Р Е Ш Е Н И Е

288/30.10.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 23.09.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 426 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „С М Ф”АД гр.Нови Пазар, представлявано от изпълнителния директор К Д К–ответник по т.д. № 431/2013г. по описа на ОС-Шумен, срещу постановеното решение по делото, с което исковете срещу въззивника са уважени. Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  незаконосъобразност на същото и постановено при  съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат оставени без уважение. Основното оплакване  е, че съдът неправилно е приел, че правото на ДФ”Земеделие” да иска връщане   на предоставената на ответника финансова помощ  на основание чл.8.1 от сключения договор е възникнало. Счита, че не са налице кумулативно сочените в него предпоставки:- предоставени документи с невярно съдържание или подправени такива, както и доказано виновно поведетние от страна на ответника. Това е така, тъй като представените с ИМ документи не доказват посочените предпоставки. Счита за неправилен и извода на съда, че в полза на ответника не е изтекла погасителната давност относно предявените искове. Плащането по договора е извършено на 05.02.2008год., следователно давността е започнала да тече от този момент, поради което правото на разваляне на договора е погасено на 05.02.2013год. т.е. преди  завеждането на иска. Освен това, към датата на предявяване на иска, договорът вече е бил прекратен поради изпълнението му, следователно не съществува правна възможност за разваляне на вече изпълнен и несъществуващ договор. По изложените съображения, иска да бъде отменено изцяло постановеното решение и постановено ново, с което исковете да се отхвърлят изцяло.

Насрещната страна ДФ”Земеделие”, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, както и чрез писмени бележки на същия.

Въззиваемата страна чрез писмено становище на процесуален представител, излага доводи за неоснователност на жалбата.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Производството пред  ОС – Шумен е образувано по искова молба подадена от Държавен фонд „Земеделие”, гр. София, представлявано от Изпълнителния директор чрез пълномощник, против „С М Ф” АД, ЕИК-127035699, гр. Нови пазар,  представлявано от К Д К.  Излага се, че на основание Договор №2406/01.12.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в България (САПАРД) ответното дружество е получило безвъзмездна финансова помощ в размер на 526 558 лв. за извършване на дейности посочени в т.1.1 от Договора, Приложение №1 и Приложение №1.1, а именно закупуване на оборудване за производство на нови продукти и съвременно пакетиране; оборудване за подобряване на хигиената и качеството на продуктите; прилагане на преработвателни технологии за пакетиране, охлаждане, замразяване и сушене. Сочи, че ищецът е превел изцяло договорената сума. От преведената сума 144 436 лв. са за закупуване на гриловъчна машина. Излага, че според правилата на програмата „САПАРД” към момента на кандидатстване кандидатът е бил длъжен да представи най-малко три оферти за обекта,  за който кандидства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Ответното дружество е представило три оферти за гриловъчна машина, като едната е от италианското дружество „Zacmi food & Beverage plants”.  На 27.06.2008год. е отправено запитване от страна на ДФ „Земеделие” до „Zacmi food & Beverage plants”, получен е отговор от италианското дружество – на 24.07.2008 г., в който е посочено, че ответното дружество не е осъществило контакт с тях и от страна на „Zacmi food & Beverage plants” не е издавана подобна оферта, като е посочено, че номерът на офертата се използва от италианското дружество за номерация на фактури. Поради това се прави извод, че офертата не е истинска. Излага, че според договора, при неизпълнение на критериите за получаване на финансовата помощ ползвателят на помощта дължи връщането на същата, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението. Излага, че с Нотариална покана за доброволно плащане, връчена на 06.10.2010год. лично на представляващия дружеството ДФ”Земеделие” е поискал възстановяване на дължимата сума от ответника, но същият не е възстановил предоставената помощ  по см. на чл.8.1 от договора.

 Предвид изложеното предявява иск срещу ответника да заплати на ДФ „Земеделие” сума в размер на 26 000 лв., представляваща частичен иск от общо 151 584.25 лв., главница по договор №2406/01.12.2006 г. за предоставяне на бъзвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД, в която е включена и сумата от 7 148,25лв.-изплатена за консултански услуги,  1000 лв. от общо 94 298.71 лв., мораторна лихва за периода от 05.02.2008 г. до 18.07.2013 г., включително, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2013 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 Оспорва  като неоснователно направеното възражение за погасяване правото на иск, поради изтекла погасителна давност, като излага, че давността е започнала да тече на 24.07.2008год.-когато са узнали  че офертата, подадена от името на  „Zacmi food & Beverage plants” е неистинска, а искът е предявен на 19.07.2014год.

Ответникът „С М Ф” АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита исковете за недопустими, поради изтичането  на пет годишния давностен срок, преди  завеждане на същите, който е започнал да тече на 01.12.2006год.-когато е подписан процесния договор,  евентуално- 05.02.2008 г., когато ДФ”Земеделие” е превел сумата по договора. В евентуалност излага съображения за неоснователност на иска. Дружеството не е контактувало пряко със „Zacmi food & Beverage plants”, а с техен представител – „Алда интеренешънъл”, която е представила на дружеството и офертата на „Tecnoceam”, от която фирма е закупена процесната гриловъчна машина. Иска да бъдат отхвърлени предявените частични искове като неоснователни.

Съдът съобрази следното:

Не се спори, че страните са сключили Договор №2406/01.12.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в България (САПАРД). По този договор  ДФ”Земеделие” е предоставил на ползвателя-ответното дружество безвъзмездна финансова помощ в размер на 526 558 лв. за закупуване на оборудване за производство на нови продукти и съвременно пакетиране; оборудване за подобряване на хигиената и качеството на продуктите; прилагане на преработвателни технологии за пакетиране, охлаждане, замразяване и сушене. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като 144 436 лв. от преведената сума е за закупуване на гриловъчна машина. Според правилата по програмата „САПАРД” към момента на кандидатстване, кандидатът е бил длъжен да представи най-малко три оферти за доставка на обект за инвестиция, чиято стойност възлиза на повече от левовата равностойност на 10 000 евро. Ответникът е представил три оферти, като едната от офертите, приложена към исковата молба е от италианското дружество „Zacmi food & Beverage plants”-оферта № 060160 от 12.07.2006год. След запитване от страна на ДФ „Земеделие” до „Zacmi food & Beverage plants” с писмо изх.№ 01-26.00/2907 от 27.06.2008 г. е получен отговор от италианското дружество – от 24.07.2008 г. /стр.46/, според който не познават фирма с име „Солвекс- Мира Фрукт”АД и никога не са установявали контакт с нея и не е издавана подобна оферта. Номер 060160 не съответства на номер на оферта, а е номерация за фактура. Представена е Нотариална покана за доброволно изпълнение /стр.55/, с която представляващия ДФ”Земеделие” е уведомил представляващия „С М Ф” АД, че на основание чл.87 ал.2 ЗЗД считат сключения договор № 2406/01.12.2006год за развален, като са дали 7-мо дневен срок да преведат сумите по сметка на фонда.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Основанието на исковете е неизправността на ответника по сключения договор, основаваща се на твърдението, че представените от името на италианското дружество „Zacmi food & Beverage plants” документи са неистински и това е дало основание на ищеца да развали договора и да претендира в настоящето производство последствията, предвидени в чл.8.1 от Договор №2406/30.11.2006 г. между страните за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД.

Следва да се отбележи, че посоченото основание на исковете-представени неистински документи, има отношение към основателността на претенцията. Това е така, тъй като представянето на неистински документи от искащия финансова помощ по програмата като част от изискуемите документи по проекта съставлява нарушение и на договора, сключен въз основа и в резултат от одобряването на проекта. Това  представлява  нарушение на изискванията на чл.8.1 от Договора между страните, в които изрично е посочено, че при предоставяне на документи с невярно съдържание, или подправени такива, ползвателя връща на фонда предоставената  му финансова помощ. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, ал.2 б.”д” от Секция Б на МФС, ратифицирано със закон, приет от 38-то НС обн. в ДВ бр.17 в сила от 20.04.2001 г., според които направените разходи са допустими за финансиране от общността по САПАРД, само ако са извършени в съответствие със споразумението: Разходите по предоставяне на услуга, доставка или работа на стойност по-голяма от еквивалента на 10 000 евро в национална валута, за които бенефициентът не е получил оферти от поне трима доставчици, оригиналите на които са приложени към декларацията за разходите по чл. 8, б.”б” от Секция А се считат за недопустими за съфинансиране.

         При разглеждане на посоченото основание по същество, съдът прави извод, че представените документи са неавтентични.

С оглед на писмените доказателства, -отговора на италианската  фирма-производител, неоспорен от ответната страна, следва да се направи извод, че представената оферта не изхожда от посочената в нея фирма. Във връзка с възражението на ищеца, че офертата е представена от дистрибутора на дружеството в България -„Алда интеренешънъл” - ЕИК-040414625, не са представени доказателства. Напротив-видно от представената в подкрепа на становището оферта № 456/14.07.2006год. от посоченото дружество „Алда интеренешънъл” - ЕИК-040414625 /стр.70/, същата е от името на дружеството, като изрично е посочена фирмата производител на линията за гриловане- „Tecnoceam”.  Поради което следва да се направи извод, че представената от въззивното дружество оферата от италианската фирма е неистинска. А както вече се посочи, във офертата за продажба на същото оборудване от страна на „Zacmi food & Beverage plants” е посочено, че изхожда от това дружество, в качеството му на производител на същото, обстоятелство, което е опровергано с изпратения отговор от дружеството.

Взе в тази връзка- че офертата не е от италианското дружество, а същата е от българско дружество, което е имало право да дава оферти от името на италианското дружество, в тежест на въззивника е /чл.154 ГПК/, да докаже това обстоятелство, но релевантни доказателства, които да установят това не са прредставени.  Това е така, тъй като доказателства относно обстоятелството, че третото по спора лице - дружеството „Алда интеренешънъл” ЕООД има права да отправя оферти от името на италианското дружество, или да го представялва на българския пазар не са представени. Напротив, както се посочи, от съдържанието на офертата, следва да се направи извод, че същата е от името на сочения производител, а не от посоченото българско дружество като дистрибутор. Следователно, след като е представил неистински документи, въз основа на които е сключен договора за безвъзмездна помощ, ответното дружество се явява неизправна страна по него. Предвид изложеното и на основание чл.8.1 от договора,  ответникът дължи връщане на процесната сума от 26 000лв., предявена като частичен иск от 151 584,71лв.

Относно възражението за погасяване правото на иск, поради изтекла погасителна давност:

Следва да се отбележи, че за да възникне  правото за връщане на сумите, на основание чл.8 от договора,  същият в посочената част следва да бъде развален поради неизпълнение, като правото следва да бъде упражнено в срока по чл.110 ЗЗД.

Във връзка с направеното възражение за настъпила погасителна давност относно претенцията за заплащане на главницата - същото е неоснователно, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност, се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Следва да се отбележи, че погасителната давност се прилага не само за вземания, но и към облигационни субективни права, респективно правото да се иска разваляне на сключен договор.  Съобразно чл.114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента когато вземането е станало изискуемо. И тъй като в исковата молба се твърди неизправност на ответника във връзка с представените документи, въз основа на които договорът е сключен, следва да се направи извода, че правото да се иска разваляне на сключения договор е възникнало в момента на сключването  му-01.12.2006год. и е следвало да бъде упражнено в срока по чл.110 ЗЗД-т.е. до 01.12.2011год. А за да стане вземането по договора за изискуемо, следва да отпадне основанието, на което сумата е дадена, т.е. вземането съществува от момента в който отпада основанието, в случая от момента на разваляне на договора.

Ищецът по изложените по-горе съображения е изправна страна, съответно ответното дружество се явява неизправна страна по договора. Като изправна страна ищецът валидно е упражнил правото си да развали договора в посочения срок, тъй като Нотариалната покана за доброволно изпълнение, с която представляващия ДФ”Земеделие” е уведомил представляващия „С М Ф” АД, че на основание чл.87 ал.2 ЗЗД считат сключения договор № 2406/01.12.2006год за развален,  е връчена на 06.10.2010год.  От този момент претенцията за връщане на процесните суми е станала изискуема, поради което предявената на 19.07.2013год. искова молба за връщане на сумите,  дадени по договвора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не е погасена по давност.

Възражението за недължимост на главницата, поради погасяване правото на иск вследствие на настъпила погасителна давност, се явява неоснователно и като такова се оставя без уважение.

         Относно възражението за погасяване по давност на претенцията за мораторни лихви: Същото се явява неоснователно.  Съобразно чл.111 б.в ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на три годишна давност. Следователно дължимите суми за мораторни лихви се дължат за период три години преди завеждане на иска, а предявените до този период са погасени по давност. Настоящият иск е предявен на 19.07.2013 г. Следва да се приеме, че е основателна претенцията за мораторна лихва върху сумата от 26 000лв., която  се претендира частично в размер на 1000 лв., това е и размерът, до който искът следва да бъде уважен, за посоченият период от 19.07.2010 г. до 19.07.2013 г. Това е така, тъй като  за посочения период дължимата лихва е в размер на 8 041,80лв., поради което искът за заплащане на сумата от 1 000лв. се явява основателен.

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

Въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество на основание чл.78 ал.8 ГПК направените от последния разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение  в размер на 1340 лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 62/07.05.2014 год., постановено по т.д.№ 431/2013 год. по описа на Шуменски окръжен съд.

ОСЪЖДА „С М Ф” АД, ЕИК-127035699, гр. Нови пазар да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр. София бул. „Цар Борис ІІІ” №136, представлявано от Изпълнителния директор сторените от последния разноски за водене на настоящото производство в размер на 1340 (хиляда триста и четиридесет) лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.