О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

468 /20.07.2018г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание  в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

Н.Дамянова

 

Като разгледа докладваното от А.Братанова в.ч.т.д.№ 426/2018 год. по описа на АС - Варна, намира следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по предявена частна жалба от «Строител 65» ООД – Варна против Определение № 2258/27.06.2018 год., постановено по т.д.№ 868/2018год., с което ОС – Варна е спрял производството по делото,  на основание чл.536, ал.1, т.1 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т. дело №788/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна.

         Предявената частна жалба е редовна и допустима.

         За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър,  по жалба на „Строител 65“ ООД срещу отказ № 20180515110156/23.05.2018 г. на длъжностното лице към Агенцията по вписванията за вписване на промяна в следните вписани обстоятелства: в т.7 „Управители“,  т.11 „Начин на представляване“, т.19 „Съдружници“, т.23 „Едноличен собственик на капитала“ - заличаване на С* К* С* като управител и съдружник, както и за вписване на Н.Х.М. като едноличен собственик на капитала по партидата на „Строител 65“ ООД, ЕИК **********.

Заявените регистърни промени се претендират въз основа на решение на ОС от дружеството, проведено на 14.05.2018 год.

По  заявлението е постановен отказ, обоснован с липсата на надлежно прието решение на ОС за отправянето на писмено предупреждение до изключения съдружник. Атакуваният отказ е постановен единствено поради липса на редовно проведено общо събрание за отправянето на предупреждение до изключения съдружник.

След извършена справка в Търговския регистър по партидата на „Строител 65“ ООД, ЕИК **********, съдът е констатирал, че по заявление А4 вх.№ 20180515110156/15.05.2018 г., по което е постановен атакувания отказ № 20180515110156/23.05.2018 г., регистърното производство е спряно с определение №1887/31.05.2018 г. по ч.т. д. №827/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна до приключване на производството по т. дело № 788/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Последното е образувано по иск с правно основание чл.74 от ТЗ от С* К* С* за отмяна на решенията на общото събрание, обективирани в протокол от 14.05.2018 г., както следва: изключване на съдружника С* С*, поемане на неговите дялове от съдружника Н.М., освобождаване на С* С* като управител, промяна на правната форма на дружеството от ООД в ЕООД, приемане на нов учредителен акт.

При така изложените факти съдът е приел, че са налице пречки за разглеждане на жалбата по същество, респ. е спрял производството по съдебно обжалване при условията на чл. 536, ал.1, т.1 ГПК. Приел е още, че в хипотезата, в която регистърното производство е спряно на основание чл.19, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът разглеждащ жалбата срещу постановения преди това отказ по същото заявление, следва да съобрази условията на чл.536, ал.1, т.1 от ГПК.

Определението е неправилно.

Производството по обжалване отказа на ДЛР по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ има характера на едностранно, несъстезателно и охранително съдебно производство.  На основание изричната разпоредба на чл. 540 ГПК по отношение на същото са неприложими правилата за спиране на исковото производство по реда на чл. 229 ГПК, вкл. и при наличието на преюдициален спор.

От охранителния характер на производството не следва и че по отношение на същото е приложима разпоредбата на чл. 19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 536, ал.3 ГПК. Анализът на коментираните норми сочи, че същите са приложими единствено по отношение на регистърното производство, но във фазата, в която същото се развива пред ДЛР пред АВп. Спирането се допуска от съда в  самостоятелно, отделно и нарочно производство /Определение  № 351/ 04.06.2009 година по ч.т.д.№ 313/2009 год. на  ВКС, II ТО/. На спиране подлежи единствено регистърното производство, а постановената временна забрана за неговото движение не влече автоматично спиране и на производството по чл. 25 ЗТР, в случай, че междувременно е постановен отказ. Няма правна норма, по силата на която спирането на регистърното производство да обуславя и спиране на съдебния контрол върху постановените откази на ДЛР.

Наличието на висящ спор с правно основание чл. 74 ТЗ и допуснатата временна забрана за вписване в ТР обуславя единствено извода, че вписването на заявените обстоятелства може да бъде осъществено след отпадане на пречката за това и възобновяване на регистърното производство – чл.19 ал.5 изр. последно ЗТР. В случай, че съдът в производството по чл. 25 ЗТР, отмени постановения отказ на ДЛР и разпореди вписване на заявените обстоятелства, дадените задължителни указания следва да се считат за условни – вписването, респ. обявяването   да се осъществи след отпадане на пречките за спиране. В случай, че отменителната претенция по чл. 74 ТЗ бъде отхвърлена, ДЛР ще извъши претендираното вписане или обявяване. Ако междувременно съдът в производството по чл. 74 ТЗ е отменил решението на ОС, то новонастъпилият юридически факт е основание за нов отказ на ДЛР. Посоченото разрешение съставлява трайна практика на АС – Варна, която настоящият състав споделя / Определение № 450/19.8.2011 г. по ч.т.д. № 520/2011 год. ;  Решение № 268/17.10.2014 год. по в.т.д. № 602/2014 год. /.

В заключение, спирането на регистърното производство по реда на чл. 536 ГПК не съставлява пречка за осъществяване на съдебен контрол по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ  при постановен отказ на ДЛР. 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ   Определение № 2258/27.06.2018 год., постановено по т.д.№ 868/2018год., с което ОС – Варна е спрял производството по делото,  на основание чл.536, ал.1, т.1 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т. дело №788/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна.

ВРЪЩА делото за придължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: