Р Е Ш Е Н И Е № 236

 

Гр.Варна, 25.10. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 428 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ФЪОНИКС ФАРМА” ЕООД срещу решение № 254/15.04.2016 година по т.д.№ 1951/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените срещу „ХЕБА” ООД, ЕИК-103728346, със седалище гр. Варна и Х.И.Ч. *** искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията на страните съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №8879/2015г. на Варненски районен съд, 30 състав, заповед за изпълнение №4507/24.07.2015г., за сумата 95000 лева,  представляваща главница по запис на заповед от 28.06.2011 година с издател „Хеба” ООД и авалист Х.И.Ч., с падеж 08.03.2015 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение – 23.07.2015 година до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, по следните съображения:  Безспорно е установено, че ищецът и ответникът „Хеба” ООД са в трайни търговски отношения и, че е издаден запис на заповед, обезпечаващ вземанията. Записът на заповед е издаден с падеж на определен ден, като при издаване на заповедта не е попълнен падежа, който впоследствие е поставен от самия ищец. Очевидно се касае за бланков запис на заповед. Законът изрично допуска издаването на бланкови ценни книги. Предвид изложеното неправилно е становището на първоинстанционният съд, че се касае за запис на заповед, с падеж платим на предявяване. Записът не е върнат на ответниците защото трайните търговски отношения са продължили и са налице непогасени задължения в размера, посочен от заключението на вещото лице. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемите страни „Хеба” ООД и Х.И.Ч. не са депозирали писмен отговор. 

В исковата си молба ищеца “ФЬОНИКС Фарма” ЕООД (правоприемник на „Либра” ЕАД) твърди, че е добросъвестен приносител на запис на заповед с дата на издаване 28.06.2011 година, място на издаване – гр.Варна, падеж 08.03.2015 година с издател „ХЕБА” ООД, по който издателят се е задължил да му заплати сумата от 95000 лева, с падеж на определен ден - 08.03.2015 г. Записът на заповед е авалиран от Х.И.Ч.. Във връзка с непогасяване на задължението по менителничния ефект е образувано ч.гр.д. № 8879/2015г. на ВРС, по което “ФЬОНИКС Фарма” ЕООД като заявител се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.9 от ГПК, а поради подадено възражение от длъжниците е упражнил правото си на иск за установяване вземането по заповедта. Въз основа на издадената заповед е образувано и изпълнително дело.

В допълнителната искова молба не оспорва въведеното с отговора каузално правоотношение, като поддържа, че записът на заповед обезпечава изпълнението по възникнали между страните трайни търговски отношения във връзка с доставка и закупуване на лекарствени продукти и други стоки. Сочи, че задълженията на ответното дружество към 08.03.2015 г. възлизат на сумата от 132867 лева, поради което ищецът е попълнил дата на записа на заповед с падеж 08.03.2015 г. след издаване на ефекта, доколкото същият цели да обезпечи възникнали във всеки един момент в хода на търговските взаимоотношения между страните, задължения на издателя на записа на заповед. Твърди, че ценната книга не е предявявана на издателя и авалиста. Попълването на три имена и подпис за издател и авалист в графата за предявяване е направено при издаване на менителничния ефект. Същият е бланков и поради това датата на падежа е попълнена в последствие.

Ответниците „Хеба” ООД и Х.И.Ч. излагат в писмения си отговор, че страните се намират в трайни търговски отношения по закупуване на лекарствени средства за хуманитарната медицина. Част от тези доставки са заплащани при условията на разсрочено плащане, поради което и на 28.06.2011 година е издаден процесния запис на заповед с падеж на предявяване за обезпечаване на вземанията на ищеца за период от една година след датата на издаването му. Датата 08.03.2015 година е положена впоследствие, поради което се касае за промяна на падежа от такъв на предявяване в такъв на определен ден. Предявените искове на 23.07.2015 година, когато е подадено заявлението се явяват погасени по давност. Отделно се твърди, че обезпеченото вземане е погасено чрез плащане (това, възникнало до датата, на която би следвало да се предяви ценната книга, а именно 28.06.2012 година).

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното като доказателство ч.гр.д. № 8879/2015г. на ВРС е видно, че е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК в полза на ищеца против длъжниците „ХЕБА” ООД и Х.И.Ч. за сумата от 95000 лева,  представляваща главница по запис на заповед от 28.06.2011 година.

От представения запис на заповед е видно, че същият е с дата на издаване 28.06.2011 година, място на издаване гр. Варна. По ценната книга издателят „ХЕБА” ЕООД гр. Варна е поел неотменимо и безусловно задължението при представяне на записа на заповед на падежа да заплати на „ЛИБРА” ЕАД /правоприемник ищцовото дружество/ сумата от 95 000 лева по банков път или на каса в предприятието на дружеството поемател, в гр. Варна.

В горната дясна част на ценната книга е посочен щемпелован падеж 08.03.2015 година.

Записът на заповед е подписан за издател от представляващия дружството „ХЕБА” ООД Х.И.Ч. и е авалиран от последния в лично качество.

Между страните е безспорно, че процесния запис е бил издаден като допълнителна гаранция за облекчен ред за събиране на вземания, произтичащи от договор за доставка на лекарствени препарати, сключен между продавача  (поемател на записа) и купувача (издателя на ценната книга).

