такса, било чрез възмездно разпореждане или чрез осигуряване на заемни средства срещу тях. Трайната практика на ВКС, ТК е в смисъл, че когато обстоятелствата по чл.83 ал.2 т.1-7 ГПК сочат само на затруднения, но не и на пълна невъзможност за понасяне на таксата, то искането за освобождаване от заплащането й е неоснователно; същото важи и в случаите, когато лицата сами се поставят в невъзможност да изпълнят задължението си към бюджета.

С оглед горното въззивният съд намира, че предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК не са налице в конкретния случай и искането на съпрузите Бербенкови за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване следва да бъде оставено без уважение, извод, до който в краткост е достигнал и първостепенният съд. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Варненският апелативен съд, търговско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на ВОС от 15.02.2013 г. по т.д.№ 1141/2012 г., с което е оставено без уважение искането на Н.Г.Б. и С.К.Б. с правно основание чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса по въззивно обжалване на решението по т.д.№ 1141/12 г. на ВОС.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: