ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 560

 

Гр.Варна, 28.09.2017……

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

ДАРИНА МАРКОВА                                                                                         

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 428 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Г.Н. *** и „Евсиноград“ ЕООД със седалище гр.Самоков, срещу определение № 2105 от 07.07.2017г. по търг.дело № 781/17г. по описа на Варненски ОС, с което е прекратено производството по делото пред ОС – Варна и делото е изпратено по подсъдност на СГС.

В частната жалба се твърди, че към момента на сключване на договорите – 07.11.2013г. и 20.05.2014г. постоянният адрес на ответницата е в гр.Варна. Твърдят че страните са договорили местна подсъдност в гр.Варна, както и че там е фактическото и местожителство. Сочат че имотите, предмет на договорите се намират в гр.Варна. Твърдят че разглеждането на делото в друг съдебен район ще затрудни процеса и събирането на доказателства, както и ще се наложат допълнителни разходи и ще има обективна забава за приключването му. Молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови делото да бъде разгледано от Окръжен съд – Варна.

Насрещната страна по жалбата Е.Ж.М. ***, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 781/17г. е образувано по предявени в отношение на евентуалност искове на Г.Н.Н. срещу Е.Ж.М. за заплащане на сумата 128 850лв., претендирана като незаплатено възнаграждение по договори за изработка от 07.11.2013г. и 20.05.2014г. сключени между ответницата и „Евсиноград“  ЕООД, прехвърлени му с договор за цесия от 26.04.2017г., и в отношение на евентуалност за същата сума, претендирана от „Евсиноград“ ЕООД като неоснователно обогатяване. Исковата молба е предявен пред Варненски окръжен съд като родово и местно компетентен съд, с оглед посочения в нея постоянен адрес на ответницата М. в гр.Варна.

Преди отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба от ответницата е постъпила молба с направено в нея възражение за неподсъдност на делото пред Варненски окръжен съд предвид на обстоятелството, че постоянният адрес на ответницата М. ***. Представено е с молбата копие от лична карта, издадена на 07.11.2016г. от която се установява че постоянният и адрес е в гр.София. На 07.07.2017г. от първоинстанционния съд е постановено обжалваното определение № 2105, с което производството по делото пред Варненски окръжен съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС.

Въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

На основание чл.105 от ГПК определящ общата местната компетентност на съда е постоянният адрес или седалището на ответника. В настоящия случай видно от представеното по делото копие от лична карта на ответницата М., същата към датата на предявяване на исковата молба в съда има постоянен адрес ***. Поради което и на основание чл.105 от ГПК СГС е местно компетентен да се произнесе по предявения иск.

Няма твърдения в частната жалба, че е налице хипотеза на предвидени в ГПК изключения от общата местна подсъдност. Релевантен е постоянният адрес на ответника към момента на предявяване на иска, а не към момента на сключване на договорите, вземанията по които се претендират с иска. Местонахождението на имота, предмет на договора за изработка е ирелевантно при предявен осъдителен иск за парично вземане. Евентуалните трудности при събирането на доказателствата в процеса, са преценявани от законодателя при регламентиране на правилата на общата местна подсъдност и предвидените в ГПК изключения от нея, и не могат да се преценяват от съда при всеки конкретен казус. Твърдението в частната жалба, че страните са уговорили местна подсъдност е недоказано. В представените с исковата молба два договора – от 07.11.2013г. и от 20.05.2014г., сключени между ищеца „Евсиноград“ ЕООД и ответницата М. няма уговорена договорна подсъдност.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2105 от 07.07.2017г. на Варненски ОС, търговско отделение, по търг.дело № 781/17г.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: