Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№271

 

Гр.Варна, 04.11.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 426 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Инвестиционна Компания” АД със седалище гр.Варна срещу решение № 1050 от 13.11.2014г. на Варненски ОС по търг.дело № 655/14г., в частите му, с които са отхвърлени предявените от него срещу „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност, при участието на „Юробанк България” АД като трето лице помагач на страната на ответника, установителни искове, предявени по реда на чл.694 от ТЗ, с които да се приеме за установено съществуването на неприети в производството по несъстоятелност вземания на „Инвестиционна Компания” АД от „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност за сумите както следва:

за разликата от 238 940.80лв. до 323 823.83лв. в размер на сумата 84 883.03лв., претендирана като незаплатена главница по договор за заем от 01.02.2011г.,

за съответната върху тази сума част от възнаградителната лихва, начислена за периода до 01.02.2012г. и

за сумата 623 360.87лв., претендирана като неустойка за забава по чл.3 от договора за заем от 01.02.2011г. за периода от 02.02.2012г. до 12.08.2013г.

В жалбата се оспорва извода на съда, че частта от заемната сума в размер на 84 833.03лв. е изплатена от трето лице и на друго, различно от претендираното основание. Твърди че сумата е изплатена именно в изпълнение на сключения между страните договор за заем. Излага, че посоченото на вносната бележка основание за погасяване на заем по лихви кореспондира на основанието за предоставяне на суми по договора за заем –за погасяване на кредитно задължение на заемополучателя към „Юробанк България” АД. Сочи че по делото са представени писмени доказателства, които в тяхната съвкупност обуславят извод че тази сума е предоставено от дружеството ищец за плащане по сключения между страните договор за заем.

Оспорва извода на съда, че уговорената между страните неустойка за забавено плащане на задължението противоречи на добрите нрави. Твърди че само фактът че размерът на договорената неустойка надвишава дължимото обезщетение по чл.86 от ЗЗД не е достатъчен да обоснове краен извод, че неустойката противоречи на добрите нрави. Позовава се на разрешенията, дадени в т.2 на тълк.решение № 1/201г. на ОСКТГ по тълк.дело № 1/909г., както и на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, че неустойка, уговорена без краен предел не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Моли съда да отмени решението на окръжния съд в обжалваните му части и вместо него да постанови друго, с което предявеният установителен иск за главница да бъде уважен в пълен размер, да бъде уважена акцесорната претенция за възнаградителни лихви, както и искът за неустойка да бъде уважен изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, не е депозирал отговор. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище по иска.

Третото лице помагач на ответника „Юробанк България” АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата, претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 655/14г. по описа на ВОС е образувано по предявен по реда на чл.694 от ТЗ установителен иск на кредитор, направил в срок възражение срещу неприето негово вземане.

По иска за главницата:

С решение № 1050 от 13.11.2014г. в необжалваната му част, влязло в сила, е прието за установено в отношенията между страните съществуването на договор за заем между тях от 01.02.2011г. и реално предаване на сума в размер на 238 940.80лв. Спорна пред въззивна инстанция е разликата в размер на 84 883.03лв.

Между страните по делото е сключен писмен договор от 01.02.2011г., по силата на който въззивникът „Инвестиционна Компания” АД е поела задължение да предостави в заем сумата 325 000лв.,  която сума ще бъде изплатена за погасяване на задължения на заемополучателя – „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД към „Юробанк и Еф Джи България” АД по банков заем, чрез банкови преводи.

Представени са по делото писмени документи: вносна бележка от 30.12.2011г. за внесена по сметка на „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД, разкрита в „Юробанк и Еф Джи България” АД, от Иво Анастасов Х сума в размер на 43 400 евро с основание погасяване на лихви по заем. Представени са и разходен касов ордер № 30.12.2011г., издаден от „Инвестиционна компания” АД за  получена от И Х сума в размер на 84 833.03лв. с основание – вноска по сметка на „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД по договор за заем, както и отчет за разходването на получената с РКО № 1349 от 30.12.2011г. сума.

Посочено е в заключението на вещото лице по приета от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадена, и кредитирана и от въззивния съд, че с всички суми, преведени от „Инвестиционна компания” АД, включително и внесената от Х с вносна бележка са се погасявали дължимите лихви по кредита на „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД към „Юробанк България” АД. Този извод е направен от експерта на база предоставени от банката извлечения от разплащателни сметки на „Ленд Инвестмънт Къмпъни” ЕАД за периода 2011г.

С оглед на така събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че по делото е доказано реалното предаване на сумата 84 833.03лв., независимо че като вносител във вносната бележка е посочено лицето Иво Анастасов Х. Установено е по делото че сумата е получена от него от дружеството – заемодател, внесена е от него по сметка на заемополучателя, разкрита в „Юробнк България” АД, и с тази сума е извършено погасяване на задължение на заемополучателя към банката по договор за банков кредит. Още повече че в експертизата е установено включване на цялата претендира от ищеца главница по договора за заем от 01.02.2011г., включително и частта, предмет на въззивно обжалване, в счетоводните баланси за 2011г. Поради което и претенцията за главница е основателна и предявеният установителен иск следва да бъде уважен.

С оглед основателността на главницата основателна е и акцесорната претенция за договорна лихва върху тази част от главницата. В чл.2 от договора страните са уговорили договорна лихва в размер на 16 % годишно за срока на заема. Изчислена от съда съобразно данните от таблица на стр.3 от експертизата, договорната лихва върху разликата от 84 883.03лв. за периода от предоставянето на сумата до датата на падежа на задължението е в размер на сумата 1 239.29лв., до който размер претенцията за възнаградителна лихва е основателна и искът следва да бъде уважен.

С оглед на така изложеното решението на окръжния съд за главница в размер на 84 833.03лв. и за възнаградителна лихва върху тази сума в размер на 1 239.29лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което установителният иск да бъде уважен.

По иска за договорна неустойка:

В чл.3 от подписания от страните заемен договор страните са уговорили в случай на забава от страна на заемополучателя неустойка в размер на 0.35 % за всеки просрочен ден до окончателното издължаване.

Съдът намира уговорената в чл.3 от договора от 11.02.2011г. клауза на неустойка за нищожна по следните съображения:

Съобразно разрешенията дадени в тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.дело № 1/09г. на ОСТК не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.  В цитираната норма не е дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са: принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми /чл.20 от ЗЗД, чл.289, чл.302 и чл.307 от ТЗ и др./

В тази връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. /в този смисъл решение № 88 от 22.06.2010г. по търг.дело № 911/09г. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика/.

Не е спорно между страните, а същото се установява и от вписванията в търговския регистър /предвид датата на джирото на акциите – 07.01.2011г./, както и в съдебно –счетоводната експертиза - посочването че задълженията по договора от 01.02.2011г. за 2011г. и за 2012г. са отнесени в счетоводните баланси като задължения към предприятия в група, че към датата на сключване на договора за заем от 01.02.2011г. заемодателят „Инвестиционна Компания” АД е едноличен собственик на капитала на заемополучателя „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД   Поради което и двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1 ал.1 т.5 от ДР на ТЗ, както и е налице контрол от страна на едноличният собственик на капитала върху дейността на притежаваното от него дружество. Отношенията между икономически свързани лице позволяват от една страна уговаряне на условия, различни от обичайните. Състоянието на контрол, което едното дружество упражнява спрямо другото води до невъзможност решенията в контролираното дружество да се вземат самостоятелно. В рамките на принадлежността на двете дружества към една икономическа група контролиращото дружество взема решения за движението на постъпилите средства, за това кои задължения, към кои кредитори и кога да се изпълняват.

С оглед на така изложеното съдът намира че сключвайки договора и уговаряйки неустойка за забава в размер на 0.35 % на ден страните не са придали присъщата и обезпечителна функция - да обезпечава изпълнението на задължението за връщане на получената в заем сума, доколкото връщането на задължението по договора за заем е предоставено на волята не на заемополучателя, а на заемодателя. Поради което и продължителността на периода на забавата не е резултат от поведението на длъжника, а е резултат от решение на кредитора по договора, с оглед неговото качество на контролиращ по отношение на длъжника. Предвид на това въззивният съд приема, че единствената цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна, поради което е уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

За нищожността на неустойката при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд, макар и по различни мотиви, решението, с което искът за установяване на съществуване на задължение за договорна неустойка е отхвърлен следва да бъде потвърдено.

На основание чл.694 ал.2 от ТЗ и с оглед изхода на спора страните следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата за въззивното производство държавна такса, съответно – въззиваемата страна „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност – сумата 1 722.66лв., съобразно уважената част от исковете, а въззивникът „Инвестиционна Компания” АД сумата 12 467.22лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

Претенции от главните страни за присъждане на разноски няма направени. На основание чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 1050 от 13.11.2014г. на Варненски ОС по търг.дело № 655/14г., в частите му е отхвърлен предявения от „Инвестиционна Компания” АД срещу „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност, при участието на „Юробанк България” АД като трето лице помагач на страната на ответника, установителен иск, предявен по реда на чл.694 от ТЗ, с който да се приеме за установено съществуването на неприети в производството по несъстоятелност вземания на „Инвестиционна Компания” АД от „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност за разликата от 238 940.80лв. до 323 823.83лв. в размер на сумата 84 883.03лв., претендирана като незаплатена главница по договор за заем от 01.02.2011г. и за възнаградителната лихва, начислена за периода до 01.02.2012г. до размера на сумата 1 239.29лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Инвестиционна Компания” АД със седалище гр.Варна срещу „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност за разликата от 238 940.80лв. до 323 823.83лв. в размер на сумата 84 883.03лв., представляваща незаплатена главница по договор за заем от 01.02.2011г. и за сумата 1 239.29лв.,  представляваща възнаградителна лихва върху главницата от 84 883.03лв. за периода от 30.12.2011г. до 01.02.2012г. по установителен иск по чл.694 от ТЗ на  „Инвестиционна Компания” АД срещу „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност, при участието на „Юробанк България” АД като трето лице помагач на страната на ответника.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050 от 13.11.2014г. на Варненски ОС по търг.дело № 655/14г., в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Инвестиционна Компания” АД срещу „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност, при участието на „Юробанк България” АД като трето лице помагач на страната на ответника, установителен иск, предявен по реда на чл.694 от ТЗ, с който да се приеме за установено съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане на „Инвестиционна Компания” АД от „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност за сумата 623 360.87лв., претендирана като неустойка за забава по чл.3 от договора за заем от 01.02.2011г. за периода от 02.02.2012г. до 12.08.2013г.

ОСЪЖДА „Ленд Инвестмънт Къмпани” ЕАД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, бул.”Осми Приморски Полк” № 128, ет.3, офис 81, ЕИК 201038251, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Варненски апелативен съд сумата 1 722.66лв. /хиляда седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща дължима по делото държавна такса.

ОСЪЖДА „Инвестиционна Компания” АД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, пл.”Екзарх Йосиф” № 7, ет.1, ЕИК 124612213, да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата 12 467.22лв. /дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща дължима по делото държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: