РЕШЕНИЕ

   № 265

               гр.Варна, 09.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 24.09.2013 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                     МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 429 по описа за 2013 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Т.С.К. *** е обжалвала решението от 01.04.13 г. на Варненския окръжен съд, ТО по т.д.№2247/2011 г., в отхвърлителната част по главния иск срещу застрахователя изцяло, както и по евентуалния иск срещу дееца за разликата от 10000 лв до 30000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата от 3398.08 лв до 6796.15 лв – обезщетение за имуществени вреди, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът срещу първия ответник, евентуално – искът срещу втория ответник бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.07.2010 г. относно обезщетението за неимуществени вреди, респективно от датата на завеждане на исковата молба относно обезщетението за имуществени вреди, и всички съдебни разноски по делото. Жалбоподателката моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата й,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – ЗАД ”ОЗК-Застраховане” АД – гр.София моли с писмен отговор за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата - С.Й.А. *** не е изразил становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.267, ал.1 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица, в т.ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство. Тази правна норма налага извода, че застраховката покрива вредите /неимуществени и имуществени/, причинени на трети лица от МПС  при движението му по пътя. Увреждането следва да е причинено по време на движението или управлението на МПС, за да е възможно ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Спрялото МПС не може да причини вреди на трети лица. Само движещото се МПС може да причини такива. Автомобилист е лицето докато управлява МПС; след преустановяване на движението на МПС водачът няма повече качеството на автомобилист.

След като в случая вредите са причинени на ищцата не следствие движението и управлението на МПС, а поради непредпазливи действия на водача при отваряне на вратата на автомобила след като МПС е било вече спряло, отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана, тъй като застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите не покрива такъв риск. Отговорността е на дееца и следва да се ангажира по реда на непозволеното увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД.

Ето защо, главният иск срещу застрахователя е неоснователен и следва да се отхвърли. Основателен е евентуалният иск срещу дееца. Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. С оглед заключението на СМЕ и влязлото в сила решение по НАХД №1213/2011 г. на Районен съд - Варна, че увреждането – счупване на дясната бедрена кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник на ищцата за един продължителен период от време – не по-малко от 10 месеца, като затруднението продължава и към момента и се налага провеждането на рехабилитации за раздвижване на крайника, и свързаните с увреждането болки, страдания, неудобства и дисконфорт, определеният по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20000 лв е адекватен и не е занижен. Налице е хипотезата на чл.51, ал.2 – ЗЗД, тъй като ищцата е допринесла за настъпването на вредите. Първо, установено от заключението на САТЕ тя е пресичала пътното платно неправилно – не на обозначената за това пешеходна пътека, като само благодарение на професионализма на водача е бил избегнат евентуален по-тежък пътен инцидент и удар на ищцата, като автомобилът е бил аварийно спрян на платното. И второ, ищцата изненадващо се е придвижила към автомобила и достигнала в близост до вратата му в момента, в който водачът рязко е отворил вратата, за да слезе от него. Водачът очевидно не е възприел обратното движение на ищцата към автомобила,  тъй като е бил зает с аварийното му спиране и е престанал да наблюдава и следи ставащото отстрани на автомобила. Поведението на ищцата е допринесло в равна степен с деянието на втория ответник за претърпените от нея вреди. Ето защо, оплакването в жалбата относно липсата на съпричиняване, респективно – относно определения от съда размер – 50 % на съпричиняване, на вредоносния резултат от ищцата е неоснователно. При това положение евентуалният иск срещу втория ответник следва да се уважи за сумата 10000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 3398.08 лв - обезщетение за имуществени вреди. Като е достигнал до същите правни изводи и краен резултат ОС-Варна е постановил правилно решение, предвид което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция,  представляващи юрисконсултско възнаграждение, което предвид положения труд за изготвяне на писмен отговор на жалбата и сложността на делото съдът определя в размер на 400 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №305/01.04.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№2247/2011 г. в отхвърлителната му част по главния иск изцяло и в отхвърлената част по евентуалния иск.

В останалата му осъдителна част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН – **********,***, да заплати на ЗАД ”ОЗК-Застраховане” АД – гр.София, ЕИК 121265177, сумата 400 лв -  съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.