О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  510 / 29.07.                                                2015 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на     двадесет и седми юли                                        година 2015

в закрито заседание в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                     Кр.Генковска

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 427 по описа  на Варненския апелативен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е  по реда на чл.274 ал.1 ГПК вр.чл.248 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „Данимпекс” ЕООД, гр.Варна, бул.”Цар Освободител”  № 72, ет.4, ап.7, ЕИК 103166455 против определение № 1733/14.05.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1850/2014г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за допълване на осн.чл.248 ГПК на постановеното по делото определение № 1038/19.03.2015г. чрез присъждане на разноски – заплатено адв.възнаграждение за един адвокат, заявено с молба вх.№ 9964/30.03.2015г., поправена с молба вх.№ 11979/17.04.2015г. По съображения за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в противоречие с изискванията на процесуалния закон, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да осъди „Цифрова кабелна компания” ЕООД да му заплати направените в първоинстанционното производство съдебни разноски в размер на 2 124лв. Основното съображение се свежда до това, че за прекратяването на производството по делото дружеството е узнало едва с получаване на преписа от определението, поради което не е могъл да направи искането си за присъждане на разноски в един по – ранен момент. Счита, че ако не е направил искане за присъждане на разноски в отговора на исковата молба, правото му не се преклудира. В този случай за него остава открита възможността по чл.248 ГПК, като в  подкрепа на тезата си сочи  определение № 438/17.07.2009г. на ВКС, ТК по ч.гр.д. № 359/2009г., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и съставляващо задължителна за съда практика.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение. Основните твърдения са  за липсата на навременно и валидно искане за присъждане на разноски, за сключване на договора за правна помощ и съдействие след постановяване на прекратителното определение и след получаването му дори, както и за липсата на доказателства за реално извършване на претендираните  разноски предвид на това, че в договора за правна помощ и съдействие не  е указан начина на заплащане на уговорения адв.хонорар, в противоречие с  установеното в ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адв.хонорар. Претендират се разноски за настоящото производство, като се представя договор за правна защита и съдействие.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          „Цифрова кабелна компания” ЕООД, ЕИК ****, гр.Пловдив е предявила срещу „Данимпекс” ЕООД, ЕИК 103166455, гр.Варна иск с правно основание чл.40 ЗЗД, по който е образувано т.д. № 1850/2014г. на ВОС, ТО. С определение № 1038/19.03.2015г. производството по делото е прекратено поради констатирана от съда процесуална недопустимост на иска. Съобщението за постановеното прекратително определение „Данимпекс” ЕООД е получил на 23.03.2015г. В срока по чл.248 ал.1 ГПК – на 30.03.2015г., дружеството е депозирало молба за изменение на определението в частта за разноските, като е поискало присъждане на такива съгласно представен списък по чл.80 ГПК / за платен адв.хонорар от 2 124лв/.

          Действително съгласно посочената от частния жалбоподател задължителна съдебна практика на ВКС - определение № 438/17.07.2009г. на ВКС, ТК по ч.гр.д. № 359/2009г., касационната инстанция приема, че ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т.е. не е било проведено последно съдебно заседание по чл.149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича от нормата на чл.81 ГПК.  И тъй като в посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е регламентиран по чл.78, ал.4 ГПК, то  искането трябва да бъде заявено до приключване на делото. От друга страна, определението за прекратяване на производството по делото се постановява от съда в закрито заседание. За него ответникът узнава с получаването на препис и в този случай правото на разноски по чл.78, ал.4 ГПК би могло да се реализира единствено с молба, подадена по реда и в сроковете по чл.248 ГПК.

          В процесния случай молбата по чл.248 ГПК е подадена в законоустановения едноседмичния срок от получаване на препис от определението за прекратяване на производството по делото. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд за липсата на своевременно сезиране на съда с искане за разноски не се споделя. Основателно е обаче възражението за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК, релевирано в отговора на частната жалба и изразяващо се в отсъствието на задължителен реквизит в договора за правна защита и съдействие – начина на извършеното плащане. Съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. в договора за правна помощ и съдействие задължително следва да бъде указан начина на плащане на уговореното възнаграждение – в брой, в който случай договорът играе ролята и разписка за извършеното плащане или по банков път, в който случай се прилагат съответните банкови документи.

          В приложения към молбата  договор № 143265/24.03.2015г. не е указан начина на плащане. Приложената фактура не отстранява посочения липсващ елемент. При това положение искането за разноски се явява неоснователно, макар и на основание, различно от изложеното от първоинстанционния съд, поради което не следва да бъде уважено.

          За пълнота на изложение следва да бъде казано и това, че съставянето на договора за правна помощ и съдействие след постановяване на прекратителното определение на съда и дори след получаване на препис от него не е в противоречие с разпоредбата на чл.80 ГПК, съгласно която списъкът за разноските, респ. – доказателствата към него, се представят най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Очевиден по делото е фактът, че ответникът е ползвал правна помощ при организиране на защитата си, тъй като е депозирал отговор на исковата молба – л.103 и допълнителен писмен отговор – л.195.

           На осн.чл.81 ГПК и според представения договор за правна защита и съдействие частният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски в размер на 1 682лв. / в този см. опр. № 785/15.11.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 3604/2013г. наТК, І т.о./

          Водим от горното, съдът

 

О     П    Р    Е    Д     Е   Л    И    :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Данимпекс” ЕООД, гр.Варна, бул.”Цар Освободител”  № 72, ет.4, ап.7, ЕИК **** против определение № 1733/14.05.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1850/2014г.

          ОСЪЖДА  „Данимпекс” ЕООД, гр.Варна, бул.”Цар Освободител”  № 72, ет.4, ап.7, ЕИК **** да заплати на „Цифрова кабелна компания” ЕООД, ЕИК ****, гр.Пловдив, ул.”Д-р Рашко Петров” № 2, представлявано от К* К* К* сумата от 1 682лв разноски по делото.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :