Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№276

 

Гр.Варна, 06.11..2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми октомври през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 428 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Обзор Бийч Ресорт 1” ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна срещу решение № 353 от 05.05.2015г. по търг.дело № 2012/14г. по описа на ВОС, търговско отделение, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Енерго Про Продажби” АД със седалище гр.Варна искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати за попълване на масата на несъстоятелността на ищеца сумата 135 615.51лв., като платена без основание по дебитно известие № 0070265637 от 27.11.2009г. към фактури № 0002226877 от 06.07.2009г. и № 0002230920 от 14.07.2009г., представляваща начислена стойност на потребена ел.енергия по клиентски № 1100256680 и абонатен № 1090001411, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2014г. до окончателното погасяване на задължението, както и е осъден за заплати на ответника направените по делото разноски в  размер на 16 848лв. и дължима държавна такса в размер на 5 424.62лв.

В жалбата се твърди, че решението е необсновано и неправилно. Твърди, че постановеният съдебен акт не е съобразен с фактите и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. Сочи че изводът на първоинстанционния съд, че сумата в процесното дебитно известие № 0070265637 от 27.11.2009г. е цена за реално консумирана ел.енергия, формирана въз основа на отчет на всички системни регистри, а не въз основа на корекция, извършена по реда на чл.38 ал.3 т.2 от ОУ на ДПЕЕ, е неправилен. Оспорва като неправилен и извода на съда, че при проверката, за която е съставен КП № 013205 от 14.07.2009г. е установено точното количество на потребена, но неотчетена ел.енергия на база извадка от системния регистър на електромера, отразяващ пълната информация от СМАРТ системата на търговските регистри. Твърди, че от събраните доказателства не е ясно как е определено количеството енергия, посочено в дебитното известие. Твърди че констатациите в КП от 14.07.2009г. са оспорени от него с исковата молба. Сочи че е оспорил с исковата молба и реалната доставка на количествата електрическа енергия, посочени в дебитното известие. Твърди че КП от 04.11.2009г. послужил за издаване на дебитно известие  № 0070265637 от 27.11.2009г. и становище за служебно начислена ел.енергия не са представени по делото.

Излага, че съдът не е изяснил начина на определяне на процесното количество ел.енергия, както и причината довела до неотчитане на показанията на СТИ. Сочи също така, че не е съобразена и правилната методика по която следва да се извърши корекцията. Твърди че по делото е установено, че по реда на чл.38 от ОУ е констатирана техническа неизправност на СТИ, която е препятствала пълното и точно отчитане на цялото доставяно и консумирано количество електроенергия, но този факт сам по себе си не поражда основание за последваща корекция на сметката за електроенергия. Твърди че при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя като страна в договорното правоотношение не може да се приеме, че потребителят следва да понесе неблагоприятните последици от неточното отчитане на доставяната в имота му електрическа енергия и да бъде санкциониран със заплащане на допълнителни количества  енергия, изчислени като функция от отчетената грешка в измервателното устройство.

Твърди че окръжният съд при постановяване на обжалваното решение, не се е съобразил със задължителна съдебна практика на ВКС за това че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел.енергия.

Оспорва и изводите на съда досежно представеният по делото споразумителен протокол от 08.12.2009г. за това, че с него е установено по основание и размер начислената сума. Твърди че същият е оспорен от него, че е подписан с трета страна, неучастваща в производството, както и че не може да се приеме за спогодба по смисъла на чл.365 и сл. От ЗЗД.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови друго, с което предявения от него иск да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от синдика на дружеството, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Насрещната страна по жалбата „Енерго – Про Продажби” АД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалните правила, както и кореспондиращо на събрания по делото доказателствен материал. Моли съда да потвърди решението, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от „Обзор Бийч Ресорт 1” ЕООД в несъстоятелност срещу „Енерго – Про Продажби” АД за връщане на сумата 135 615.51лв., претендирана като платена без основание по дебитно известие № 0070265637 от 27.11.2009г. към фактури, начислена по клиентски № 1100256680. При фактическия състав по чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.

Не е спорно по делото фактическото плащане на исковата сума в размер на 135 615.51лв. от дружеството въззивник по сметка на въззиваемото дружество.

По основанието за получаване на сумата въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните съществуването на валидно договорно правоотношение, по силата на което дружеството – въззивник „Обзор Бийч Ресорт 1” ЕООД в несъстоятелност е потребител на електрическа енергия, с клиентски № 1100256680, за обект КК Обзор Север.

На 14.07.2009г. от служители на „Енерго-про Мрежи” е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване на обекта на въззивника, в присъствието на представител на дружеството, за което е съставен констативен протокол № 013205. При проверката е установена липса на първо и второ напрежение в измервателните вериги, както и са снети показания от електромера.

Въз основа на изготвени справки за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия на основание чл.38 ал.3 т.2 от ОУ на ДПЕЕ е издадено дебитно известие № 0068436624 от 18.08.2009г. , съобразно което претендираната от потребителя сума е в размер на 438 354.78лв.  С кредитно известие № 0180436721 от 26.11.2009г.  същата сума е сторнирана. Издадено е ново дебитно известие № 0070265637 от 27.11.2009г., с което сумата за плащане е определена на 135 615.51лв.

От приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 16.0.2015г. съдът приема за установено, че отчетените показания в констативния протокол от 14.07.2009г. са извадка от системния регистър и отразяват пълната информация в СМАРТ системата на търговските регистри на електромера за търсения период. Посочено е от експерта, че при извършената проверка е установено точното количество на потребена, но неотчетена електрическа енергия. Обяснена е в експертизата и разликата между двете дебитни известия – първото от 18.08.2009г., впоследствие сторнирано, е съобразно справка за корекция и при изчисления само по върхова тарифа. Второто – от 27.11.2009г. е за служебно начислена електроенергия на база на прочитане на всички системни регистри на електромера със специалния софтуер на „Енерго – Про Мрежи” АД, за установяване на точното количество потребена, но неотчетена ел.енергия. При отчета на системните регистри всяка тарифа – дневна, нощна и върхова се начислява отделно.

 Между страните по делото на 08.12.2009г. е подписан споразумителен протокол № 01789 за разсрочие на плащането на дължими суми за консумирана електрическа енергия. В т.1.1 от споразумението страните са приели че към датата на подписването на споразумението дължимата от „Обзор Бийч Ресорт 1” ЕООД сума за консумирана електрическа енергия е в размер на 135 615.51лв., дължимото обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума е в размер на 2 499.82лв. В т.1.2 от споразумението  са разсрочили погасяването на задължението на седем вноски, определени по размер и срок за плащане. Изрично е посочено в края на споразумението, че дружеството „Е.ОН България” ЕАД, подписало споразумението като продавач, действа в качеството на представител на въззиваемото дружество „Е.ОН България Продажби” АД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковата сума е платена от потребителя – дружеството въззивник в изпълнение на споразумителен протокол от 08.12.2009г.

Подписаният между страните споразумителен протокол има характер на договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор чрез взаимни отстъпки. Спорът между страните досежно съществуването на задължение за плащане на електроенергия при констатирана на 14.07.2009г. техническа неизправност на средството за търговско измерване, монтиран на обект на потребителя, и неговия размер, е разрешен от тях с подписването на споразумителния протокол. С подписването му потребителят е признал съществуването и размера на задължението му за незаплатена електрическа енергия, а въззиваемата страна е приела разсрочено плащане.

Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат по между си, че  то е  било такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова спогодбата включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за  частично поемане на несъществуващо задължение – чл.365 ал.2 от ЗЗД. Спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. Поради което съдът намира че подписвайки споразумението и признавайки дължимостта на цената на определено количество незаплатена електрическа енергия е без значение дали тази сума е служебно начислена стойност или е действително изразходвана електрическа енергия.

Подписаното споразумение имащо характер на договор за спогодба, с който страните преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата. В допълнителната искова молба ищецът е оспорил споразумителния протокол с възражения, че не е спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, а е съставен само за разсрочване на процесната сума, изискуема неправомерно. Твърди че го е подписал поради принуда и страх от претърпяване на значителни икономически вреди от страна на дружеството. Изрично формулирани възражения за нищожност или унищожаемост на споразумителния протокол няма направени от дружеството въззивник. Няма въведено във въззивната жалба твърдение за процесуално нарушение във връзка с доклада, направен от първата инстанция по повод оспорването на представения по делото споразумителен протокол. Във въззивната жалба се поддържа единствено, че предмет на споразумението е разсрочване на незаконосъобразно начислена сума, което по изложени по-горе съображения въззивният съд намира за неоснователно.

Тъй като плащането е извършено въз основа на валиден договор за спогодба между страните съществуващата задължителна съдебна практика за липса на нормативна уредба даваща възможност на доставчика на ел.енергия за извършване на корекции на сметки на потребителя за ползвана ел.енергия за минал период е неприложима в конкретния случай.

Неоснователно е и поддържаното в жалбата, че споразумението е подписано от трета страна. На първо място това възражение не е въведено от страната своевременно след представянето на споразумението. Но също така изрично е посочено в споразумението, че за продавач е подписано от „Е.ОН България” ЕАД, действащо в качеството на представител на въззиваемото дружество „Е.ОН България Продажби” АД.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че дружеството – въззивник „Енерго Про Продажби” АД доказа в хода на производството валидно основание на получаването на исковата сума в размер на 135 615.51лв., поради което и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

Доколкото въззивник е дружество в несъстоятелност, предявило иск за попълване на масата на несъстоятелността и предварително държавна такса не е събрана, с оглед изхода на спора, съдът намира че дружеството следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса за въззивно производство в размер на сумата 2 712.31лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 4 598.47лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение своевременно в депозирана за съдебно заседание молба е направено възражение за прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, което възражение въззивният съд намира за основателно. Поради което и на страната следва да бъде присъден минималния размер на адвокатското възнаграждение изчислен от съда съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 353 от 05.05.2015г. по търг.дело № 2012/14г. по описа на ВОС, търговско отделение.

ОСЪЖДА „Обзор Бийч Ресорт 1” ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 109, ет.4, ап.6, ЕИК 103951993, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Варненски апелативен съд сумата 2 712.31лв. /две хиляди седемстотин и дванадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща дължима по делото държавна такса.

ОСЪЖДА „Обзор Бийч Ресорт 1” ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 109, ет.4, ап.6, ЕИК 103951993, да заплати от масата на несъстоятелността на „Енерго - Про Продажби” АД със седалище гр.Варна, ЕИК 103533691, сумата 4 598.47лв. /четири хиляди петстотин деветдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: