ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                         458/ 08.07.2015 г. ,град Варна

 

Апелативен съд                                  трети състав              Търговско отделение

В   закрито  заседание в следния състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Златка Златилова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   Радослав Славов

                                                                                                           Женя Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Златилова ч.възз.т. д. 431 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т.1 ГПК вр. с чл. 279 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Д.А.Н. ***, срещу  разпореждане № 3121/25.03.2015 г. по т.д. 1897/2012 г. на ВОС с което е върната подадената от него частна жалба срещу разпореждане № 288/08.01.2015 г. за връщане на въззивната му жалба срещу решение №165/22.02.2013 г. по т.д.1897/2012 г. на ВОС.

В писмен отговор ответната страна „Алфа банка” АД, чрез „Алфа банка – клон България” оспорва основателността на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е оставил без движение подадената от Д.А.Н. частна жалба вх. № 3887/05.02.2015 г. срещу разпореждане № 288/08.01.2015 г., като е указал на страната за отстраняване на нередовностите чрез представяне на доказателства за внесена държавна такса в едноседмичен срок. Съобщението за връчване на разпореждане № 1481/6.02.2015 г. е получено от длъжностното лице на 9.02.2015 г. и след 10 дни – на 19.02. 2015 г. призовката е върната в цялост със забележка, че адресът е посетен многократно, но на оставено съобщение страната не се отзовавала. С разпореждане №2083 от 23.02.2015г. съдът е дал указания за връчване чрез залепване на уведомлението. Връчването по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК е удостоверено от връчителя на 26.02.2015, че е залепил уведомление на входната врата на жилището – апратамент № 29 на ул.”Козлодуй” № 27 . След изтичане на срока за изпълнение на указанията, съдът с разпореждане от 25.03.2015 г. е върнал частната жалба на осн. чл. 275 ал. 2 ГПК вр. с чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК.

Оплакванията на частния жалбоподател за нарушена процедура за връчване на книжа по чл. 47 ГПК не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Приложеният способ за връчване по реда на 47 ал. 1 ГПК не е инициатива на длъжностното лице, както твърди частния жалбоподател, а е в изпълнение на указанията на съда, видно от разпореждане №2083 от 23.02.2015г. Връчването чрез залепване на уведомление се е наложило поради невъзможност частният жалбоподател да бъде намерен на адреса, който той сам сочи. След подаване на въззивна жалба на 25.03.2013 г., Н. е оттеглил с изрично изявление до съда пълномощията на адвоката си, поради това всички по-нататъшни съобщавания във връзка с обжалването са извършвани чрез залепване на уведомления – на 14.05.2013 г. на 05.12.2014, на 13.01.2015  г. Следователно на съда е служебно известно по делото, че лицето живее на адреса, поради което след връщане на призовката в цялост със констатацията, че след неколкократно посещение на адреса не може да бъде намерена страната нито лице, което да получи съобщението, съдът е приложил способа за връчване по чл. 47 ГПК. Законодателят е уредил този способ за призоваване в пълнотата на текста от ал. 1 до 6 само за първоначално връчване на исковата молба и книжата по нея на ответник физическо лице. Но разпоредбите на чл. 47 ал. 7 и 8 ГПК разширяват възможностите за връчване на подпомагаща страна свидетели и вещи лица, а препращането на осн. чл. 51 ал. 2 ГПК и чл. 50 ал. 4 ГПК, само в частта на чл. 47 ал. 1 ГПК, дава основание да се приеме, че този способ се прилага и при последващи връчвания, независимо от процесуалната роля на страната и качеството на страната, както и в други производства по ГПК. Като гаранция за сигурност на връчването законът е изброил в последователност необходимостта от залепване на уведомлението на вратата на жилището или пускане в пощенската кутия. Когато няма достъп до входа длъжностното лице следва да залепи уведомлението на външната врата на сградата или на видно място около нея. В този случай в изр. последно на чл. 47 ал. 1 ГПК е посочено, че когато има достъп до пощенската кутия пуска уведомление и в нея. Следователно липсва задължение при залепено уведомление на вратата на жилището съобщение да бъде пуснато и в пощенската кутия. Кумулативно залепване и пускане в пощенската кутия, ако има такава е предвидено в случаите когато връчителят няма достъп до вътрешността на сградата, като гаранция, че при унищожаване от атмосферните влияния или от други фактори, все пак страната ще бъде уведомена.  След като лицето не е намерено неколкократно, и по разпореждане на съда уведомлението е залепено на вратата на жилището, твърденията, за неспазена процедура по чл. 47 ал. 1 ГПК са несъстоятелни. Преценката на първоинстанционния съд, че не са изпълнени указанията му за отстраняване на нередовностите на исковата молба е правилна.

Поради изложеното обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане № 3121/25.03.2015 г. по т.д. 1897/2012 г. на ВОС с което е върната подадена частна жалба срещу разпореждане № 288/08.01.2015 г. с което е върната подадената въззивна жалба срещу решение №165/22.02.2013 г. по т.д.1897/2012 г. на ВОС.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 1 ГПК с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:                                    Членове: