Р Е Ш Е Н И Е № 269

 

гр. Варна, 20.11.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова                                 

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 429/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена e въззивнa жалбa от „Международен панаир Пловдив“ АД и „Слънчев ден резидънс“ ЕАД, чрез адв. Н.К. против Решение № 376 от 16.05.2018 г., постановено по т. д. № 1317/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е обявен за относително недействителен по отношение на В.Б.А., внесеният от „Международен панаир Пловдив“ АД апорт в капитала на новоучредено търговско дружество „Слънчев ден резидънс“ ЕАД, едноличен собственик на капитала, в което е „Международен панаир Пловдив“ АД, на недвижими имоти с обща стойност от 25 435 920 лева, единствено в частта, за обекта, за който е налице сключен предварителен договор от 25.09.2015 г. между В.Б.А. и „Международен панаир Пловдив“ АД с предмет самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2570.97.3.43, представляващ апартамент № 16 А, находящ се на етаж 6 в сграда в апартаментен хотел „Мираж“, в к. к. „Константин и Елена“, к-с „Слънчев ден резидънс 2“, с обща застроена площ от 274.65 кв. м., в това число жилищна площ от 179.82 кв. м., ведно с изба № 16 А, с площ от 10.51 кв. м., тераса с площ от 69.83 кв. м. и 1.91 % от общите части на сградата, равняващи се на 30.31 кв. м. ид. ч., при съседи: на същия етаж обект - идентификатор № 10135.2570.97.3.44, под обекта - идентификатор № 10135.2570.97.3.34 и над обекта - идентификатор № 10135.2570.97.3.52, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокират твърдения за неправилна преценка от първонстанционния съд по повод активната процесуалноправна легитимация на ищеца, доколкото последният не притежава качеството на кредитор с вземане възникнало след сключването на атакуваната сделка. Намират за неправилен извода на съда относно ирелевантността на изискуемостта на вземането, предмет на отменителния иск. Считат, че не е налице увреждане, знание за увреждане при апортирането на процесния обект, както и пълна субективна идентичност на субекта – учредител на дружеството и субекта – едноличен собственик на капитала. Посочват, че неправилно съдът е приел за неотносими към спора мотивите за апортирането и учредяването на новото търговско дружество, а именно за финансиране на изпълнението на СМР и за заличаване на учредените в полза на „Уникредит Булбанк“ АД обезпечения, налични към датата на подписване на предварителния договор. В продължение на горното, посочват, че не са увредени интересите на дружеството. Излагат доводи за липсата на объждане на възраженията на ответниците за готовност за изпълнение на задълженията по предварителния договор. Посочват, че въпреки разпоредителната сделка имотът се прехвърля в патримониума втория ответник, чийто едноличен собственик на капитала е първото дружество – ответник. Молят за отмяна на обжалваното решение. Претендират заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Нямат доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия В.Б.А., чрез процесуален представител, в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Твърди, че дружеството продавач по предварителния договор е в забава за изпълнение на задълженията си по същия, продължаваща повече от една година. Позовавайки се на съдебна практика посочва, че за кредитора по предварителен договор е налице интерес за предявяване на отменителния иск и съответно успешното му провеждане дава право да се обяви за окончателен сключения преди увреждащата сделка предварителен договор. По повод наличието на увреждане излага, че такова е налице доколкото с разпоредителната сделка се осуетява възможността да се иска обявяването на предварителния договор в окончателен. На следващо място посочва, че при апортирането се затруднява удовлетворяването на кредитора, доколкото се намалява ликвиден актив, а се придобиват акции, стойността, на които е динамична величина, зависеща от имущественото състояние на новоучреденото дружество. Позовавайки се на съдебна практика намира, че при предявен павлов иск за обявяване относителната недействителност на учредителен апорт не е необходимо да се изследва знание за увреждането нито у кредитора, нито у дружеството в процес на учредяване, нито у неговите акционери. Намира, че при преценката за наличие на знание у юридическо лице е релевантно това на физическите лица, част от състава на съотвения орган. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на ответните дружества. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата. Сочи, че насрещното дружество не притежава качеството на кредитор. Моли за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание на 24.10.2018 г. въззиваемият, не се явява, не се представлява. В депозираната писмена молба от процесуалния представител на страната се оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, като моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от В.Б.А. за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на внесения апорт от Международен панаир Пловдив“ АД в капитала на „Слънчев ден резидънс“ ЕАД, единствено в частта, за обекта, за който е налице сключен предварителен договор от 25.09.2015 г. между ищеца и „Международен панаир Пловдив“ АД с В.А., с предмет самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2570.97.3.43, представляващ апартамент № 16 А, находящ се на етаж 6 в сграда в апартаментен хотел „Мираж“, в к. к. „Константин и Елена“, к-с „Слънчев ден резидън 2“, с обща застроена площ от 274.65 кв. м., в това число жилищна площ от 179.82 кв. м., ведно с изба № 16 А, с площ от 10.51 кв. м., тераса с площ от 69.83 кв. м. и 1.91 % от общите части на сградата, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В писмените отговори на исковата и допълнителната искова молба, процесуалният представител на ответниците „Международен панаир Пловдив“ АД и „Слънчев ден резидънс“ ЕАД оспорва основателността на иска. Твърди, че апортът не води до реално намаляване на актива на дружеството продавач по предварителния договор. Посоченият четиримесечен срок в поканата за доброволно изпълнение намира за недостатъчен за довършване на СМР доколкото съществува законово изискване за преустановяване на строителните дейности за периода от 15-ти май до 01-ви октомври /чл. 15 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие/. Излага, че недвижимият обект, предмет на предварителния договор не е включен в договорната ипотека, обезпечаваща кредита отпуснат на новоучреденото дружество -  „Слънчев ден резидънс“ ЕАД. В продължение на горното, посочва, че траншовете по кредита за отпуснати за покриване на задължения на „Международен панаир Пловдив“ АД, както и за довършване на СМР по сгради „Мираж“ и „Вероника“. Инвокира доводи за готовността на първия ответник да изпълни задълженията си по предварителния договор. Излага, че по силата на апорта апартаментът, предмет на предварителния договор е в патримониума на втория ответник - „Слънчев ден резидънс“ ЕАД, който извършвайки довършителните работи по обекта изпълнява задълженията на първия ответник.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че между В.Б.А. и „Международен панаир Пловдив“ АД на 25.09.2015 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 16 А, находящ се на етаж 6 в сграда в апартаментен хотел „Мираж“, в к.к. „Константин и Елена“, к-с „Слънчев ден резидънс 2“, с обща застроена площ от 274.65 кв. м.. В чл. 3.1. от Договора страните за уговорили обща цена на имота в размер на 495 796 евро без ДДС, платима както следва: 60 % - при сключване на предварителния договор, 30 % - в 7 – дневен срок от получаване на Акт образец № 15, 10 % - в 7 – дневен срок от получаване на уведомление за въвеждане на сградата в експлоатация. В чл. 4. 1. е предвиден срок за въвеждане на обекта в експлоатация – 31.05.2017 г..

В производството не се оспорва получаване на плащане на първата вноска по предварителния договор в размер на 297 477.60 евро без ДДС, представляваща 60 % от общата уговорена стойност за предмета на договора.

От изпратеното електронно съобщение от 15.06.2017 г., чието получаване не се оспорва, е видно, че ищецът е поискал доброволно уреждане на отношенията по предварителния договор съобразно неизпълнението на същия.

От представения учредителен акт на „Слънчев ден резидънс“ ЕАД е видно, че „Международен панаир Пловдив“ АД като едноличен собственик на капитала внася непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество в размер на 25 435 910 лева, представляваща недвижими имоти, собственост на „Международен панаир Пловдив“ АД, придобити с нот. акт № 48, том LXVII, дело № 13966, вх. рег. № 25563 на Служба по вписванията при АВ – Варна, вписан под № 181, том № 93, дело № 16636, вх. рег. № 32926 на Служба по вписванията при АВ – Пловдив.

Не се оспорва, че в обхвата на апортната вноска попада и апартаментът, предмет на предварителния договор между ищеца и първия ответник.

В първоинстанционното производство е представен договор за банков инвестиционен кредит № КК012 от 30.09.2014 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и „Международен панаир Пловдив“ АД, по силата на който на кредитополучателя е отпусната сумата в размер на 19 560 000 лева на два транша с конкретно определен предмет. От Приложение № 1 към същия е видно, че върху сградите върху поземлен имот с идентификатор № 10135.2570.97, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, к.к. „Константин и Елена“ е учредена договорна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД като обезпечение на задължението по кредита.

По силата на друг Договор за банков кредит № 904 от 30.11.2016 г. „Българска банка за развитие“ АД отпуска на „Международен панаир Пловдив“ АД и на „Слънчев ден резидънс“ ЕАД като солидарни длъжници кредит в размер на 31 800 000 евро за рефинансиране на задълженията на „Международен панаир Пловдив“ АД по предходния, горепосочен договор за кредит, за извършване на СМР и за въвеждане в експлоатация на сградите от апартаментни хотели „Вероника“ и „Мираж“. В чл. 16 от Договора е предвидено обезпечение на задължението по кредита чрез учредяване на първи по ред особен залог на търговското предприятие на „Международен панаир Пловдив“ АД. В производството е безспорно, че предметът на предварителния договор не е обхванат от обезпечението по Договора за банков кредит № 904 от 30.11.2016 г., сключен с „Българска банка за развитие“ АД.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо кумулативното установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: 1/ ищецът е кредитор на ответника–прехвърлител; 2/ увреждаща кредитора сделка; и 3/ знание /съзнаване/ за увреждането.

По първата предпоставка /кредитор/:

Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. В съдебната практика се приема, че купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот като кредитор на непарично вземане може да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД за прогласяване недействителността на правните действия, с които длъжникът - продавач по договора го уврежда /така Решение № 537 от 26.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2003 г., II т. о./. В настоящия случай, качеството кредитор е свързано с правото на кредитора по предварителния договор за покупко-продажба да придобие собствеността върху недвижимия имот предмет на организационния договор.

По повод възражението за липсата на изискуемост на задължението по предварителния договор, а именно за сключване на окончателен договор, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Ищецът е придобил качеството кредитор по силата на сключения предварителен договор от 25.09.2015 г., като в настоящия случай, апортирането е извършено на 07.10.2016 г., тоест след възникването на вземането на ищеца. Дори да се приеме обратното, следва да бъде съобразена съдебната практика, в която е установено, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно /Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК/.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че е безспорно обстоятелството, че производството пред Варненския окръжен съд по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД между ищеца и първия ответник, е спряно до приключване на настоящото дело.

По втората предпоставка /увреждаща кредитора сделка/:

В относимата съдебната практиката безспорно се приема, че след като извършените разпоредителни сделки осуетяват или затрудняват осъществяването на правата на кредитора, то тези сделки са и увреждащи кредитора. В допълнение на това разбиране, следва да се посочи, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, който намалява длъжниковото имуществво, служещо за общо обезпечение на кредитора /така Решение № 55 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №754/2009 г., ІV г. о., ГК/.

В настоящия случай е налице увреждащо разпореждане, представляващо извършена непарична вноска в новоучреденото дружество „Слънчев ден резидънс“ ЕАД с предмет недвижими имоти, собственост на едноличния собственик на капитала „Международен панаир Пловдив“ АД, придобити с нот. акт за замяна № 48, том LXVII, дело № 13966, вх. рег. № 25563, на Служба по вписванията – АВ – Варна, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.2570.97, с площ от 29 569 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на ползване: за курортен хотел, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, к. к. „Константин и Елена“, ведно с всички сгради в него, а именно сгради с идентификатор № 10135.2570.97.1, № 10135.2570.97.2, № 10135.2570.97.3, № 10135.2570.97.4, № 10135.2570.97.5 и № 10135.2570.97.7.

Апортът като особен вид отчуждаване би затруднил удовлетворяването на кредитора, предвид придобиването на дружествени дялове, чиято стойност зависи от имущественото състояние на едно новоучредено дружество.

В трайно установената и задължителна съдебна практика е прието, че съдът не следва да изследва въпроса за наличието на друго имущество, респ. средства, достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Следователно, в настоящото производство е ирелевантно дали длъжникът притежава друго имущество, с което да удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може да бъде преодоляна като длъжникът изпълни задължението си /в тази насока са Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о. и Решение № 320 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/ 2012 г., ІV г. о./.

Настоящият съдебен състав, по повод възраженията за несъобразяване с целта на апорта и Договора за кредит с „Българска банка за развитие“ АД, както и за идентичността между едноличния собственик на капитала на новоучреденото дружество и дружеството продавач по предварителния договор, намира следното:

В производството се твърди, че апортът в новоучреденото дружество и Договорът за банков кредит № 904 о т 30.11.2016 г., сключен между ответниците и „Българска банка за развитие“ АД са свързани с изпълнение на задълженията на продавача по предварителния договор да построи апартаментните хотели „Мираж“ и „Вероника“. Въпреки горното, обаче апортът като особен вид разпоредителна сделка е осуетил възможността за придобиване на собствеността от ищеца по силата на предварителния договор, сключен с ответника „Международен панаир Пловдив“ АД.

На следващо място, следва да се посочи, че макар и едноличен собственик на капитала на новоучреденото дружество да е продавачът по предварителния договор, а именно „Международен панаир Пловдив“ АД, същият е придобил акции от капитала на „Слънчев ден резидънс“ ЕАД срещу апортирането на собствените си недвижими имоти, в това число и апартаментът предмет на организационния договор между страните. Предвид гореизложеното и съобразно отсъствието на изпълнение на задължението по предварителния договор за прехвърляне на собствеността било то от страна на трето лице „Слънчев ден резидънс“ ЕАД или по силата на поредица от разпоредителните сделки между Слънчев ден резидънс“ ЕАД и „Международен панаир Пловдив“ АД и обратно между последното дружество и купувача по предварителния договор В.Б.А., следва да се приеме, че възражението за идентичност между субекта-учредител и субекта собственик на новоучреденото дружество, е неоснователно съобразно наличието на увреждаща кредитора сделка.

По третата предпоставка /знание (съзнаване) за увреждането от страна на прехвърлителя и от втория ответник–приобретател на имуществото/:

Съгласно оборимата презумпция, субсумирана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Същата е приложима и за юридическите лица, доколкото се представляват от волеизявяващите си органи - физически лица, чието знание за увреждането подлежи на преценка.

В случаите когато апортът се извършва преди акционерното дружество да е учредено, за настъпване на транслативния ефект не е необходимо волеизявление от страна на нововъзникналото дружество, поради което не е необходимо въобще изследване на знание за увреждане от страна на новоучреденото ЮЛ, в чиято полза е учредена апортната вноска, нито от страна на неговите учредители, с изключение на учредителя, който извършва апорта /така Определение № 533 от 28.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 743/2017 г., II т. о., ТК/. В продължение на горното, в относимата съдебна практика на касационната инстанция се приема, че е налице знание за увреждането когато длъжникът знае, че има кредитор и въпреки това извършва разпоредителна сделка със свое имущество /в тази насока Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК/. В процесния случай, доколкото не се оспорва сключването на предварителен договор между В.А. и „Международен панаир Пловдив“ АД следва да се приеме, че е налице знание у последния за увреждане на купувача по организационния договор. С оглед на горното, налице е и субективната предпоставка /animus nocendi/ от фактическия състав на ревокаторния иск, предмет на спора.

Настоящият съдебен състав намира, възражението на въззивниците за готовност за изпълнение на задължението на първия ответник за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, за недоказано и неоснователно. Следва да се посочи, че в настоящото производството отсъстват данни за вече извършено прехвърляне, нещо повече производството пред Варненския окръжен съд по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен е спряно до приклюване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт. Предвид горното, поради отсъствието на придобиване на собствеността от страна на купувача по предварителния договор следва да се приеме, че твърденията за готовност за прехвърляне на собствеността било то от страна на новоучреденото дружество, в чийто капитал продавачът по предварителния довогор е апортирал предмета на организационния договор, било то от страна на продавача по предварителния договор, не следва да се кредитират от настоящата инстанция.

Предвид гореизложеното и досежно установеното наличие на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на отменителния иск, съдът счита, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемия. Същият претендира заплащането на сумата в размер на 4 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Предвид горното, в полза на В.Б.А. следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 4 000 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 376 от 16.05.2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1317/2017 г..

OСЪЖДА „Международен панаир Пловдив“ АД, ЕИК: 825278766, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Северен“, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37, да заплати на В.Б.А., ЕГН: **********, сумата в размер на 2 000 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

OСЪЖДА „Слънчев ден резидънс“ ЕАД, ЕИК: 204276279, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Северен“, бул. „България“ № 97, да заплати на В.Б.А., ЕГН: **********, сумата в размер на 2 000 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.