О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

512  /гр.Варна, 05.09.2017.  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.гр.д.№  429/2017  год. по описа на ВАпС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК вр. чл. 286, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от  СД „ГИП 90- КАРАИВАНОВИ“  - с.Българево, Община Каварна  и Г.И.К. против разпореждане № 610/12.05.2017 год., постановено по в.гр.д.№ 269/2016 год. по описа на ОС – Добрич, с което  е  върната касационна жалба на страната вх.№ 1303/23.02.2017 год. 

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че делото има гражданскоправен характер и постановеният акт на въззивната инстанция подлежи на касационен контрол съобразно критериите на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК.

Насрещната страна – С.К.М. не е депозирала писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано пред РС – Каварна  и е приключило с постановяване на решение № 81/06.10.2016 год. по гр.д.№ 564/2014 год., с което СД и неограничено отговорния съдружник Г.И.К. са  осъдени да заплатят солидарно на С.К.М. сумата от 5 749, 75 лева, представляваща неизплатена стойност на възнаграждение за възмездно ползване на земеделска земя, ведно с акцесорно обезщетение за забавено плащане на главницата. В решаващите си мотиви, РС – Добрич е приел съществуването на наемно договорно правоотношение между страните с наемодател С.К.М. и наемател – СД.

С решение № 7/26.01.2017 год., постановено по в.т.д. № 269/2016 год. ДОС е потвърдил решението на РС – Каварна, произнасяйки се при идентична квалификация на спора и правно основание на притезанието.

С разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела. Нормата на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК има императивен характер, респ. за приложението й съдът следи служебно.

От значение за преценката по чл.280, ал.2 ГПК дали едно дело е гражданско или търговско са страните и предметът на делото, а не процесуалният ред, по който то е разглеждано от инстанциите по същество. Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че ограничителните критерии за достъп до касационно обжалване по търговски дела са  приложими за всички дела, които с оглед на страните и на предмета могат да се квалифицират като търговски, а не само за делата, които отговарят на изискванията на чл.365 ГПК за разглеждане по реда на уреденото в Глава 32 ГПК специално производство за търговски спорове /Определение № 35 от 30.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 246/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 197 от 27.03.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 157/2012 г., I т. о., ТК ; Определение № 29 от 22.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 122/2011 г., I т. о., ТК/.

Видът на делото се определя от предмета и страните му, а не от сигнатурата под която е образувано /гражданско или търговско/, тъй като разпределението на делата между търговски и граждански състави на съответния съд е съобразно вътрешно организационната му структура. Не съществува нормативна разпоредба, която да препятства възможността за последваща преценка какъв е видът на делото, а и тя е наложителна при съблюдаване правилото на чл.280, ал.2 ГПК /Определение № 230 от 16.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 897/2017 г., I т. о., ТК/.

За пълнота на изложението следва да се имат предвид и дадените разрешения в Определение № 234 от 31.05.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1086/2016 г., I т. о., ТК. Понятието търговско дело по см. на чл. 280, ал.2 ГПК не се отъждествява с "търговски спор" по см. на глава ХХХII от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1, т.4 ГПК и чл. 365, ал.1 ГПК търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава ХХХII от ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждани по реда на търговски спорове по см. на глава ХХХII от ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията "търговско дело" и "търговски спор". Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски.

Предявеният спор има за предмет осъдителна парична претенции за заплащане на дължимата престация по договор за наем с наемател ЮЛ – търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ. Презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ, че предоставяните услуги са във връзка с упражняваното от търговеца – доставчик занятие, не е оборена.  Отделно – съобразно официалните вписвания в ТР наемодателят е търговец, който по занятие осъществява производство, изкупуване, преработка и продажба на селскостопанска продукция. Следователно сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ.  Предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на субективна търговска сделка, поради което по арг. на чл.365 ГПК, делото е търговско.

Цената на осъдителната претенция, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК - от търсената сума е под определения праг от 20 000 лева, от което следва, че въззивното решение е изключено от обхвата на подлежащите на касационен контрол съдебни решения по търговски дела по силата на чл.280, ал.2 ГПК. В този смисъл са и изричните указания на ВКС, обективирани в Разпореждане № 122/04.05.2017 год., постановено по настоящото дело.

  ГПК С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 610/12.05.2017 год., постановено по в.гр.д.№ 269/2016 год. по описа на ОС – Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: