Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

269

гр. Варна, 29.11.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : Д. МАРКОВА

М. ХРИСТОВА

при секретаря Е.ТОДОРОВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№426 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Транскар“ ООД, гр.Бургас, чрез адв.Х., срещу решение №18/15.04.2019г. по т.д.№97/2018г. на ОС – Шумен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на чл.365 от ГПК и сл., тъй като няма търговски характер. По делото са представени доказателства, че процесната сума е преведена на „Ю.К.“ ЕООД с две преводни нареждания. Представени са и доказателства, че същата не е наредена към банката на дружеството във Великобритания. За уважаване на предявената претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД е необходимо единствено доказване факта на получаване на сумата, което е установено. Противоречи на логиката да се искат доказателства за получаване на сумата от управителя на дружеството, тъй като само той има достъп до нея. Още повече, че ответникът, въпреки възложената му доказателствена тежест не установил основание за получаване на сумата.

С влязло в сила решение на РС – Шумен „Ю.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на въззивника сумата от 5 000лв., представляваща част от процесната сума, но поради липса на активи в дружеството, същото не може да бъде изпълнено. Фактът на заличаване на дружеството след предявяване на исковете говори за недобросъвестността на неговия управител.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че физическото лице се е обогатило за сметка на въззивника, без той или дружеството му да са престирали нещо в замяна на получената сума.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът, чрез адв.Х., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че ищецът е превел по сметка на собственото на ответника дружество сумата от 54 800лв. От приложеното извлечение от сметка е видно, че за периода от 07.01.2014г. до 11.08.2016г. собственото на ответника дружество е извършило 6 броя покупки на камиони и техника, заплатени с парите на ищеца. Установява се още, че за периода от 07.01.2014г. до 06.02.2014г. ответникът е извършвал плащания за лични цели. На 10.03.2014г. е извършено плащане по инвойс фактура за закупуване на камион – платформа, но не и на автокран. Предвид изложеното, единственият възможен извод е, че ответникът лично се е обогатил с предоставената му от ищцовото дружество сума, поради което предявения иск е основателен и доказан.

По същество моли съда да отмени обжалваното решение, да уважи предявения иск и му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Ю.М.К. с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.Е., оспорва жалбата като неоснователна.

Излага, че спорът, предмет на производството има търговски характер, тъй като касае връщане на сума заплатена на договорно основание, за което се твърди, че е отпаднало. Сочи, че спорът по делото е концентриран върху въпроса дали сумите преведени на „Ю.К.“ ЕООД впоследствие са преминали у физическото лице.

При разглеждане на делото пред ОС – Шумен е извършен надлежен доклад на предявените искове, разпределена е доказателствената тежест за всяка една от страните. Постановеното решение е обстоятелствено, мотивирано и основано на събраните по делото доказателства. Едноличния собственик на капитала на едно ЕООД не може да отговаря за задълженията на дружеството.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението и му присъди направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

            Производството пред ОС – Шумен е образувано по предявени искове от „Транскар” ООД, гр. Бургас срещу Ю.М.К. за заплащане на сумите, както следва: от 54 800 лева получена без основание от ответника, ведно със законната лихва върху сумата за главница, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане; от 5 551.98 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.07.2014 г. до 06.06.2018 г.

            В исковата молба, уточнена с молба вх.№5311/30.10.2018г., се твърди, че ищецът и дружеството на ответника - Yulian KostovLtd. са били в търговски отношения за закупуване и доставка на автокран РРМ АТТ – 400, произведен 1998г., 35 тонажен, на стойност 29700 британски паунда, включваща стойността на крана и разходите за доставката му.

В изпълнение на поетите задължения дружеството - изпълнител е издало фактура №144/07.01.2014г., като е потвърдило, че кранът е в отлично състояние. В изпълнение на собствените си задължения, ищецът е превел по посочената от изпълнителя банкова сметка ***, както следва: 22 000лв. – аванс, на 07.01.2014г. и 47 800лв. - остатък, на 09.01.2019г.

Твърди се още, че до доставка на съоръжението не се е стигнало, като след продължителни преговори ответникът, като управител на дружеството е заявил, че не може да я извърши и ще върне заплатената от ищеца сума. На 10.02.2014г. по сметката на дружеството – възложител е постъпила сумата от 10 000лв.

В края на м.06.2014г. до Yulian KostovLtd. е била отправена нотариална покана за връщане на платените суми, а на 10.08.2015г. пред РС – Бургас е предявен и иск за същото. С влязло в сила решение по г.д.№5206/2015г. на БРС, 8-ми състав, “Yulian KostovLtd. е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5 000лв., представляваща част от общо платената цена в размер на 59 800лв., ведно със съдебните разноски.

Ищецът е образувал и ДП №ЗМ179/2014г. В хода на същото е установено, че издадената фактура не е била надлежно осчетоводена от дружеството, което не е извършвало дейност през 2013г. и 2014г. Същото е заличено на 29.03.2016г.

            Предвид изложеното и доколкото в счетоводството на дружеството липсва и осчетоводяване на процесната сума, то същата е получена лично от ответника – физическо лице Ю.М.К., който се е разпоредил неправомерно с нея.

            В съдебно заседание и с писмено становище ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

            Ответникът с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че ищецът и Yulian KostovLtd. са били в търговски отношения за закупуване и доставка на подемна специализирана машина, във връзка с които дружеството е получило два парични превода на обща стойност 69 800лв., за което е издадена фактура №144/07.01.2014г. Твърди, че в изпълнение на поетите задължения дружеството е закупило автокран РРМ АТТ – 400. За доставката му ищецът е избрал системата Lift Truck Captetpillar TK 62, за която е била издаден инвойс №147/06.02.2014г. Техниката е била транспортирана до България и след разговор между страните е било постигнато споразумение за връщане на сумата от 10 000лв., поради разлика в цената. Банковият превод е извършен на 10.02.2014г. Излага още, че и до настоящия момент машината не е получена от ищцовото дружество.

            Сочи още, че твърдението, че лично ответникът, в качеството си на управител на Yulian KostovLtd. се е обогатил със сумата от 59 800лв. не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Всички отношения с ищеца са във връзка с възникналите договорни отношения между него и заличеното дружество “Yulian KostovLtd.

            По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирани страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Във възивното производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

С определение №534/26.07.2019г. и въз основа на твърденията на ищеца в исковата и уточняващата молба вх.№5311/30.10.2018г., че процесната сума е преведена на дружеството „Ю.К.“ ЕООД /заличено впоследствие/, което не е отразило получаването й, нито издадената фактура, а същата е била усвоена от физическото лице негов управител – Ю.К., съдът е дал правна квалификация на предявения иск за връщането й - чл.59 от ЗЗД. По делото не се твърди превеждане на сумата лично на ответника, като физическо лице, за да бъде дадена квалификация на иска по чл.55, ал.1, предл.1, - връщане на даденото без основание. Напротив, твърди се, че ответникът, като управител на дружеството е усвоил от него сумата без наличие на основание.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС №1/1979г., когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД. Правото да се претендира обезщетение по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл.59 ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности, какъвто е и процесния случай. Съдът намира, че нарушаване правилата за разглеждане на споровете – по общия ред или този на Глава 32 от ГПК, не представлява процесуално нарушение обосноваващо недопустимост на постановеното решение, тъй като редът, по който спорът се разглежда не е насочен към валидността на решението, нито е свързан с предпоставки относно съществуването или упражняването на правото на иск.

Предвид изложеното и съобразно т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС на страните са дадени указания за правната квалификация на предявената претенция, разпредена е доказателствената тежест между тях, по реда на чл.154 от ГПК и са дадени указания по чл.146, ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че независимо от неправилната правна квалификация на иска, дадена от ОС – Шумен, доколкото същият е разгледал и се е произнесъл по елементите от фактическия състав на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, въведени с исковата молба, то обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата следва да бъде разгледана по същество. /така и решения по т.д.№516/2009г. на ВКС, 2-ро т.о.; г.д.№155/2012г. на ВКС, 3-то г.о. и др./.

            За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, всяка от страните следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от нея обстоятелства, а именно: ищецът - собственото си обедняване, обогатяването на ответника, както и връзката между обогатяването и обедняването или по конкретно: твърдяното опосредено получаване на сумата от ответника Ю.М.К., а ответникът - наличие на правно основание за получаването и задържането й. 

            Не се спори между страните и от приложените доказателства /влязло в сила решение по г.д.№5206/2015г. на БРС, 8-ми състав/, се установява, че ищцовото дружество и Yulian KostovLtd. са били в договорни отношения за търговска продажба, въз основа на които последното е следвало да достави на ищеца автокран РРМ АТТ – 400, срещу сумата от 27 000паунда, която е била заплатена по негова сметка и чиято стойност е в размер на 69 800лв.

            Сключеният договор е бил развален, като с влязлото в сила решение Yulian KostovLtd. е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляваща част от заплатената продажна цена по договора.

            Не се спори относно факта на получаване на сумата от 69 800лв. от “Yulian KostovLtd., както и за факта на връщане по сметка на ищцовото дружество на част от нея в размер на 10 000лв.

            Не е спорно и обстоятелството, че дружеството “Yulian KostovLtd. е било заличено на 29.03.2016г.

            Спорни са обстоятелствата дали остатъкът от продажната цена в размер на 59 800лв. е получена лично от ответника, в качеството му на управител на дружеството, респ. обогатил ли се е със същата и налице ли са основания за задържането й.

            За установяване факта на получаване на сумата от физическото лице, пред настоящата инстанция е прието извлечение от движението по банкова сметка *** ***, с титуляр Yulian KostovLtd. /л.55-88/. От него се установява, че по сметката на дружеството са постъпвали суми от различни търговци, общински предприятия /гърба на л.61; л.63; л.67; гърба на л.67; гърба на л.69; гърба на л.73, л.74 и л.78; л.81; гърба на л.83 и др./ и физически лица /л.61;гърба на л.64; л.67; л.69; гърба на л.70; л.85/ за закупуване на машини и съоръжения, както и за оказване на услуги. Захранване на сметката е извършвано и от управителя на дружеството Ю.К.. С постъпилите средства са извършвани плащания, както за закупуване на машини и съоръжения, така и за лични разходи.

            Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че ответникът – физическо лице е изтеглил внесената по сметка на Yulian KostovLtd. сума от 58 900лв. и е задържал същата за лични нужди. Към процесния период - до прекратяване на договора между страните, както и след това до закриване на сметката, разпорежданията със средствата по нея са извършвани от Ю.К., в качеството му на управител на дружеството. При наличие на неправомерно теглене или плащане със средствата на търговеца, вредите настъпват именно в неговия патримониум, като управителят носи отговорност спрямо него, но не и по отношение на трети лица.

            Ищецът е кредитор на заличеното дружество и именно то дължи връщане на сумите по разваления договор. Отговорността на ответника, в качеството му на съдружник и едноличен собственик на капитала са ограничава до размера на дела му, а в качеството му на управител е единствено спрямо представляваното от него дружество.

            Твърдението, че със средствата на ищеца е закупена друга техника, също не може да обоснове извод за лично получаване на сумата от ответника по делото, тъй като същата е използвана за търговската дейност на заличения търговец, а не за личното обогатяване на физическото лице.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

            Неоснователността на главната претенция води до неоснователност и на исковете за заплащане на обезщетения за забава в размер на 5 551,98лв., представляваща законната лихва за периода от 04.07.2014г. до 06.06.2018г., както и на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.06.2018г. до окончателното й изплащане.

            Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „ТРАНСКАР“ ООД следва да бъде осъден да заплати на Ю.М.К. сумата от 2340лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №18/15.04.2019г. по т.д.№97/2018г. на ОС – Шумен, с което са отхвърлени предявените от „Транскар” ООД, ЕИК-147240099, гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл.15, вх.2, ап.16, срещу Ю.М.К., ЕГН **********,*** за заплащане на сумите, както следва: от 54 800 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 5 551.98 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.07.2014 г. до 06.06.2018г., на основание чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Транскар” ООД, ЕИК 147240099, гр. Бургас ж.к. „Славейков”, бл.15, вх.2, ап.16, да заплати на Ю.М.К., ЕГН **********,*** сумата от 2340лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: