РЕШЕНИЕ

   № 223

               гр.Варна, 11.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 27.09.2016 г. в  състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

       ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 430 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЗАД „Алианц България” АД - гр. София обжалва решение № 17/11.02.2016 г., постановено по т.д. № 20/2015 г. на ОС – Силистра, в частта, с която е уважен предявеният срещу него от А.Г.Й. и Ж.И.Е. иск за сумата 5000 лв - за първия ищец и за разликата от 3000 лв до присъдените 26000 лв за втората ищца, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 18.12.2014 г. до окончателното им плащане, както и в частта за разноските - 150 лв и 1360 лв - възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 от ЗА, с молба за отмяна на решението в обжалваните части.

         Ответниците по жалбата - А.Г.Й. *** и Ж.И.Е. *** с писмен отговор оспорват основателността на жалбата и молят за потвърждаване на решението на ОС Силистра в обжалваната част като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски, като съображения за това излагат в писмена защита.

         Ответникът по жалбата – Г.П. *** не изразява становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването за принос на ищците за настъпилите при ПТП вреди е неоснователно. Само обстоятелството, че ищецът страда от тежкостепенна глаукома, установено от заключението на СМЕ, не доказва негов принос при причиняването на ПТП от деликвента – Г.Г.. От констативния протокол за ПТП от 18.12.2014 г. и от влязлото в сила наказателно постановление от 07.01.2015 г. се установява по несъмнен начин, че вина за произшествието има само последният, който при маневра преустрояване не е пропуснал попътно движещият се в лявата лента автомобил, управляван от ищеца. От никъде не следва, че ищецът поради заболяването си е съпричинил вредоносното деяние. Не е доказано и че пострадалият се е движил с превишена скорост или с несъобразена с пътните условия такава. Още по-малко пък принос за ПТП има ищцата, относно която няма други твърдения освен тези, свързани със заболяването на ищеца.

Оплакването, че размерът на присъдените обезщетения е завишен, е неоснователно. Определено в поискания размер от 5000 лв за ищеца предвид претърпените от същия сътресение на мозъка, загуба на съзнание и болки в главата, виене на свят, гадене и залитане, влошаване зрението на единственото му здраво око, както и воланна травма с болки в гръдния кош, в кръста и в двата крака, засилващи се при движение, а така също – продължаващ световъртеж, установено от данните на СМЕ и показанията на сведетеля д-р В.Думанов, обезщетението за неимуществени вреди е присъдено в твърде нисък минимален размер, а не е завишено. С оглед претърпените от ищцата болки и страдания – комоцио церебри с болки в главата, фрактура на ребра в ляво и продължили следствие на това 2-3 месеца силни болки в лявата гръдна половина, засилващи се при дишане, и изживения посттравматичен стрес, установено от заключението на СМЕ и от показанията на св. Д.Б, обезщетението за неимуществени вреди за ищцата следва да се определи в поискания размер от 26000 лв, който е справедлив и не е завишен.

Ето защо, решението на ОС Силистра-ТО следва да се потвърди в обжалваната му част, в т.ч. и за разноските, които следват съдбата на иска. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на защитника на въззиваемите - ищци се присъжда възнаграждение за процесуалното им представителство за въззивната инстанция в поискания общ размер 1890 лв на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №17/11.02.2016 г. на Окръжен съд  Силистра - ТО по т.д.№20/2015 г. в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД - гр. София, ЕИК 040638060, да заплати на адв. Д.С.К. ***, офис 6, сумата 1890 лв - възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемите - ищци за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.