От заключението по ССЕ, кредитирано като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че към 08.03.2015 г. както в счетоводството на ищеца, така и в това на ответното дружество, се отчита еднакъв размер на задълженията на „ХЕБА” ООД към „ФЬОНИКС ФАРМА” ЕООД по фактури за доставка на стоки, а именно 132 867 лева. Най-старите, неуредени разчети са по фактури с дата 06.11.2014 година, а най-новите с дата и падеж 18.01.2015 година.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Искoвете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 538, ал. 1 ТЗ са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 8879/2015 г. на ВРС, 30-ти състав.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал. 1 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е поемател на валидно менителнично задължение, по което издател е ответника. С оглед наведените от ответника конкретни твърдения за наличието на каузално правоотношение, в негова тежест е да докаже факта, че записът на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение. При доказване връзката с конкретно каузално правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже наличието на вземане по каузалната сделка, а в тежест на ответника – погасяването на това вземане.

Предвид изявленията на страните и твърденията им са безспорни следните факти: че страните са в трайни търговски отношения по договори за доставка на лекарствени препарати, като продажбите са с отложени плащания, че записът на заповед е издаден да обезпечава именно задължения по договорите за доставка, както и, че всички налични задължения на „ХЕБА” ООД към „ФЬОНИКС ФАРМА” ЕООД до дата 28.06.2012 година /една година след издаване на менителничния ефект/ са погасени чрез плащане. Съдът е приел също за безспорен факта, че поставяне на дата в горен десен ъгъл с конкретен ден за падеж на менителничния ефект е направено след издаване на ценната книга, от ищеца – приносител на книгата, както и, че ценната книга не е предявявана за плащане. Положените подписи под изявленията на издателя и авалиста, че записът на заповед е предявен за плащане са направени към момента на издаване на ценната книга.

Горните обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени като безпротиворечиви и от които се установяват трайните търговски отношения между страните и начинът, по който е издадена ценната книга.

Спорен е с оглед така изложените обстоятелства как следва да се определи падежа на ценната книга и с оглед на това кои задължения по време обезпечава.

Съгласно изричното изискване на чл.535, т.3 ТЗ записът на заповед следва да съдържа падеж. Падежът на менителничния ефект следва да бъде вписан в текста на документа, а падеж, вписан извън текста на документа е правно иррелевантен. Съобразно изричната разпоредба на текста на чл.536 ТЗ документ, който не съдържа всички реквизити, посочени в чл.535 ТЗ не е запис на заповед, освен в случаите, предвидени в ал.2, 3 и 4.

Съгласно чл.536, ал.2 ТЗ записът на заповед, в който не е определен падежа се смята платим на предявяване.

С оглед гореизложеното при липса на ясно посочен падеж в текста на документа и правната иррелевантност на изписаната дата 08.03.2015 година извън текста на документа и изричната разпоредба на чл.536, ал.2 ТЗ следва да се приеме, че записът на заповед е с падеж, платим на предявяване. Неприложимо е тълкуването за бланков запис на заповед, тъй като падежът следва да се съдържа в текста на документа.

Съгласно разпоредбата на чл.487 ТЗ менителницата, платима на предявяване следва да се предяви за плащане в срок до една година след издаването и, като издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок.

Съгласно разпоредбата на чл.531 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичане на тригодишна давност от падежа. В процесния случай записът на заповед е издаден на 28.06.2011 година, като е следвало да се предяви не по-късно от 28.06.2012 година, от която дата започва да тече тригодишна давност, която изтича на 28.06.2015 година. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК искът се счита предявен от датата на подаване на заявлението. Заявлението е подадено на 23.07.2015 година след изтичане на тригодишната давност и при направеното възражение от страна на ответниците за погасяване по давност предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е наведено и изрично и конкретно твърдение за съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.

Издадената запис на заповед е с обезпечителна функция. Същата има за предмет да създаде статут на привилегирован ред за кредитора по каузалното правоотношение, в чиято полза е договорено издаването на полицата, да снабди обезпечаваното вземане на извънсъдебно изпълнително основание със заповед за изпълнение и от тук – да поиска допускане на предварителното му изпълнение. Следва да се отбележи, че обезпечителният характер на полицата, извън законовата привилегия, не може да внесе допълнително изменение в обезпечаваното каузално правоотношение. Съдържанието на последното се определя в съответствие с изразената по него воля на страните.

При доказаност на обезпечителната функция при записа на заповед съдържанието на менителничното правоотношение се определя на основата и в пределите на съдържанието на обезпечаваното каузално правоотношение. От заключението по назнаената ССЕ се установява, че към датата на падежа не съществуват непогасени парични задължения, поради което не е налице и вземане по ценната книга, доколкото погасяването на вземането по каузалното правоотношение чрез плащане води до погасяване на вземането по ценната книга.

Предвид изложеното съдът счита, че по делото не е установено наличието на ликвидни и изискуеми парични задължения на ответниците за сумата от 95 000 лева, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и исковете се явяват неоснователни.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски въззивникът следва да бъде осъден да заплати на Х.Ч. сумата от 3580 лева, направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 254/15.04.2016 година по т.д.№ 1951/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА ФЬОНИКС ФармаЕООД, ЕИК 203283623, със седалище гр. София да заплати на Х.И.Ч., ЕГН **********,*** сумата от 3580 лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: