Р Е Ш Е Н И Е

 

318/  Варна, 22.11.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.10.2013 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 430/2013 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Х.Б.Ц. против решение № 191/05.03.2013 год., постановено по т.д.№ 949/2012 год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е :

ОТХВЪРЛИЛ предявените от Х.Б.Ц. против „Авангард - ДХ” ЕАД, ЕИК 103262126, искове по чл. 29 от ЗТР за установяване на недопустимостта и несъществуването на вписани обстоятелства по партидата на дружеството както следва: 1.вписване с Решение № 523/15.05.2007 г. по ф.д. № 433/2000 г. по описа на ТОС извършено въз основа на решение на ОС на АД от 09.05.2007 г. - нов адрес на управление, промяна във вида на акциите като поименни, промяна в СД, промяна в представителството и вписване на нов устав; 2. вписване от АвП под № 20110822104126 въз основа на решение от 03.08.2011 г. на ОС на АД, а именно: вписване на М. Т. Н. като едноличен собственик на капитала и преобразуване от АД в ЕАД, вписване на нов състав на СД, вписване на нов изпълнителен директор и заличаване на досегашните членове;

ОТХВЪРЛИЛ предявения от Х.Б.Ц. против „Авангард - ДХ” ЕАД, ЕИК 103262126 иск по чл. 124 ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът е акционер в дружеството и притежава 245 броя акции на приносител с номинална стойност 100 лева.

В предявената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Сключеният на 06.02.2007 год. договор за продажба на акции не е произвел транслативно правно действие. Съгласно императивната норма на чл. 185, ал.1 ТЗ поименните акции се прехвърлят с джиро, а тези на приносител – с тяхното предаване. На посоченото основание, сключеният договор има характера на предварителен такъв. Дължимата престация по сделката може да се осъществи едва след издаването на акции на приносител или на временни удостоверения, каквито дружеството не е емитирало. Предварителният договор не променя титулярството в членственото правоотношение.

Въззиваемата страна не е изразила становище при въззивното разглеждане на спора.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I.                   По иска с правно основание чл. 71 от ТЗ.

В производството пред въззивната инстанция не се оспорва, че дружеството ответник „АВАНГАРД-ДХ” АД е образувано след преобразуване на „ВЕЛМАР МОТОРС” ООД в АД както и че към момента на преобразуването ищецът е притежател на акционерни права възлизащи на 245 броя акции на приносител с номинална стойност от по 100 лева.С договор с нотариална заверка на подписа от 06.02.2007 год. Х.Б.Ц.е продал на купувачите С.Г.Б.  и Л.Д.Х. притежаваните акции.

Не се спори, че до датата на твърдяното прехвърляне – 06.02.2007 год. дружеството не е емитирало акциите на приносител.

Въззивникът не оспорва и правните изводи на първостепенния съд, че  дружеството не е издало и временни удостоверения по чл. 167 ТЗ. Временното удостоверение съставлява частен удостоверителен документ, който се създава с нарочно доказателствено значение - удостоверението материализира права върху записани акции и едновременно с това направените от акционера имуществени вноски. Съдържанието на временното удостоверение трябва да съответства на съдържанието на акцията и по арг. от чл. 179, ал.1, изр.2 ТЗ то задължително трябва да съдържа отбелязване на лицевата страна за имената на първия собственик. Временните удостоверения са само поименни, поради което подлежат на прехвърляне с джиро – чл. 187, ал.2 вр. чл. 185, ал.2 ТЗ /в този смисъл и Определение № 247 от 23.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 74/2009 г., II т. о./. Дори и в случаите, когато временното удостоверение удостоверява права върху акции на приносител, то си остава поименна ценна книга с режим на прехвърляне по чл. 187, ал.2 ТЗ.

Издадените от АД временни удостоверения нямат поименен характер и не съдържат дължимото обозначение по чл. 179, ал.1, изр.2 ТЗ. В нарушение на забраната за издаване на временни удостоверения на приносител, емитираните такива изрично обективират, че притежател на временното удостоверение е неговия приносител. Следователно – издадените  документи нямат съдържанието, предвидено в закона и не се ползват с дължимата по закон легитимационна и удостоверителна доказателствена стойност. Горният порок не може да бъде саниран от приетите уставни уговорки в противен смисъл – уставните норми, предвиждащи издаването на временни удостоверения на приносител противоречат на императивни правни норми на ТЗ и следва да се считат по право заместени от тях.

Членствените права на акционера възникват от момента на учредяване на дружеството. Емитирането на акции, респ. издаването на временни удостоверения не е задължително условие за притежаването и упражняването на членствените права. Поддържаната от въззивника теза, че членствените права не могат да се прехвърлят до издаването на акции или на временни удостоверения на практика означава, че придобитите акции са временно непрехвърлими. Подобен извод не може да бъде споделен, тъй като противоречи на капиталовия характер на акционерното дружество, чиито членствени права по дефиниция подлежат на свободно прехвърляне. Способът на прехвърляне в посочения случай е чрез договор, който има за предмет правата върху необективираните в писмен документ акции. Договорът съдържа съществените характеристики на договора за цесия и произвежда незабавно, транслативно правно действие.  Правата – предмет на прехвърляне възникват в патримониума на цесионера независимо от издаването на акциите на приносител или на поименните временни удостоверения, които ги заместват. Представеното съглашение от 06.02.2007 год. има характеристиките на договор за цесия и съставлява годно деривативно основание за придобиване на членствени права от приобретателите. По силата на сключения договор от 06.02.2007 год., членствените права на ищеца – прехвърлител следва да се считат прекратени. На посоченото основание, предявената установителна претенция с правно основание чл. 71 ТЗ е неоснователна. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено в коментираната част.

II. По исковете с правно основание чл. 29  от ЗТР:

Твърдяните пороци на процесните вписвания са обосновани от ищеца с порочни решения на ОС на АД, проведени съответно  на 09.05.2007 год. и 03.08.2011 год. Ищецът излага, че решенията, съставляващи правопораждащ юридически факт за вписаните промени изхождат от лица, които не притежават качеството на акционери в АД. Приетите решения се приравняват на липсващо, невзето решение на върховния колективен орган и обуславят недопустимостта на процесните вписвания, кумулативно – квалифицирането им като вписване на несъществуващи обстоятелства.

Предявените искове с правно основание чл.29 ЗТР са неоснователни. Съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, установителният иск по чл. 431, ал.2 ГПК /отм./, възпроизведен понастоящем в чл. 29 ЗТР  е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и отразяването в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липсата на съдебно решение, какъвто не е настоящия случай. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.

Процесните вписвания са осъществени по искане на легитимирано лице – избрания изпълнителен директор на АД/ЕАД /чл.15, ал.1, т.1 ЗТР/.  Вписването е осъществено въз основа на решения на ОС, респ. на последващия едноличен собственик на капитала, обективиращи надлежно взети решения за подлежащите на вписване обстоятелства. Сочените решения не са атакувани в срока по чл. 74 ТЗ и съставляват неотменяем акт, който не може да бъде атакуван по реда на чл.29 ЗТР. Възраженията на ищеца за приемането на решения чрез гласовете на лица, които нямат качеството на акционери в АД/ЕАД не обосновават твърденията му, че тези решения не съществуват.  Според ТР № 1/06.12.2002 год. на ОСГК на ВКС нищожно е липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на Общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт. Такива твърдения обаче не са изложени в исковата молба, а всички основания на страната са насочени към твърдения за порочност на събранието, поради участието на лица, които нямат качеството на акционери.  Отделно от изложеното, съобразно фактическата установеност по п.I от настоящото решение, ищецът не притежава акционерни права, противопоставими на последващите приобретатели. Постановеното решение на ВОС, с което разглежданите претенции са отхвърлени следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            Въззиваемата страна не претендирала разноски във въззивното производство, поради което съдът не присъжда такива.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/05.03.2013 год., постановено по т.д.№ 949/2012 год. по описа на ОС – Варна .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: