Р Е Ш Е Н И Е

 

337

 

Гр.Варна, 28.11. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 429 по описа на ВАпС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Б ДСК ЕАД гр.София обжалва решение № 1554/06.11.2012 г., постановено по т.д.№ 1141/2012 г. по описа на ВОС, в частта, с което е отхвърлен искът на Бта срещу Н.Г.Б. и С.К.Б. ***, за да се признае за установена между страните дължимостта на следните суми: за разликата над 1 037.59 евро до предявения размер от 19 715.05 евро – договорна лихва и за разликата над 898.56 евро до предявения размер от 2 964.07 евро – наказателна лихва, натрупани за периода от 01.01.2011 г. до 13.04.2011 г., ведно с разноски за разликата над 8 413.46 лв. до размера от 9 689.83 лв., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 5656/2011 г. по описа на Варненски районен съд, 19-ти състав, на основание чл.422 ГПК.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и подлежи на разглеждане по същество.

В нея се съдържат оплаквания за неправилно приложение на закона и необоснованост при постановяване на решението в обжалваната част, подробно изложени, поради което се моли същото да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендира се и коригиране на разноските, в съответствие с уважената част от иска, както и присъждане на разноски за настоящото въззивно производство.

С писмен отговор въззиваемите страни оспорват основателността на жалбата и молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

За да се произнесе по спорния предмет, съдът съобрази следното:

Решението на ВОС е влязло в сила в частта, с което искът по чл.422 ал.1 ГПК е уважен, вкл. поради настъпилата на 25.11.2011 год. автоматична предсрочна изискуемост на кредита.

В чл.19.3 от договора за кредит, сключен на 20.10.2005 год., е посочено, че от момента на автоматичната предсрочна изискуемост до предявяване на молбата за събиране на остатъка от кредита по съдебен ред, същият се олихвява с прилагания лихвен процент по чл.7 /договорна лихва/ плюс наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

При проверка размера на вземанията с оглед договорените между страните условия, посредством назначената и неоспорена ССЕ, е установено, че размерът на договорната лихва всъщност представлява сбор от дължимите месечни лихвени вноски за периода от 21.09.2009 г. до 13.04.2011 г., съобразно погасителен план. Налице е разминаване между констатираното от вещото лице задължение и това, което е предявено със заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба, касаещо периода от 01.01.2011 г. до 13.04.2011 г. В първия случай става въпрос за текущи лихви, изчислени по погасителен план, каквито обаче не се претендират, видно от петитума на заявлението и съответно исковата молба по чл.422 ГПК, а във втория – за лихви върху целия дължим остатък от главницата, за друг период от време. Предвид различните периоди и база за определяне на т.нар. договорна лихва се налага извод, че размерът на предявеното вземане, индивидуализирано като „договорна лихва от 01.01.2011 г. до 13.04.2011 г. в размер на 19 715.05 евро” по представеното от въззивника пред заповедния съд извлечение от счетоводните му книги, е останал недоказан, при липса на оплаквания във въззивната жалба в този смисъл и респективно – на задължение на въззивния съд да го установява служебно.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че извлечението е достатъчно и пълно доказателствено средство само в заповедното производство - чл.417 т.2 ГПК вр. чл.60 ал.2 ЗКИ. При прерастване на същото в исково след възражение по реда на чл.414 ГПК, както и с оглед направените възражения против основателността на иска в отговора на исковата молба, вкл. изричното оспорване на редовността и верността на счетоводното извлечение, Бта следва да установи вземането си по общите правила на ГПК относно доказването. При провеждането му е установено, че еднакво по размер вземане е формирано на друго основание, което не е част от предявената искова претенция, в какъвто смисъл са и изложените от първоинстанционния съд решаващи мотиви. Съдът правилно е посочил, че така установеното от вещото лице вземане е извън спорния предмет по делото и затова може да се претендира в самостоятелно производство.

Претенцията за т.нар. наказателна лихва /надбавката от 10 п./ е доказана по размер за процесния период и възлиза на 2 957.76 евро. За клаузата на чл.19.3 от договора в частта относно дължимите лихви след предсрочната изискуемост на кредита липсва конкретно оспорване, нито възражения и доводи за нищожност. Спрямо договора не намира приложение нито действащият, нито отмененият ЗПК, който единствено съдържа ограничение в размера на дължимото обезщетение при забава, уговорено в договорите за банков кредит. Изричната регламентация на забраната на чл.33 ал.2 ЗПК за договаряне на лихва за забава над законната само по отношение на определен кръг лица и правоотношения, изключва извод за прилагане по аналогия на правилата, относими към нищожността на неустойката по чл.92 ЗЗД, спрямо договорите за кредит. Евентуалната забава на кредитора при реализиране на правата му по чл.60 ал.2 ЗКИ извън разумния срок би могла да доведе до съответно намаляване на обезщетението по правилата на чл.83 ЗЗД, ако е наведено такова възражение от длъжника.

При така формираните изводи по предмета на спора, решението следва да бъде отменено в частта за разликата над 898.56 евро до установения от вещото лице размер от 2 957.76 евро – наказателна лихва, натрупана за периода от 25.01.2011 г. до 13.04.2011 г., и следва да бъде потвърдено в останалите обжалвани части.

Решението в обжалваната част относно разноските в заповедното производство следва да бъде обезсилено, и вместо това следва да се постанови осъдителен диспозитив, съобразно уважената част от иска, включваща разноските в заповедното и първоинстанционното исково производство, общо в размер на 673 лв. /161 лв. – държавна такса, 512 лв. – ю.к. възнаграждение/.

За настоящата инстанция в полза на въззивника следва да се присъдят и разноски в размер на 592.50 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1554/06.11.2012 г., постановено по т.д.№ 1141/2012 г. по описа на ВОС, в частта, с което е отхвърлен искът на Б ДСК ЕАД срещу Н.Г.Б. и С.К.Б. ***, за да се признае за установено между страните, че ответниците дължат наказателна лихва за периода от 25.01.2011 г до 13.04.2011 г. в размер на разликата над 898.56 евро до 2 957.76 евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 ГПК, че Н.Г.Б. и С.К.Б. *** дължат на Б ДСК ЕАД гр.София разликата над 898.46 евро до 2 957.76 евро, представляваща наказателна лихва по чл.19.3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот в строеж, сключен на 20.10.2005 г., за времето от 25.01.2011 г. до 13.04.2011 г., която сума е включена в заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 5656/2011 г. по описа на ВРС, 19-ти състав.

ОБЕЗСИЛВА решение № 1554/06.11.2012 г., постановено по т.д.№ 1141/2012 г. по описа на ВОС, в частта, с което е отхвърлен установителният иск по чл.422 ал.1 ГПК досежно разноските в заповедното производство за разликата над 8 413.46 лв. до 9 689.83 лв., предмет на заповед за незабавно изпълнение ч.гр.д. № 5656/2011 г. по описа на ВРС, 19-ти състав.

ОСЪЖДА Н.Г.Б. ЕГН ********** и С.К.Б. ЕГН **********, двамата от гр.Варна, да заплатят на Б ДСК ЕАД гр.София с ЕИК 121830616 сумата 673 лв. – съдебно-деловодни разноски за заповедното и първоинстанционното исково производство, както и сумата 592.50 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1554/06.11.2012 г., постановено по т.д.№ 1141/2012 г. по описа на ВОС, в останалите отхвърлителни части.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд, при съответно приложение на чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: