ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  490                                               25.07.2016 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                        Търговско отделение

На  25-и юли                                                                Година 2016год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА  

                                      ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                    ЖЕНЯ ДИМИТРОВА  

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч.в. търговско   дело  № 426 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

   Производството е образувано по частна жалба от Национална агенция за приходите гр.София, чрез процесуален представител, против определение № 1710/17.05.2016 год., постановено по т.д. № 876/2015 год. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането  на жалбоподателя, за допълване на решението в частта за разноските, чрез присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 401,42лв. Счита обжалваното определение за неправилно, по изложени съображения и иска същото да бъде отменено и постановено ново, с което молбата по чл.248 ГПК бъде уважена.

Насрещните страни не са изразили становище по жалбата.

Предявената частна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК.

         По частната жалба съдът съобрази следното:

Производството по което е постановено обжалваното определение е образувано по молба вх.№ 10184/06.04.2016год. с правно основание чл.248 ГПК на ищеца Национална агенция за приходите гр.София, съдържаща искане за допълване на постановеното  решение по т.д. № 876/2015год. в частта за разноските, чрез присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 401,42лв.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, по изложени съображения и по конкретно е приел, че в съдебно заседание пълномощникът на ищеца ю.к. Ц.Киров е заявил, че няма да претендира юристконсултско възнаграждение.

Относно искането за допълване на решението в частта му за разноските, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни, или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Следователно молбата се явява допустима. При разглеждане на молбата по същество, съдът съобрази следното:

С постановеното решение по делото, съдът е уважил исковете на Национална агенция за приходите гр.София, като не е присъдил претендираното с исковата молба искане за присъждане на ю.к. възнаграждение.

Относно съображенията на ВОС, че пълномощникът на ищеца е оттеглил искането за разноски.

Безспорно, същият не е представил изрично пълномощно с право да се разпорежда с иска, каквото е изискването на чл.34 ал.3 ГПК, поради което следва да се направи извод, че ако е направено изявление за  оттегляне на направеното искане за присъждане на разноски, същото би било невалидно.

Но съдът счита, че не се установява изричен отказ на ю.к. Ц.К* от направеното  с исковата молба изрично искане за присъждане на ю.к. възнаграждение. Видно от съдържанието на съдебния протокол /стр.103/,  процесуалният представител на ответницата В* Я.-адв. П.И. по повод на изрично направеното признание на иска и искане да не бъдат присъждани разноски срещу страната, същият е задал въпрос към пълномощника на ищеца, при това положение дали ще претендира разноски спрямо М.Я..  Пълномощникът на ищеца, по така зададения въпрос е заявил, че няма да претендира ю.к. възнаграждение, но от изложеното по-горе, следва да се направи извод, че това становище се отнася само до ответника направил признание на иска-т.е. само относно ответницата М.Я.. Това становище е възприето  по този начин и от процесуалния представител на ответницата М.Я., който по съществото на спора /стр.104/, отново прави изявление за признаване на иска, поради което и същата не следва да понася разходи за ю.к. възнаграждение, като се основава и на направеното уточнение от ищеца.

Следователно, следва да се направи извод, че от една страна, ю.к. Ц.К* е нямал мандат за отказ от искането за заплащане на ю.к. възнаграждение, т.е. не е направено валидно оттегляне на направеното с исковата молба искане, респективно, същият е направил изявление, че не поддържа искането си само относно призналата иска ответница М.Я..

Предвид изложеното, съдебния състав намира, че в заседанието по съществото на спора, процесуалният представител на ищеца не е направил валидно изявление за отказ от присъждане на разноски, поради което и изводът на ВОС в обратния смисъл, се явява необоснован. Предвид изхода на спора-уважаване изцяло на предявения иск с цена 95 714лв., на ищеца се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 401,42лв.-определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Относно искането на ответницата М.Я. за приложение на чл.78 ал.2 ГПК, поради признаване на иска.

Искането се явява неоснователно. Безспорно, ответницата своевременно е направила признание на иска, но това не е достатъчно за освобождаване от разноски. Това е така, понеже с извънпроцесуалното си поведение, ответникът е дал повод за завеждане на иска.  Той е страна по атакуваната сделка, същият не е върнал процесната част от имота на първия ответник до приключване на процеса, поради което за ищеца е останала единствената  възможност за предявяване на иска за обявяване за недействителна   по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по извършване на дарение до размера на ½ ид.ч. от дарения имот.

Това е така, поради следното: С оглед характера на иска-същият е с правно основание чл.647 ал.1, т.2 ТЗ, предявяването на такъв иск е законово необходимо, за да се постигне целения резултат, тъй като само чрез него би могла да бъде обявена относителната недействителност  на атакуваната сделка, респективно, признанието на иска само по себе си, не би се отразило на недействителността на сделката. Предвид изложеното, признанието на иска в процеса, не може да има за последица приложението на чл.78 ал.2 ТПК, по отношение на ответницата М.В.Я., поради което същата дължи на ищеца извършените в процеса разноски.

Предвид изложеното, съдът счита, че молбата за допълване на решението в частта за разноските, следва да бъде уважена в посочения по-горе смисъл, а именно-чрез осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3 401,42лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на така направения извод, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. С оглед на изложеното, съдът

                            О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 1710/17.05.2016г. постановено по т. д. № 876/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 вр.78 ал.1 ГПК Решение № 151/29.02.2016год., постановено по т.д. № 876/20145год. по описа на Варненски окръжен съд, т.о., КАТО:

ОСЪЖДА  В* Г* Я* ЕГН **********  действащ като ЕТ Картел-Валентин Янев” ЕИК 103113673 /в н./ и М.В.Я. ЕГН **********, да заплатят на  Националната агенция за приходите, гр. София, ул. „Княз Дондуков”№ 52 сумата от 3 401,42лв. /три хиляди четиристотин и един лева и 42ст./, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                      2.