Р Е Ш Е Н И Е 

 

 номер 97/08.04.15 г. град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 10.03.2015 год.

в публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

въззивно т. дело № 43  по описа  за 2015 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Предявена е въззивна жалба от "Е П П"АД - Варна срещу решение № 1047/13.11.2014 год. по т.д. 1218/2014 г., с което ВОС е осъдил „Е П П” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, да заплати на ”Т У - В”, ЕИК 000083626, гр. Варна сумата от 31640.96 /тридесет и една хиляди шестстотин и четиридесет и 0.96/ лева, подлежаща на връщане като недължимо платена за корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 20.01.2009 г. – 30.06.2009 г. за обект, в гр. Варна, ул. „Студентска” № 1, за която сума е издадено ДДИ № 0068436817/24.08.2009 г. към посочените в ДДИ фактури, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, както и сумата от 2370.13 /две хиляди триста и седемдесет и 0.13/ лева за държавна такса, разноски и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Предявената въззивна жалба се поддържа, респ. оспорва от насрещната страна.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, въззивната жалба е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред въззивната инстанция липсва спор относно съществуването на правоотношение по доставка на ел. енергия до потребител - собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа. Процесната сума има корекционен характер и е определена от ответника- доставчик съобразно чл. 38 ОУ за периода 20.01.2009 г. – 30.06.2009 г. въз основа на констатации за установено отклонение в измерването на потребяваната електрическа енергия, следствие от неправомерна манипулация, обективирана в констативен протокол, съставен от служители на „ЕОН България Мрежи” АД и констативен протокол  от експертиза за електромер на БИМ. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че ищецът е заплатил стойността на извършената корекция на сметката му в размер на 31 640, 96 лева.

Пред въззивната инстанция се спори единствено относно наличието на хипотеза за корекция на отчетените показатели за потребена ел.енергия, законовите основания за това и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. В посочените предели следва да се осъществи и предметния обхват на въззивната проверка с оглед правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Хипотезите на корекция при неизмерване или неправилно/неточно измерване на пренесената електрическа енергия са подробно регламентирани в чл.37 ал.1 от ОУДПреносЕЕЕМ. Чл.38 ал.3 от същите общи условия определя методиката на остойностяване и съответното коригиране на констатираното неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия.

При постановяване на настоящето решение съставът на ВАС съобрази  утвърдената съдебна практика -  решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание, вкл. и при действието на приложимите към спора нормативни актове. Доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция и на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, при условие, че такава санкция не е изрично предвидена в нормативен акт, действащ към датата на осъществяване на процесното отношение  - решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г.  на ВКС. Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и се поддържат като уеднаквено приложение на закона и по казуси, в които предмет са именно процесните общи условия (решение № 29/15.07.2011 по т.д. 225/10 на ВКС ІІ т.о). Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия / Решение № 201 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 799/2012 г., II т. о., ТК/.

 За пълнота на изложението следва да се отбележи, че новата нормативна уредба  - ЗЕ в редакция, обнародвана в ДВ бр.54/2012 год. има действие за в бъдеще, поради което законовите разпоредби на чл.83, ал.1 т.6; чл.98а ал.2 т.6 б. „а” и чл.104а ЗЕ следва да се прилага на общо основание за спорове, чиито времеви обхват попадат след законовата промяна. Законодателят не е придал изрично обратно действие на обнародваните в ДВ бр. 54/17.07.2012 г. изменения на ЗЕ по отношение на заварените отношения между доставчиците и потребителите на електрическа енергия. Предвид правилото на чл.14 ЗНА измененията в закона имат действие занапред и са неприложими към разрешения с обжалваното решение правен спор, породен от извършена преди 17.07.2012 г. корекция на сметка за електрическа енергия. ЗИД на ЗЕ не е приет по реда на чл.51 ЗНА и няма тълкувателен характер, поради което не може да бъде съобразен при разрешаването на спора.

Установено е по делото, че по реда на чл. 38 от ОУ е констатирана нерегламентирана външна намеса в работата на СТИ, предназначено да отчита доставяната и ползвана в имота на ищеца електрическа енергия. Намесата в работата на СТИ е препятствала пълното и точно отчитане на цялото доставяно и консумирано количество електроенергия, но сам по себе си този факт не поражда основание за последваща корекция на сметката за електроенергия. В хода на разглеждане на иска не са събрани доказателства намесата в работата на СТИ да е извършена от ищеца или от трето лице с негово знание с цел да се препятства правилното отчитане на ползваната електроенергия. При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя като страна в договорното правоотношение не може да се приеме, че потребителят следва да понесе неблагоприятните последици от неточното отчитане на доставяната в имота му електрическа енергия и да бъде санкциониран със заплащане на допълнителни количества енергия, изчислени като функция от отчетената грешка в работата на измервателното устройство /Решение № 200 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т. о., ТК/.

 

Задължителната практика се придържа и към разбирането, че отклонената от отчитане  енергия не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо реално потребление и  период на неточното или липсващо отчитане. Горното следва от принципа за равнопоставеност и добросъвестност на страните в договорното правоотношение. Безспорно е че по конкретния казус не може да се установи датата, на която е извършена манипулацията, поради което количеството, което ответното дружество е приело за „преминало” през ел.мрежата и на чиято база е изчислена дължимата сума, е предполагаемо, а не реално потребено от абоната. Отчетената консумирана ел.енергия за абонатния номер на ищеца – 1270025 за аналогичен предходен период е 12000 кв.ч., докато при корекцията е констатирано отчитане на 140 096 кв.ч., повече от 10 пъти над потребяваната. Отчетената от процесния електромер с фабричен номер 00042193 за периода на проверката консумирана електроенергия е 15920 кв.ч., т.е. реално съпоставима с тази от предходната година. Следователно – иизчислителният корекционен подход на доставчика е напълно произволен и не може да служи като база за отстраняване на неоснователното обогатяване в хипотезата на  разминаване между доставеното и отчетено количество електроенергия.

При съвкупната преценка на гореизложеното, настоящият състав на АС – Варна  приема, че извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца електрическа енергия за минал период е лишена от законово основание, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи.

Постановеното в идентичен смисъл решение на ОС – Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени разноски във въззивното производство, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1047/13.11.2014 год. по т.д. 1218/2014 г. по описа на ОС – Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: